Р Е Ш Е Н И Е
№119
гр. Добрич, 20.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 717 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “ФИШМАСТЪР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Балчик, област Добрич, ул.“Черно море“ 19, ет.1, ап.4,
представлявано от В.Л.М., подадена чрез адв.А.С.-САК, срещу Ревизионен акт № Р-03000819000399-091-001/21.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в
частта, в която е потвърден с Решение № 252/08.11.2019 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП и с
която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период на
месец ноември 2018 г. в размер на 18 583, 08 лева по 6 броя фактури за
строително-монтажни работи с издател „Дера –Строй“ ЕООД с ЕИК *********.
Жалбоподателят
счита, че издаденият ревизионен акт в оспорената му част е незаконосъобразен,
поради неправилни и материално незаконосъобразни изводи и заключения на
органите по приходите. Възразява, че кадровата, техническата и материалната
обезпеченост на доставчика не е елемент от фактическия състав за възникване на
правото за приспадане на данъчен кредит, както и че липсата им не е основание
за отказ при наличие на доказателства, че предметът на доставките е изпълнен и
няма данъчна измама. Позовава се на решения на Съда на Европейския съюз (СЕС)
по дела С-285/11 и С-18/13. Моли ревизионния акт в потвърдената му част да бъде
отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане и на всички направени по
делото разноски по представения списък.
Ответникът
– директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на ревизионния акт в оспорените му части. Счита, че
в хода на съдебното производство не са представени доказателства, оборващи
констатациите на органите по приходите. Безспорно било установено, че прекият
доставчик, по чиито фактури не е признато право на приспадане на данъчен кредит,
не е разполагал с материално-техническа възможност за извършените доставки.
Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен
съд – Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на
оспорения административен акт от фактическа и правна страна и приема за
установено следното:
І.По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима. На 02.09.2019 г. ревизираното дружество е оспорило ревизионния акт
по административен ред с жалба с вх. № 21750-2, получена от директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП на 05.09.2019 г. Оспорването е направено в
14-дневния срок по чл.152, ал.1 от ДОПК. Директорът на Дирекция "ОДОП“-
Варна се е произнесъл с Решение № 252/08.11.2019 г., с което е потвърдил РА в
частта му, с която са установени задължения за ДДС за данъчния период на м.
ноември 2018 г. и е отменил акта като е върнал преписката за законосъобразно
установяване на задължения за ДДС за следващия данъчен период на м.декември
2018 г. Решението е съобщено на „ФИШМАСТЪР“ ООД чрез връчването му по
електронен път на 11.11.2019 г., а жалбата е постъпила при ответника на
22.11.2019 г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
ІІ. По основателността на жалбата
Жалбата е
неоснователна.
ІІІ. От фактическа и правна страна, относно компетентността
на органите в ревизионното производство, спазване на административно
производствените правила по ДОПК и съответствие на издадените актове с
изискванията за форма по ДОПК, съдът приема следното:
1.Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000819000399-020-001/22.01.2019
г., подписана от Минко Цочев Михалски, началник
Сектор „Ревизии“, на 22.01.2019 г. (с квалифициран електронен подпис по см. на
чл.141 от АПК, установено в съдебното заседание от 27.04.2020г.). Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на М. К.- директор на ТД на НАП-Варна.
ЗВР е връчена
по електронен път на жалбоподателя на 29.01.2019 г., с което е спазено изискването
на чл.113, ал.2 от ДОПК. Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на „ФИШМАСТЪР“
ООД за наличие на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.10.2018 – 31.12.2018 г., определен е срока,
ревизиращите органи и ръководителя на ревизията. Съдържанието на заповедта формално
съответства на чл.113, ал.1 ДОПК.
2. Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000819000399-020-002 от
23.04.2019 г., подписана с квалифициран електронен подпис от Минко Михалски,
срокът на ревизията е удължен до 28.06.2019 г. Заповедта е връчена на
23.04.2029 г. по електронен път.
3. Ревизионният доклад с № Р-03000819000399-092-001
е издаден на 21.06.2019 г. и е подписан с квалифицираните електронни подписи на
органите по приходите, определени да извършат ревизията - ръководителя на
ревизията, М.Г.А-Д- главен инспектор по приходите и Р.Д.Р.- главен инспектор по
приходите.
По повод
оспорване ответникът представи доказателства за компетентността на органите по
приходите – Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. и Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. и
двете издадени от М.К.- директор на ТД на НАП-Варна.
Спазено е
изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно
от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният
доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие
с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 21.06.2019
г. по електронен път.
4. Срещу
констатациите в доклада е направено възражение на 01.08.2019 г. като в мотивите
на ревизионния акт е посочено, че по молба на ревизираното дружество срокът за
възражение е удължен до 04.08.2019 г. с уведомление от 04.07.2019 г., което не
е представено в данъчната преписка, но не е спорно между страните.
5. На 21.08.2019
г. е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-03000819000339-091-001, подписан от възложителя
на ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен на 21.08.2019 г. и е обжалван в срок ( вж.т.І)
С Ревизионния
акт са установени задължения за ДДС за м.11.2018 г. и за м.12.2018 г.,
представляващи начислен допълнително ДДС в размер на 171 188,54 лева. С РА
не е признат данъчен кредит в размер на 84 819,84 лева за същия период.
6.
Ревизионният акт е обжалван по отношение на: начисления допълнително ДДС в
размер на 171 188,54 лева (за м.11.2018 г. - 115 934,73 лв. + за м.12.2018
г. – 55 253,81 лв.) и по отношение на непризнатия данъчен кредит от 84 819,84
лева (за м.11.2018 г. –18 583,08 лв. + за м.12.2018 г. – 66 236,76 лв.)
7. С
Решение № 252/08.11.2019 г., издадено от С.Х.П.- директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, РА е отменен в една част,
вкл. и по отношение на непризнатия данъчен кредит за д.п.м.12.2018 г. и
преписката е върната за провеждане на нова ревизия.
Ревизионният
акт е потвърден като законосъобразен единствено в частта на непризнатия данъчен
кредит за д.п.м.ноември 2018 г. в размер на 18 583,08 лева. В потвърдената
част, на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, РА е предмет на спор за
законосъобразност в настоящото производство.
Съдът
приема, че всички документи в ревизионното производство са подписани с
квалифицирани електронни подписи. Както бе посочено по –горе, това бе
установено при проверка, извършена в съдебното заседание от 27.04.2020 г.
Заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионен акт са издадени от компетентни органи и са в съответна на закона
форма. Не се установиха съществени процесуални нарушения на правилата, по които
се извършва данъчна ревизия. В хода на ревизията са връчени три искания са
представяне на документи, на 08.02.2019 г., на 26.02.2019 г. и на 23.04.2019 г.
Извършена е насрещна проверка на доставчика на ревизираното дружество като е
предоставена възможност на двете договарящи дружества да представят
доказателства за реалността на предоставените услуги. Установените данъчни
задължения кореспондират с възложените предметни предели на ревизията.
Ревизионният акт в потвърденото му част е
мотивиран. Посочени са всички фактически и правни основания за решението
на органите по приходите да не признаят право на приспадане на данъчен кредит
за д.п.м.11.2018 г. Видно от мотивите на оспорения акт, органите по приходите
са обсъдили направените от жалбоподателя възражения. Ревизионният акт отговаря
на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно
чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА.
ІV. От фактическа страна:
В
ревизионното производство е установено, че жалбоподателят „ФИШМАСТЪР“ ООД е
регистриран в Търговския регистър на 10.08.2015г., със записан и внесен капитал
от 100 лева, с четирима съдружници, всеки притежаващ по 25 % от капитала на
дружество, а именно: „Агри Блу“ ЕООД, ЕИК *********, В.Л.М., Г.А.Т.и Л. Д. Д..
Дружеството има регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност от
21.12.2016г. и извършва хотелиерска дейност и строително-монтажни работи по
наети обекти за дейност хотелиерство.
Органите по
приходите са установили, че дейността се извършва в три обекта:
1/ Хотел „ххххххххххххххххххх,
нает по договор за наем от 21.09.2016г. с наемодател „КОБЕ-Н“ЕООД ЕИК
*********;
2/ Хотел „ххххххххххх,
нает по договор за наем от 11.07.2018 г. с наемодател Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно почивно дело“ –София;
3/ Хотел хххххххххх
нает по договор за наем от 01.08.2018 г., сключен с възложител/наемодател
„Балкам Груп“ ЕООД ЕИК *********;
Установено
е, че и трите търговски обекта са действащи хотели с регистрирани фискални
устройства.
Представени
са доказателства, че хотел хххххххххх е изпълнен въз основа на сключения на 11.07.2018
г. с Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ договор за
наем (л.94 и сл. от дан.пр.). С договора ревизираното дружество се е задължило
да наеме за временно и възмездно ползване за срок от 10 години, считано от
24.07.2018 г. (датата на предаването на имота) процесния имот, представляващ
бивш гарнизонен стол - публична държавна собственост с административен адрес в
гр.София, ул.“6-ти септември“ № 3, с цел наемателят да извърши за своя сметка
подобрения в наетия имот, за да се промени предназначението му в хотелски
обект. Уговорената между страните по договора инвестиция е на стойност 775 000
лева без ДДС в съответствие с инвестиционна програма и график за изпълнение,
неразделна част от договора за наем. При ревизията е установено, че след
проведените строително-монтажни работи в този обект се извършва хотелиерска
дейност от м. декември 2018 г. като се отчитат приходи.
По
отношение на хотел хххххххххххх, е установено,
че по подобен начин, въз основа на сключен договор с „Балкам Груп“ ЕООД,
ревизираното дружество се е задължило да извърши довършителни работи на наетата
сграда на етап „груб строеж“ с цел въвеждане в експлоатация на хотелски обект.
Ревизиращият екип е установил, че и в този обект се отчитат приходи от края на
месец декември 2018 г. В РД и в РА е обърнато внимание, че съгласно чл.1 и чл.4
от този договор ревизираното дружество се е задължило със свои сили и средства
да извърши довършителни работи в обекта, за който е уговорено да бъде
предоставен под наем на изпълнителя по договора след извършване на
довършителните работи.
Ревизираното
дружество е представило в хода на ревизията договор за извършване на СМР,
сключен на 02.08.2018 г. с изпълнителя/доставчик „Дера Строй“ ЕООД, ЕИК
202 921279 (л.120 и сл. от дан.пр.)
В изпълнение
на задълженията си по двата договора да извърши подобрения и инвестиции -
строително-монтажни работи в наетите обекти ревизираното дружество е отразило покупки
на услуги в регистрите си по ЗДДС по 24 броя фактури, издадени от „Дера
Строй“ЕООД за данъчните периоди на месеците ноември и декември 2018 г. (
описани на стр.10-11 от РА). С фактурите са документирани доставки на
строително-монтажни работи.
За спорния
по делото данъчен период на месец ноември 2018 г. ревизираното дружество е
вписало в регистрите си 6 броя фактури, издадени от доставчика през м.септември
2018 г., както следва:
1/ Фактура
№ **********/01.09.2018 г. за сумата от 25 000 лв.-авансово плащане и ДДС
- 5 000 лв.;
2/ Фактура
№ **********/07.09.2018 г. – СМР за обект Кристал за сумата от 11 442,24
лева и ДДС - 2 288,45 лв.;
3/ Фактура
№ **********/07.09.2018 г. – СМР Божурище за сумата от 8 613,36 лв. и ДДС-
1 722,67 лв.;
4/ Фактура
№ **********/12.09.2018 г. – СМР Божурище за сумата от 16 863,48 лв. и ДДС
- 3 372,70 лв.;
5/ Фактура
№ **********/17.09.2018 г. - СМР за обект Кристал за сумата от 8 096,40 лв. и ДДС
- 1 619,28 лв.;
6/ Фактура
№ **********/17.09.2018 г. – СМР Божурище за сумата от 22899,90 лв. и ДДС- 4 579,98 лв.;
Органите по
приходите са приели, че услугите са извършени, т.е., че ревизираното дружество
е извършило инвестициите – строително-монтажните работи, уговорени в договорите
за наем на търговските обекти с наименования хотел ххххххххххххххххх, в
резултат на което и двата обекта функционират от м.декември 2018 г. като места
за настаняване и реализират приходи.
В ревизионното
производство, както и в настоящото съдебно производство, жалбоподателят не
представя документи, удостоверяващи въвеждането на обектите в експлоатация, уведомления
до наемодателите, удостоверяващи подобни обстоятелства.
С
потвърденото част от ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен
кредит по описаните по-горе 6 бр. фактури общо за сумата от 18 583,08 лв. по съображения,
че ревизираният търговец и неговият доставчик „Дера Строй“ ООД не са представили
счетоводни и търговски документи за удостоверяване на реалното извършване на
декларираните и фактурирани СМР от доставчика „Дера Строй“ ООД. В мотивите на
РА е прието, че резултатът от извършените услуги, в случая строително-монтажни
работи, не е достатъчен да обоснове правото на признаване на данъчен кредит,
тъй като се изискват безспорни доказателства, че услугите са извършени от
доставчика по фактурите.
Тези изводи
са направени след извършена насрещна проверка на „Дера Строй“ ООД, обективирана
в Протокол от 22.03.2019 г. л.115 и сл. от дан.пр. При насрещната проверка на
07.03.2019 г. на „Дера Строй“ ООД е връчено искане за представяне на документи.
Доставчикът на ревизираното дружество е представил процесните фактури и
приложените към тях протоколи за извършени СМР, съдържащи количество и стойност
на вложен труд и вложени материали. От представените разчетно-платежни
ведомости ревизиращите органи са установили, че по трудови правоотношения за
периода на ревизията и на извършените СМР м.08 – м.12.2018 г. са назначени
10-12 работници във вариращ брой, от които като строителни работници били
назначени четирима, поименно посочени в РД и РА, а останалите - като хигиенисти. За хотел хххххххххх били
представени граждански договори, сключени на 01.09.2018 г., за наети 15 работници.
При извършване на проверка в информационната система на НАП ревизорите са
установили, че седем от наетите по граждански договори 15 работници, за същия
период на м.09 – м.12.2018 г. били назначени по трудови договори в
предприятията на други търговски дружества като на стр.21 от РД поименно са
посочили всеки работник в кое търговско предприятие (различно от „Дера Строй“
ООД) е назначен по трудов договор.
Поради
това, че при насрещната проверка не се е установило доставчикът по фактурите „Дера
Строй“ ООД да има налични активи и материални запаси, освен заведени
транспортни средства, данъчните органи са изискали допълнителни счетоводни и
търговски документи, които не са били представени. Доставчикът на СМР не е представил
оферти към ревизираното дружество нито изисканите счетоводни справки за
формиране на себестойност на извършените услуги, данни за използваните
ресурси-инструменти, механизации, предоставени на работниците, данни от кого и
за чия сметка са предоставени на работниците. Не са били предоставени и
документи за използвания транспорт с придружаващите го товарителници и пътни
листи за превоз на материалите, предмет на доставката в съответните СМР до процесните
два обекта в гр.София и гр.Божурище.
По повод
сключения на 02.08.2018 г. между доставчика/изпълнител и „ФИШМАСТЪР“ ООД
договор (л.120 и сл. от дан.пр.), според чийто чл.1, ал.2, изр.2 страните са
уговорили СМР да се осъществят със средства, материали и съответната квалифицирана
работна ръка на изпълнителя, „Дера
Строй“ ООД, са изискани и данни за мястото, където дружеството поддържа
наличност на вложените в СМР материали, конструкции, документи, удостоверяващи
произхода им и от които да се установи кои са техните доставчици. Подобни
документи също не са били представени.
При
насрещната проверка е установено също, че по данни от СД и по дневниците на
ЗДДС „Дера Строй“ ООД е декларирало, през същия период извършва услуги - СМР и
за друго търговско дружество, „Ивена комерс“ ООД.
В РА са обсъдени
направените от ревизираното дружество
възражения срещу констатациите в РД. В мотивите на РА на стр.9 и стр.10
е прието, че представените с възражението Анекс за прекратяване, считано от
03.08.2018 г., на договора от 01.08.2018 г., сключен с „Балкам Груп“ ООД за
обекта в гр.Божурище и потвърдителното писмо на това дружество не са
съществували към датата на съставяне на РД, тъй като не са били представени заедно
със самия договор от 01.08.2018 г., сключен с „Балкам Груп“ ООД, а едва с
възражението срещу РД. Останалите възражения са приети за неоснователни, като
са изложени фактическите и правните основания за тези изводи. Направен е
извода, че доставчикът на „ФИШМАСТЪР“ ООД се използва за фактуриране на
фиктивни доставки, посредством които получателят по издаваните от него фактури
да намали резултата си за ефективно внасяне на ДДС и/или да ползва неправомерно
право на данъчен кредит
По
допуснатата по искане на жалбоподателя икономическа експертиза, вещото лице Е.Й.,
магистър по икономика със специалност „Счетоводство и контрол“, дава заключение,
че при осчетоводяване на процесните 6 фактури са спазени основните счетоводни
принципи и дружеството-жалбоподател има редовно заведено двустранно
счетоводство. Според заключението процесните 6 фактури са отразени през
м.септември 2018 г. в дневника за продажби, отчетните регистри по СД по ЗДДС на
издателя на фактурите. На вещото лице са били предоставени документи от
разплащателните сметки на доставчика и получателя по фактурите, от които то е
направило извода, че дължимите по шестте фактури суми са изплатени по банков
път на 18.09.2018 г., на 10.10.2018 г. и на 23.10.2018 г., като плащането по
всяка фактура и размера на платената сума вещото лице е конкретизирало в
таблица 1 от заключението. Към всяка фактура е приложен протокол за извършена
работа, идентичен с тези, предоставени от „Дера Строй“ ООД в ревизионното
производство, подробно описани в заключението.
Съдът
приема заключението като компетентно и обосновано. Същото не бе оспорено от
страните.
Спорът по
делото е дали събраните в ревизионното производство доказателства установяват,
че издателят на процесните 6 фактури, “Дера Строй“ ООД, е действителният
доставчик на услугите - СМР, описани в тях.
Жалбоподателят
не представя писмени доказателства за установяване на спорните обстоятелства и
не прави искания за събиране на допълнителни доказателства. В жалбата изразява
становище, че събраните в ревизионното производство доказателства установяват
реалното осъществяване на услугите от доставчика по фактурите, „Дера Строй“ ООД,
който бил нает за извършване на строително –монтажните работи в процесните
обекти.
V. От
правна страна по съществото на спора
Съдът намира,
че правилно и в съответствие с материалния закон на жалбоподателя е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като представените в хода на
ревизията доказателства не установяват по безспорен и несъмнен начин, че
строително-монтажните работи в хотел хххххххххххх са извършени от издателя на
фактурите/ доставчика „Дера строй“ ООД. Основателни са съмненията на ревизиращия
екип, че ревизираното дружество е осъществило само и със свои средства
инвестициите в търговските обекти.
В
цитираното от жалбоподателя решение по дело С-18/13 СЕС приема, че Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност не
допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената
стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че
услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително
извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като
последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи,
разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация
или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях
като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените
обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните
данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото
на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция
следва да провери.
Възраженията
в жалбата, че право на данъчен кредит не може да бъде отказвано единствено,
поради неустановена реалност на доставката, не намира опора в закона. Съгласно
чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице
има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени
от него стоки или услуги по облагаема доставка. При тази нормативна уредба в
тежест на регистрирания по ЗДДС данъчен субект е да докаже, че е получил стоки
или услуги по облагаема доставка.
В
конкретния случай в РА са изложени твърдения, че процесните фактури са фиктивни,
тъй като доставчикът не представя доказателства за материална и техническа
обезпеченост да извърши договорените строително-монтажни работи. Макар
получателят по доставките да не може да отговаря за действията на доставчиците
си относно тяхната обезпеченост или счетоводно оформяне на доставките,
доколкото именно получателят претендира материалното право на приспадане на
данъчен кредит, той следва да докаже всички положителни предпоставки по чл. 9,
ал. 1, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 ЗДДС и те са свързани с
установяване по категоричен начин реалното осъществяване на услугата. Негова е
доказателствената тежест да установи факта на извършване на услугата и
предаването на резултата от доставчика на получателя с всички допустими
доказателствени средства /така Решение № 1833 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 5652/2014 и Решение № 2748 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2013
г., I о./. Получателят следва да положи грижата на добър търговец и да се
увери, че доставчикът разполага с процесните стоки, респ. че може да извърши
услугите, което в случая не е сторено.
При
насрещната проверка не се установява наличието обстоятелства, необходими за
доказване на реалността на извършената доставка. Липсват представени оферти от
изпълнителя, съдържащи видове строителни работи, вложени материали, труд и
тяхната цена, поради което не може да се установи, че те съответстват на
представените приемо-предавателни протоколи. В представения между жалбоподателя
и доставчика договор не са конкретизирани обектите,
където ще се изпълняват СМР. Двата обекта са в различно населени места,
гр.София и гр.Божурище, поради което посочването на конкретното място, на което
са изпълнени СМР е от съществено значение за реалността на доставката. Макар,
че има данни за нает от изпълнителя на СМР персонал по трудови и граждански
договори, установено е, че в основната си част, 15 работници, са назначени по
трудови договори при други работодатели. Назначените по трудов договор
работници на изпълнителя, по данни от информационната система на НАП, са между
10 и 12 души, от които строителни работници само четирима.
Изпълнителят
не представил нито един от изискуемите по Закона за устройство на
територията документи, Глава девета,
които се съставят в процеса на строителството, а договорените от жалбоподателя
СМР са свързани с основни ремонти и
преустройства с промяна на предназначение на имотите, т.е. със извършване на „строеж“
по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, за което е необходимо съставяне на строителни
книжа. От същите би могло да се установи кой е изпълнител на обекта. Строителни
книжа не са представени и от жалбоподателя. Освен това липсват каквито и да
било други документи, вкл. и транспортни такива, които да позволят да се
направи извода, че на процесните строителни обекти материалите, техниката и
работниците са били изпратени от „Дера Строй“ ООД, а не от друго лице.
Независимо,
че вещото лице установява извършено по банков път плащане по фактурите, то това
обстоятелство само по себе си не доказва реалност на извършените доставки, тъй
като не се явява ефективна пречка за извършването на фиктивни сделки.
Осчетоводяването
на извършените плащания от жалбоподателя също не е достатъчно доказателство, че
строително-монтажните работи са извършени от издателя на фактурите. Счетоводното
отразяване е вторична дейност и не може да бъде доказателство за реалност на
доставката съгл. трайната съдебна практика на ВАС. Обстоятелството, че
покупките са декларирани от получателя, а доставчикът е декларирал съответните
продажби, не обосновава друг извод, тъй като дневниците за покупки и дневниците
за продажби са само вторични регистри, които се изготвят на база първичните
данъчни документи и като такива не могат да ги заместят.
Всички доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, навеждат на извод, че е налице фактуриране, зад което не стоят
реални стопански операции между жалбоподателя и соченото за доставчик дружество.
Не е без
значение обстоятелството, че самото ревизирано дружество е с предмет на дейност
строително-монтажни дейности на наети обекти за дейност хотелиерство. Видно е,
че при сключването на договорите от 01.08.2018 г. и от 05.08.2018 г. с „Балкам
груп“ ООД ( л.99 и сл. от дан.пр.) жалбоподателят се е задължил съобразно
собствения си предмет на дейност със свои сили и средства да извърши
договорените довършителни работи с цел привеждане на имота в действащ хотел. Представеният
в последствие Анекс за прекратяване на договора, считано от 03.08.2018 г. е без
достоверна дата, не е представен преди издаването на ревизионния доклад, а с
възражението срещу него, поради което не е годно доказателство за твърдяните от
жалбоподателя обстоятелства.
В своята
практика СЕС е категоричен, че при всички случаи следва да се установи
наличието на реално извършена доставка. В настоящия случай липсват
доказателства за реалност на извършените доставки.
По
изложените съображения РА е законосъобразен, жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в тежест на жалбоподателя
остават направените от него разноски. Ответникът претендира разноски, поради
което и на основание чл. 161 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1 и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят следва да му заплати сумата от 1 087,49 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Добрич, ІІІ
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “ФИШМАСТЪР“ ООД срещу Ревизионен акт №
Р-03000819000399-091-001/21.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, в частта, в която е потвърден с Решение № 252/08.11.2019 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ
на НАП и с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния
период на месец ноември 2018 г. в размер на 18 583, 08 лева
ОСЪЖДА “ФИШМАСТЪР“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, област
Добрич, ул.“Черно море“ 19, ет.1, ап.4, представлявано от В.Л.М., да заплати на
Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 1 087,49
(хиляда осемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) лв. – разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.Каменска