№ 119
гр. Търговище , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20203530101037 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. Е. от гр.Търговище,
със съдебен адрес адв.Н.Ф.- АК Търговище против Я. Й. Я. от гр.Търговище, за заплащане
на сумата от 10 900лв., представляваща платени вместо ответника лизингови вноски по
договор № 52394, сключен между Мото ПФОЕ и ответника, ведно със законната лихва,
считано от депозиране на исковата, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са добри познати. Същият
сключил договор с МОТО ПФОЕ за закупуване на микробус марка ФОРД ТРАНЗИТ с per.
№ СА 78 54 ТР под № 52394. Поради финансови затруднения сключили устна уговорка, тя
да му помага при изплащането на движимата вещ като заплаща вместо него вноските към
МОТО ПФОЕ по договора, а след това той да й връща парите които е платила вместо него
като продаде микробуса. Този месец /август/ разбрала, че договора е изтекъл и ответника е
продал микробуса на друго лице. Вноските е плащала по банков път от нейната сметка по
сметка на МОТО ПФОЕ . За времето от месец септември 2015 година до настоящия момент
е изплатила сумата общо от 10 900 лева за 9 месечни вноски. Опитала се да разговаря с
ответника но същият не си вдигал телефона.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Я. Й. Я. с ЕГН
********** с постоянен адрес в град Търговище, ул."Чипровци „ № 2 А да й заплати сумата
от 10 900 лева, представляваща платени вноски вместо ответника по договор № 52394
сключен от ответника с МОТО ПФОЕ , ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба в съда. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска.
Претендира разноски.
В депозирания по реда на чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор ответника оспорва иска
по основание и размер. Твърди че няма задължения към ищцата, защото с нея не са имали
никакви уговорки. Твърди, че бащата на ищцата - П.Е. го помолил да закупи като негово
подставено лице МПС- бус марка Форд модел Транзит на лизинг от МОТО - ПФОЕ ЕООД
1
гр.София, пред 2013г., тъй като той нямал нужния доход. Обяснил, че той ще заплаща
абсолютно всички вноски по лизинга и като първоначална вноски ще предостави стария си
товарен автомобил също закупен от Мото-Пфое ЕООД. Успокоил, го че при неплащане на
някой от вноските лизингодателя просто ще си прибере буса и няма да му търси никакви
пари. Ответника се съгласил. След приключване на процедурата и подписване на
документите, взел буса от гр.В. и предал на П.Е. в кв.В.. Твърди че никога не ползвал буса,
както и че не е плащал никакви вноски по договора. През 2017г. започнали да го търсят от
Мото- Пфое за неплатени вноски и той потърсил П.Е..
Той се оправдал, че има финансови затруднения. Намерил трето лица, което да
продължи да плаща лизинга - „Джъмп Фрут“ АД-гр.Л. и с което Мото-Пфое ЕООД е
сключило на 14.09.2020г. нотариално заверен договор за покупко-продажба на лизинговото
МПС. Ответникът твърди, че е видял ищцата само при получаване на буса в гр.В. и никога
не е разговарял с нея. Още повече, че през 2013г. когато е подписан договора, тя е била
непълнолетна и няма как да му е давала пари. Може парите да са превеждани от нейна
сметка, но това е правил баща й П.Е., а не тя. Моли съда да отхвърли иска, ведно със
законните последици.В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна: С исковата молба е представен договор за отдаване на
автомобили при условия на финансово обвързан лизинт с опция за прехвърляне на правото
на собственост от 26.03.2013г. под № 52394 сключен между „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД
гр.София и ответника Я. Й. Я.. Предмет на договора е микробус марка ФОРД ТРАНЗИТ с
рег. № СА 7854ТР.
От представеното счетоводно извлечение от банкова сметка на ищцата П. П. Е., както
и от служебно изисканата справка от лизингодателя МОТО ПФОЕ се установява, че
претендираните месечните вноски по договора в размер на 10 900лв. за периода м.септември
2015г. до 01.09.2016г. са внасяни от ищцата.
С отговора ответника представя като писмени доказателства поръчка от 30.05.2017г.
с реф.№ UC107781 със страни Я.Я. и Мото-Пфое за отдаване на употребяван автомобил
(същия бус - ФОРД ТРАНЗИТ) на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне
правото на собственост и погасителен план към нея за срок от 36 месеца, както и разписки
за завършени вноски по новия лизинг от ответника за периода 04.01.2019г. до 03.08.2020г.
С отговора е представено и тристранно споразумение от 10.08.2020г. сключено
между „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД, Я. Й. Я. и „ДЖЪМП ФРУТ“ АД по силата на което
лизингополучателя Я.Я. със съгласието на лизингодателя прехвърлят собствеността върху
буса ФОРД ТРАНЗИТ ДК № СА7854ТР на трето-лице „ДЖЪМП ФРУТ“ АД, което е
изплатило всички останали дължими суми по договора.
Представен е и нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от
14.09.2020г. съгласно който собствеността върху лизинговия автомобил е прехвърлена на
„ДЖЪМП ФРУТ“.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от двете страни:
Св. П.Е. – баща на ищцата заяви в показанията си, че преди 5-6 години помолили Я.
да стане лизингополучател, за да може непълнолетната му тогава дъщеря Поли да вземе един
бус. Помолили го, защото тя се вълнувала от земеделие и искала да се занимава с това. Той
говорил с Я. първо и после се разбрали, че ще и помагат, за да може да ползва този бус.
Реално буса бил за нея.
2
Твърди, че Я. не е плащал нищо за този бус, фигурирал е само в договора. Взел е буса и
веднага им го е предал за ползване. Те го изплащали до един момент, след което спрели
вноските по лизинговия договор. Дъщеря му предложила да продаде буса, за да приключи с
тази история. Я. продал буса, но дъщеря му плащала вноските. Тези пари които сега
претендира в размер на 10 900 лева са сбор от вноските, които Поли е изплатила по договора
за лизинг. Заяви, че с Я. се договорили, в случай че не могат да изплащат вноските за буса,
да го продадат, за да си покрият разходите. Спрели да плащат преди 2 години и Я. им казал
да закарат микробуса в гр. Л. във фирма за дивеч и месо - хладилник. Остатъка за плащане
по договора за лизинг, когато преустановили плащанията бил в размер на 17 000 лева.
Твърди, че са платили цялата сума за микробуса, като той, съпругата му Емилия Е. и дъщеря
му са изплащали вноските по него. Я. е бил поставено лице и е продал микробуса, затова
търсят парите от него. Не знае дали „Мото-Пфое“ са си вземали микробуса. Заяви че имат
търговски отношения с „Джъмп Фрут“ АД - гр. Л., към които са имали задължения. Не си
спомня да е ходил в гр. Л., за да се среща с Я. и представители на „Джъмп Фрут“ АД, във
връзка с продължаване на плащанията по договора за лизинг.
Св. П.С. обясни, че през 2007 година започнал работа като продавач-консултант в
„Германос телеком България“, а Я. бил управител тогава. Поли не знае коя е, но познава
баща и П.Е., като редовен клиент. През 2013г. Я. му споделил, че на г-н Е. иска да закупи
бус на лизинг. Понеже не му стигали доходите, искал Я. да го вземе на негово име, а той да
го ползва и плаща. Знае, че Я. се е съгласил,взел е буса и веднага го е предал на П.Е.. Не
знае е станало с буса след 2016г. До тогава не е чувал да е имало някакви проблеми с този
микробус. Поли не е идвала в магазина да говори с Я.. Питал е Я. дали не се притеснява,
като прави такава услуга, тъй като ако спрат да го плащат, той трябва да дава тези вноски.
Я. му казал, че има уговорка с „Мото-Пфое“ ЕООД, че ако не се плаща микробуса, те го
взимат и той нямам задължения към този бус.
Св. Н.Н. заяви че е изпълнителен директор във фирма „Джъмп Фрут“ АД - гр. Л..
Познавам Я. и Поли от около 6-7 месеца, във връзка с един микробус, който бил в тяхното
предприятие и се ползвал от тях. Ставало въпрос за микробус марка „Форд транзит“, който
се водил на името на Я.. Преди 6 месеца изтекла лизинговата схема за плащане на този
микробус и той станал тяхна собственост. Предисторията му е следната. Реално собственик
на буса били „Мото-Пфое“ ЕООД. По договор за лизинг, лицето което е задължено да плаща
микробуса е Я.. От служителите в предприятието знаех, че П.Е. е използвал буса години
наред и го изплащал, но в един даден момент е спрял да си заплаща вноските. Когато те като
търговско дружество започнали да ползват микробуса, той бил още лизингов. От документи,
които са при тях знам че от три години микробуса се изплаща от тяхната фирма, на база
договорки с „Мото-Пфое“ ЕООД и с Я.. Известно му е че след като са спрели плащанията по
договора за лизинг „Мото-Пфое“ ЕООД си го прибират в гр. В.. След това П.Е. идва в гр. Л.
заедно с Я. и им обяснява, че имал още 2-3 години да се изплаща този бус, но не можел да го
изплаща повече. Тогава правят нова лизингова схема за плащане, в която участва Я. и
тяхното дружество. Те започват да плащат лизинга, обаче от името на Я., като имат
подписан документ, че след изплащането на буса Я. ще прехвърли беса на тяхната фирма.
Прехвърли окончателно този бус на името на тяхната фирма през 2020 година. В
продължение на 3 години, те заплащахме всеки месец лизинговите вноски през каса на „Изи
пей“ в гр. Л.. Допълнително не са плащали нищо на Я..
Твърди, че П.Е. е знаел, че вземат буса, както и че е присъствал на разговорите. П.Е. е
довел Я. във фирмата в гр. Л., за да се подпишат тези документи. П.Е. имал търговски
отношения с тяхната фирма и той довел Я. при тях. Я. не познавал никого в дружеството.
Св. Т. Я.а – съпруга на Я., заяви че Я. е искал да направи услуга на П.Е., понеже той
е нямал доходи, с които да докаже, че може да изплаща буса. В началото нямали проблеми с
3
плащането на вноските. Впоследствие започнали да се обаждат от „Мото-Пфое“ ЕООД и да
ги притесняват, че не са внасяни вноски. Я. отишъл да вземе буса от „Мото- Пфое“ ЕООД
гр. В. и го оставил в базата на П.Е. в кв. В.. Не са ползвали буса никога. През цялото време
били с уговорката, че буса ще остане за П.Е.. След като спрели да се внасят вноските, са се
уговорили с фирма „Джъмп Фрут“ АД - гр. Л. те да продължат да внасят вноските и след
като се изплати да се прехвърлят на тяхно име, както и станало.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като отчита и вероятната
заинтересованост от изхода на делото на св.П.Е. и св.Т. Я.а. Всички те кореспондират с
представените по делото писмени доказателства, взаимно се допълват и не си противоречат.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи: Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно
оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за
неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на
ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за
имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава
на неоснователното обогатяване. Институтът на неоснователното обогатяване има
приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва
възможност да реализират правата си по друг ред. Наличието на договорна обвързаност
между страните изключва приложението на този институт.
По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената
тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи
за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При
фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание –
ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ,
респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или
за задържане на полученото.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответника процесната сума –
10900 лв. по договора за лизинг сключен между МОТО-ПФОЕ и Я. Й. Я..
Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо платена на ответника
или разместването на имуществени блага е без основание.
Възражението на ответника изложено в отговора и поддържано в съдебно заседание
по същество е такова за неоснователност на претенцията, поради наличие на персонална
симулация при сключване на договора за лизинг с МОТО-ПФОЕ, тъй като ответника е
действал като подставено лице на ищцата и нейния баща.
Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се разглежда като
частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са
уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При абсолютната и относителната симулация е
налице липса на волеизявление, на съгласие, относно привидната сделка, докато при
подставеното лице симулацията касае субектите на правоотношението. При случаите на
подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на
упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на
сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова
привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е
техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора -
4
вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него.
В настоящия случай очевидно става въпрос за подставено лице, при което
симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице -
Я.Я. и третото лице - МОТО ПФОЕ съдържа волеизявление и тя като волев акт не е
привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на
правоотношението (скритата страна - П.Е. респективно ищцата П.Е.) и лицето, чието име се
поставя (привидна страна - Я.Я.) в иначе желаната сделка - тази с МОТО ПФОЕ. В този
смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек”) - ищцата
и нейния баща сама сключва сделката с насрещната страна - МОТО ПФОЕ, сама става
носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като
участник името на подставеното лице - Я.Я..
Процесния автомобил реално е купен на лизинг от скритата страна - П.Е. и дъщеря
му, които са го изплащали чрез привидната страна Я.Я. и в същото време П.Е. заедно с
дъщеря си - ищцата са ползвали фактически този автомобил.
Всички свидетели доказаха, че ответника само формално е получил буса от
лизингодателя в гр.В. и веднага го е предал за ползване на бащата на ищцата в кв.В..
Следователно П.Е. и ищцата са получили насрещна престация-ползване, за което са
плащали вноските по договора за лизинг.
Поради това съдът счита, че нямат основание да претендират връщане на платените
по лизинга суми нито от Я.Я., нито от МОТО ПФОЕ. При доказана персонална симулация
след като парите не са дадени на заем на Я.Я., а са плащани директно по банков път от
ищцата, нейния баща и майка в полза на МОТО- ПФОЕ, за да могат последните да ползват и
да придобият правото на собственост върху автомобила, то не е налице неизпълнение и на
договор за заем между ищцата и ответника, нито пък се доказа неоснователно обогатяване
от негова страна.
По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 857лв., реално
изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Е. с ЕГН- ********** от ******************, със
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, офис 3, чрез адв.Н.Ф.- АК
Търговище против Я. Й. Я. с ЕГН-*********** от *******************, за заплащане на
сумата от 10 900лв., представляваща платени вместо ответника 9 лизингови вноски по
договор № 52394, за периода м.септември 2015г. до 26.08.2020г., сключен между Мото
ПФОЕ и ответника, с което неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано
от депозиране на исковата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. П. Е. с ЕГН- ********** от ******************, със съдебен адрес
гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, офис 3, чрез адв.Н.Ф.- АК Търговище да заплати
на Я. Й. Я. с ЕГН-*********** от *******************, сумата 857лв., представляваща
направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд гр. Търговище на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6