Решение по дело №839/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 87
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20197080700839
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№87

 

гр. Враца,  27.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.02.2020 г. /единадесети февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

галина герасимова

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 839 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

            Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на „Н.В.К.“ ЕООД ***, представлявано от управителя П.Б., против Решение № 125/15.10.2019 г., постановено но АНД № 204/2019 г. по описа  на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено  издаденото против дружеството Наказателно постановление № 06-000799/30.05.2019 г. на Директора на  Дирекция “ИТ” гр. Враца, за налагане на наказание „имуществена санкция“ от 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия кодекс.

            В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като неправилно са посочени противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Развиват се съображения  за  превратно възприемане на фактите, липса на преценка от административнонаказващия орган за причините, довели до минимално закъснение на изпълнението на задълженията по КТ, както и необсъждането на възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно  постановление.

            Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К., в писмена защита и в съдебно заседание, оспорва същата и иска отхвърлянето й като неоснователна, като изтъква съображения, че решението на Районния съд е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения.

           Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районния съд намира за правилно, тъй като е установено неизпълнение на предписание за нарушение на трудовото правоотношение, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Предмет на делото е Решение № 125/15.10.2019 г., постановено по АНД № 204/2019 г. на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено НП № 06-000799/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца. С последното на дружеството – касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за това, че не е изпълнил даденото му с протокол № 1913122 от 19.04.2019 г. задължително предписание да изплати дължимите обезщетения на основание чл. 220 ал. 1 от КТ на Т.П.Г. след прекратяване на трудовото му правоотношение в срок до 13.05.2019 г. В оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на посоченото в НП правно основание. Районният съд е развил доводи, че наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер, както и че случаят не е маловажен по смисъла на разпоредбата на чл. 415в от КТ, който като специален закон дерогира нормите на ЗАНН. В тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на които е приел, че оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от него съдебен акт го е потвърдил в неговата цялост.

           Касационната инстанция не споделя тези изводи на Районния съд. От събраните доказателства се установява, че с протокол за извършена проверка на 16 и 19 април 2019 г. №1913122  са констатирани нарушения, изброени  в 24 точки и се съдържат предписания, дадени също в 24 точки за изплащане на  неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ, чл. 220 от КТ, чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 221 от КТ, с конкретно изброени лица с прекратени трудови правоотношения, с еднакъв срок  за изпълнение – 13.05.2019 г.  С протокол за извършена проверка  на 14 и 16 май 2019 г. №1915546  е установено неизпълнение на дадените предписания в 23 точки и изпълнение само на даденото в т.1 предписание за изплащане на трудови възнаграждения. На съда е служебно известно, че въз основа на тези констатации са съставени АУАН и са издадени НП съответно на броя точки, в които е описано неизпълнението на предписанията.

Даването на задължителни предписания по КТ е вид принудителна мярка, която се обективира в съответния административен акт, в случая Протокол №1913122. Дадените предписания за изплащане на дължимите обезщетения, макар и конкретизирани в отделни точки, представляват един административен акт и административнонаказващият орган е следвало да проведе само една административнонаказателна процедура  със съставянето на един АУАН и съответно издаването на едно НП, като в съответствие с тежестта на нарушението е следвало  да определи размера на санкцията. След като е дадено едно предписание, макар и разбито в отделни точки, пълното или частично неизпълнение на същото следва да се счита за едно нарушение и да се наложи една санкция. Издаденото НП за неизпълнение само на част от даденото предписание противоречи на материалния закон и на неговите цели, поради което следва да бъде отменено на това  основание.

              Освен това, нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на деянието, което е задължителен реквизит съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл. 5,7 т. 5 от ЗАНН и съставлява самостоятелно основание за  отмяна на НП като незаконосъобразно.

             Като не е констатирал тези нарушения  на административно-наказателната процедура при съставянето на АУАН и издаването на НП и е потвърдил последното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт поради неправилно прилагане на материалния закон.

             По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че  обжалваното решение  следва да бъде отменено, а с постановеното от касационният състав решение  същият следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха съществени  процесуални нарушения  и не се налага установяване на факти, за които писмените  доказателства  не са достатъчни. По изложените по-горе съображения  оспореното НП следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК  Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 125/15.10.2019 г., постановено по АНД № 204/2019г., по описа на Районен съд Мездра, с което е потвърдено НП № 06-000799/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца и  вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТМЕНЯ НП № 06-000799/30.05.2019 на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца, с което на „Н.в.к.“ ЕООД *** е наложена имуществена  санкция от 1500 лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

  2.