и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК. С решение № 47/24.04.2008 г., постановено по гр. д. № 343/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, е признато за установено по отношение на Стефан Христов Узунов, Мария Тенева Узунова, Галина Стефанова Иванова и Ива Пламенова Иванова, че ищците Николина Цветкова Узунова, Гита Василева Колева и Христо Василев Узунов са собственици на недвижим имот, представляващ първи етаж, завършен на груб строеж с всекидневна с бокс, две стаи, коридор и стълбище за втори етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 91 кв. м., находящ се в гр. Момчилград, ул. "Йордан Йовков" № 4, общ. Момчилград, обл. Кърджали и ½ ид. част от учреденото право на строеж в държавен недвижим имот, представляващ УПИ № Х пл. сн. № 397 кв. 45 по плана на гр. Момчилград с площ от 510 кв. м. при граници на УПИ № Х- 397: улица и УПИ № ХХІІІ, пл. сн. № 389, УПИ № ХХІ, пл. сн. № 385, УПИ № VІІІ, пл. сн. № 399,398, а Галина Стефанова Иванова и Ива Пламенова Иванова са осъдени да отстъпят собствеността върху така описания имот. С решението са отменени нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 197 том 1 рег. № 1804 дело № 197/2007 г., нотариален акт за покупко- продажба на идеални части от недвижим имот № 31, том ІІ рег. № 2015 д. № 231/2007 г. и нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 77 том ІІІ рег. № 4054 д. № 477/2007 г., трите по описа на нотариус № 459 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие в Момчилградския районен съд. Присъдено е и обезщетение за ползването на процесния недвижим имот за периода от 23.04.2007 г. до 28.08.2007 г., както и разноски по делото. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Стефан Христов Узунов, Мария Тенева Узунова, Галина Стефанова Иванова и Ива Пламенова Иванова, които го обжалват като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Излагат съображения, че от доказателствата по делото се установявало, че Стефан и Мария Узунови построили двуетажна жилищна сграда с учреденото право на строеж в държавен недвижим имот през 1965 г., а впоследствие прехвърлили първия етаж на наследодателя на ищците. Поддържа се, че свидетелите, чиито показания съдът кредитирал, били заинтересовани, а не били обсъдени показанията на свидетелите Йордан Ганев, Танка Караиванова и Кръстьо Атанасов, които установявали, че ищците и техния наследодател не са имали ключ и достъп до имота, не са го владели и живели в него. Установявало се от гласните доказателства, че ищците и техния наследодател, никога не са упражнявали и демонстрирали съпричастност към процесния имот- владение, намерение за владение, стопанисване и др. действия, с които да демонстрират, че са собственици. Поддържа се, че ответниците са демонстрирали, че владеят имота за себе си и това станало достояние до съседите на имота като владението сÕ е изразило в извършваните ремонти, поставяне на ограда, прозорци и други ежедневни действия по поддръжка и своене. Владението на ответниците било непрекъснато при явно бездействие на действителния собственик, било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. В тази насока се излагат съображения, че никой от предишните собственици над 35 години не владял имота през процесния период, никой освен ответниците нямал достъп до имота, владението на ответниците не било смутено по никакъв начин от собствениците на имота по документ. Извършеният ремонт- измазване от вън, поставяне на ограда, стъкла и др. станали достояние на всички съседи на имота, и никой от свидетелите на извършените подобрения на имота не се усъмнил, че те засягат интересите на собствениците и не ги уведомил за тях. Владението било с намерение да се държи вещта като своя, тъй като били вложени значителни средства в процесния имот за огради, врати, прозорци. Съгласно чл. 69 от ЗС намерението за своене на имота се предполагало и в случая то било явно и несъмнено. Поддържа се също, че били несъстоятелни изводите на съда, че намерението за своене следвало да достигне до собствениците на имота. Собствеността не се губела, поради това, че не се ползвал имота от собственика, но се губела, ако имота не се стопанисвал и не се демонстрирало правото на собственост върху него, а в случая ищците повече от 30 години не са демонстрирали, че са собственици на имота, не били познати на съседите, никога не са го владяли, заключили или отдали под наем. Собствеността била придобита по давностно владение за това, че бил поддържан и своен явно и несъмнено повече от 10 години и собствениците по документ въобще не са се противопоставили на това владение и не са демонстрирали правото си на собственост. Съдът при обсъждане на доказателствата проявил необективност и пристрастност, а и не били събрани доказателства, че ответниците са владяли за друг или са били ползватели на имота. Моли, да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Претендират разноски. Не сочат нови доказателства. Ответниците чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и молят да се остави в сила атакуваното решение. В съдебно заседание и в писмена защита излагат подробни съображения. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира: Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Исците твърдят в исковата молба, че са съсобственици на недвижим имот, представляващ ½ ид. част от учредено право на строеж върху парцел III кв. 45 по плана на гр. Момчилград, понастоящем УПИ /парцел/ X с пл. сн. № 397 в кв. 45 от недвижим имот по кадастралния и регулационен план града, утвърдени със Заповед № 367/12.12.1988 г., целия с площ 510 кв. м., ведно с първия етаж от построената в парцела двуетажна жилищна сграда, обособена в самостоятелно жилище, при граници на имота: улица и УПИ № XXIII пл. сн. № 389, УПИ XXI пл. сн. № 385, УПИ VIII пл. сн.№ 399, 398. Наследодателят им Васил Христов Узунов, който починал на 18.04.2004 г., закупил имота на 31.03.1975 г. от първия ответник Стефан Христов Узунов, за което бил съставен нот. акт № 194 том I дело № 396/1975 г. по описа на Момчилградския РС. Оттогава и до смъртта на техния съпруг и баща, владяли имота, без прекъсване, явно и без оспорване от когото и да било. Оттогава и до сега единствено те се грижили за имота и плащали данъци за него. На 23.04.2007 г. ответникът Стефан Христов Узунов недобросъвестно, след като продал процесния имот на Васил Христов Узунов, и съзнавайки, че вече се е разпоредил с имота, неправомерно се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение върху същия този продаден имот, за което бил съставен н. акт № 197 том I рег. № 1804 д. 197/2007 г. по описа на нотариус Гр. Григоров с район на действие МРС. По- късно, първите двама ответници Стефан Христов Узунов и съпругата му Мария Тенева Узунова, без да притежават правото на собственост върху процесния имот, се разпоредили със същия като на 04.05.2007 г. продали съответни идеални части от имота на своята внучка Ива Пламенова Иванова и на 11.07.2007 г. дарили съответни идеални части от имота на своята дъщеря Галина Стефанова Иванова, за което били съставени н. акт № 31 том II д. 231/2007 г. по описа на нотариус Гр. Григоров с район на действие МРС и н. акт № 77 том III д. № 477 по описа на нотариус Гр. Григоров с район на действие МРС. С тези си действия, ответниците оспорвали неоснователно правото им на собственост върху процесния имот и демонстрирали несъществуващи вещно- правни претенции за същия. Ответникът Узунов неправомерно се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот, след като веднъж вече се е разпоредил с него и без да го е владял в предвидения от закона срок със съзнанието на собственик. Издаденият в негова полза нотариален акт за собственост по давностно владение, в частта му легитимираща го като собственик на процесния имот, невярно удостоверявал, че титулярът е собственик на спорния имот, тъй като правото на собственост, признато на ответника върху процесния имот с цитирания нотариален акт, било придобито по- рано от Васил Христов Узунов. В полза на ответника не се осъществила признатата с нотариалния акт придобивна давност върху процесния имот, поради което в частта му относно този имот, издаденият нотариален акт подлежал на отмяна и обезсилване на основание чл. 431 ал. 2 от ГПК. Последващите договор за продажба на идеални части от недвижим имот от 04.05.2007 г. и договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 11.07.2007 г., били нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД и не пораждали правно действие, тъй като били сключени при липса на валидно изразено съгласие от действителните собственици на имота. Нищожни били и нотариалните актове за дарение и продажба, тъй като представлявали нотариални действия относно противоречащи на закона и добрите нрави сделки, с които били извършени разпореждания с чужд имот, а Ива Пламенова Иванова и Галина Стефанова Иванова неправомерно владеели имота им и отказвали доброволно да предадат владението му. Не се спори по делото, че през 1975 г., ответникът по иска Стефан Христов Узунов продал на Васил Христов Узунов недвижим имот, представляващ ½ идеална част от учреденото в негова полза право на строеж от ГОНС- Момчилград върху парцел III в кв. 45 по плана на гр. Момчилград от 510 кв. м. целия, ведно с първия етаж от построената в парцела двуетажна жилищна сграда, обособена в самостоятелно жилище, при граници: Стефан Димов, улица и Хашим Дурмушев, за което бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 194 том 1 дело № 396/1975 г. по описа на Районен съд Момчилград. Васил Христов Узунов починал на 18.04.2004 г. Негови законни наследници били ищците по делото Николина Цветкова Узунова- съпруга и деца- Христо Василев Узунов и Гита Василева Колева. Видно от констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 197 том 1 рег. № 1804 дело № 197 от 2007 г. по описа на нотариус № 459 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в съдебен район гр. Момчилград, на 23.04.2007 г., ответникът по иска Стефан Христов Узунов бил признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91 кв. м., състояща се от първи етаж, завършен на груб строеж с всекидневна, бокс, две стаи и коридор, и стълбище за втори етаж, и втори етаж с всекидневна с бокс, баня, с две стаи и коридор, находяща се в гр. Момчилград, ул. "Йордан Йовков" № 4, общ. Момчилград, построена на основание отредено право на строеж в държавен недвижим имот, представляващ УПИ /парцел/ № Х пл. сн. № 397 кв. 45 по плана на гр. Момчилград с площ от 510 кв. м. при граници: улица и УПИ № ХХІІІ пл. сн. № 389; УПИ № ХХІ пл. сн. № 385; УПИ № VІІІ пл. сн. № 399,398. С нотариален акт за покупко- продажба на идеални части от недвижим имот № 31 дело № 231 по описа за 2007 год. на нотаруис № 459 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в съдебен район гр. Момчилград, на 04.05.2007 г. ответниците Стефан и Мария Узунови продали на ответницата Ива Пламенова Иванова ½ ид.част от първи етаж, завършен на груб строеж с всекидневна, бокс, две стаи и коридор и стълбище за втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91 кв. м., състояща се от първи етаж, завършен на груб строеж с всекидневна, бокс, двестаи и коридор и стълбище за втори етаж и втори етаж с всекидневна с бокс, баня с две стаи и коридор, находяща се в гр. Момчилград, ул. "Йордан Йовков" № 4, общ. Момчилград и ¼ ид. част от учреденото право на строеж в държавен недвижим имот, представляващ УПИ /парцел/ № Х,пл. сн. № 397, кв. 45 по плана на гр. Момчилград с площ от 510 кв. м. Останалата ½ ид. ч.от така описания по- горе имот, ведно с ¼ ид. част от учреденото право на строеж в държавен недвижим имот, представляващ УПИ /парцел/ № Х, пл. сн. № 397 кв. 45 по плана на гр. Момчилград с площ от 510 кв. м., ответниците Стефан и Мария Узунови на 11.07.2007 г. дарили на ответницата Галина Стефанова Иванова, за което бил съставен нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 77 дело № 477 по описа за 2007 г. на нотариус № 459 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в съдебен район гр. Момчилград. От заключението на вещото лице инж. А. Христова по назначената съдебно- техническа експертиза и обясненията на същата в съдебно заседание, които съдът кредитира, се установява, че процесния имот- първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ /парцел/ № Х- 397, кв. 45 по плана на гр. Момчилград от 1988 г. е идентичен с парцел III- ГОНС в кв. 45 по плана на гр. Момчилград от 1964 г. и е завършен в груб строеж. Етажът бил обособен като самостоятелно жилище, в недобро състояние и нямало прокарани инсталации. Подът на стаите бил гредоред, в коридора липсвал под и по принцип до стаите нямало достъп, стените били тухлени, неизмазани, таванът бил бетонова плоча неизмазана, дограмата на прозорците била дървена небоядисана, в недобро състояние и без маджун покрай стъклата. От заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза и обясненията на същата в съдебно заседание, които съдът кредитира, се установява, че средния пазарен наем за периода от 23.04.2007 г. до 28.08.2007 г. възлиза на 106 лв. От показанията на свидетелите Стефан Димов Узунов- първи братовчед на ответника Стефан Христов Узунов и на наследодателя на ищците, и свидетелката Мария Димова, която също е в родствени връзки и с двете страни по делото, се установява, че двуетажната масивна сграда е построена от ответника Стефан Узунов. Същият заедно със съпругата си живеели от построяването й на втория етаж, а първия етаж бил наВасил Узунов. Твърдят, че ищците по делото изявили желание да продадат наследения първи етаж, тъй като отношенията им с ответниците Стефан и Мария Узунови били влошени, а и нямало да живеят в града. От показанията на св. Димова се установява, че ищците са й пращали пари, с които да заплаща дължимите данъци за имота, за което по делото са представени удостоверение за данъчна оценка и копия от приходни квитанции от 2004 год., издадени от ТУДА- Кърджали, откоито се установява че ищците нямат непогасени данъчни задължения за имота. На свидетелите не било известно ответниците Узунови да са имали претенции като собственици за цялата къща. От показанията на свидетелите Йордан Ганев, Танка Караиванова и Кръстьо Атанасов се установява, че след 1966 г. ответникът Стефан Узунов построил двуетажна жилищна сграда, като той и Мария Узунова живеели на втория етаж, а първия етаж бил неизползваем, необитаем, не бил измазан, бил само на греди. През 1977- 78 год. били извършени и допълнителни работи- построяване на ограда, поставяне на врати, прозорци, външна мазилка, в които лично участвал св. Атанасов. Св. Ганев заявява, че Стефан Узунов му споделил, че децата на брат му имали имотни претенции. Св. Караиванова заявява, че първия етаж бил заключен, но Стефан и Мария Узунова се грижили за целия имот, дворът също се обработвал от тях. Братът на Стефан Узунов живеел на село и никога не бил живял в гр. Момчилград. От показанията на свидетеля Н. Бъчваров, се установява, че през 2004 г. получил предложение от ищеца Христо Узунов да наеме процесния имот, който бил необитаем. Установява също, че в периода 2005 г.- 2006 г. му станало известно, че ищеца Христо Узунов предлагал за продажба същия имот на ответника Стефан Узунов. Впрочем, всички разпитани по делото свидетели- и на ищците и на ответниците по иска, по същество установяват едни и същи обстоятелства, а именно- че втория етаж от къщата е на ответника Стефан Узунов и неговата съпруга, които живеели в него, че процесния първи етаж от къщата бил в недобро състояние,недовършен, негоден за обитаване и не знаят ответниците Стефан и Мария Узунови да владеят първия етаж като свой собствен. Дори посоченият от ответниците свидетел Йордан Ганев заявява, че знае, че между ответникът Стефан Узунов и брат му, имало споразумение за етажите като втория е за Стефан Узунов, а първия- за брат му. При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено следното: Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 97 от ГПК /отм./, чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал. 2 от ГПК/отм./, които съдът приема за основателни и доказани, поради което следва да се уважат така, както са предявени. Предявен е и иск по чл. 59 от ЗЗД, за който съдът приема, че е частично основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата 23.80 лв. Безспорно е, че ищците по делото са наследници на Васил Христов Узунов, починал на 18.04.2004 год. Като такива те са собственици на процесния имот, който бил закупен от наследодателя им през 1975 год. от брат му- ответника по иска Стефан Узунов. Последният се снабдил през 2007 г. с нотариален акт за собственост на същия недвижим имот по обстоятелствена проверка, след което прехвърлил съответни идеални части от същия имот на третата и четвъртата ответници по иска, при което е налице спор за правото на собственост между страните по делото. Съдът приема, че ответниците по иска Стефан и Мария Узунови, не са придобили собствеността върху процесния имот по давностно владение по следните съображения: Правото на собственост не се губи поради неупражняванетому, поради което и доводите в тази насока на ответниците по иска, са несъстоятелни. Правото на собственост се загубва само когато премине върху друго лице чрез сделка или по оригинерен начин. Правото на собственост по давност върху недвижим имот съгласно чл. 79 от ЗС се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин, владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е несъмнено и спокойно, и с намерение да се държи веща като своя. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79 ал. 1 ЗС, е нужно владението да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, да е достигнало до тях, които елементи в случая не са налице. За да придобие по давност процесния първи етаж от сградата, ответникът по иска Стефан Узунов, следва не само да е упражнявал фактическа власт върху него през определен период от време, но и с намерение да свои вещта. По делото липсват доказателства, ответникът Узунов да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот по смисъла за Закона. Поставянето на дограма на първия етаж от къщата от ответника Узунов през 1978 г., или извършването на дребни поправки в имота, не обуславя само по себе си намерение да се свои вещта и не може да служи за основание за придобиване на владение. Освен това, дори и да е налице упражняване на фактическа власт върху една вещ, то това само по себе си не представлява владение по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС, ако липсва намерение да се свои вещта. Безспорно е, че намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че ответникът Узунов в определения от закона срок не е владял имота, а още по- малко с намерение за своене. В случая твърденията за упражняване на фактическа власт и намерение за своене от ответниците Стефан и Мария Узунови, се опровергават от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. и от обясненията на самия ответник Узунов в съдебно заседание пред тази инстанция. Така, същият обяснява, че след като през 1966 година сам построил къщата, на 31.03.1975 г. прехвърлил долния етаж на къщата /процесния имот/ на брат си Христо Узунов, за което му била заплатена сумата по нотариалния акт в размер на 3500 лв. Обяснява още, че брат му не е живял в имота, но и през това време никой не ползвал етажа, който бил на гредоред. Изрично уточнява, че през целия този период до завеждането на иска, никой не е ползвал първия етаж и той също не го ползвал, а само го съхранявал. Правил бил дребни поддръжки. В първия етаж нямало прекарана нито ел. инсталация, нито ВиК инсталация. Заявява също, че след като прехвърлили /очевидно ответникът има предвид снабдяването му през 2007 г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка/ имота на негово име, той се чувствал абсолютен собственик. През 1978 г. направил външни мазилки и сложил дограма, а след това повече нищо не бил правил на първия етаж. Имота бил заключен до 2007 г., като съхранявал маса, детски колички, дървен материал, паркет, ползвал го като склад. В тази връзка следва да се отчете и представеното по делото удостоверение за данъчна оценка, издадено на името на ищците, в което е удостоверено, че лицата- собственици на процесният имот, нямат непогасени данъчни задължения за имота. Или, въззивният съд намира, че по делото не е установено владение от страна на жалбодателите Узунови върху процесния имот за съответния период от време, необходим за придобиването му по давност, както и намерение за своенеза този период, поради което и не е текла придобивна давност за тях, и поради това същите не са придобили собствеността върху имота по давност, респективно не са станали собственици. Снабдяването на първия ответник през 2007 г. с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за процесния имот, не е елемент от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС. Дори и да се приеме, че първият ответник е установил владение върху процесния имот от 2007 г., то от този момент и до завеждане на иска, не са изтекли предвидените в закона срокове за придобиване на един недвижим имот по давност. Впрочем, всичко изложено по- горе, изключва придобиването на собствеността по давност върху процесния имот от ответниците Стефан и Мария Узунови. Поради изложеното следва да се признае за установено по отношение на ответниците Стефан и Мария Узунови, че ищците са собственици на процесния имот, а издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на името на ответника Узунов, следва да бъде отменен. Безспорно е, че продажбата, респ. дарението на чужд имот не е нищожна, но никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, поради което и договора за покупко- продажба и договора за дарение на идеални части от същия имот за последващите приобретатели- ответниците по иска Ива Иванова и Галина Иванова, не са прехвърлили собствеността върху недвижимия имот. Действителността на тези договори с предмет чужда вещ, не означава, че действителният собственик е загубил правото си на собственост. Тези договори не могат да направят купувача и надарения собственици, тъй като са недействителни (непротивопоставими) по отношение на действителния собственик. Приобретателите не са могли да придобият повече права от своя праводател, поради което сделките не са породили своя транслативен, вещно- правен ефект.Следва поради това да се приеме, че еоборена доказателствената сила на нотариалните актове, след като се установява, че титулярът е купил, респ. бил е надарен, от несобственик и тъй като никой не може да придобие повече права от своя праводател, то титулярите по тези нотариални актове, в случая жалбоподателките Ива Иванова и Галина Иванова, не се легитимират като собственици на процесния имот. Или, действителните собственици- ищците, могат да ревандикират имота от жалбоподателките Ива Иванова и Галина Иванова като негови последни приобретатели, които държат имота без основание и те дължат неговото връщане на действителния собственик, по иска предявен против тях с правно основание в чл. 108 ЗС. Следва поради това, ответниците по иска Ива Пламенова Иванова и Галина Стефанова Иванова да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на имота на ищците. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, поради което следва да се остави в сила. Решението следва да се остави в сила като правилно и в останалата му част, с което на основание чл. 431 ал. 2 от ГПК /отм./ е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение /констативен/ № 197 том 1 рег. № 1804 дело № 197 от нотариус № 459 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Момчилградски районен съд, с който Стефан Христов Узунов е признат за собственик по давностно владение върху процесния имот, както и нотариалните актове, с които са продадени и дарени съответни идеални части от процесния имот на ответниците Ива Иванова и Галина Иванова. С оглед изложеното по- горе, съдът приема, че за процесния период- от 01.08.2007 г. до завеждане на иска- 28.08.2007 г., ответниците ползвайки имота, собственост на ищците, са лишили последните от възможността да го ползват и по този начин са се обогатили за тяхна сметка със сумата в размер на 23.80 лв., съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, която съдът приема. Или, предявения иск на основание чл. 59 от ЗЗД се явява основателен, но завишен по размер. Следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата в размер на 23.80 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 28.08.2007 год. до окончателното й изплащане като иска за разликата до пълния му предявен размер от 400 лв. следва да се отхвърли като недоказан. Първоинстанционният съд неправилно е уважил иска по чл. 59 от ЗЗД до размера на сумата от 106 лв. за периода от 23.04.2007 г. до 28.08.2007 г., тъй като увеличаването на периода от време, за който се иска обезщетение, по същество представлява предявяване на нов иск, по който е недопустимо съдът да се произнася. А по реда на поправка на техническа грешка, този пропуск не може да бъде отстранен, макар че съдът не се е произнесъл и по това искане на ищците в съдебно заседание. Поради изложеното следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която иска по чл. 59 от ЗЗД е уважен за разликата от 23.80 лв. до 106 лв. и в тази част следва да се постанови ново решение, с което иска следва да се отхвърли. Решението на първоинстанционния съд в останалата му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски за жалбодателите не се следват, а от ответниците по жалбата не се претендират и не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 47/24.04.2008 г., постановено по гр. д. № 343/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд в частта, с която Стефан Христов Узунов, Мария Тенева Узунова, Галина Стефанова Иванова и Ива Пламенова Иванова са осъдени да заплатят солидарно на Николина Цветкова Узунова, Гита Василева Колева и Христо Василев Узунов разликата от 23.80 лв. до 106 лв. на основание чл. 59 от ЗЗД, представляваща обезщетение за периода от 23.04.2007 г. до 28.08.2007 г., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Николина Цветкова Узунова, Гита Василева Колева и Христо Василев Узунов против Стефан Христов Узунов, Мария Тенева Узунова, Галина Стефанова Иванова и Ива Пламенова Иванова иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за разликата от 23.80 лв. до 106 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.08.2007 г. до 28.08.2007 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|