ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4292
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
СъдебниВЕНЕЛИН К. ВЕЛИКОВ
заседатели:ЛЮДМИЛА ЛЮБ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Частно
наказателно дело № 20231110216661 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал.1 т.4 от НПК
С определение от 15.03.2024 г., постановено по настоящото дело е
извършено групиране на наложени на осъдения В. Й. Й., ЕГН **********
наказания. Определението не е обжалвано и протестирано и същото е влязло в
сила на 02.04.2024 г. Доколкото при провеждане на производството по чл. 306,
ал.1 т. 1 НПК пред пърноивстанционния съд същият е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ на основание чл. 94, ал.1 т.6 НПК защитата му в
производството е била задължителна и за служебен защитник на същия е бил
назначен адв. В***** Н**** – Г*****.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде
признат за виновен следва да бъде осъден да заплати сторените разноски,
включително и възнаграждение за служебно назначения защитник. Според
задължителните указания по приложението на закона (по силата на чл. 130, ал.
2 от ЗСВ) дадени с Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г.
на ОСНК на ВКС подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния
защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП /изм. ДВ бр.
102/23.12.2022 г./ в случаите, когато обвиняемият или подсъдимият не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и
интересите на правосъдието изискват това, лицето не дължи възстановяване
на разноските за предоставената правна помощ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2
изр. 2 от ЗПП се явява специална по отношение чл. 189, ал. 3 от НПК
1
следователно когато са налице предпоставките, визирани в цитираната
разпоредба следва да бъде приложена именно тя. Съдът обаче не намира
основания за нейното приложение, тъй като в процесния случай защитата на
осъдения е била задължителна на друго основание, а именно това по чл. 94,
ал.1 т.6 от НПК тъй като същият е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ и е имал качеството задържано лице.
Извършването на групиране на наказания на осъдения Й. /респ.
провеждане на производство по чл. 306, ал.1 т. 1 НПК/ представлява
последица от признаване на осъдения за виновен и налагане на наказание в
предходно производство, поради което и с оглед констатираната
задължителност на защитата В. Й. следва да бъде осъден да заплати сторените
разноски за служебен защитник.
Предоставянето и заплащането на правна помощ са регламентирани в
Закона за правната помощ и в Наредбата за заплащането на правната помощ
(приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр.5 от 17.01.2006 г., в сила от
01.01.2006 г). По настоящото дело е постъпило решение на НБПП № СФ-
10986-13151/2024 г. от 30.05.2024 г., от което е видно, че определеното и
заплатено от НБПП възнаграждение на служебния защитник на осъдения –
адвокат В**** А******* Н***** - Г***** за оказана правна помощ на
осъдения В. Й. Й. в производството по чл. 306, ал.1 т.1 НПК пред първата
инстанции е в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, определена съобразно
разпоредбата на чл. 22б от Наредбата, поради което В. Й. Й. следва да бъде
осъден да заплати посочената сума в полза на НБПП.
Така мотивиран и на основание чл. 306, ал.1 т.4 от НПК СРС, НО, 108
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК В. Й. Й., ЕГН **********,
адрес с. Д*****, общ. Е*** П****, ул. „К****“ № ** да заплати по сметка на
Национално бюро за правна помощ сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева,
представляваща възнаграждение за адвокат за оказана му правна помощ по
НЧД № 16661/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
Препис от определението да се връчи на СРП и на осъдения В. Й. Й.
чрез началника на Затвора – гр. София.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от получаване на съобщението по реда на глава ХХІІ от
НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2