Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............град Шумен, 09.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд
в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на
секретаря Ив. Велчева
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова АД №174 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и следващите
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27 ал.4 от Наредба
№10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 «Стартова помощ за развитието
на малки стопанства» от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. /наричана за краткост Наредба №10/, образувано по жалба на К.Г.Г.
с ЕГН ********** ***, срещу Заповед №03-270-РД/17 от 26.03.2018 г. на Директора
на Областна дирекция на Държавен фонд «Земеделие» град Шумен (ОД на ДФЗ), с
която му е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане УРН на
кандидата 666805, УИД № на заявлението 27/06/3/0/00665.
В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до постановяването
ѝ в нарушение на чл.146 т.1, т.3 и т.4 от АПК. Конкретните твърдения в
подкрепа на осъществяването на наведените с жалбата основания са за липса на
компетентност на издателя на оспорената заповед, съществени нарушения на
административно производствените правила, както и несъответствие на
установените фактически обстоятелства с материалния закон. Според жалбоподателя
се налице достатъчно доказателства, установяващи по категоричен начин, че от
процесния имот са добити 75 бр. бали сено и по този начин е изпълнено
изискването на чл.5 ал.2 т.2 от Наредба №10/10.06.2016 г. за прилагане на
подмярка 6.3 «Стартова помощ за развитието на малки стопанства» от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Въз основа на
изложеното е отправено искане за отмяна на атакуваната заповед и за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на Областна
дирекция на Държавен фонд «Земеделие» град Шумен, редовно призован, за него се явява
ст. юрисконсулт М. А., редовно упълномощен, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в писмена форма, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.
Въз основа на изложеното отправя искане за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на направените по делото разноски, включително и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К.Г. е регистриран като
земеделски стопанин на 03.02.2016 г. Подал заявление за подпомагане по подмярка
6.3 «Стартова помощ за развитие на малки стопанства» от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ по Програма за развитие на селските райони 2014 –
2020 г., за 2016 г., с УИ № на заявлението 27/06/3/0/00665 от 25.07.2016 г.,
Уникален регистрационен номер на кандидата (УРН) 666805. Към заявлението
приложил бизнес-план, попълнени анкетни карти и формуляр, приложения за
обработваемата земя в стопанството, договор за наем на земеделска земя, както и
изискваните от ответника декларации.
Към
заявлението за кандидатстване оспорващият е приложило и справка-декларация по
Приложение №2 към чл.5 ал.12 т.1 от Наредба №10 /л.35 и сл. по делото/, видно
от която е декларирал приходи от растениевъдство и животновъдство в периода
01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на 150.00 лева от реализирана продукция,
а именно 75 бр. бали сено, при цена за бала от 2.00 лв. Декларирано е също, че
през периода няма други приходи – от субсидии или от друга неземеделска
дейност. Доходът от продажбата на балите сено е деклариран и в подадената по
чл.50 от ЗДДФЛ ГДД за 2015 г. с вх.№274391600497106/03.05.2016 г., видно от
Приложения №3 /л.61 и сл. по делото/. В справката-декларация по чл.5 ал.12 т.1
от Наредбата №10 е изчислено, че приходите от земеделска дейност за 2015 г.
представляват 100 % от общите доходи на оспорващия.
Добивът на 75 бали сено е деклариран, че е
придобит от имот с №17573-013-046 г., с площ от 39.945 дка, находящ се в
землището на с.Градище. Видно от приложения Договор за наем на земеделски земи,
сключен на 02.08.2015 г., жалбоподателят е наемател на декларираната от него
земеделска земя. За същият имот по – късно е сключен и Договор за аренда от
26.02.2016 г., вписан в Службата по вписвания град Шумен.
По заявлението от служители на ДФЗ е
извършена документална проверка и справка в ИСАК, при която било установено, че
имотът, който е бил деклариран от оспорващия, е ползван от трето лице със
заявена култура – мека пшеница. С оглед тези констатации, жалбоподателят бил
уведомен да представи допълнителни информация с писмо от 09.02.2017 г. – л.117 по
делото. С писмо и обяснение от 14.02.2017 г. жалбоподателят е представил
допълнителни доказателства, включително и Договор за покупко-продажба от
10.11.2015 г. за продадените бали сено. Административният орган е изискал
справка от ОС „Земеделие“ град Шумен, от която се установява, че процесният
имот действително първоначално е бил заявен за ползване от трето лице – Ш.Х. по
чл.70 от ППЗСПЗЗ, като по късно с молба от 15.08.2015 г. заявлението било
изтеглено. Извършена е и проверка на място на 26.09.2016 г., съгласно приложен
контролен лист – л.94 и сл. по делото.
След преценка на представените допълнителни
документи е изготвена докладна записка от ст. експерт в ОД на ДФЗ град Шумен за
съмнение за създадени изкуствени условия по процесната подмярка. В докладната
записка е посочено, че през месец ноември 2015 г. е невъзможно да бъдат добити
75 бр. бали сено от процесната нива с площ от 39,945 дка, с оглед представения
Договор за покупко-продажба от 10.11.2015 г. Посочено е, че с този договор
заявителят доказва реализацията на продукцията от имота.
С оглед тази докладна записка и събраните
доказателства, със Заповед №03-27-РД/42 от 16.05.2017 г. Директорът на ОД на
ДФЗ град Шумен е спрял обработката на заявлението на жалбоподателя и е удължен
срокът на обработка. За породените съмнения е било образувано и досъдебно
производство, но с Постановление от 09.11.2017 г. на прокурор при ОП град Шумен
е било прекратено наказателното производство. Със Заповед №03-270-РД/52 от
17.10.2017 г. административното производство по обработване на заявлението на
оспорващия било възобновено. За изясняване на обстоятелствата от
административният орган е била изискана и справка от ХМО в град Шумен, от която
се установява, че в периода септември – ноември 2015 г. включително падналото
количество валежи надхвърля два-три пъти месечните норми. Тези валежи имат
негативно влияние върху селскостопанските дейности, като при това те са силно
затруднени или въобще не могат да бъдат извършвани с оглед състоянието на
почвата.
С оглед така събраните доказателства по
административната преписка, Директорът на ОД на ДФЗ град Шумен издал процесната
Заповед, с която е отказано да бъде финансирано подаденото от жалбоподателя
заявление. Като правно основание за оказа е посочена разпоредбата на чл.26 ал.1
т.1 и чл.5 ал.2 т.2 от Наредба №10. Административният орган е приел, че липсата
на категоричност и яснота в информацията и данните, съдържащи се в подаденото
заявление за подпомагане, както и събраните допълнително доказателства, води до
невъзможност да се установи по категоричен начин дали могат са добият 75 бр.
бали сено от процесната земя, както и дали е реализиран действително доход от
същите, поради което следва да се откаже финансиране.
Заповедта е получена на 02.04.2018 г., видно
от приложеното известие-обратна разписка, а жалбата е депозирана на 13.04.2018
г. по пощата – видно от приложения плик и известие – обратна разписка.
По делото е приложена цялата административна
преписка по издаване на процесната заповед.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-агрономическа експертиза, прието от съда като компетентно
дадено и неоспорено от страните, както и от показанията на свидетеля Ш.Х.,
който е обработвал процесната земя преди да бъде отдадена под наем на жалбоподателя,
по категоричен начин се установи, че от процесния имот с площ от 39.945 дка
могат да се добият 75 бр. бали сено – като в тях се включват обаче растителният
остатък от пожънатата пшеница /каквато е била засята към онзи момент/ и
пожънатият балур, вид плевел, който се появява веднага след жътвата. Вещото
лице в обясненията си в открито съдебно заседание изрично е посочило, че тези
броя бали не могат да бъдат добити през месец ноември 2015 г., тъй като само от
стъблата на основната култура – мека пшеница тези бали не могат да бъдат
добити, а плевелът „балур“ изниква веднага след жътвата. За да са налице тези
броя бали следва косенето да бъде извършено веднага след жътва, в рамките на
месец – два, когато плевелът „балур“ пониква буйно.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в
срока по чл.149 ал.1
от АПК и от лице с правен интерес като непосредствен адресат на акта
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, поради следните съображения:
Процедурата по издаване на процесния
индивидуален административен акт е стартирала и се е развила по реда на Наредба
№10, издадена на основание чл.9а от ЗПЗП. Заповедта е издадена от компетентен
орган, тъй като съгласно чл.20а ал.4
от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая правомощията на
изпълнителния директор за издаване на заповеди за одобрение или отказ са посочени
в чл.27 ал.2 от Наредба №10. В същата разпоредба е посочена и възможността за
делегирането им на директора на съответната областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие". Със Заповед №03-РД/2211/14.07.2016 г. тези правомощия са
делегирани на издалия заповедта Директор на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие" град Шумен, каквато възможност се дава и от Наредба №10,
като делегирането на тези правомощия е съгласно териториалната компетентност на
директора на ОД на ДФ "Земеделие" град Шумен.
Административният акт е издаден и в
изискуемата писмена форма, както и съдържа посочване на фактическите и правни
основания за неговото издаване. При издаване на процесната заповед
административният орган e спазил административно производствените правила. Административното
производство се е развило в съответствие с процесуалните правила – при съмнение
за нередности, служителите са сигнализирали компетентния орган; производството
е спряно до установяване на обстоятелствата от значение за издаване на акта за
неговото одобряване или отхвърляне, както и последствие е възобновено.
Съдът намира, че административният орган е
приложил и правилно материалния закон.
По силата на чл.26 ал.1 т.1 от Наредба №10,
на което правно основание се е позовал административният орган, заявлението за
подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на нередовност на
документите и/или непълнота, и/или неяснота, и/или несъответствие на заявените
данни и посочените факти, установени при извършване на проверките по чл.24 ал.1
т.1 от същата наредба.
Съгласно чл.5 ал.2 т.2 от Наредба №10 за
подпомагане могат да кандидатстват лица, които към датата на подаване на
заявлението са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си
приходи/доходи за предходната календарна година, а съгласно чл.5 ал.12 от
същата наредба, условието по ал.2 т.2 се доказва с представянето на
справка-декларация за приходи от земеделски дейности по образец съгласно приложение
№2, заверено копие от ТД на НАП на годишна данъчна декларация за предходната
календарна година от годината на подаване на заявлението за подпомагане,
документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е
произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани
приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо годината на
кандидатстване, за приходи, сформирани от продажба на земеделски продукти от
животновъдство, се изисква удостоверение за регистрация на животновъден обект;
приходни/разходни документи, в случай, че са издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и
ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са сформирани
приходите/доходите за предходната календарна година на годината на
кандидатстване.
В
настоящия случай жалбоподател е подал заявление за кандидатстване, като от
представените от него като кандидат за финансиране приходни/разходни документи
в заявлението не може да се направи извод, че същият е получил посочената в
заявлението сума от продажбата на 75 броя бали сено.
Към заявлението жалбоподателят освен
справката декларация за приходите, ГДД и договорът за наем, е представил и
Договор за покупко-продажба от 10.11.2015 г., сключен между него, в качеството
му на продавач и лицето М. Х., в качеството на купувач – л.123 от делото.
Уговореният между страните предмет по този договор е следният: Раздел І „чл.1.
Продавачът продава 75 бр. бали сено, а купувачът се задължава да заплати
уговорената между страните цена. Чл.2. Купувачът се задължава със своя техника
да балира и прибере сено от имот №013046, находящ се в землището на с.Градище“.
Договорено е купувачът да заплати в брой 150.00 лв. и срок на плащане 10
дневен.
Така представеният договор за
покупко-продажба на първо место не установява по категоричен начин, че към
момента на неговото сключване – 10.11.2015 г. от процесния имот са добити 75
бр. бали сено, тъй като купувачът се е задължил със своя техника, в момента на
сключване на договора, да балира и прибере сеното. На второ место този договор
няма качеството на разписка, доколкото в него не е посочено, че сумата е
платена. По делото няма представени други доказателства във връзка с
изпълнението на този договор – кога е предадена вещта и съответно кога е
заплатена договорената цена. Договорът е абсолютно бланкетен - посочено, че заплащането се извършва в брой,
в 10 дневен срок. Поради това този договор не доказва по категоричен начин, че
към момента на неговото сключване действително са добити 75 бр. бали сено и че
уговорената сума е платена. В него няма такова твърдение, поради което няма
характера на обикновена разписка по смисъла на Закона за задълженията и договорите.
С оглед гореизложеното, както и
категоричният извод на вещото лице, че през месец ноември 2015 г. не могат да
бъдат добити този брой бали сено, съдът приема, че изводът на административния
орган е законосъобразен, доколкото липсват категорични доказателства, че сеното
е добито и е реализиран декларираният от жалбоподателя доход през 2015 г.,
поради което е налице основанието по смисъла на чл.26 ал.1 т.1 от Наредба №10
за отказ на заявеното подпомагане, тъй като е налице неяснота и несъответствие
на заявените данни и посочените факти, установени при извършване на проверките.
От така установеното фактическо положение и
спазвайки правилото на чл.168 от АПК, съдът приема, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е
издадена в съответствие на материалния закон и неговата цел, поради което
жалбата на К.Г.Г. с ЕГН ********** ***, срещу Заповед №03-270-РД/17 от
26.03.2018 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд «Земеделие»
град Шумен, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и съобразявайки
разпоредбите на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.143 ал.4 от АПК, направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна следва да
бъде уважено. В случая съдът намира, че на ОД на ДФЗ – Шумен се дължат
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. и
150.00 лв. внесено възнаграждение за вещото лице, поради което жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото
разноски общо в размер на 250.00 лв.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Г.
с ЕГН ********** ***, срещу Заповед №03-270-РД/17 от 26.03.2018 г. на Директора
на Областна дирекция на Държавен фонд «Земеделие» град Шумен.
ОСЪЖДА К.Г.Г. с ЕГН **********
***, да заплати на
Областна дирекция на Държавен фонд «Земеделие» град Шумен, направените по делото разноски
общо в размер на 250.00 /двеста и петдесет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: