Р Е Ш Е Н И
Е
№ 80
гр.Велико
Търново, 09.01.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
683 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.С.Б. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-1275-000553 /
18.09.2023г. издадена от началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР-Велико
Търново, с която е наложена принудителна административна мярка «временно
спиране от движение на лек автомобил с регистрационен номер ***, за срок от три
месеца». В жалбата се твърди
незаконосъобразност на заповедта поради липса на основание за временното
спиране от движение на автомобила, липса на съгласие на собственика за
управление на автомобила по вписания в заповедта начин, несъразмерност на
мярката спрямо деянието. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна не изразява становище по същество на
спора.
Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-1275-000553/18.09.2023г.
издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Велико Търново, с
която е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от
движение на лек автомобил с регистрационен номер ***, за срок от три месеца“.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
П.Б.Б. управлява лек автомобил с
рег. № ***, собственост на Б.С.Б. ***
като преминава многократно по кръгово кръстовище и по време на управление
преминава от своята в съседни ленти.
За допуснатото нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП е издаден акт за установяване на административно нарушение № 914192
/ 17.09.2023г. на водача. За същото нарушение е наложена и
принудителната административна мярка на основание чл.171, т.2, б.”м” от ЗДвП.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя
се представят нови доказателства – трудов договор.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, и при спазване на процесуалния и материалния закони.
Разпоредбата на чл.171,
т.2, б.“м“ на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка временно
спиране от движение за срок от три месеца на пътното превозно средство на собственик, който
допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на
лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За да са налице предпоставките за
налагане на тази принудителна административна мярка следва в хода на
административното производство да са доказани правото на собственост върху
автомобила, управлението му от лице, различно от собственика, като при това
управление или участва в нерегламентирано състезание или ползва пътя за други
цели. По отношение на първия въпрос – собственост на превозното средство – няма
спор между страните, поради което съдът намира, че адресата на принудителната
административна мярка правилно е определен.
Не е спорно между страните и
обстоятелството, че трето лице - П.Б.Б. - управлява лекия автомобил,
собственост на жалбоподателя на посочената дата.
Не се спори и относно начина на
управление на превозното средство от водача и че това по своята същност е
ползване на пътя в гр.Велико Търново за цели, различни от предназначението им
за превоз на хора и товари.
Следователно от жалбоподателя не се
оспорват наличието на предпоставките за налагане на принудителната
административна мярка.
Заявените основания за
незаконосъобразност на заповедта са неизясненост на обстоятелствата, при които
е предоставено управлението на автомобила на трето лице и несъразмерност на
мярката.
По отношение на първото възражение,
съдът намира, че обстоятелствата, при които трето лице управлява автомобила, са
от значение единствено в хипотезата на противозаконно отнемане на собственост
на същия. Във всички останали хипотези, дори ако дете самоволно е взело
ключовете и управлява семейния автомобил, без за това да е подаден сигнал за
кражба, без значение за приложението на чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП е фактът пи
какви обстоятелства и с какви условия се предоставя управлението на автомобила
на друг водач. След като правната норма предвижда форма на изпълнително деяние
„допуска“, то самия факт на предоставяне на управление на автомобила на друго
лице е достатъчен, за да се носи отговорност на неговото поведение, изразяващо
се в участие в нерегламентирано състезание и/или ползване на пътя не по
предназначение. След като по делото фактът на управление на автомобила от П.Б.
е установен и дори не се оспорва от жалбоподателя, не са представени
доказателства автомобилът да е откраднат, то собственикът е предоставил
управлението на това лице, респективно е доказана и предпоставката на ЗДвП за
налагане на принудителната административна мярка временно спиране от движение
на пътно превозно средство.
Второто възражение е за несъразмерност
на наложената принудителна административна мярка с адресата на същата и
непостигане на целите на закона. Целта за налагане на принудителни
административни мерки е преустановяването и превенцията за извършване на
административни нарушения. В конкретния случай законодателят предвижда
преустановяването и предотвратяването на извършването на нарушение по чл.104б
от ЗДвП посредством налагане на няколко принудителни административни мерки,
както по отношение на водача /лицето, извършило нарушението/, така и по
отношение на средството за извършване на нарушението. Преценката на
законодателя за степента на превенция не подлежи на съдебен контрол. Нито на
административно наказващия орган, нито на съда е предоставена възможност да
извърши анализ на нарушението, нарушителя, третите лица и една след това да
вземе решение кои административни наказания да наложи и кои принудителни
административни мерки. Следователно дори и принудителната административна мярка
спрямо собственика на автомобила да изглежда несъразмерна с неговото поведение,
то налагането й ще стимулира лицето и други собственици на автомобили с
повишено внимание и изисквания да предоставят управлението на автомобили на
трети лица.
Следователно в хода на настоящото производство са
установени по безспорен начин съставомерните елементи за налагане на
принудителната административна мярка и
налагането й при спазване на условията и целта на материалния закон.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена при спазване
на материалния закон, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на
Б.С.Б. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-1275-000553/18.09.2023г.
издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Велико Търново, с
която е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от
движение на лек автомобил с регистрационен номер ***, за срок от три месеца“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
Съдия: