Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………..гр.София, 19.02.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV „в”
състав,
в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
като разгледа
докладваното от съдия Зл. Чолева ч.гр.дело № 832 по описа за 2021г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Р.А.Г.,
/чрез пълномощник-адв.Д.Н.-И./ - длъжник по изп.дело № 20118510401244
и присъединеното към него изп.дело № 20168510405075 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 срещу постановлението,
инкорпорирано в съобщение с изх.№ 63017/ 30.11.2020г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство, на основанието по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Жалбоподателят
заявява
доводи за немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното постановление
на ЧСИ. Твърди, че на 03.12.2020г. е
извършен опис на единствената притежавана от него ½ ид.ч.
от недвижим жилищен имот. Поддържа, че по отношение на него в качеството му на
длъжник по горепосочените две изпълнителни дела в продължение на повече от 2
години не са предприемани никакви
валидно извършени изпълнителни действия, които да имат за правен
резултат-прекъсване на погасителната давност. Ето защо, с молба от 30.11.2020г. е заявил искане за
прогласяване на настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителните
дела, на основание чл.433,ал.1, т.8 от ГПК. С
обжалваното постановление, искането по чл.433,ал1,т.8 от ГПК е оставено без
уважение от ЧСИ . Твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, поради
липсата на мотиви. Поддържа, че
посоченото в обжалваното постановление
решение на СГС, с което е потвърден предходен отказ на ЧСИ за
прогласяване на настъпило прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, не може
да обоснове и мотивира настоящия атакуван отказ, още повече, че от датата на
решението на СГС - до датата на настоящата молба по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК от
30.11.2020г. са изминали повече от 2 години , в рамките на които спрямо него не
са извършени валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР 2/2015г. на
ОСГТК на ВКС. Твърди, че изпращането и връчване на ПДИ , проучването на
имуществото на длъжника и извършването на справки , не представляват изпълнителни действия, а в
конкретния случай извършваните от ЧСИ действия в периода 29.11.2016г.-
30.10.2017г. са именно от категорията на изброените. Поради това и съгласно т.10 от ТР № 2/2015г.
поддържа, че с тях не е прекъсната визираната в закона давност. Твърди, че след
връчване на призовката за принудително изпълнение на датата 30.10.2017г. по
реда на чл.47,ал.5 от ГПК спрямо него не са извършвани следващи други валидни
изпълнителни действия в продължение на 2 години – до 25.11.2020г., когато е
получена призовката за принудително изпълнение с изх.№ 61228/20.11.2020г. Като последица от това жалбоподателят –
длъжник поддържа, че спрямо него е настъпило прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона. С изложените доводи, жалбоподателят- длъжник
мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление и признаване за
установено, че изпълнението по изп.дело № 20118510401244 и присъединеното към него изп.дело № 20168510405075
по описа на ЧСИ М.П.е прекратено по силата на закона. Жалбоподателят заявява искане по 438 от ГПК,
/неправилно квалифицирано от него като искане по чл.389,ал.1 от ГПК, относимо към исковото , но не и изпълнителното
производство, от която правна
квалификация съдът не е обвързан/ - за
спиране на изпълнението по изп.дело № 20118510401244 и присъединеното към него изп.дело № 20168510405075.
Насрещната
страна по жалбата- взискател в изпълнителното
производство „Ф.И.А.“ ЕООД, оспорва жалбата като
неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното постановление.
Възразява, че по изп.дело № 20168510405075 с молба от 29.11.2016г. от частния му праводател- „Централна кооперативна банка“ АД е поискан
запор върху банковите сметки на длъжника, а с молба от 27.10.2017г. е заявено
искане за насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника, като на
07.10.2020 е подадена молба за конституиране на „Ф.И.А.“ ЕООД като взискател и
едновременно с това е заявено и искане за запор върху банковата сметка на
длъжника в „Българо-американска кредитна банка“ АД. Що се отнася до поддържането
на висящността на изп.дело № 20118510401244 , моли настоящия състав да
съобрази факта, че този въпрос е бил разглеждан няколко пъти, като с Решение на
СГС № 4512/05.08.2018г. е оставена без уважение жалбата на длъжника срещу
отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. Изброява изпълнителните
действия, извършени по изп.дело № 20118510401244 до датата на постановяване
на решението на СГС, като след този момент твърди, че са извършвани и нови такива – изброени
подробно в отговора на жалбата. На
последно място, при прекъсването на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК моли съда
да вземе предвид, че със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020г.
, считано от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. са спрени процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни дела, както и давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, на основание чл.3,ал.1,т.1 и т.2 от посочения закон.
Моли съда да зачете и факта, че до 2 месеца след отмяна на извънредното
положение е въведено ограничение за принудително изпълнение срещу физическите
лица – по арг. на чл.5 от горепосочения закон.
По
делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ
и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалба на длъжника в изпълнителното
производство Р.А.Г. е подадена в законоустановения 2 седмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК
/обжалваното постановление е съобщено на длъжника на 03.12.2020г., а жалбата е депозирана
на 09.12.2020г. пред СГС и след
връщането й от съда за администриране на ЧСИ е входирана
при последния на дата 23.12.2020г./, срещу подлежащо на обжалване постановление
на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително
изпълнение/,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Относно изпълнението по изп.дело № 20118510401244
Изпълнително дело № 20118510401244 е образувано срещу Р.А.Г. –
за събиране на вземанията на „Централна кооперативна банка“ /“ЦКБ“/ АД по изп.лист от 28.06.2011г., издаден от СРС, 27 състав по
гр.дело № 22331/2011г. С изпълнителния
лист Р.А.Г. е осъден да заплати на „ЦКБ“ АД – сумата от 345 675,00лв.-
главница по запис на заповед , издаден на 23.05.2008г. с падеж – на
предявяване, предявен на 11.05.2011г. , ведно със законната лихва от
25.05.2011г.- до изплащане на вземането; сумата от 6 913,50лв.- държавна
такса и сумата от 2 500,00лв.- юрисконсултско
възнаграждение- разноски по делото.
С молбата по чл.426 ГПК – за образуване
на изпълнително производство, взискателят ,,ЦКБ“ АД е
поскал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, както и възбрана
върху откритите недвижими имоти и извършване на опис на имуществото на длъжник,
както и всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
С постановление от 07.12.2010г. на ЧСИ
/л.10 от изп.дело/ е наложена възбрана върху
собствения на длъжника Р.Г. недвижим имот, подробно описа в постановлението.
На 24.08.2011г. от ЧСИ е поискано
вписването на възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника,
описани в исканията до Службата по вписванията на л.24 ; л.25 и л.26 от изп.дело.
На 03.09.2011г. от ЧСИ е поискано
вписването на възбрана върху имот на длъжника в с.Реброво, описан подробно в искане
до службата по вписванията на л.38 от изп.дело.
На 03.09.2011г. от ЧСИ е наложен запор
върху банкови сметки в банките, посочени в запорните
съобщения от л.63 – до л.87 , както от л.92 – до л.108 от изп.дело.
С молба на взискателя
„ЦКБ“ АД от 11.10.2011г. е поискан опис на имуществото на длъжника, находящо се в ап.№ 24, гр.София, ж.к.********, в дворното
място , съставляващо паарцел VІІ130 от кв.186 по плана на гр.София ,м.********в гр.София,
ж.к.Западен парк , ул.“********. Със същата молба е поискано и налагането на
запор върху дружествените дялове на длъжника от капитала на посочените в
молбата търговски дружества.
На 29.11.2011г. от ЧСИ са изпратено запорно съобщение до Агенцията по вписванията за налагане
на запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове от капитала на
търговските дружества, посочени в съобщението /л.174 от изп.дело/.
На 28.3.2012г. от ЧСИ е извършен опис на
жилищния имот, собственост на длъжника-ап.№ 16, находящ
се в гр.********, в гр.София, ж.к.Западен парк, ул.“Христо Михайлов“ /бивша „********от
изп.дело.
На 28.03.2012г.е извършен опис от ЧСИ и
на жилищия имот, собственост на длъжника-ап.№ 25 в гр.София, ж.к.********от изп.дело.
На 28.03.2012г. от ЧСИ е извършен опис и
на дворното място, съставляващо парцел VІ-130 от кв.186 по плана на гр.София,
м.Гърдова глава-л.217 от изп.дело.
С обявление от 19.06.2012г.е насрочена
публична продан на горепосочения ап.№ 24, приключила с постановление за
възлагане от 05.10.2012г.
С молба, входирана
при ЧСИ на 02.09.2013г. от взискателя „ЦКБ“ АД е
поискано налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД.
С молба от 02.10.2014г. от взискателя е заявено искане до ЧСИ за опис на движимите
вещи на длъжника, находящи се в дома му.
С молба от 21.07.2015г. от взискателя е заявено искане за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника в „Райфайзенбанк“ АД.
На 24.07.2015г. от ЧСИ е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД .
С молба на взискателя
„ЦКБ“ АД от 29.11.2016г. е поискано налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника в „ОББ“ АД.
Видно от гореизброените изпълнителни
действия, поискани от взискателя и тези, извършени от ЧСИ в изпълнение на
възлагането по чл.18 от ЗЧИ, които изпълнителни действия попадат в приложното
поле на т.10 от ТР № 2/2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не се
установява бездействие на взискателя в 2 годишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Именно и поради това с влязлото в сила определение на СГС от 05.07.2018г. е
оставена без уважение частната жалба на длъжника Р.А.Г. срещу отказа на ЧСИ да
прогласи прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело
на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, който отказ е постановен по молба на
длъжника с вх.№ 34844/22.05.2017г.
При наличието на посоченото влязло в сила
определение на СГС, с което е налице произнасяне по наличието на основанието по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК към датата на подаване на молбата на длъжника за
прекратяване на изп.производство- 22.05.2017г.,
настоящият съдебен състав дължи произнасяне само по въпроса относно наличието
или липсата на същото законово основание само след датата на тази молба.
След датата 22.05.2017г. по изп.дело са поискани, респ.-извършени следните изпълнителни
действия, съгласно материалите по делото:
На
21.07.2017г. от взискателя „ЦКБ“ АД е поискано
извършването на опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се в дома му – л.474 от изп.дело.
С
молба от 04.04.2018г. от взискателя
„ЦКБ“ АД е поискано налагането на запор върху последната открита от ЧСИ банковата сметка на длъжника, след извършване
на справка в регистъра на БНБ. Искането за налагане на
запор по своята правна същност безспорно представлява искане на взискателя за реализиране на валидно конкретно изпълнително
действие, а липсата на достъп на взискателя до
информация относно притежаваните от длъжника банкови сметки налага обвързването
на изпълнителното действие с необходимата справка, която да бъде извършена от
ЧСИ. Справката, безспорно не
представлява изпълнително действие, както е прието и със задължителното
тълкуване на т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, но в конкретния случай
искането на взискателя с горепосочената молба не е
ограничено само до нея, а е свързано и с искане за предприемане на изпълнително
действие- запор върху вземания на длъжника по банковите сметки , установени от
ЧСИ при справката.
С молба от 18.11.2019г. от „Ф.И.А.“ ЕООД е заявено искане до ЧСИ за
конституирането му като взискател на мястото на „ЦКБ“
АД, в качеството му на правопремник на последния за
вземанията- предмет на принудително събиране по изп.дело
по силата на договор за цесия от 11.12.2013г. С молбата от 18.11.2019г. е
заявено искане на длъжника да бъде връчено от ЧСИ съобщението , приложено към
молбата и изходящо от стария кредитор- за прехвърляне на вземанията. С молбата
е заявено искане за справка от ЧСИ за откритите сметки на длъжника в регистъра
на БНБ и налагане на запор върху
тях, както и за справка в ОД на МВР относно притежаваните от длъжника МПС и за
налагането на запор върху тях. С
разпореждане от 18.12.2019г. на ЧСИ „Ф.И.А.“ ЕООД е конституирано като взискател на мястото на „ЦКБ“ АД, на основание чл.429,ал.1
от ГПК. Като последица от това, съдът приема, че от новоконституирания взискател
с молбата от 18.11.2019г. е заявено искане за реализиране на два изпълнителни
способа- запор върху банкови сметки на длъжника и запор върху МПС.
С
молба от 07.10.2020г. от взискателя
„Ф.И.А.“ ЕООД е заявено искане за
налагане на възбрана и извършване на опис и изнасяне на публична продан на
притежавана от длъжника ½ ид.ч. от описания в
молбата недвижи имот- сграда, построена в дворното място, съставляващо
парцел VІ-130 от кв.186 по плана на м.“Гърдова
глава“, гр.София. Към 07.10.2020г. не е
изтекъл 2 годишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, считано от датата на
предходно заявеното от взискателя искане за
извършване на изпълнително действие с молбата от 18.11.2019г..
Относно
изпълнението по изп.дело № 20168510405075
Изпълнителното дело е присъединено към горепосоченото
изп.дело № 20118510401244 по отношение на длъжника Р.А.Г. с протокол на ЧСИ от 11.11.2020г. – л.589 от изп.дело
№ 20118510401244.
Изп.дело
№ 20168510405075 е образувано по молба на „ЦКБ“ АД от 29.11.2016г. срещу длъжника Р.А.Г.
и длъжник „Асиго“
ЕООД - за събиране на вземанията на взискателя по изп.лист от 12.07.2011г. , издаден от СРС, 48 състав по гр.дело
№ 26633/2011г. и за събиране на вземанията по изп.лист
от 08.07.2011г. , издаден от СРС, 26 състав по ч.гр.дело № 26632/2011г.
С молба за образуване на изпълнителното
производство от взискателя е заявено искане за
налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника Р.А.Г. в „УниКредит Булбанк“ АД.
С молба от 31.07.2017г. от взискателя „ЦКБ“ АД е
заявено искане за извършване на опис на
движимите вещи на длъжника Р.Г. , находящи се в
дома му- л.64 от това изп.дело.
С молба от 04.07.2019г. от взискателя „ЦКБ“ АД е
поискано налагането на запор върху
банковата сметка на длъжника Р.Г. в „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, към този момент не е изтекъл 2
годишния срок по чл.433,ал.1 ,т.8 от ГПК, считано от датата на предходно
заявеното изпълнително действие- 31.07.2017г.
С молба от 07.10.2020г. от „Ф.И.А.“ ЕООД
е заявено искане до ЧСИ за конституирането му като взискател
на мястото на „ЦКБ“ АД, в качеството му
на правопремник на последния за вземанията по изп.лист от 08.07.2011г. по гр.дело № 26632/2011г. на СРС
- предмет на принудително събиране по изп.дело по
силата на договор за цесия от 11.12.2013г. С молбата от 07.10.2020г. е заявено
искане на длъжника да бъде връчено от ЧСИ съобщението , приложено към молбата и
изходящо от стария кредитор- за прехвърляне на вземанията. С молбата е заявено
искане за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника Р.Г. в „Българо-американска кредитна банка“
АД. тях, както и за справка в ОД на МВР
относно притежаваните от длъжника МПС и за налагането на запор върху тях. С разпореждане от 18.12.2019г. на ЧСИ „Ф.И.А.“
ЕООД е конституирано като взискател на мястото на
„ЦКБ“ АД, на основание чл.429,ал.1 от ГПК. Като последица от това, съдът
приема, че от новоконституирания
взискател с молбата от 18.11.2019г. е заявено искане
за реализиране на два изпълнителни способа- запор върху банкови сметки на
длъжника и запор върху МПС.
С
молба вх.№ 84871/30.11.2020г.. от длъжника Р.А.Г. е заявено искане до ЧСИ за
прекратяване по право на изпълнението по двете изпълнителни дела, на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, поради непоискано извършване на
изпълнителни действия от взискателя в законоустановения 2 годишен срок.
С обжалваното постановление
инкорпорирано в съобщение с изх.№ 63017/ 30.11.2020г., искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство, на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, е
оставено без уважение.
С издадена след постановяване на
обжалваното постановление- на
16.12.2020г. обезпечителна заповед от СРС по гр.дело № 20201110160734 е
наложена обезпечителна мярка- СПИРАНЕ на изпълнението по изп.дело
№ 20168510405075, присъединено към изп.дело №
20118510401244 по описа на ЧСИ М.П.по допуснато обезпечение на бъдещ иск, с правно
основание чл.439 от ГПК, който ще бъде предявен от Р.А.Г. срещу „Ф.И.А.“ ЕООД,
с предмет- признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изп.лист от 08.07.2011г., издаден по ч.гр.дело №
26632/2011г. по описа на СРС, 48 състав, а именно: сумата от 5 000,00евро-
главница, 533,77 евро- договорна лихва, сумата от 1 442,66 евро-
наказателна лихва и сумата от 795,78лв.-разноски ; както и сумите по изп.лист от 12.07.2011г. по ч.гр.дело № 26633/2011г. по
описа на СРС, 26 състав, а именно: 9 000,00лв.- главница,
5 290,46лв.- наказателна лихва и
821,26лв.- разноски и законна лихва до датата на окончателното плащане.
С разпореждане от 21.12.2020г. от ЧСИ е
спряно изпълнение по изп.дело № № 20168510405075, на
основание чл.432,ал.1,т.1 от ГПК , вр. с
чл.397,ал.1,т.3 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява
когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Прекратяването настъпва по силата на самата норма на ГПК, като с
постановлението само се констатира настъпилото прекратяване към момента на изтичане на нормативно установения
2 годишен срок.
Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със
своите действия да поддържа висящността на
изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата
на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от волята на взискателя, от това
дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в
рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да
отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна
последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от данните по двете изпълнителни
дела, подробно описани по-горе досежно поисканите от взискателя изпълнителни действия, /каквито безспорно
представляват изброените подробно по
–горе в мотивите поискани от взискателя запори на банкови сметки и МПС, опис на
движими вещи, възбрана на недвижим имот/, както и относно извършените в
изпълнение на възлагането по чл.18 от ЗЧСИ изпълнителни действия от ЧСИ, се установява, че не е налице поддържаното от
длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Няма период от
време, надвишаваш законоустановения 2 годишен срок по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, в рамките на
който и по двете изпълнителни дела от взискателя да
не е искано, респ. извършено от ЧСИ да
не са извършвани изпълнителни действия – като поисканите от взискателя
действия, респ.-тези извършени от ЧСИ подробно са описани по-горе в мотивите на
настоящото определение. Считано от датата , на която от взискателя
е поискано извършване на последното изпълнително действие по изп.дело № 20118510401244- с молбата за опис на недвижим
имот на ответника от 07.10.2020г., респ.- от датата, на която от взискателя по изп.дело №
20168510405075 е поискано извършването на последното изпълнително действие с
молбата от 04.07.2019г.- за запор върху банковата сметка на длъжника в „Ти Би
Ай Кредит“ АД – до датата на постановяване на обжалваното постановление –
30.11.2020г., също не е изтекъл 2 годишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че не е налице твърдяното от
жалбоподателя бездействие на взискателя в продължение
на две години, за да се приеме, че е настъпила по силата на самия закон „перемпция“. Като
последица от това, законосъобразен се
явява отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното постановление от
30.11.2020г. – за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Липсата
на мотиви в обжалваното постановление не обуславят извод за незаконосъобразност
на извода на ЧСИ за липса на законовото основание за прекратяване на
изпълнителното производство. В настоящото производство съдът произнасяне на спора по същество, при
преценка на всички правно-релевантни факти, които потвърждават правилността на
извода на ЧСИ за липса на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГП
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че
жалба се явява неоснователна и като такава - следва да бъде оставена без
уважение.
По
искането за спиране на изпълнението по чл.438 от ГПК-
Искането е неоснователно, предвид предмета на жалбата и нейната
неоснователност.
Воден от горните мотиви
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Р.А.Г., /подадена чрез пълномощник-адв.Д.Н.-И./
- длъжник по изп.дело
№ 20118510401244 и присъединеното към него изп.дело
№ 20168510405075 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 срещу постановлението,
инкорпорирано в съобщение с изх.№ 63017/ 30.11.2020г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство по посочените
изпълнителни дела, на основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането по чл.438 от ГПК, заявено от на Р.А.Г. – за спиране на изпълнението по изп.дело № 20118510401244 и присъединеното към него изп.дело № 20168510405075 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.