Р Е Ш Е
Н И
Е № 2859
гр. Пловдив, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XХII състав, в публичното заседание на 07.07.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13606 по описа
за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на 124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
от Б.М.Р., ЕГН ********** срещу Ц.С.С., с която се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 12 000 евро, дължима по
силата на договор за заем от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 20.08.2019 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в допълнителна молба
от 17.09.2020 г. се излагат твърдения, че между ищеца, в качеството на
заемодател и ответника, в качеството на заемател е сключен договор за заем от
03.10.2018 г., с нотариална заверка на подписите, с рег. № *** при *** ***. По силата на договора за заем
ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 12000 евро, за което било
подписана разписка от дата 03.10.2018 г. Ответникът се задължил да върне така
предоставената му в заем в сума в срок до два месеца, считано от 03.10.2018 г.
В уговорения срок ответникът не платил задължението си. За обезпечаване на
заема, ответникът издал на ищеца запис на заповед. Въз основа на записа на
заповед ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК, което било оставено без уважение.
С настоящата искова молба се предявява
иск за вземането по договора за заем, а не въз основа на записа на заповед,
което обстоятелство изрично е уточнено с молба от 17.09.2019 г. /л.23/.
Доколкото основанията по заповедното и исковото производство са различни, съдът
приема, че е сезиран с осъдителен иск по реда на чл.124 и сл. ГПК, а не по реда
на чл.415, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от назначения на ответника особен представител, който оспорва иска единствено
по неговата основателност. Излагат се доводи, че договорът за заем е
недействителен, доколкото в него е уговорено, че сумата в размер на 12 000
евро се предава в брой, а не по банков път, както е изискването съгласно закона
за ограничаване на плащанията в брой, в който е предвидено, че плащания на
стойност равна или надхвърляща 10 000 лева се извършват по банков път. На
следващо място се излагат твърдения, че с представената по делото разписка за
получаване на сумата в размер на 12000 евро от страна на ответника не се
доказвало сключване на договор за заем, доколкото в разписката не пишело
основанието за получаване на сумата, като не може да се презумира, че плащането
е по заемно правоотношение. Иска се отхвърляне на предявения иск.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, размер и падеж
на вземанията, размер на обезщетението за забава. Ответникът
носи
насрещно доказване, а при установяване
на горното от ищеца, че е платил в срок задължението си, възраженията си за
нищожност.
От
представения по делото договор за заем от 03.10.2018 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № *** *** *** /л.6/, се установява, че Б.М.Р. се задължава да
предостави на Ц. С. С. заем в размер на 12 000 евро, който последният
следва да върне в срок от два месеца, считано от 03.10.2018 г., а именно до
03.12.2018 г.
В последният
абзац на договора е посочено, че договорът има характер на разписка за получена
от заемателя сума.
По делото е
представена и разписка от 03.10.2018 г., с *** заверка на подписите с рег. № ***
*** *** /л.8/, в която Ц.С.С. декларира, че е получил от Б.М.Р. сумата от
12 000 евро.
С оглед
изложеното съдът приема, че между страните е сключен договор за заем за сумата
от 12 000 евро.
В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че от
посочената разписка не било посочено основанието, на което е получена сумата в
размер на 12 000 евро. Разписката е обективно свързана с представения
договор за заем. Сумата по разписката е същата като по договора, ответникът
удостоверява, че я е получил от ищеца, които имат качеството, съответно,
заемател и заемодател по договора.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че договорът за заем е нищожен, поради
противоречие с чл.3, ал.1, вр. с ал.2 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой, съгласно който плащанията на територията на страната се извършват само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна или
надвишаваща 10 000 лева, което ограничение се прилага и за плащанията в
чуждестранна валута.
Плащането в
брой на сума, надвижаваща 10 000 лева не води до недействителност на
договорното основание, от което произтича плащането, доколкото в самото
договорно основание не е налице някакъв порок. В цитирания закон в чл. 5 е
предвидено административно наказание при нарушение на разпоредбата на чл.3, а
именно глоба, а не и нищожност на договора, в който е уговорено плащане на
сумата в брой.
С оглед
изложеното съдът приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника сума в размер на 12 000 евро. Падежът за плащане на вземането е
настъпил на 03.12.2018 г. Ответникът не доказа да е извършвал плащания по договора
и да е изплатил цялата сума, което е разпределено в негова тежест на доказване
и носи неблагоприятните последици от това.
Съдът приема, че искът е доказан по основание
и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна
последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2019 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено своевременно от ищеца, още в исковата
молба.
Следва да се
посочи, че в случая съдът приема, че настоящото производство е самостоятелно,
не е продължение на ч.гр.д. № 11630/2019 г. по описа на ПРС, доколкото по
заповедното и исковото производства са заявени различни основания за дължимост
на процесната сума. В заповедното производство сумата е претендирана въз основа
на запис на заповед, а в исковото на основание – договор за заем. Липсва
идентитет между основанията, заявени в двете производства, поради което ищецът
не може да се ползва от разпоредбата на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, да търси
законната лихва от датата на заявлението и да претендира разноски, направени в
заповедното производство.
По отговорността за
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски – 940 лева,
платена държавна такса, 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което са представени доказателства – разписка, обективирана
в договора за правна защита и съдействие /л.16/ и 617.05 лева – депозит за
особен представител на ответника /л.68/. Общо разноски за ищеца в размер на 2557.05 лева, които на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ще се присъдят в пълен размер.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Б.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата
в размер на 12 000 евро,
предоставена в заем по договор за заем от 03.10.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 20.08.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 2557.05 лева – разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ