РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. гр. Лом, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20241620200041 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят М. Г. П. от гр. Враца, ул. ***, обл. Враца, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР - Монтана Наказателно постановление № 23-0996-
002345 от 30.11.2023 г., с което на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 800.00 /осемстотин/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Т. Д. от АК
- Враца, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
бъде отменено, както и да бъдат присъдени на доверителя й направените по
делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
1
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 23-0996-002345 от 30.11.2023 г., на
жалбоподателя М. П. са наложени административни наказания на осн. чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - „Глоба” от 800,00 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца за това, че управлява лек автомобил със
скорост 113 км/ч. при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено
място.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
В Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР Монтана е изпратена преписка
за съставяне на АУАН за това, че на 21.09.2023 г. лек автомобил марка
„Мерцедес ГЛЦ 400 Е Матик“ с рег. № *** се движил в с. Долно Церовене,
обл. Монтана, ул. „Владимир Илич Ленин“ пред дом *** със скорост от 113
км/ч. при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, като
нарушението е установено с техническо средство АТСС ARH CAM S1 №
11743СЕ и е направена снимка №11743СЕ/0007657. На 18.10.2023 г. М. П.
подписал декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, че автомобилът на
21.09.2023 г. е управляван от него. Затова на 30.10.2023 г. Г. Й. – служител на
сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР Монтана съставила АУАН за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на М. П. чрез РУ – Враца, като в
същия е вписано като обяснение, че „номера не се чете“. В законоустановения
срок не е подадено писмено възражение срещу така съставения АУАН и въз
основа на него АНО издал атакуваното наказателно постановление.
В случая съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено, по следните съображения:
На първо място, допуснато е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 от
ЗАНН досежно мястото на извършване на нарушението. Най-напред в НП е
посочено, че нарушението е извършено в с. Долно Белотинци, ул. „Владимир
Минчев“, а след това в обстоятелствената част като място на извършване е
2
отразено с. Долно Церовене, обл. Монтана, ул. „Владимир Илич Ленин“ пред
дом ***. Посочени са две съвсем различни населени места и улици. С. Долно
Церовене се намира на територията на община Лом, а с. Долно Белотинци –
на територията на община Монтана и именно това е довело до подаването на
жалбата пред РС – Монтана. Това разминаване е съществено, тъй като
жалбоподателят е лишен от възможността да разбере в кое точно населено
място му е вменено да е извършил нарушение. По този начин е поставен в
невъзможност да организира правилно защитата си, т. е. нарушено е правото
му на защита, което е съществено процесуално нарушение - самостоятелно
основание за отмяна на НП.
На следващо място, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП „ Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес“. В
случая П. е санкциониран за превишаване на максимално разрешената
скорост в населено място, като е изготвена снимка № 11743СЕ/0007657 /л. 15
в представената пред МРС административнонаказателна преписка/. Това
веществено доказателствено средство в случая не установява нищо. Не са
необходими специални познания в областта на науката, изкуството и
техниката, за да се забележи с просто око, че на снимката, направена в 22:11
ч. на 21.09.2023 г. се виждат само светлини /навярно на МПС/. От самата
снимка обаче по никакъв начин не може да се установи нито вида, нито
марката, нито модела, нито регистрационния номер на моторното превозно
средство. Напълно неясно остава как АНО въз основа на така направената
снимка е преценил, че става въпрос именно за лек автомобил марка
„Мерцедес ГЛЦ 400 Е Матик“ с рег. № ***. Затова съдът намира за напълно
основателни изложените в жалбата аргументи, че не се доказва съпричастност
на жалбоподателя П. към извършеното административно нарушение. Само от
подадената декларация по чл. 188 ЗДвП, че автомобилът на 21.09.2023 г.
около 22:11 ч. е управляван от П. не може да се обоснове извод, че се е
движил с превишена скорост в с. Долно Церовене. Единственото категорично
доказателство, че това е така в настоящия казус би могла да бъде направената
от техническото средство и представена по делото снимка. Но както беше
посочено, от тази снимка е невъзможно да се установи вид, марка, модел и
3
рег. номер на управляваното МПС. Затова и съдът намира, че не се доказва по
никакъв начин именно жалбоподателя с лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 400 Е
Матик“ с рег. № *** да е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При подписването на
АУАН, П. е направил точно такова възражение - че номера на МПС не се чете
/и се установява безспорно, че това действително е така/. АНО е следвало да
изпълни законоустановените си задължения и да извърши проверка по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събрани по делото
доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението,
авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй
като не е доказано нарушението да е извършено от П. с цитираното МПС.
Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.
Вместо това на жалбоподателя са наложени административни наказания на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Наказателното постановление се явява
незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. С представения от
адв. Д. договор за правна защита и съдействие се претендират разноски в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „Ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата предвижда, че при интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е 400 лв. Затова и в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски именно в размер на 400 лв.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0996-002345 от
30.11.2023 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР -
Монтана, с което на М. Г. П. от гр. Враца, **, обл. Враца, с ЕГН **********
на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „ГЛОБА” в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/ и „лишаване от
4
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д от ЗАНН Сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – Монтана да плати на М. Г. П., ЕГН ********** разноски, направени за
съдебното производство в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, съгласно
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Монтана за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5