ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26865
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. Г. Н.
като разгледа докладваното от С. Г. Н. Частно гражданско дело №
20231110106684 по описа за 2023 година
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК с № 5063 от 13.02.2023г. и въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист, получен от заявителя на 13.02.2023г.
В срока за възражение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, и искане с правно
основание чл. 420 от ГПК от длъжника З. П. Х. за спиране изпълнението по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
23.03.2023г. Съдът приема, че искането е подадено в законоустановения едномесечен срок,
доколкото видно от връчването на ПДИ на длъжника е станало на 14.03.2023г., а молбата за
спиране е подадена на 23.03.2023г., поради което е подадена в срок, и като такава е
допустима за разглеждане по същество.
Молителят излага, че предмет на заповедта за изпълнение е дължимост на суми за
незаплатена наемна цена по договор за наем от 08.09.2020г., като поддържа, че същият е
прекратен на 22.10.2021г. с четиримесечно предизвестие от 11.06.2021г. и имота предаден ,
видно от констативен протокол от 29.09.2021г. Посочва се, че нямало просрочени и
неизпълнени падежирали задължения по посочения договор. Излага твърдения, че
процесния имот бил офис, в който изпълнявала дейността си по занятие и сделката била
търговска. Иска се, съдът да постанови спиране на незабавното изпълнение, тъй като от
представените писмени доказателства се установявало, че вземането не се дължало и
вземането се установявало на неравноправна клауза в договора , като потребител. Твърди
наличието на неравноправна клауза във връзка с развалянето на процесния договор. По
изложеното моли за уважаване на молбата и спиране на незабавното изпълнение.
Искането по чл. 420 от ГПК е допустимо. Същото е направено от легитимна страна в
производството, в срока по чл. 414 от ГПК.
По същество същото съдът намира за неоснователно. Съдът спира принудителното
1
изпълнение когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.
180 и 181 от ЗЗД, съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят-длъжник не е представил
такова обезпечение и няма доказателства за надлежно обезпечение на кредитора по реда и
смисъла на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, каквато не е наложената „възбрана върху имот на
длъжника“ в хода на принудително изпълнение. Другата алтернатива за спиране на
изпълнението е когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че
длъжникът не дължи ( чл. 420, ал.2 от ГПК).
Настоящият състав намира, че искането за спиране не е подкрепено с убедителни
писмени доказателства, от които да се направи извод за наличието на предпоставките
предвидени по т. 1, т. 2 в чл. 420, ал. 2 от ГПК. Договорът на наем е сключен не 08.09.2020 г.
със срок до 31.10.2022 г., като е предвидена месечна наемна цена в размер на 1150 евро,
платими в срок до 25-то число на текущия месец. По отношение на обстоятелството дали
процесния договор за наем е бил прекратен, то същото няма как да бъде изследван в
настоящото производство още повече, че ще бъде предмет на изследване в производството
по чл. 422 от ГПК, с оглед на постъпилото от длъжника възражение по реда на чл. 414 от
ГПК.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът постановил
незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо обезпечение по ал. 1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в три хипотези.
Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се дължи.
Втората е свързана с твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на
вземането по договор, сключен с потребител.Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2
ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в
случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД или искането за спиране да бъде подкрепено с
убедителни писмени, че: вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена
въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, поради което няма по силата на закона
суспензивен ефект спрямо изпълнението на издадената заповед. Както по –горе се отбеляза,
в случая длъжникът не е представил надлежно обезпечение в полза на кредитора по реда на
чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
Не са налице и предпоставките за спиране на изпълнението и на основание чл. 420, ал.
2, т. 2 от ГПК, доколкото в искането за спиране изрично са изложени твърдения че
процесния имот бил офис, в който длъжникът изпълнявал дейността си по занятие и
сделката по своя характер била търговска, поради което на този етап в производството и с
оглед на твърденията на самия длъжник може да се приеме, че същата няма качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.Още повече , че в самото възражение,
2
длъжникът се позовава на произнасяния на СГС и Апелативен съд в , чиито съдебни актове
са в тази посока.
С оглед на изложеното, искането на длъжника за спиране на принудителното
изпълнение на издадената заповед е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. П. Х., обективирано в молба с вх. №
82703/24.03.2023г. за СПИРАНЕ изпълнението по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 5063 от 13.02.2023г. ,
издадена в производството по ч.гр.д. №6684/2023 г. по описа на СРС, 142-ти състав и
издадения въз основа на заповедта, като изпълнително основание изпълнителен лист от
13.02.2023г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на
страните с частна жалба пред СГС.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3