Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                         23.11.2017 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на двадесет и трети  октомври през две хиляди и седемнадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                   мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

                                                                   

При секретаря Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 9894 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

          

 

             Образувано е по  въззивна жалба срещу решение  от 27.04.2017 г.по гр. д. № 48714 от 2016 г. на Софийски районен съд, 78 състав,с което се ПРИЗНАВА , че ответника „Н.Д.К.- К.Ц.С.” ЕАД, ЕИК: ********, адр. гр. ********незаконно е уволнил ищеца А.И.В., ЕГН: **********,*** от заеманата длъжност „техник ел. системи в Отдел „Поддържане на собствеността”, Направление „Техническа реализация на прояви и поддържане на собствеността” със заповед № 97/29.06.2016 г., и отменя заповед № 97/29.06.2016 г.

ВЪЗСТАНОВЯВА А.И.В., ЕГН: **********,*** на длъжността „техник ел. системи в Отдел „Поддържане на собствеността”, Направление „Техническа реализация на прояви и поддържане на собствеността” при ответника „Н.Д.К.- К.Ц.С.” ЕАД, ЕИК: ********, адр. гр. София, пл. „********.

-                     ОСЪЖДА „Н.Д.К.К.Ц.С.” ЕАД, ЕИК: ********, адр. гр. ********да заплати на  А.И.В., ЕГН: **********,*** сумата от 450 лв. деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА  „Н.Д.К.- К.Ц.С.” ЕАД, ЕИК: ********, адр. гр. ********да заплати на СРС сумата от 264,88 лв. деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

             Решението се обжалва от ответника.            

          Въззивникът излага съображения за незаконосъобразен,необоснован и неправилен съдебен акт.

            Моли решението да бъде отменено  като се отхвърлят предявените искове. Претендира   разноски.

              По  жалбата е постъпил  отговор от въззиваемата страна,с който се твърди,че решението не страда от посочените в жалбата пороци.Моли решението да се потвърди.Не претендира разноски пред въззивната инстанция.

              Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

             Атакуваното съдебно решение е  правилно.

             Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

            Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

            За пълнота следва да се отбележи следното:

              Сочените в заповедта дисциплинарни нарушения на ищеца :три преждевременни напускания на работа в един календарен месец и неспазване на правила за безопасност на труда са нарушения на трудовата дисциплина.За такива нарушения ,в чл.190 ал.1т.1 КТ е записано,че може,а не се налага задължително дисциплинарно уволнение.Ако се наложи,следва да са спазени критериите на чл.189 ал.1 КТ-тежестта на нарушението,обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя.   

         Неоснователно е твърдението, че съдебното решение е необосновано поради неправилен извод и липса на преценка по чл. 189 КТ. Съдът правилно е приел, че при налагане на процесното уволнение критериите на чл. 189 КТ не са взети предвид и наложеното наказание не съответства по тежест на нарушението на трудовата дисциплина. Съдът правилно е приел, че по делото не е установено да са настъпили нежелани последици за трудовия процес, както и че всяко от извършените нарушения на трудовата дисциплина, както поотделно, така и в тяхната съвкупност не предполага налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. Съдът правилно е приел, че в процесния случай липсва системност при извършване на твърдините нарушения. Несъстоятелни са твърденията за предходни наложени дисциплинарни наказания, които работодателят бил взел предвид при избора на процесното наказание. По делото е представено доказателство само за едно предходно наложено дисциплинарно наказание, обжалвано от ищеца пред съда.

              Несъстоятелно е твърдението, че поведението на ищеца е изключително укоримо и не е следвало да бъде толерирано от работодателя.Работодателят  не е взел под внимание, че по -ранното  тръгване на ищеца от работа е било наложително по уважителни причини - необходимост от провеждане на физиотерапия, за което своевременно пред работодателя са били представени документи, издадени от компетентни органи на медицинската експертиза с молба входирана при ответника/стр.133 и 134 от делото на СРС/. По - ранното тръгване е съгласувано с г-н Бабинов-технически директор /“устно казах на ищеца,че нямам нищо против да отсъства ,стига прекият му началник да е съгласен“/ и за което е уведомен г-н Беров/ищецът ме попита,но не му разреших,защото нямаше болничен“/,Медицински документи са представени при ответника. Нито се твърди, нито са събрани доказателства, че ищецът през всички останали дни си е тръгвал по — рано от работа, което само по себе си е потвърждение на факта, че по — ранното напускане на работното място, след отработване в обедната почивка, е било наложено от обективни причини.

               Неоснователно е оплакването, че съдебното решение е неправилно поради неправилна оценка на събраните по делото доказателства и необсъждане доводите на ответното дружество. Доводите на която и да е от страните не ангажират съда, а необсъждането им не следва да бъде третирано като нарушаване на процесуалните правила. Съдът дължи произнасяне по отношение на установените по делото факти и обстоятелства, както и по отношение на доказателствата, с които те се установяват.

  Несъстоятелно е оплакването, затова, че първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. Й. С.и В. Ф., с които се установява, че на процесните дати ищецът е отработвал обедната си почивка. От събраните по делото доказателства безспорно се установи този факт - от една страна от писмените такива, от друга - от събраните гласни доказателства. От представените по делото работни карти, попълвани от ищеца, се установява, че на процесиите дати той не е ползвал обедна почивка, като по този начин е отработвал времето, през което си е тръгвал по рано, за да ходи на физиотерапия. Правилно съдът е кредитирал показанията на св. Й. С.и В. Ф., тъй като същите се подкрепят и от писмените доказателства, събрани по делото. Показанията им са изчерпателни, последователни и непротиворечиви, обхващаха процесния период за разлика от показанията на св. А. Р., които не са конкретни, а също така свидетелят не показва сигурност относно това в кой ден е виждал А.В. да ползва обедната си почивка. Непосочването на конкретни дати, на които свидетелите са виждали ищеца да работи, не обезценява показанията им. И двамата са категорични за периода, както и относно това, че са виждали А.В. да изпълнява конкретно дейности в сградата на ответното дружество. Не се оборват показанията на св. Й. С.и В. Ф. с изложените твърдения, че работата им по график е пречка да имат впечатления относно факта на неползване на обедна почивка от ищеца в процесния период. Включването на обедната почивка в работното време на служителите, които работят по график, не означава, че не могат и не са я ползвали ефективно, когато са имали възможност. Както и не означава, че когато са имали възможност, заедно с ищеца за излизали, за да обядват.

Неуспешен е също така и опитът да се установи противоречие между показанията на свидетелите и съдържанието на работните карти.

Съдът е извършил преценка на събраните по делото доказателства и правилно ги е оценил за фактите, които установяват. Установяването на факта, че ищецът на процесиите дати е работил по време на обедните си почивки, е извършено с множество събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви помежду си. Дори конкретно доказателство да не установява работа на всяка една от процесиите дати, това не налага извода, че има дни, в които обедната почивка не е отработвана, тъй като този факт се потвърждава от останалите доказателства. Извлечението от дневника на диспечерите, дори и да не обхваща всяка една дата, установява твърдяното от ищеца. Това е така, защото вземането на ключ от диспечерите за дадено помещение не е самоцел, а с оглед изпълняване на възложена работа. В противен случай ищецът би вземал ключовете на всяка една от процесните дати и без нужда, но с оглед осигуряване на доказателство, че е работил. Фактът на положен труд в обедната почивка е потвърден от приетото като доказателство извлечение от дневника на диспечерите.

 

          Дори да са нарушения на трудовата дисциплина,те не са тежки по смисъла на чл.189 ал.1 КТ и обстоятелствата при които са извършени не сочат,че поведението на ищеца е укоримо във висока степен и не обуславя налагане на най-тежкото наказание.Съобразено е и дисциплинарното минало на ищеца-едно дисциплинарно наказание през 2015 г.,обжалвано пред съда и липсва влязло в сила решение по предявения иск.Следователно правилно СРС е приел,че не следва да отчита системност на нарушения на трудовата дисциплина.

                  Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то  следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

                      

              На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.04.2017 г.по гр. д. № 48714 от 2016 г. на Софийски районен съд, 78 състав  

                РЕШЕНИЕТО    подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

                                              

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   

                                      2.