М
О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия К.И.М.
ЕГН ********** с
обвинения за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3, предл.2 б.“б“ вр.
чл.342 ал.1 вр. чл.130 ал.1 НК вр. чл.21 ал.1 ЗДвП вр. чл.3, ал.1, т.1 и ал.2
ЗКНВП вр. чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични (НРКРВН) и Приложение № 1 – Списък I – „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“.
По искане на подсъдимия М. и
защитниците съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото с
обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия. Предлага наказателната отговорност
на дееца да бъде реализирана при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, като на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от седем години, което съобразно правилото на чл.58а НК бъде редуцирано
с една трета. Пледира за изтърпяване на това наказание при първоначален „общ“
режим в затворническо заведение от открит тип, както и за налагане на
кумулативната санкция лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок, равен на срока на лишава-нето от свобода.
Повереникът адв.Сарийски и частните
обвинители С.С. и С.С. не споделят
изразеното от прокурора становище за баланс на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, като считат за справедливо налагането на наказание лишаване от
свобода, чийто размер, след редукцията по чл.58а НК, бъде над средния размер за
извършеното престъпление.
Защитниците оспорват приетата от
прокурора правна квалификация на деянието на подсъдимия. Посочват, че
причиняването на лека телесна повреда на свидетеля И. не е съставомерна
последица, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по
чл.343, ал.4 НК. Молят за определяне на наказание лишаване от свобода под
средния размер, докато наказанието лишаване от правоуправление бъде в
максимално допустимия от закона размер.
Подсъдимият М. признава фактите,
изложени в обстоятелстве-ната част на обвинителния акт, признава вината си и
изразява съжаление. В последната си дума той моли съда да постанови справедлива
присъда.
С оглед проведеното съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени
фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а именно:
Подсъдимият К.М. е правоспособен водач
на МПС, категория „В“ от 4.10.2013 г. През периода 2011-2014 г. той два пъти
бил санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Подсъдимият М. работел като монтьор в
сервиз за тежкотоварни автомобили, където негов колега бил свидетелят К.Д..
Последният притежавал лек автомобил, марка „БМВ“ модел 525 ТДС с рег.№ ****. Подсъдимият
няколкократно управлявал този автомо-бил и изразил желание да го закупи. На
28.01.2015 г. той заплатил на Д. покупната цена от 2000 лева и получил
владението върху превозното средство, но собствеността на автомобила не била
прехвърлена, тъй като сделката не била изповядана пред нотариус. Колата била
технически изправна, със зимни употребявани гуми. Подсъдимият сменил само
предните гуми.
На 31.01.2015 г. около 17,00 часа
подсъдимият М. се срещнал в кв.“Долно Езерово“ със своя познат – свидетеля Г.З.И.,
който бил придружаван от пострадалия М. С.М.. Пострада-лият искал да се
придвижи до ж.к.“Меден рудник“, но не желаел да ползва градския транспорт, тъй
като трябвало да смени две превозни средства, а времето било лошо – валял дъжд.
Затова той помолил подсъдимия да го закара с автомобила си. К.М. се съгласил с
неохота, тъй като тъкмо бил приключил работния му ден, бил гладен, а и бил
употребил наркотични вещества – метамфетамин и марихуана. Свидетелят Г.И. решил
да тръгне с тях. Качили се в автомобила, марка „БМВ“ с рег.№ *****, като на
шофьорското място седнал подсъдимият, до него на предна дясна седалка седнал М.
М., а на задната седалка зад управляващия седнал И.. Никой от тях не използвал обезопаси-телен
колан. Вече се смрачавало, като дъждът
постепенно се усилвал. Тръгнали по пътя покрай кариерата и покрай кв. „Горно
Езерово“ в посока ж.к.“Меден рудник“. Подсъдимият управлявал автомобила със
скорост около 80-90 км/час, като с тази скорост приближил светофара до магазин
„Бриколаж“ гр.Бургас. В този момент дъждът рязко се усилил. На светофара подсъдимият намалил скоростта и се включил в
движението по бул.“З.С.“***. После подминал светофара до магазин „1000 бани“,
където била пресечката за кв.“Горно Езерово“.
Пътното платно в участъка от този
светофар до светофара за отбивката за зона „А“ на ж.к.“Меден рудник“ се
състояло от три ленти за движение в една посока, разделени помежду си с
прекъснати линии, маркировка М3, с плавен завой надясно със слаб наклон на
изкачване. Широчината на дясната и средната ленти за движение била по 3,40
метра, а широчината на лявата лента била 2,80 метра. Този участък се намирал на
територията на гр.Бургас, поради което водачите на пътни превозни средства били
длъжни да не превишават определена в чл.21, ал.1 ЗДвП разрешена скорост на
движение за населени места – 50 км/час. По пътното платно се стичала вода от
поройния дъжд.
В дясната лента на посочения пътен
участък се движел със скорост около 65 км/час микробус „Мерцедес Вито“ с рег.№ *****,
управляван от свидетеля А.А.. Микробусът бил изпреварен отляво от лекия
автомобил „БМВ“ с рег.№ ******, който се движел със значително по-висока
скорост. След изпреварването управляваният от подсъдимия автомобил преминал в
дясната лента, където продължил движението си със скорост около 97 км/час. Тази
скорост и стичащата се дъждовна вода по пътното платно създали условия за
възникване на аквапланинг, при който превозното средство станало неуправляемо.
Износените задни гуми също допринесли за загубата на управление над колата.
Лекият автомобил напуснал пътното платно отдясно, като първо се ударил с
предната дясна странична част в края на мантинелата. С въртене наляво по
банкета достигнал със задната си броня лявото стълбче на указателна табела
„Твърдица“. Автомобилът изкъртил стълбчето и го изхвърлил на около 2,8 метра по
посоката на движение на автомобила. В края на съприкосновението с металното
стълбче автомобилът се завъртял рязко надясно и достигнал с предната си
странична дясна част тролейбусния стълб. Настъпил силен удар в предната дясна
врата, където седял пострадалият М. М.. В мига на удара в тролейбусния стълб скоростта
на превозното средство била около 75 км/час. Автомобилът се усукал около стълба
и се установил в покой след около 2 метра. Произшествието настъпило на около 50
метра преди първото кръстовище на бул.“Захари С.“***.
Свидетелят А. възприел настъпилото
пътнотранспортно произшествие, веднага преустановил движението на микробуса и
отишъл до катастрофиралия автомобил. Свидетелят незабавно се обадил на тел. 112
(в 17,22 часа), след което отворил задната лява врата на колата и помогнал на Г.И.
да излезе. И. изпитвал силни болки в гърдите и десния крак и тъй като не бил в
състояние да стои прав, свидетелят А. го подпрял на мантинелата. През това
време подсъди-мият М., който до този момент бил в безсъзнание, се свестил и
излязъл от колата, без да помни какво се е случило и без да разбира къде се
намира. Той отишъл до предната дясна врата на автомобила и започнал да бута М.М.,
когото оприличил на свой приятел Г.. Пострадалият не давал никакви признаци на
живот, поради което свидетелят А. спрял
подсъдимия, като му казал, че трябва да изчакат пристигането на Бърза помощ.
На местопроизшествието пристигнали
служители на Четвърто РУП-Бургас, а след тях- спасителен екип от Районната
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ и екип от Центъра за
спешна медицинска помощ-Бургас. Предната дясна врата на лекия автомобил била
силно деформирана и за да бъде осигурен достъп на медицинския екип до
пострадалия, се наложило отрязване на вратата с хидравлична ножица. Дежурният
лекар констатирал смъртта на М. М., а свидетелят Г.И. бил отведен в Спешно отделение
при МБАЛ-Бургас, където бил приет с диагноза: контузия на гръдния кош и десен
крак.
При огледа и аутопсията върху трупа на М.
М. била установена политравма, тоест съчетана травма от няколко тежки
нараня-вания: открито, многофрагментно счупване на черепа и черепната основа,
мозъчен кръвоизлив; счупване на ребра двустранно с контузия на белия дроб;
разкъсване на десен диафрагмален купол с разкъсване на черния дроб; пукнатина
на слезката; разкъсно-контузна рана в дясната лицева половина. Непосредствената
причина за смъртта била тежката черепна травма, довела до оток на мозъка и
подтискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка. Смъртта можело да
настъпи и от коремната травма, поради несъвместимото с живота разкъсване на
черния дроб. Уврежданията били получени от съприкосновение с части на купето
при внезапното привеждане на автомобила от движение в покой.
Смъртта на М. М. (както и телесните
увреждания на Г.И.) е в пряка причинна връзка с пътнотранспортното
произшествие, изключителна вина за настъпването на което има подсъдимият К.М..
На местопроизшествието не били намерени следи от внезапно възникнала техническа
неизправност на автомобила. Деформациите по него съответствали да са получени
вследствие удара в мантинелата, стълбчето на табелата и тролейбусния стълб.
Непосредствено преди произшествието подсъдимият управлявал автомобила със
скорост 97 км/час, при която опасната зона за спиране била около 116 метра и се
изминавала за около 7 секунди. Тази скорост надвишавала два пъти разрешената
скорост за движение в населено място и се равнявала на критичната скорост за възникване
на аквапланинг. При избирането на скоростта за движение на автомобила
подсъдимият не съобразил пътната обстановка и лошите метеорологични условия, за
да може да владее превозното средство във всеки момент.
На мястото на произшествието подсъдимият
бил изпробван за употреба на алкохол с алкотест Дрегер 7510, който отчел
отрицателен резултат. Непосредствено след това подсъдимият М. бил отведен в Спешно
отделение при МБАЛ-Бургас, където в 18,35 часа доброволно дал кръв и урина за
анализ. В протокола за медицинско изследване било отразено изявлението му, че
преди месец бил употребил марихуана.
В представените за изследване в ЦЕКИ при
НИКК – МВР проби кръв и урина, дадени от К.М., не било установено наличие на
етилов или метилов алкохол. В урината обаче било установено присъствие на
наркотичното вещество метамфетамин, чиято концентрация не била определена, тъй
като количествен анализ в урина не се извършвал. В кръвната проба не било
открито това наркотично вещество, което предполагало употреба на метамфетамина
в период по-голям от 12-24 часа от вземане на кръвната проба. Същевременно в
пробата кръв от подсъди-мия било установено наличие на специфичен метаболит на
тетрахидро-канабинол (ТНС), който доказвал употреба на съдържащи го продукти –
марихуана, канабис и др. Времето на употреба от лица с инцидентен прием се
приемало до 12 часа от вземане на кръвната проба.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия М., които се
потвърждават от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно: фактическите
данни, съдържащи се в показанията на свидетелите А.А., Г.И., Х.Т., К.Д., от заключенията
на извършените съдебномедицинска експертиза на труп № 29/2015 г.(л.60-62),
съдебномедицинска експертиза № 335/2015 г. (л.65-66), тройна автотехническа
експертиза (л.69-86), протокол № 45 от 31.01.2015 г. за медицинско изследване
(л.102-103), протокол № 15/ФЗХ-64 от 11.02.2015 г. за извършена физикохимична
експертиза (л.55-56), съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза (л.98-101),
както и от протоколите за оглед на местопроизшествие и приложени към тях
фотоалбуми (л.11-28), писмо от Районен център 112-Бургас (л.117) и справка от
Сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас (л.108).
При така установените фактически
положения, съдът намира, че деянието на
подсъдимия К.М. е съставомерно по чл.343, ал.3, б.“б“, предл. първо, вр. ал.1
вр. чл.342, ал.1 НК. На 31.01.2015 г.*** при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ******
той нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 ЗДвП (забраняващ на водача на
пътно превозно средство категория „В“ да превишава скорост от 50 км/час в
населено място) и причинил смъртта на М.
С.М.с ЕГН **********.
По делото е установено по експертен път,
че от разрешената скорост на движение за населено място – 50 км/час, опасната
зона за спиране на автомобила била около 41 метра и се изминавала за около 4,4
секунди. Ако подсъдимият бил спазил
нормативно определената в разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП скорост, той е могъл
да спре в разстоянието на опасната зона и дори автомобилът да напуснел пътното
платно и да достигнел до тролейбусния стълб, ударът е щял да бъде с много
по-ниска скорост, при която нямало да бъде причинена смърт на някой от
пътуващите в автомобила (тройна автотехническа експертиза – л.83 от ДП).
Подсъдимият е извършил деянието след
употреба на метамфетамин и метаболит на тетрахидроканабинол, съдържащ се в
продукти като марихуана, канабис. Посочените вещества са наркотични, с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина, съгласно чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) вр. чл.3, т.1 и приложение №
1 към него от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични. Както в случаите на извършване на деянието в пияно състояние,
така и когато деянието е осъществено след употреба на наркотични вещества, не е
необходимо да се доказва причинна връзка между употребата на наркотичните
вещества и допуснатото нарушение на правилата за движение. За да се квалифицира
деянието по чл.343, ал.3 НК е достатъчно да са настъпили съставомерни
последици, които да са в причинна връзка с нарушените правила за движение.
От субективна страна престъплението е
осъществено при форма на вина непредпазливост във вид на небрежност.
Подсъдимият М. не е имал представи относно възможния престъпен резултат. Като
правоспо-собен водач на моторно превозно средство обаче той е бил длъжен и е
могъл да предвиди общественоопасните последици.
Както беше посочено по-горе, в резултат
на настъпилото пътно-транспортно произшествие свидетелят Г.И. получил контузия
на гръдния кош и на десния крак. Тези телесни увреждания довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което съставляват лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Когато обаче чрез нарушаването
на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинена лека
телесна повреда (както и имуществени вреди, които не са значителни), деянието
не съставлява престъпление по чл.343 НК. Този извод се извежда от текста на
закона и от задължителните предписания, дадени с ППВС № 1/1983 г., т.4, б.“е“.
Затова съдът оправда подсъдимия по обвинението по чл.343, ал.4 НК.
При определяне вида и размера на
наложените наказания съдът съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
деянието е висока. Произшест-вието е настъпило вследствие допуснатото от
подсъдимия драстично нарушение на правилата за движение – максимално разрешената
скорост е била превишена два пъти, при това при изключително тежка пътна
обстановка – валял проливен дъжд и водата се стичала по асфалтовата настилка,
като образувала воден слой. Настъпилият
вредоносен резултат обхваща не само смъртта на един човек, но и причиняването
на лека телесна повреда на друго лице. Към това следва да се прибави и обстоятелството,
че подсъдимият вече два пъти е бил санкциониран по административен ред за нарушения
на правилата за движение. Вярно е, че наказанието, наложено с НП № 240/2011 г.
за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без съответната
правоспособност, е с относително голяма давност, а второто наказание е наложено
с НП № 14-0769/2014 г. за неизпълнение на задължението за използване на
предпазен колан (по чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП), което не може да се окачестви като
грубо нарушение на правилата за движение (л.108 ДП). Макар и не с толкова
голяма тежест, посоченото обстоятелство следва да бъде отчетено като отегчаващо
отговорността на дееца. Отегчаващо е и обстоятелството, че няколко месеца преди
осъществяване на деянието, предмет на настоящото дело, подсъдимият М. е
извършил престъпление по чл.198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което на
13.10.2015 г. е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, с
приложение на чл. 66 НК.
Съдът не споделя твърдението на
защитата, че още в началото на разследването подсъдимият оказал съдействие за
разкриване на обектив-ната истина, което следвало да се отчете като смекчаващо
обстоятелство. При проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т. 2 НПК подсъдимият получава привилегията да бъде редуцирано
определе-ното му наказание именно заради направеното признание на всички факти,
описани в обвинителния акт. Отчитането на самопризнанието и при индивидуализацията на наказанието е допустимо,
само „ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не
е следствие от ефективната дейност на компетентните органи“ (ТР № 1/2009 г. по
т.д.№1/2008 г. на ОСНК на ВКС, т.7). В случая частичните признания на К.М.,
дадени в качеството му на свидетел (л.29 ДП), не са имали съществено значение
за разкриване авторството на престъплението, механизма на произшествието и
причините за настъпването му, тъй като към момента на провеждане на разпита
вече бил извършен оглед на местопроизшествието, бил установен очевидецът на
пътнотранспортното произшествие (свидетелят А.А.) и били взети кръв и урина от
подсъдимия за изследване. След като разследващите органи са могли своевременно
да разкрият престъплението и неговия извършител, без за това да са били
необходими признанията на подсъдимия, то последните не следва да бъдат ценени
като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете младата възраст на дееца, трудовата му ангажираност, добрите
характеристични данни, желанието му да помогне на пострадалия М., както и изразеното
съжаление за извършеното.
Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, съдът прие, че адекватно на тежестта на извършеното и личността
на подсъдимия се явява наказание лишаване от свобода под средния размер на
предвидената санкция, тоест при превес на смекчаващите обстоятелства. Към
момента на извършване на престъплението по чл. 343, ал. 3, б.“б“ НК
законодателят е предвиждал наказание лишаване от свобода за срок от три до
десет години (ред. ДВ, бр. 21 от 2000 г.). В тази й редакция посочената
разпоредба от НК е по-благоприятна за
дееца от последващото изменение на закона (ред. ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г.), с
което е предвидено увеличение на наказанието лишаване от свобода- от три до
петнадесет години.Затова, прилагайки чл. 2 НК, съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. С оглед
реда на проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание с една
трета, а именно от четири години и шест месеца на три години лишаване от
свобода.
Размерът на наложеното наказание лишаване
от свобода и необреме-неното съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на инкриминираното деяние са предпоставки за приложението на
института на условното осъждане. Съдът обаче прецени, че посочените в чл.36 НК
цели няма да бъдат постигнати спрямо К.М. при отлагане изтърпяването на
наказанието. В тази насока съдът отчете изключително грубото нарушение на
правилата за движение, довело до тежкия съставо-мерен резултат, съчетано с
употреба на различни видове наркотични вещества и предшестващи нарушения по
ЗДвП. Затова съдът постанови наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит
тип.
Съдът наложи на подсъдимия М. и
кумулативно предвидената в чл.343г НК санкция - лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство. Отчитайки конкретната тежест на
допуснатото нарушение на правилата за движение и извършените от подсъдимия предходни
нарушения по ЗДвП, съдът прие за необходимо да го лиши от това право за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Накрая, съдът
се произнесе по въпроса относно направените по делото разноски, които на
основание чл.189, ал.3 НПК следва да бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: