Р Е Ш
Е Н И
Е
No260052
гр. Ботевград,
14.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****,
като разгледа докладваното от съдия *****гражданско дело No 281 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът- “******” АД, гр. София, чрез процесуалния си
представител твърди, че е кредитор на
ответника В.П.Н. по вземания за сума общо в размер на 13 379.93 лв.,
представляващи неплатени консумативи и наем за недвижим имот, находящ се в гр.
София, собственост на ищеца, и които вземания са предявени с искова молба вх.
No 2031982/23.11.2018 г. по описа на Софийски районен съд, по която е
образувано гр. д. No 748**/2018 г. по описа на СРС. Сочи, че за тези вземанията
е било допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание по чл. 59 от ЗЗД с Определение No 514494/24.10.2018 г. по гр. д. No 68010/2018 г. по описа
на Софийски районен съд. Излага, че на 21.12.2018 г. първият ответник В.П.Н. с
нотариален акт за дарение на недвижим имот *****по РНК с район на действие
Районен съд- Ботевград, е дарила на втория ответник, нейна майка, П.Ц.П.,
следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеални части от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-*** в кв. 62, по плана на с. Трудовец, общ. Ботевград, с площ
от 598 кв.м., с уредени сметки по регулация, при граници: улица, улица, ***,
заедно със сграда, лятна кухня и стопанска
сграда.
Сочи, че с извършването на посоченото правно действие-
дарение на 1/2 идеална част, имуществото на първия ответник се намалява, което
уврежда интересите на ищеца, тъй като поставя в опасност удовлетворяването на
вземанията му. Първият ответник В.Н. е знаела, че извършвайки посоченото правно
действие уврежда интересите му, защото е обжалвала пред СГС издаденото
определение No 514494/24.10.2018 г. по гр. д. No 68010/2018 г., с което е
допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД спрямо
нея, както и заведените срещу нея гр. д. No 748**/18 г. по описа на CPC и гр.
д. No 50520/19 г. на СРС. Вторият ответник П.Ц.П. също е знаела за
увреждането, тъй като е сред лицата по
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и знанието й се предполага. Моли съда да постанови решение, с което да обяви
недействителността спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт ***, с район на действие PC- Ботевград, с
който ответника В.П.Н. е дарила на ответника П.Ц.П. 1/2 идеални части от
следния недвижим имот: 1/2 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-*** в
кв. 62, по плана на с. Трудовец, общ. Ботевград, София област, с площ от 598
кв.м., с уредени сметки по регулация, при граници: улица, улица, ***, заедно
със сграда, лятна кухня и стопанска сграда. Претендира разноски.
Ответникът- В.П. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че нито към датата на сключване на
посочения договор, нито към датата на подаване на исковата молба, ищецът “*******” АД не е притежавал материално правна легитимация
на кредитор спрямо нея, нито тя има качеството на длъжник спрямо ищеца, за да е
надлежна ответна страна по подадения иск. Заявява, че между страните не е имало
никакво сключено правоотношение към датата на процесната сделка, от което да е
било възникнало конкретно задължение за нея към ищеца. Сочи, че в конкретния
случай ищецът твърди, че подаденият от него иск, въз основа на който е
образувано гр. д. No 748**/2018 г. в СРС, е основан на извъндоговорен
облигационен източник, което допълнително изключва наличието на каквото и да е
задължение на ответницата спрямо ищеца без наличие на влязло в сила решение,
което да установява такова вземане. Поддържа, че претендираните вземания,
предмет на гр. д. No 748**/2018 г. на СРС, се отнасят за семейното жилище на
законния представител на ищцовото дружество В.
Н. и ответницата В.Н., като същите се оспорват. Поради това и към датата
на подаване на исковата молба по настоящия спор за ищеца не е възникнало
вземане въз основа на съдебен акт по посоченото дело в СРС и същият не
притежава качеството кредитор въз основа на предполагаемо, твърдяно от него
вземане, основано на извъндоговорен облигационен източник, което ответницата
оспорва изцяло. Поддържа, че по никакъв начин сключеният договор за дарение не
е бил насочен към намаляване на имуществото на ищеца конкретно с цел да увреди
ищцовото дружество. Изтъква наред с това, че предявеният срещу нея иск е изцяло
обезпечен в полза на ищеца с допуснатото обезпечение по гр. д. No 68010/2018 г.
на СРС, чрез наложен запор върху вземане на ответницата върху банковите й
сметки в пълния размер на иска от 13 379.93 лв. Твърди, че самото дарение
е дълго планирана сделка в семейството и реализация на отдавнашно намерение на В.Н.
да прехвърли на майка си наследената от нея идеална част от семейното жилище на
родителите си, така че майка й да се чувства спокойна и да има възможност
самостоятелно да го управлява и да се разпорежда. Относно вземането, предмет на
гр. д. Nо 50520/2019 г. на СРС, заявява, че същото е изцяло ирелевантно за
сключения преди възникването му договор за дарение, като исковата молба вх. No
20222616 от 30.08.2019 г. е заведено повече от осем месеца след процесната
сделка.
Ответникът- П.Ц.П. *** в
депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска. Твърди, че
дъщеря й В.Н. й е дарила своята 1/2 идеални части от съсобствената им сграда и
земя, находящи се в с. Трудовец, като това е къщата, в която винаги са живели с
покойния й съпруг и много отдавна В. искала да й прехвърли своята идеална част,
за да може да се чувства спокойна в старините си и да управлява сама
имуществото. Сочи, че идеална част на първата ответница е наследство от баща й.
Счита, че вероятно заведените от В.Н.
искове срещу дъщеря й са напълно обезпечени с наложените запори, а и една част
от тях са заведени през 2019 г. след изповядването на процесната сделка и
следователно към момента на прехвърлителната сделка не са били налице елементи
от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД. Поддържа, че не е налице вреда, тъй
като съдебните претенции са обезпечени с наложени запори, не е налице и знание
за вредата нито от нея, нито от дъщеря й като първи ответник, поради което
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, а същото се установява и от заверено копие на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***по Регистъра
на НК- ***, с район на действие PC- Ботевград, че на 21.12.2018 г. ответникът В.П.Н.
е дарила на майка си – ответникът П.Ц.П., следния свой собствен недвижим имот: 1/2 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-***
в кв. 62, по плана на с. Трудовец, общ. Ботевград, София област, с площ от 598
кв.м., с уредени сметки по регулация, при граници: улица, улица, ***, заедно с
построените в имота Масивна жилищна сграда, Лятна кухня и Стопанска сграда.
Видно от заверено копие на молба с вх. No 4000839/23.10.2018 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от “*******” АД срещу В.П.Н. за допускане на
обезпечение на бъдещ иск е образувано гр. д. No 68010/2018 г. по описа на СРС,
по което е издадена обезпечителна заповед от 31.10.2018 г. в полза на “******” АД, с която е допуснато исканото обезпечение на
бъдещите осъдителни искове на молителя чрез налагане на запор върху банковите
сметки на В.П.Н. до размер на сумата от 13 379.93 лв. С Определение No
351/07.01.2019 г. по в. ч. гр. д. No 16795/2018 г. по описа на Софийски градски
съд е оставена без уважение частна жалба с вх. No 5186823/15.11.2018 г.,
подадена от В.П.Н. срещу определение No 514494 от 24.10.2018 г. по гр. д. No
68010/2018 г. по описа на СРС, с което е допуснато обезпечението.
Видно от
заверено копие на съобщение по чл. 400, ал. 1 от ГПК изп. дело No 2018922040139
по описа на ЧСИ *******, рег. No 922 на КЧСИ, в
изпълнение на обезпечителната заповед от 31.10.2018 г. е образувано
изпълнителното дело и е наложен запор като обезпечителна мярка до размера от
13 379.93 лв., съгласно обезпечителната заповед, върху вземанията на отв. В.Н. по банковите й сметки в посочени в
съобщението банки.
Видно от
заверено копие на искова молба вх. No 2031982/23.11.2018 г. по описа на
Софийски районен съд, със същата от страна на “*****” АД са предявени срещу В.П.Н. осъдителни искове за сумата от общо 13379.93
лв., формирана от неплатени
консумативи и наем за недвижим имот, находящ се в гр. София. Между страните по настоящото дело не е спорно, че
по посочената искова молба е било образувано гр. д. No 748**/2018 г. по описа
на СРС.
От
заверено копие на решение No 1**787 от 30.07.2020 г. по гр. д. No 748**/2018 г.
по описа на Софийски районен съд се установява, че по така предявения иск съдът
е осъдил В.П.Н. да заплати на “*******” АД по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 11423.73 лв., представляваща дължимо обезщетение за лишаване от
ползване на ищцовото дружество на недвижим имот в гр. София за периода от
04.01.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 23.11.2018 г. до окончателното плащане, като искът е
отхвърлен в останалата част – за разликата над 11423.73 лв. до пълния
претендиран размер от 12321.72 лв. Със същото решение са отхвърлени и исковете
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за консумативни разходи при ползване на
имота – за сумата от 101.20 лв. за потребена ел. енергия, за 206.42 лв. за
потребена вода, и за сумата от 750.59 лв. за потребена газ, като същите са общо
за периода от 04.2018 г. до 01.08.2018 г. В полза на ищеца са присъдени
разноски, платими от ответника, в размер на сумата от 1225.37 лв. – в
производството по гр.
д. No 748**/2018 г., и 34.15 лв. – в производството по гр. д. No 68010/2018 г.
по описа на СРС. Решението е потвърдено с Решение от 16.03.2022 г. по в. гр. д.
No 13719/2020 г. по описа на СГС, като с Определение No 50044/06.02.2023 г. по гр.
д. No 2542/2022 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на
посоченото решение на СГС, а в полза на ищеца са присъдени платими от ответника
разноски за касационното производство в размер на 1200.00 лв. При това
решението на СРС по гр. д. No 748**/2018 г. е влязло в сила на 06.02.2023 г. Видно
от заверено копие на изпълнителен лист от 22.02.2023 г., за присъдените суми в
полза на ищеца е издаден изпълнителен лист.
Видно
от заверено копие на Покана за доброволно изпълнение по изп. дело No 20237890400078/2023
г. по описа на ЧСИ В. *** действие СГС, на 14.03.2023 г. до отв. В.П.Н. е изпратена покана да заплати в полза на
ищеца “******” АД сумите по издадения от СРС изпълнителен лист
от 22.02.2023 г. на основание съдебното решение по гр. д. No 748**/2018 г. на СРС,
като задължението по изпълнителното дело възлиза на 21090.34 лв., от които
главница в размер на 11423.73 лв., със законна лихва в размер на 5 071.54
лв., присъдени разноски в размер на 2 459.52 лв., както и такси и разноски
по изпълнението.
От
заверени копия на 2 бр. платежни нареждания от 02.03.2023 г. и от 07.03.2023 г.
се установява, че на посочените дати отв. В.П.Н. е превела по сметка на ищеца “*******” АД сумите съответно от 3000.00 лв. и 1634.20 лв.
От заверено копие на
Удостоверение от 21.04.2023 г. от ЧСИ В. *** действие СГС, се установява, че по
изпълнително дело 20237890400078/2023 г. са постъпили следните суми: на
17.03.2023 г. – 120.27 лв., на 17.03.2023 г. – сумата от 13 379.93 лв., на
20.04.2023 г. – сумата от 1500.00 лв.
От заверено
копие на Удостоверение за сключен граждански брак се установява, че В.Н. и В.П.
****** са сключили гражднаски брак на 07.08.2009 г. в гр.
София, като след сключването на брака фамилното име на съпругата е Н.. Видно от
заверено копие на 2 бр. Удостоверения за раждане, същите са родители на две
деца, родени на *** г. и на 17.07.2013 г.
Останалите
писмени доказателства по делото са неотносими към предмета на спора, поради
което не се обсъждат от съда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност по отношение на ищеца, в качеството му на кредитор на първия
ответник, на сключен между ответниците договор за дарение от 21.12.2018 г., сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***по Регистъра на НК- ***, с район на действие PC- Ботевград, с който първият ответник В.П.Н. се е разпоредила в ползва на втория ответник - П.Ц.П. със свои собствени недвижими имоти.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. В ал. 2 е предвидена презумпция за знание на третото лице, когато
същото е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са следователно следните: 1. ищецът да е кредитор на първия ответник – В.П.Н. - по вземане /вземания/, което е било възникнало към датата на процесната
сделка, с която последната се е разпоредила със свое имущество; 2. сключеният между двамата ответници сделка,
предмет на иска, да уврежда ищеца, а именно със същия ответникът- длъжник да е
намалил имуществото си или да е затруднил удовлетворяването на кредитора. Съдът
намира, че в случая не са налице посочените предпоставки в тяхната кумулативна
даденост, поради което предявеният иск е неоснователен.
По делото не е спорно между страните, че ответникът В.П.Н. е дъщеря на ответника П.Ц.П.,
поради което и за знанието на длъжника за увреждането е налице законовата
презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към момента
на сключване на процесния договор за дарение на 21.12.2018 г. ищцовото дружество е имало качеството на кредитор по отношение на
ответника В.Н., като вземането му е било за обезщетение за неоснователно
обогатяване във връзка с ползването на собствен на ищеца недвижим имот –
лишаването му от ползването на имота в периода от 04.01.2018 г. до 30.09.2018
г., в размер на 11423.73 лв. Посоченото вземане е съдебно признато с влязло в
сила на 06.02.2023
г. решение с No 1**787 от 30.07.2020 г. по гр.
д. No 748**/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което ответникът В.П.Н. е осъдена да заплати на “******” АД по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 11423.73 лв., представляваща дължимо обезщетение за лишаване от
ползване на ищцовото дружество на недвижим имот в гр. София за периода от
04.01.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 23.11.2018 г. до окончателното плащане. С посоченото
решение този иск е отхвърлен в останалата му част – за разликата над 11423.73
лв. до пълния му претендиран размер от 12321.72 лв., като са отхвърлени и
исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за консумативни разходи при
ползване на имота – за сумата от 101.20 лв. за потребена ел. енергия, за 206.42
лв. за потребена вода, и за сумата от 750.59 лв. за потребена газ, които са
общо за периода от 04.2018 г. до 01.08.2018 г.
Задължението за плащане на сумата
от 11423.73 лв. произтича от неоснователно обогатяване, т.е. същото има извън
договорен характер, като правото на това вземане възниква в момента на
разместването на имуществените блага, в случая в периода от 04.2018 г. до
01.08.2018 г., и следователно към момента на сключване на процесния договор за дарение
на 21.12.2018 г. ищецът е имал вземания към първия ответник и от
тук - качеството на негов кредитор.
Следва да се посочи, че съгласно
трайно установената съдебна практика, за уважаване на отменителния
иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е
изискуемо и установено по размер при извършването на действията, с които той е
увреден, тъй като, от една страна, законът не съдържа такова условие към
вземането на кредитора, а от друга страна - предвид целта на иска, която е да
се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за
удовлетворяване на кредиторите, като такава възможност има не само когато
вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи
изискуемостта или преди с решение на съд същото да бъде признато в определен
размер. Поради това и възраженията на ответника В.Н., че към датата на подаване
на исковата молба ищецът не притежава качеството кредитор, като за същия не е
възникнало вземане въз основа на съдебен акт, както и че между страните не е
имало никакво сключено правоотношение към датата на процесната сделка, от което
да е било възникнало конкретно задължение за нея към ищеца, се явяват
неоснователни. Действително, съгласно цитираното съдебно решение вземането на
ищеца не е в претендирания от него размер от 13379.93 лв., а е в размер на
11423.73 лв., което обаче не го лишава от качеството на кредитор на ответника Н.
и то към релевантния момент - на сключването на процесния договор.
По делото се установява обаче, че в хода на
производството по същото и след издаване на изпълнителния лист по осъдителното
съдебно решение по гр.
д. No 748**/2018 г. на СРС, от страна на
ответника В.Н. е извършено погашение на това й задължение към ищцовото
дружество чрез плащане. Така от представените заверени копия на удостоверение
Удостоверение от 21.04.2023 г. от ЧСИ В. *** действие СГС и 2 бр. платежни нареждания от
02.03.2023 г. и от 07.03.2023 г. се установява, че след издаване на
изпълнителния лист на 22.02.2023 г. същата е изплатила в полза на ищеца “******” АД сума в общ размер на
19634.40 лв., от които сумата от 15000.20 лв. по образуваното въз основа на
този изпълнителен лист изпълнително дело 20237890400078/2023 г. (съгласно
удостоверението, по изп. дело са постъпили сумата 120.27 лв. на 17.03.2023 г.,
сумата от 13 379.93 лв. на 17.03.2023 г., и сумата от 1500.00 лв. на
20.04.2023 г., т.е. общо сума в размер на 15000.20 лв.), и сумата от 4634.20
лв. по двата банкови преводи (сумата от 3000.00 лв. с платежно
нареждане от 02.03.2023 г. и сумата от
1 634.20 лв. с платежно нареждане от 07.03.2023
г.).
Съгласно
чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на съдебното решение съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. В случая съдът взема предвид обстоятелството относно извършеното
от страна на ответника В.Н. погасяване на задължението й към ищеца, с което
същият е обосновал качеството си на кредитор при предявяване на иска, и част от
което вземане е съдебно признато с влязло в сила съдебно решение, като
погасяването му е извършено след влизане в сила на осъдителното решение и
издаването на изпълнителен лист за вземането. Последното обуславя извод за
отпадане на качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник и
съответно до липса на посочената предпоставка за уважаване на иска. Доколкото
вземането на ищеца към ответника е удовлетворено, то за същия не е налице
правото по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, целта на което е именно да се удовлетвори за
вземането си от имота чрез насочване на изпълнението към прехвърленото
имущество след обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и направените искания, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че исканите от отв. ****** разноски за държавна такса за
частна жалба по сметка на СОС в размер на 15.00 лв. не следва да се присъждат с
оглед изхода на въззивното производство по подадената от нея частна жалба.
Относно
претендираното адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците в размер на по
1900.00 лв. е направено възражение за прекомерност от страна на пълномощника на
ищеца. Съдът намира така направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
основателно. Видно от приложените по дело 2 бр. договори за правна защита и
съдействие, адвокатското възнаграждение по всеки от тях е договорено в размер на
1900.00 лв. и изцяло платено от страна на съответния ответник. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба No 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното възнаграждение за процесуално представителство при
дела с интерес от 1000 лв. до 10 000 лв. е в размер на 400 лв. + 10% за
горницата над 1000 лв., като в случая минималното възнаграждение е 765.68 лв.
Претендираните такива от 1900.00 лв. надхвърлят значително минималния предвиден
размер. Преценени и с оглед фактическата и правна сложност на делото, то претендираните
стойности на заплатените адвокатски възнаграждения се явяват прекомерни, поради
което следва да бъдат намалени по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер на 900.00
лв. за ответника В.Н. и до размер на 800.00 лв. за ответника П.П., в която
връзка съдът съобрази и различния обем на защита, предоставен по делото от
всеки от двамата пълномощници на ответниците .
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “*******” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Витоша”, ж.к. “***”, ул. “**” No 9, представлявано от В.К.Н., срещу В.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, и П.Ц.П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение на недвижим имот от 21.12.2018 г., обективиран в
Нотариален акт **по Регистъра на НК- ***, с район на действие PC- Ботевград, с
който В.П.Н. е дарила на майка си П.Ц.П. следния свой собствен недвижим имот:
1/2 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-*** в кв. 62, по плана на с.
Трудовец, общ. Ботевград, София област, с площ от 598 кв.м., с уредени сметки
по регулация, при граници: улица, улица, ***, заедно с построените в имота
Масивна жилищна сграда, Лятна кухня и Стопанска сграда.
ОСЪЖДА “*******” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Витоша”, ж.к. “***”, ул. “**” No 9, представлявано от В.К.Н.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на В.П.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 900.00 лв.
/деветстотин лева/ за направените по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА “******” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Витоша”, ж.к. “***”, ул. “**” No 9, представлявано от В.К.Н.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на П.Ц.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 800.00 лв.
/осемстотин лева/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :