Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 30.10.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в
публичното съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и
четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА
при секретаря К.Д., като разгледа
докладваното от съдия Москова гр.д. № 291/2015
год. по описа на Районен съд – Царево, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.И.Х. с ЕГН **********
***, против Д.Д.Р. с ЕГН ********** ***, с която са предявени искове с правно
основание чл.127 ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете Н*** Д*** Р*** с ЕГН ********** на ищцата, при предложен режим на
лични отношения с другия родител; с правно основание чл.127 ал.2 СК за
определяне на местоживеенето на Н*** Д*** Р*** с ЕГН ********** при ищцата на адрес ***; с правно
основание чл.127, ал.2 СК вр. чл.143 СК, за осъждане на Д.Д.Р. с ЕГН ********** да заплащане на издръжка в полза на непълнолетното
дете Н*** Д*** Р*** в размер на 150.00лв. месечно, платими с падеж 10-то число
на месеца, за който се дължат, считано от подаване на исковата молба -
24.08.2015г. до настъпване на основания за изменение или отпадане на
задължението, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 24.08.2015г.
до окончателното й изплащане и с правно основание чл.127 ал.3 от СК за
определяне на привременни мерки, отнасящи се до местоживеенето на детето при
майката на адрес: гр.Ахтопол, ул.“Яна“ № 25 до приключване на процеса, предвид
обстоятелството, че детето е кърмаче. Направено е искане от ищцата за
предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство
по настоящето дело, за което са представени съответните документи, като моли по
възможност да й бъде определен за процесуален представител адв.Р.Д., предвид
обстоятелството, че същата е запозната с обстоятелствата по делото и е оказала
помощ при изготвянето на исковата молба.
Съдът, след като е
извършил проверката на исковата молба по реда на чл.129, ал.1 ГПК и като е
констатирал, че същата е редовна и
предявените с нея искове са допустими, с
определение № 193 от 24.08.2015г. е приел същата за разглеждане, разпоредил е
препис от същата и приложенията към нея да се изпратят на ответника за подаване
на писмен отговор и се е произнесъл по искането за привременни мерки, като е
определил местоживеенето на детето Н*** Д*** Р*** с ЕГН **********, да бъде като при майката С.И.Х. с ЕГН ********** на
адрес: ***, до приключване на
процеса.Със същото определение съдът е предоставил правна помощ на ищцата С.И.Х.
с ЕГН ********** на адрес: ***,изразяваща се в процесуално представителство по
гр.д.№ 291/2015г. по описа на РС-Царево и е поискал от АС на АК-Бургас определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, който
да бъде назначен за процесуален представител на ищцата.
С Писмо
вх.№4269/04.09.2015г. БАК е уведомил съда, че САК-Бургас е определил да бъде
назначена от съда адв.Р.Д.Д. за процесуален представител на ищцата, поради
което с определение № 200/04.09.2015г. съдът е назначил адв.Р.Д. за процесуален
представител на ищцата.
Служебно
конституираната като заинтересован страна ДСП-Царево е депозирала с вх.№
4459/15.09.2015г. писмен социален доклад и допълнителен такъв с вх.№
4571/23.09.2015г.
В законоустановения
срок по ГПК /изтекъл на 02.10.2015г./, ответникът Д.Д.Р. с ЕГН ********** ***
не е депозирал писмен отговор, не е взел становище, не е оспорил представените
с исковата молба доказателства.
В съдебно заседание
ищцата, редовно призована, се явява лично и ведно с процесуалният си
представител адв.Д., чрез която поддържа исковата молба.
В с.з., ответникът,
редовно призован, се явява лично. Признава, че майката полага в необходимата
степен всички необходими грижи за детето. Твърди обаче, че жилищните условия,
при които майката отглежда детето в дома на родителите си в гр.Ахтопол, не
отговарят на минималните условия за нормален живот. Заявява, че разполага със
собствено жилище в гр.Бургас, състоящо
се от три стаи с кухня и сервизни помещения, че има постоянни доходи от трудова
заетост в размер на 800 лева месечно, поради което се противопоставя на
предоставянето на родителските права върху детето на майката. В случай, че
съдът вземе такова решение, заявява, че не възразява срещу размера на
претендираната месечна издръжка на
малолетното дете, тъй като имал възможност да заплаща и по-голяма месечна
издръжка.
Съдът, след като обсъди направените доводи и събраните
по делото писмени и устни доказателствата, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата Х. и ответника
Р. живели на съпружески
начала от 09.01.2014г. до 18.08.2015г. в жилището на ответника в гр.Бургас,
кв.“Акациите“, ул.“Чайка“ № 11. Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане, от съвместният
им живот е родено малолетното дете Н*** Д*** Р*** с ЕГН **********, което е припознато от бащата. Още
в началото на връзката им ответникът поискал от ищцата същата да започне да
работи като проститутка, на което ищцата категорично се противопоставила.След
като ищцата забременяла, ответникът се противопоставил на раждането на детето с
мотива, че това ще й пречи да работи като проститутка. Едва тогава ищцата
разбрала, че ответникът е бил осъждан и е търпял наказание ЛОС за сводничество,
но въпреки това решила да остане с него и да роди детето, като се надявала, че
раждането на детето ще го промени. Ответникът
обаче не се отказал от намеренията си и въпреки бремеността на ищцата продължил
да й оказва психологически и физически тормоз
с цел да я принуди да проституира. Несъгласието на ищцата било основния
повод за скандалите между страните. Поради системния тормоз, побоища и лошото отношение на ответника, ищцата взела решение на 18.08.2015г. да напусне
семейното жилище и с детето да се върне в дома на родителите си в гр.Ахтопол, ул.“Яна“
№ 25. Събрала личните си вещи и вещите на детето и са отправила към автогарата
в гр.Бургас, където ответникът я издебнал и въпреки волята й, я качил в
такси и откарал в дома си . Там
ответникът и неговата майка й нанесли побой, след което я изгонили от къщата, но задържали детето, заявявайки й,
че бившата жена на ответника ще отгледа детето й и че тя няма да го види
повече. Ищцата потърсила съдействие от служителите на ІІ-РУП-Бургас и след това
се прибрала в дома на родителите си в гр.Ахтопол.На 21.08.2015г. ищцата
посетила отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Царево, които я консултирали относно
реда за предявяване на искова молба пред съда за предоставяне упражняването на
родителските права върху малолетната й дъщеря, както и постановяването на
привременни мерки относно местожимеенето на детето до произнасянето на съда с
решение. Поради притесненията на майката за здравословното състояние на детето
предвид обстоятелството, че същото е на ниска възраст и приема само майчина
кърма, отдел „Закрила на детето“ към
ДСП-Царево подал устен сигнал до отдел Закрила на детето“ към ДСП-Бургас с цел посещение в
жилището на бащата и установяване състоянието на малолетното дете. На
22.08.2015г. ищцата се свързала с отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Царево, и
им съобщила, че след посещението на социалните работници в жилището на бащата
на 21.08.2015г., ответникът й се обадил по телефона, че детето непрекъснато
плаче и ако има възможност да отиде да
си го вземе. Същият ден ищцата отпътувала за гр.Бургас, взела детето и го
отвела със себе си в дома на родителите си в гр.Ахтопол.
От доклада
на социалните работници се установява, че ищцата непрекъснато обгрижва сама
детето и предвид ниската му възраст и обстоятелството, че същото е хранено само
с кърма, дори за няколко часа не го е оставяла на грижите на друг възрастен.
Към настоящия момент ищцата продължава да полага грижи за дъщеря си, разчита на
финансовата и моралната помощ на родителите си за отглеждането на детето, тъй
като живеят в едно домакинство. Видно от социалния доклад, жилищните условия,
при които отглежда детето, гарантират безопасна и сигурна среда за детето. Към
настоящия момент майката не работи, тъй като отглежда дете до едногодишна
възраст. Същата получава месечни помощи за деца по реда на чл.8 ал. от ЗСПД в
размер на 100.00 лева и по чл.7 ал.1 от ЗСПД в размер на 35.00 лева. Родителите
на ищцата са заявили готовност да й помагат финансово. Ищцата има родени още
две деца –Мариян на 8 г. и Станислава на 6 г., които по време на съвместното й
съжителство с ответника Р., са били отглеждани от родителите на ищцата поради
нежеланието на ответника двете деца да съжителстват с тях. Видно от социалния
доклад и от показанията на св.Д., през периода на съвместното съжителство,
ищцата не е губила емоционалната си връзка с по-големите си деца, посещавала ги
е по няколко пъти всеки месец и е
вземала участие в тяхната издръжка.Установи се, че между трите деца на ищцата
съществува емоционална привързаност и обичат да си играят заедно. Също така се
установи, че малолетната Н*** емоционално е привързана към майка си, тъй като
не е отделяна от нея.Предвид ниската възраст на детето и обстоятелството, че
същото се храни само с майчина кърма, детето се нуждае от непосредствените
грижи на майка си.
От доклада
на социалните работници се установява, че същите са посетили адреса на ответника, но не са го
намери на него. Била му е отправена писмена покана да се яви за среща разговор
в отдел „Закрила на детето“ –гр.Бургас, но същият не се е явил.
Горната
фактическа обстановка бе установена от събраните по делото писмени
доказателства / социални доклади, удостоверение за раждане и др./ и от устните
доказателства - показанията на св.Д..
Съдът отчита факта, че свидетелката Д. е в родствени отношения с ищцата
/свидетелката е леля на ищца и същите са в много добри лични отношения /, но
също така отчита и обстоятелството, че очевидците
на личните отношения между съвместно съжителствуващите лица обикновено са най-близките им роднини, които
имат непосредствената възможност да възприемат отношенията на страните и да
свидетелстват пред съда за непосредствено възприетите от тях факти и
обстоятелства . Св.Д. живее в
непосредствена близост до дома на ищцата в гр.Ахтопол, поради което е очевидец
на грижите, които ищцата полага за отглеждането на децата си и в частност - за
малолетната Н***. Ищцата е споделяла
всички свои проблеми със свидетелката, тъй като освен че са близки роднини,
същите са приблизително на една и съща
възраст и имат сходни житейски проблеми Показанията
на св.Д. са подробни, логични и кореспондират напълно със събраните по делото
писмени доказателства, поради което съдът напълно ги кредитира.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 СК за
предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете на майката и определяне на
местоживеенето на детето при майката, и с правно основание чл.127, ал.2 СК вр.
чл.143 СК за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 150
лева , считано от датата на подаването на исковата молба - 24.08.2015г. до настъпване на основания за
изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 24.08.2015г. до окончателното й изплащане .
Не се спори
между страните, че майката полага всички необходими грижи за отглеждането на
малолетното дете. Спорен е въпросът, основателно ли е искането за предоставянето
упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, като страните
не спорят досежно размера на месечната издръжка в случай, че съдът предостави родителските права на майката.
Съгласно чл.
123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от
двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се
решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на
детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение
на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този
иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата, родителите
на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени.
При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат
решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно
цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко
интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай
възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от
двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права,
тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният
акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на
родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е
проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът
разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните
отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е
най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
При
разрешаването на спора относно упражняването на родителските права, съдът
изхожда от наличието на обективни гаранции за защита правата и интересите на
детето в перспектива. Основен критерий за решението при кого от двамата да
живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото
осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание,
надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота,
внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв
характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите
на самото дете. В тази връзка следва да се отбележи, че детето е момиченце –
кърмаче на 11-месечна възраст, който етап от развитието на всяко дете за задоволяване
на физиологичните му потребности е свързан с майката. Освен това на тази крехка
възраст първата и най-дълбока връзка на детето с външния свят е тази с майка
му. От друга страна съдът съобрази въз
основа на представените по делото социални доклади, че майката разполага с необходимият
емоционален, културен, психологически и физически капацитет да отглежда детето
си и има добри възпитателски качества. От раждането на детето и към настоящия момент майката полага всички
необходими грижи за отглеждането на детето, което обстоятелство не се оспорва
от бащата. Майката живее в едно домакинство с родителите си в гр.Ахтопол, като видно
от социалния доклад, жилището се състои от две стаи, кухня, баня и тоалетна,
обзаведено е с необходимите мебели и уреди за удобно живеене и домакинство,
електрифицирано е и е водоснабдено, в банята има електрически бойлер и топла
вода, т. е. жилищните условия гарантират безопасна и сигурна среда за
отглеждането на детето. Детето е в ниска
възраст –бебе на 11 месеца, което се храни единствено с майчина кърма и се
нуждае от непосредствените грижи на майката. Социалното обкръжение на майката –
родителите й, другите й две деца, роднините, които живеят в непосредствена
близост до жилището на майката и с които майката поддържа изключително топли
емоционални отношения допълнително благоприятстват за правилното формиране на
личността на дъщеря им. Обстоятелствата, установени чрез социалния доклад и
показанията на св.Д., говорят, че ищцата е положила усилия и е успяла да
осигури средства за задоволяване ежедневните потребности на детето, независимо,
че е майка общо на три деца и към настоящия момент няма постоянни трудови
доходи, тъй като отглежда дете под 1 година, и получава социални помощи в
размери, определени от закона. Налице е и необходимата емоционална връзка между
нея и детето и същевременно е установено, че е налице и емоционална връзка
между детето и другите й две деца. По делото е доказано несъмнено, че в ежедневните грижи за детето майката може да разчита
на своите родители, с които живее в едно домакинство, майката може да разчита за финансова помощ
както на родителите си, така и на брат си, който работи в чужбина.
Като
негативно от възпитателна гледна точка следва да бъде отчетено обстоятелството,
че ответникът с противозаконното си
поведение към ищцата - склоняване към
проституция и осъществяване на физически и психически тормоз върху, е станал
причина за решението на майката да
отглежда дъщеря си занапред сама. Ответникът е проявил спрямо ищцата
противоправно поведение и в хода на процеса, като на 30.10.2015г. в сградата на съда на стълбищната площадка пред
заседателната зала, в присъствието на св.Д., е нанесъл удар с ритник на ищцата
в областта на опашната кост, докато същата е държала в ръцете си тяхното бебе,
с което е създал риск за живота на детето предвид реалната опасност от удара
ищцата да падне заедно с детето по стълбите. С оглед на изложеното, съдът
приема, че личните качества на бащата не
сочат и не обосновават положителна оценка относно неговия родителски капацитет и правилното възпитание
на детето.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал. от ЗЗД, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и
интереси.
Съдът, като взе предвид родителските и морални
качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за
възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания и навици,
социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, фактът,
че то живее понастоящем с майката, привързаността им, намира, че в интерес на
детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката и
местоживеенето на детето да бъде при нея, а на бащата следва да се определи
режим на лични отношения с детето. Предвид ниската възраст на детето и
необходимостта от полагането на ежедневни непосредствени грижи за него, като
съобрази и отдалечеността на градовете, в които живеят родителите, съдът
намери, че на бащата следва да се определи следния режим на лични отношения с
детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08:00 ч. до
17:00 ч. на съответния ден в дома на
майката до навършването на 3-годишна възраст на детето, както и един месец през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а след навършването
на 3-годишна възраст на детето- - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето 08:00 ч. до 17:00 ч. с право на преспиване в
дома на бащата, както и един месец през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Относно
издръжката на детето:
Размерът на
издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно
число, но не по-малко от 1/4 от размера на минималната работна заплата,
определена за страната. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, за
комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и
духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид
горепосочените граници на размера на издръжката, съдът счита, че за
отглеждането и възпитанието на малолетната Н*** са необходими 200.00 лева
средно месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които бащата следва да
поеме 150 лева, а майката останалите, като майката поема и грижите по
непосредственото отглеждане на детето.
За да определи издръжката в този размер, съдът съобрази първо, възможностите на родителите -
майката към настоящия момент е безработна и има още две малолетни деца от друг
баща, а бащата на детето получава гарантиран месечен доход в размер на 800 лева; второ, възрастта и нуждите на детето -същото
е в кърмаческа възраст и се нуждае от дрехи, памперси, храна и играчки, както и
обстоятелството, че майката ще полага непосредствените грижи за детето. Предвид
факта, че след раздялата на родителите, бащата
не е участвал в издръжката на детето до настоящия момент, то началния момент на
определената издръжка следва да бъде считано
от подаване на исковата молба - 24.08.2015г. до настъпване на основания за
изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 24.08.2015г. до окончателното й изплащане.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер на 50 лева, представляваща
държавна такса за образуване на делото. Ответникът следва да заплати по сметка
на съда и сумата в размер на 216 лева на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата
по ГПК, представляваща държавна такса в размер на 4 процента върху тригодишните
платежите за издръжката , и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. По отношение на разноските, представляващи адвокатско
възнаграждение за назначеният на ищцата особен
представител, съдът ще се произнесе с допълнително определение след
произнасянето на НБПП.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на малолетно дете Н*** Д*** Р*** с ЕГН ********** на майката С.И.Х. с ЕГН **********
***
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н*** Д*** Р*** с
ЕГН **********, при майката С.И.Х. с ЕГН ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Д.Д.Р. с ЕГН ********** ***, и детето Н*** Д*** Р*** с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя
от месеца за времето от 08:00 ч. до 17:00 ч.
на съответния ден в дома на майката до навършването на 3-годишна възраст
на детето, както и един месец през лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, а след навършването на 3-годишна възраст на детето- - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето
08:00 ч. до 17:00 ч. с право на преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, които да не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Д.Д.Р. с ЕГН ********** ***, да заплащане издръжка в полза на непълнолетното дете Н*** Д*** Р***
в размер на 150.00лв. месечно,
платими с падеж 10-то число на месеца, за който се дължат, считано от подаване
на исковата молба - 24.08.2015г. до настъпване на основания за изменение или
отпадане на задължението, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
24.08.2015г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Д.Д.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд –Царево сумата
в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото,
сумата в размер на 216.00 лева, представляваща държавна такса върху определения
размер на издръжката, и сумата в размер
на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска
предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: