РЕШЕНИЕ
№ ……….. / 6.07.2020г.,
гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 198 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ.
Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
е предявила иск против И.А.Х. и С.Д.Х. за отнемане на имущество на обща
стойност 52 860,43лв., включващо лек автомобил и парични суми. В хода на
съдебното производство по искане на ищеца е допуснато изменение на предявения
иск, изразяващо се в увеличение на неговия размер общо на 59 674,43лв.,
вследствие на намаление и увеличение на част от претенциите за отнемане на
паричната равностойност на шест отчуждени автомобила.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че Комисията е
образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Разград за
привличане в качеството на обвиняем на И.А.Х. за престъпления по чл.142 и
чл.213 НК. Изложен е икономически анализ на доходите и разходите на двамата
ответници в периода 23.03.2008г. – 23.03.2018г., въз основа на който Комисията твърди,
че е налице несъответствие между нетния доход на проверяваните лица и
имуществото им в размер на 221 735,40лв. В съдебно заседание искът се
поддържа от явилия се процесуален представител.
В
срока по чл.131 ал.1 ГПК ответниците И.А.Х. и С.Д.Х.
са депозирали писмен отговор чрез пълномощник, в който изразяват становище за
неоснователност на исковата молба. Оспорват размера на имуществото в частта на
придобивната стойност на недвижимия имот в гр.Разград, представляващ магазин;
твърдят, че за получените от чужбина парични средства е налице установен
законен източник; оспорват размера на разходите на семейството, в т.ч. и
разходите за пътуване в чужбина; възразяват по отношение на посочените в
исковата молба стойности на придобиване и отчуждаване на автомобилите; оспорват
също така наличието на значително несъответствие между нетния доход и
имуществото. Твърдят още, че сумите по банкови сметки са изразходвани и не съществуват към настоящия момент, поради
което не могат да бъдат предмет на иск за отнемането им. В съдебно заседание
становището се поддържа от упълномощения адвокат.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка: Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е образувала проверка
срещу ответника И.А.Х. по реда на чл.110 ЗПКОНПИ с протокол № ТД04ВА/УВ-4128/23.03.2018г.,
обхващаща периода от 23.03.2008г. до 23.03.2018г. В хода на проверката са
извършени справки в Национална база данни "Население", Търговския
регистър, Апис-регистър, ИКАР и ИС на ГД"Морска
администрация". Изпратени са запитвания до ОД на МВР, сектор КАТ
"Пътна полиция" по постоянен адрес на проверяваното лице, ГД
"Гражданска въздухоплавателна администрация", ЦРОЗ, ТД на НАП и до
Дирекция "Местни данъци и такси" към общината по постоянния адрес на
лицето. След приключване на проверката е постановено решение № 572/10.04.2019г.
на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество. С последващо решение № 1216/26.06.2019г. КПКОНПИ
е решила да се внесе искане в ОС Разград за отнемане в полза на държавата от И.Х.
и С.Х. на подробно описано имущество, за придобиването на което не е установен
законен източник.
От значение
при изясняване на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се
установи на първо място, дали ответникът И.Х. е привлечен като обвиняем в
извършване на някое от престъпленията, изброени в чл.108 ал.1 ЗПКОНПИ и
съответно качеството на Ф.
И.
като проверявано лице. На второ място, следва да бъде установен размерът на
доходите на двамата ответници в проверявания период и извършените от тях
разходи за същото време, което ще доведе до изясняване на размера на нетния
доход. На трето място, проверката на фактите следва да даде отговор за размера и
вида на придобитото от ответниците в същия период имущество. Разликата в двете
величини ще бъде в основата на правния анализ относно наличието или липсата на
значително несъответствие по смисъла на § 1 т.3 ДР ЗПКОНПИ, а конкретиката на
имуществото ще изясни и въпроса относно основателността на предявения иск за
отнемането му в полза на държавата.
Във
връзка с изясняване на първия правнозначим въпрос се установява от приложеното
писмо вх. № УВКПКОНПИ-306/21.03.2018г. на ОП Разград, че комисията е уведомена
за повдигнато обвинение срещу И.Х. за престъпление по чл.142 ал.2 т.2 в.в. с ал.1 в.в. с чл.20 ал.2 НК и
по чл.213а ал.2 т.1 и т.4 в.в. с ал.1 в.в. с чл.26 ал.1 в.в. с чл.20 ал.2 НК. Към уведомлението е приложено постановление от 6.03.2018г. за привличането
на И.Х. като обвиняем по горните престъпления по образувано ДП № 10/2016г. на ОСлО при ОП Разград. Внесен е и обвинителен акт, приложен в
делото. По отношение на С.Д.Х.
се установява от приложена справка от НБД Население, че е съпруга на И.А.Х..
На
второ място, във връзка с изясняване на доходите на ответниците в проверявания
период, по делото е изготвено заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, допълнено от вещото лице в съдебното заседание при изслушването му
в частта относно реализирани разходи на домакинството на ответниците. Съдът
приема заключението, тъй като същото отразява в пълнота установените по делото
факти съобразно своевременно въведените доводи и твърдения на всяка от
страните. Следва също така да се уточни, че заключението ще се ползва в
частите, в които вещото лице е изяснило отделните стойности на доходи, разходи
и имущество, като при установяването на фактите и обстоятелствата ще бъдат отчетени съответните законови
изисквания относно установяване на размера на несъответствието в имуществото и
доходите на ответниците.
Установява
се от заключението, че общият размер на получените в проверявания период доходи
на двамата ответници, представляващи следващи им се плащания за социални
помощи, застрахователни обезщетения, от движима собственост, от селскостопанска
дейност, от продажба на МПС и изтеглени суми от сметки, е 41 859,12лв. За
тази сума се приема, че има установен законен източник.
През
проверявания период домакинството на ответника се е състояло от две лица през периода
2008г. – м.юни, 2010г. и четири лица през периода м.юли, 2010г – 2018г. Във
връзка с това съдът приема заключението на вещото лице, което е ползвало
данните от НСИ за всеки от тези периоди в зависимост от броя лица в
домакинството, с корекцията, която прави при изслушването в съдебно заседание във връзка с
обстоятелството, че първите два месеца на 2009г. семейството е било в чужбина, съотв. не е реализирало разходи на територията на България.
При това положение общият размер на обичайните разходи за 2009г. от
6 355лв., а за целия проверяван период от 112 870лв., следва да се
намалят с 1 059,17лв. (разходи за два месеца). Възражението на
ответниците, че за непълнолетните членове на семейството следва да се изключат
определени разходи, е неоснователно – съгл. §1 т.9 ДР на ЗПКОНПИ обичайните
разходи са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му
съобразно данните именно на Националния статистически институт, които вещото
лице е ползвало при определяне на разходите на домакинството на ответниците.
Платени са данъци и такси в общ
размер 3 623,79лв. и по съдебни и изп.дела –
3 305лв. Разходите за задгранични пътувания са изчислени от в.л. в размер
14 166,58лв. От разпита на св.М.Панчовлу – майка на втората ответница и
св.Сл. А. се установява, че при престоя в Германия семейството е отседнало в
дома на св.Панчовлу, през което време ответниците са опитвали да си търсят
работа. В този смисъл съдът счита, че твърдението на ищеца за реализирани
разходи по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е
необосновано – липсва заповед за командироване от работодател, за да се
приложат разпоредбите на този нормативен акт. От събраните свидетелски показания
на М.Панчовлу и Сл.А., че ответниците са били на
издръжка на свой близък роднина, не може да се установи точен размер на тази
издръжка, поради което не може да се направи категоричен извод за този размер.
Ето защо, сумата 14 166,58лв., както и сумата 1 059,17лв. следва да
се извадят от общата стойност на разходите 133 965,37лв. и за разходи в
проверявания период следва да се признае за установена стойност от
118 739,62лв.
При
това положение, нетният доход на ответниците в проверявания период, изчислен
съобразно изискването на § 1 т.8 ДР ЗПКОНПИ, се явява с отрицателен резултат:
от доходите с установен източник в размер 41 859,12лв. се изваждат
разходите в размер на 118 739,62лв. и се получава стойност на нетния доход
минус 76 880,50лв.
Третият
въпрос, който е от значение за решаването на спора, е установяването на
имуществото на ответниците.
От
представените НА №№ 159/8.10.2008г. и 184/4.03.2009г., съставени от нотариуси с
район на действие РС Разград, се установява, че на съответните дати двамата
ответници са придобили жилище с идентификатор 61710.505.422.1.34, находящо се в
гр.Разград, бул.“България“ № 52, вх.Г, ап. № 34, с цена на придобиване
23 880,10лв. и самостоятелен обект с идентификатор № 61710.505.2366.1.33 с
предназначение – за търговска дейност, с адрес гр.Разград, ул.“Каймакчалан“ №
2А, с цена на придобиване 31 000лв. Продажбената цена на апартамента по
първия нотариален акт не е оспорена от ищеца. По отношение на цената на
търговския обект такова оспорване е проведено в хода на съдебното производство.
Изготвена е съдебно техническа и оценителна експертиза, която съдът приема
изцяло, като изготвена от вещото лице след запознаване с материалите по делото
и неоспорена от страните. Пазарната стойност на този обект се оценява на 41 500лв.
Представени
са писма от Областни дирекции на МВР гр.Разград, гр.Русе, гр.Търговище и
гр.Силистра, справки в централна база данни на КАТ за собственост, договори за покупко-продажба. Изготвено е заключение
на назначената съдебна автотехническа оценителна експертиза, която съдът приема
изцяло, като изготвена от вещото лице след запознаване с материалите по делото
и използване на метода на справедливата пазарна стойност, съчетаващ в процентно
съотношение метода на остатъчната стойност и пазарния подход. Заключението не е
оспорено от страните. От горните доказателства и доказателствени средства се
установява, че през проверявания период ответникът И.Х. в режим на СИО със С.Х.
е придобил по възмезден начин десет леки автомобила. Л.а. Рено Еспейс с рег. №
РР 9183 АМ е придобит на 18.04.2007г. Липсва запазен договор за продажба. Автомобилът
е отчужден на 24.03.2008г. Стойността според САТЕ към момента на отчуждаване е
2 500лв. Т.а. Форд Транзит с рег. № РР 1149 АН е придобит на 5.12.2007г. и
отчужден на 29.08.2008г., към втората дата пазарната стойност на този автомобил
е 3 600лв. Л.а. Мерцедес Е300 Д с рег. № РР 6226 АМ е придобит на
21.11.2007г. и отчужден на 24.02.2009г., към втората дата неговата пазарна
стойност е 6 760лв. Трите автомобила са придобити преди проверявания
период и посочените пазарни стойности са включени в приходите на ответниците по
заключението на СИЕ.
По отношение
на останалите седем автомобила събраните доказателства свидетелстват за
следното: л.а. БМВ 320 И с рег. № РР 0491 АР е придобит на 15.10.2008г., не е
запазен договор за продажба. Отчужден е на 17.08.2009г. Пазарната му стойност
към датата на придобиване е 4 460лв., а към датата на отчуждаване –
3 580лв.
Л.а. Рено
Еспейс с рег. № РР 2412 АР е придобит на 12.01.2009г. с посочена в договора
цена от 1 000лв. Пазарната стойност на автомобила към датата на
придобиване е 4 450лв., установена от вещото лице. Автомобилът е отчужден
на 2.08.2010г. с цена по договора 800лв., при определена от вещото лице пазарната
цена 4 040лв. Ищецът признава извършено преобразуване на част от цената
при отчуждаване на автомобила, поради което претенцията е за непреобразуван
остатък от пазарната стойност към момента на отчуждаването в размер 844,17лв.
Л.а. Мерцедес
Е300 Д с рег. № РР 4390 АР е придобит на 30.04.2009г. с посочена във фактура
цена от 3 900 евро, с левова равностойност 7 627,74лв. Автомобилът е
отчужден на 13.10.2010г. с посочена цена в договора 1 200лв., при определена от
вещото лице пазарната цена 6 280лв.
Л.а. Мерцедес Ц230
с рег. № РР 9174 АР е придобит на 10.09.2010г. с посочена в договора цена от 1
000 евро, с левова равностойност 1 955,83лв. Автомобилът е отчужден на 1.11.2011г.
с посочена цена в договора 600лв., при определена от вещото лице пазарната цена
3538лв.
Л.а. БМВ 530 Д
с рег. № РР8913 АТ е придобит на 15.08.2012г. с посочена в договора цена
4 100лв. Отчужден е на 9.11.2017г. с посочена в договора цена 200лв., при
определена от вещото лице пазарна стойност 3 526лв.
Т.а. Фиат Дукато с рег. № РР 5428ВА е придобит на 22.10.2013г. на
цена 1 564,66лв. Отчужден е на 27.01.2016г. с цена по договор 800лв., при
определена от вещото лице пазарна стойност 2 950лв.
Л.а. Опел Вектра с рег. № РР
0150 ВК е придобит на 18.05.2017г. с цена по договор 500лв. Вещото лице е
определило пазарната стойност към този момент на 2 200лв. Автомобилът е
собственост на ответниците към момента на подаване на исковата молба.
Във връзка с
приложението на чл.148 ал.1 и ал.2 т.1 и т.4 ЗПКОНПИ съдът намира следното:
ал.1 въвежда принципа, че имуществото се оценява към момента на неговото
придобиване или отчуждаване. Ал.2 от същия член уточнява, че за недвижимите
имоти и превозните средства действителната цена е пазарната им стойност. При
определяне на несъответствието между имуществото и нетния доход на
проверяваните лица, от значение е пазарната стойност на имуществото към момента
на тяхното придобиване. Това се налага, тъй като 10-годишният период на
проверка е продължителен и е необходима реалност на съотношението между доход и
имущество. Предвид изложеното, съдът приема, че с придобиването на недвижимите
имоти и автомобилите, имуществото на ответниците се е увеличило с тяхната
пазарна стойност към момента на придобиването, поради което взема предвид тези стойности,
определени в двете оценителни експертизи на имотите и на МПС.
Вещото лице по
СИЕ е отчело внесени парични средства по банкова сметка *** С.Х. в проверявания
период на обща стойност 28 946,28лв.
Ответниците са
погасявали заеми със средства в общ размер 1 561,63лв.
Паричните
преводи от трети лица от чужбина в полза на С.Х. се установяват в общ размер
4 713,55лв за проверявания период.
За придобитите
два имота, седем автомобила и парични средства, описани по-горе, не се
установява законен източник по смисъла на §1 т.2 ДР на ЗПКОНПИ. Ответникът И.Х.
е представил документ за декларирани обстоятелства пред германските социални
служби във връзка с получаване на обезщетение в размер 1 208 евро.
Документът не би могъл да се приеме като доказателство за получен доход, тъй
като липсва удостоверяване от германските власти за действително получено обезщетение.
По-нататък,
ответниците са ангажирали показания на свидетелите М.П. и Сл.А., които са допуснати за
установяване на факта на получени парични средства като дарение за закупуване
на търговския обект и за издръжката на ответниците в чужбина. Св.П. твърди, че
е дарила на ответниците 20 000 евро, за да закупят търговския обект –
предмет на сделката по НА № 184/4.03.2009г. В тази връзка обяснява, че И. и С.Х.
дошли при нея в Германия, за да работят и изкарат пари с такава цел, но
постояли малко и тъй като не успели да реализират целта си, свидетелката им
дала горната сума. От друга страна са показанията на св.А., която заявява, че е
близка със св.М.П.. От 2011г. до 2014г. родителите на С.Х. пращали по св.А.
пари на семейството на ответниците – 8 000 лв., 4 000 евро, ,
2 000 евро, 3 000 евро. Преди това, в периода 2002-2009г. други хора от селото, посещаващи Германия, са
предавали пари на ответниците от родителите на С.Х. от Германия, последните са
изпращали пари и по автобуси. През 2009г. била в Германия и узнала от св.Панчовлу,
че същата иска да даде пари на дъщеря си за закупуването на магазин в размер
20 000 евро, които е изпратила. Показанията на двете свидетелки са
противоречиви – св.П.
заявява, че е дала парите на дъщеря си в Германия, а св.А. твърди, че майката е
изпратила парите на своята дъщеря. Противоречие се забелязва и във времето, за
което свидетелите твърдят предаване на парите – св.Панчовлу заявява, че това е
станало февруари, 2009г., а св.А. твърди, че тя лично е носила пари на С. и И.Х.
от родителите й в периода 2011-2014г., а други хора са им предавали пари в
по-ранен период – 2002-2009г. Като съобразява горните противоречия и предвид
близката родствена връзка между ответниците и св.Миглена Панчовлу и нейната
заинтересованост от благоприятен за ответниците изход от правния спор, съдът не
кредитира показанията й досежно извършено дарение на парични средства в размер
20 000евро, при това именно за закупуване на магазина към дата 4.03.2009г.
Сами по себе си показанията на св.А. не са пълни и конкретизирани относно
точния размер и основанието за получаване на всички средства, поради което въз
основа на тях не може да се приеме точен размер на законоустановени доходи.
Ответниците не
посочват източник на средства във връзка и с останалите свои твърдения, поради
което съдът не възприема варианта на съдебно-икономическата експертиза,
включващ в приходната част дарения от
трети лица в полза на ответниците.
Предвид
горното следва да се приеме за доказан твърденият в исковата молба общ размер
на имуществото на И.Х. и С.Х. 129 177,86лв.
При това
положение, несъответствието по смисъла на § 1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ се равнява на 206 058,36лв.
и представлява разликата между имуществото на стойност 129 177,86лв. и
нетния доход с отрицателна стойност минус 76 880,50лв.
Въз основа на
горното, по несъмнен начин в съдебното производство се установява, че: ответникът
И.Х. е с повдигнато обвинение за престъпления по чл.142 и чл.213а НК, несъответствието
между имуществото и нетния доход на двамата ответници е на стойност 206 058,36лв.,
а тяхното имущество възлиза на 129 177,86лв.
При
така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
иск е допустим, внесен след постановено решение № 572/10.04.2019г. на КПКОНПИ
за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество и последващо решение № 1216/26.06.2019г. за внасяне на
искане в ОС Разград за отнемане в полза на държавата на имущество на И.Х. и С.Х.,
за придобиването на което не е установен законен източник.
По същество съдът
приема следното: съгласно чл.156 ал.4 ЗПКОНПИ,
на доказване от КПКОНПИ подлежи кумулативното наличие на следните
предпоставки: вида и стойността на придобитото през проверявания период
имущество; обстоятелствата по чл.108, 109 и 111; наличието на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. Ищецът е доказал основанието на предявения
иск. В тежест на И.Х. и С.Х. е да установят произхода на средствата на
придобитото от тях имущество, което не са сторили.
По отношение
на предпоставката, съдържаща се в чл.156 ал.4 т.2 ЗПКОНПИ, се установява, че срещу И.Х. е
образувано наказателно производство и е повдигнато обвинение за престъпления,
които попадат в хипотезата на чл.108 т.3 и т.11 ЗПКОНПИ. За
С.Х. се доказва, че е съпруга на И.Х., поради което е установено качеството й
на проверявано лице
по смисъла на чл.142 ал.2 т.2 от с.з.
Доказано е и
наличието на значително несъответствие в имуществото на двамата ответници,
съгласно изискването на чл.156 ал.4 т.3 ЗПКОНПИ. За такова се приема несъответствието
между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000лв. за целия
проверяван период, по смисъла на §
1 т.3 ДР ЗПКОНПИ. В случая несъответствието е установено в по-висок
размер 206 058,36лв. Изпълнена
е и втората предпоставка, обуславяща основателност на искането за отнемане на
имуществото на ответниците.
След установяване на горните две условия, в съдебния процес следва да
се изясни видът и стойността на придобитото имущество през проверявания период,
който в случая е от 23.03.2008г. до 23.03.2018г. Незаконно по смисъла на ЗПКОНПИ е
имуществото, за което не е установен законен източник (чл.5, ал.1 от закона),
като законни са конституционно признатите и законово регламентирани източници.
В съответствие
с чл.141 ЗПКОНПИ, в настоящото производство подлежи на установяване законният
източник на всяко отделно имущество, претендирано от държавата за отнемане и
преценката за отнемане следва да бъде направена конкретно.
Доходи със законно установен източник, съгласно СИЕ, са получените от И.Х.
и С.Х. средства в
общ размер 41 859,12лв. Тази сума е недостатъчна да покрие обичайните и
други установени разходи за периода на проверката, които са в значително
по-висок размер 118 739,62лв., поради което и нетният доход се явява
отрицателна величина. От горното следва, че за притежаваното от ответниците
имущество, предмет на иска за отнемане в полза на държавата – лек автомобил, паричната
равностойност на отчуждени леки автомобили, пари в банкови сметки и пари, получени от трети лица от
чужбина, липсва законно установен източник, представляващ основание за
придобиване. След
като не са открити законни източници за придобиване на имуществото, същото
подлежи на отнемане.
Прердвид горното, лек автомобил Опел Вектра следва да бъде отнет от собствениците И.Х. и С.Х..
По отношение на отчуждените превозни средства следва да се приложи чл.151 ЗПКОНПИ, съгласно който в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се
отнема паричната му равностойност. При отнемането следва да се съобрази
направеното в хода на делото и допуснато с определение в с.з. на 23.06.2020г.
изменение на иска.
Парите, установени
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, получени от С.Х. от трети
лица в чужбина, са 4 713,55лв. До този размер искът следва да бъде уважен,
а над него до предявения такъв от 8 769,98лв. следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
Парите в
размер 28 946,28лв., внесени по банкова сметка *** С.Х., са установени в
заключението на вещото лице по СИЕ и също подлежат на отнемане.
Ответниците са
изложили възражение, че парите са изразходвани и към момента не съществуват. Посочено
бе по-горе, че съгл. чл.151 ЗПКОНПИ когато имуществото липсва или е отчуждено,
се отнема паричната му равностойност. Ето защо исковата претенция е основателна
до посочените размери и сумите в определените по-горе стойности следва да бъдат
отнети от двамата ответници.
Предвид изхода
от правния спор И.Х. и С.Х. следва да заплатят на основание чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ по сметка на ОС Разград
държавна такса. Същата се дължи от ответниците в размер 4% от уважената част от
цената на исковете или 2 264,72лв. Ищецът е освободен от заплащането на ДТ
върху отхвърлената част от исковете, съгл. чл.84 т.1 в.в.
с чл.162 ал.2 т.5 ДОПК.
Всяка от страните претендира присъждане на
направените в процеса деловодни разноски. Ищецът е внесъл такса за обнародване
на съобщение в ДВ в размер на 40лв., депозити
за вещи лица по съдебната автотехническа експертиза за оценка на МПС в размер
на 200лв., по съдебнотехнически и оценителни експертизи в размер на 200лв. и
290лв. и по съдебно-икономическата експертиза в размер на 760лв. Претендира и
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер 450лв., на основание
чл.78 ал.8 ГПК. Съдът констатира обаче, че процесуалното представителство е осъществено
от държавен инспектор, а не от юрисконсулт, поради което не е налице хипотезата
на горната разпоредба и такова възнаграждение не се следва. Общият размер на извършените
от ищеца деловодни разноски е 1490лв. С оглед уважената част на исковата претенция
и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски в размер
1 390,39лв. Ответниците са защитавани от трима адвокати с представени
договори за правна защита и съдействие в размер 1500лв. от двамата в полза на адв.С. и поотделно за всеки ответник в полза общо на адв.П. и адв.К. в размер по
500лв. В нито един от договорите обаче не е посочено по какъв начин е изплатено
възнаграждението – ако е в брой, е достатъчно отразяването в договора, а ако е
по банков път – с представяне на писмени доказателства за това. Поради липса на
данни в тази насока, искането за присъждане на разноски в полза на ответниците
не следва да се уважава.
Водим от горното, съдът
Отнема
в полза на държавата, представлявана от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за
призоваване гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, следното имущество от
И.А.Х. ЕГН ********** и С.Д.Х. ЕГН **********,***:
- Лек
автомобил Опел Вектра с рег
№ РР 0150 ВК, рама № W0L0JBF19Y1166460,
двигател без номер, дата на първа регистрация 12.07.2000г., придобит с договор
от 18.05.2017г., с пазарна стойност към настоящия момент 1 000лв.;
- сума в
размер 3 580лв., представляваща
паричната равностойност на отчужден лек
автомобил БМВ 320 Д per. № РР
0491 АР, дата на
първа регистрация 05.05.1993г., придобит на
15.10.2008 г. и отчужден на 17.08.2009 г.;
- сума в
размер 2 084,17лв., представляваща непреобразуван
остатък от парична равностойност на отчужден лек автомобил Рено Еспейс per. № РР 2412 АР, дата
на първа регистрация 03.07.1997г., придобит на 12.01.2009г. и отчужден на
02.08.2010 г.;
- сума в
размер 6 280лв., представляваща паричната равностойност на отчужден лек автомобил Мерцедес Е300 Д per. № РР 4390 АР, дата
на първа регистрация 15.05.1996г., придобит на 30.04.2009г. и отчужден на
13.10.2010г.;
- сума в
размер 3 538лв., представляваща паричната равностойност на отчужден лек
автомобил Мерцедес Ц230 per. № РР
91740 АР, дата на първа регистрация 29.07.1996г., придобит на 10.09.2010г. и
отчужден на 01.11.2011г.;
- сума в
размер 3 526лв., представляваща паричната
равностойност на отчужден лек автомобил
БМВ 530Д per. №
РР 8913 АТ, дата на първа
регистрация 01.07.1999г., придобит на 15.08.2012г. и отчужден на 09.11.2017г.;
- сума в
размер 2 950лв., представляваща паричната
равностойност на отчужден лек автомобил
Фиат Дукато per. №
РР 5428 ВА, дата на първа
регистрация 23.06.2000г., придобит на 22.10.2013г. и отчужден на 27.01.2016г.;
Отнема в полза
на държавата, представлявана от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, следното имущество от С.Д.Х.:
- сума в
размер 4 713,55лв., представляваща получени и
непреобразувани парични преводи от трети лица, като отхвърля иска над този
размер до предявения такъв от 8 769,98лв. като недоказан;
- сума в размер 28 946,28лв., представляваща лични вноски по
спестовна сметка в евро IBAN ***“Експресбанк“АД, с титуляр С.Д.Х., нетрансферирани по други
банкови сметки и непреобразувани в друго имущество.
Осъжда И.А.Х.
и С.Д.Х. да заплатят по сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 2 264,72лв.
Осъжда И.А.Х.
и С.Д.Х. да заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество сумата 1390,39лв. за направените
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР