Решение по дело №11825/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 816
Дата: 16 февруари 2024 г.
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20231110211825
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 816
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110211825 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № Р-10-141 от 10.07.2023г., издадено от Мария
Асенова Филипова - Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на основание чл.24, чл.27 и
чл.53 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), вр.
чл.222, ал.1, предл.2 и чл.221, ал.1, т.4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК), на М. И. М. (в качеството му на член на Съвета на директорите на „****“ АД) е
наложена „глоба“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева за извършено нарушение на
чл.114б, ал.1, предл.1, хип.3, връзка ал.2, изр.1, предл.1 от ЗППЦК.
Недоволен от Наказателното постановление е останал М. И. М., който чрез адв. К.
подава жалба в срок. Жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му нарушение.
Твърди, че без прекъсване от 24.07.2008г. до момента е член на Съвета на директорите на
„****“ АД, като през всички години мандатът му на член на Съвета на директорите
многократно е бил удължаван чрез преизбирането му. В тази връзка М. сочи, че не е нов
член на Съвета на директорите и че е подал декларация по чл.114б от ЗППЦК още при
избирането му като член на Съвета на директорите, а съгласно последното изречение от ал.2
на чл.114б от ЗППЦК е длъжен да подава декларация с актуална информация в 7-дневен
срок от настъпване на промени в декларираните обстоятелства. В жалбата се заявява, че
няма промени в обявените обстоятелства. Актуалната информацията за членството на М. в
Съвета на директорите на „****“ АД била подадена, както в Дружеството, така и в КФН, и в
1
„Българска фондова борса“ АД и те били уведомени за обстоятелствата по чл.114б, ал.1 от
ЗППЦК и не се налагала промяна или ново уведомяване. Освен това жалбоподателят сочи,
че ежегодно подава декларации със същата информация в КФН и „Българска фондова
борса“ АД в качеството си на член на Съвета на директорите. До сега при преизбирането на
М. като член на Съвета на директорите не му се е налагало да подава изрична нова
декларация за всеки избор, тъй като информацията била налична и достъпна за акционерите
в Дружеството и за инвеститорите. Жалбоподателят счита, че ако има допуснато нарушение,
то то е било извършено без умисъл и вина. Изтъква се, че целта на разпоредбата на чл.114б
от ЗППЦК била да се даде информация на инвеститорите и акционерите за членовете на
Съвета на директорите на Дружеството, но доколкото в случая тази информация е налична
за акционерите от момента, в който М. бил избран за член на Съвета на директорите и той
имал ангажимент да актуализира информацията само при промяна на обстоятелствата и се
прави извод, че не са накърнени правата и интересите на акционерите и инвеститорите. След
като няма промяна в подадената от жалбоподателя информация, той не счита, че е следвало
да подава отново информация, че е избран за член на Съвета на директорите, тъй като тази
информация вече била обявена. По тези съображения жалбоподателят счита, че не е
извършил нарушение на чл.114б от ЗППЦК, както и че не са били накърнени правата на
акционерите и инвеститорите, тъй като на същите вече е била предоставена актуална
информация за М. по чл.114б от ЗППЦК. Отделно от това жалбоподателят моли съда да
вземе предвид и факта, че веднага след получаване на АУАН в изпълнение на дадените му
указания е подал нова декларация по чл.114б от ЗППЦК до регулирания пазар, независимо
че същата само потвърждавала вече подадена декларация. Според жалбоподателя са налице
условията на чл.54 от ЗАНН и не следвало да му бъде налагана административна санкция. С
тези доводи се иска СРС да отмени Наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
С молба вх. № 313034 от 03.11.2023г. адв. К. – пълномощник на жалбоподателя М.
моли съда да отмени Наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят М. И. М. и адв. К. не се явяват лично и не
вземат становище по спора.
Въззиваемата страна Заместник-председател на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Х.,
която в съдебно заседание на 21.11.2023г. оспорва жалбата. По време на съдебните прения
пред СРС на 21.11.2023г. тя моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло
Наказателното постановление като правилно, законосъобразно и издадено при спазване на
административно-производствените правила. Процесуалният представител на въззиваемата
страна посочва, че изборът на член на Съвета на директорите на публичното дружество е
правопораждащ факт за административното задължение за подаване на декларация съгласно
законовото изискване спрямо регулирания пазар. Въпреки преизбирането на М. М., това е
нов избор - за нов мандат, а практиката на КФН, както и съдебната практика на АССГ била,
че независимо от преизбирането, декларациите по чл.114б от ЗППЦК са дължими да се
2
подават пред очертаните от закона субекти. Според юрк. Х. не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като задължението било изпълнено с над три месеца
закъснение и едва след съставяне на процесния АУАН. Също така отсъствали смекчаващи
отговорността обстоятелства и с процесното нарушение били засегнати целите на две
Дружества. В зависимост от изхода на спора юрк. Х. иска съдът да присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
След приключване на съдебните прения на 21.11.2023г. и обявяване на делото за
решение, на 05.12.2023г. по делото е депозирана молба /неподписана/ от адв. К. –
упълномощен защитник на жалбоподателя М.. В тази молба се преповтарят доводите от
жалбата и се допълва, че нарушението не е от такова естество, че да се налага санкция в
размер на 7000 лева. Иска се съдът да приложи чл.28 от ЗАНН и се цитира Решение на СРС,
НО, 9 състав, касаещо нарушение на чл.114б от ЗППЦК от друг член на Съвета на
директорите на „****“ АД.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :
„****“ АД е публично дружество, вписано в регистъра по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН,
воден от Комисията за финансов надзор и като такова е адресат на разпоредбите на ЗППЦК.
На 31.10.2022г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите на „****“
АД, на което е взето решение да се освободи досегашния състав на Съвета на директорите
на Дружеството и е избран нов състав на Съвета на директорите : Р.С.Ч., М. И. М. и С.Р.Ч.-
Р.. Препис от Протокола от общото събрание на акционерите на „****“ АД и списък на
присъствалите акционери на общото събрание на акционерите на „****“ АД е изпратен с
Уведомление изх. № 315/31.10.2022г. до КФН. Уведомлението било подадено пред КФН
посредством единната система за предоставяне на информация по електронен път е-Register
под № 10-05-4967 от 31.10.2022г.
С писмо с изх. № РГ-02-1-187 от 10.11.2022г. КФН изискали информация от
„Българска фондова борса“ АД дали има подадени декларации съгласно изискванията на
чл.114б, ал.2, вр. ал.1 от ЗППЦК от Р.С.Ч., М. И. М. и С.Р.Ч.-Р. в качеството им на членове
на Съвета на директорите на „****“ АД. В отговор на това запитване от „Българска фондова
борса“ АД посочили в писмо с изх. № 1033/11.11.2022г. и с вх. № РГ-02-1-187#2 от
11.11.2022г., че към 11.11.2022г. в „Българска фондова борса“ АД не са постъпвали
декларации по чл.114б, ал.2, вр. ал.1 от ЗППЦК от Р.Ч., М. М. и Саня Чаталбашева –
Равенска.
От КФН изпратили покана с изх. № РГ-05-175-3 от 18.01.2023г. до жалбоподателя М.
да се яви в срок от 3 работни дни от получаване на писмото в КФН за съставяне, подписване
и връчване на Акт за установяване на административно нарушение на чл.114б, ал.1, предл.1,
хип.2 и 3, вр. ал.2, изр.1, предл.1 от ЗППЦК. Това писмо било изпратено по пощата с
известие за доставяне и било получено на 20.01.2023г.
На 23.01.2023г. свидетелят А. К. (в присъствието на други две лица – свидетели на
3
съставяне на Акта : Деян Пиралков и Антония Ангелова) съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-16 срещу М. И. М. за нарушение на чл.114б,
ал.1, предл.1, хип.3, вр. ал.2, изр.1, предл.1 от ЗППЦК, извършено в град София на
08.11.2022г. - за това, че в качеството си на новоизбран член на Съвета на директорите на
публичното дружество „****“ АД не е представил на „Българска фондова борса“ АД
декларация по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК в законоустановения 7-дневен срок от избора му за
член на Съвета на директорите, а именно до 07.11.2022г. Този АУАН е предявен и подписан
от пълномощник на М. И. М. на 23.01.2023г.
В процедура по чл.52, ал.4 от ЗАНН с писмо изх. № РГ-02-1-187 от 21.02.2023г.
Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“ е поискал информация от „Българска фондова борса“ АД дали са подадени
декларации по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК от лица, изброени в писмото с три имена и с
отбелязването, че същите са членове на Съвета на директорите на „****“ АД. В последвалия
писмен отговор с изх. № 217/27.02.2023г. и с вх. № РГ-02-1-187/28.02.2023г. от „Българска
фондова борса“ АД са информирали КФН, че с пощенско клеймо от 26.01.2023г. е
постъпила при тях декларация по чл.114б от ЗППЦК от М. И. М. в качеството му на член на
Съвета на директорите на „****“ АД, като уведомлението е било входирано в „Българска
фондова борса“ АД под № 355 от 27.01.2023г.
При така постъпилата информация и въз основа на АУАН № Р-06-16 от 23.01.2023г. е
издадено обжалваното Наказателно постановление № Р-10-141 от 10.07.2023г., с което
Мария Асенова Филипова в качеството си на Заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на основание чл.24, чл.27 и чл.53 от
ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, вр. чл.222, ал.1, предл.2 и чл.221, ал.1, т.4 от ЗППЦК е
наложила на М. И. М. (в качеството му на член на Съвета на директорите на „****“ АД)
„глоба“ в размер на 7000 лева за нарушение на чл.114б, ал.1, предл.1, хип.3, вр. ал.2, изр.1,
предл.1 от ЗППЦК.
Това Наказателно постановление е изпратено по пощата на М. и е получено на
16.08.2023г., след което е обжалвано с жалба, изпратена чрез ЕКОНТ на 21.08.2023г. и
входирана в КФН под вх. № 91-01-137 на 22.08.2023г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетеля А. К., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства – АУАН № Р-06-16 от 23.01.2023г.; известие за доставяне на
НП № Р-10-141 от 10.07.2023г.; пълномощно; известие за доставяне на жалба; покана с изх.
№ РГ-05-175-3 от 18.01.2023г. с известие за доставянето й по поща и с електронно
съобщение; извлечение от информационната система на КФН за периода 01.10.2022г –
01.11.2022г. за „****“ АД; Протокол от общо събрание на акционерите на „****“ АД от
31.10.2022г.; Уведомление от „****“ АД до КФН с изх. № 315/31.10.2022г. с приложен
списък на акционерите и техните представители, присъствали на извънредното общо
събрание на акционерите на „****“ АД на 31.10.2022г.; писмо от КФН до „Българска
фондова борса“ АД с изх. № РГ-02-1-187 от 10.11.2022г. с известие за доставянето му по
4
поща и с електронно съобщение; писмо от „Българска фондова борса“ АД до КФН с изх. №
1033/11.11.2022г. и с вх. № РГ-02-1-187#2 от 11.11.2022г.; писмо от КФН до „Българска
фондова борса“ АД с изх. № РГ-02-1-187 от 21.02.2023г. с известие за доставянето му по
поща; писмо от „Българска фондова борса“ АД до КФН с изх. № 217/27.02.2023г. и с вх. №
РГ-02-1-187 от 28.02.2023г.; декларация по чл.114б от ЗППЦК от М. И. М.; извлечения от
информационната система на КФН; Заповед № З-320 от 08.11.2022г. на Заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”;
писмено уведомление от „Български пощи“ ЕАД с изх. № 11-01-749-1/02.11.2023г. и с вх. №
316491/08.11.2023г. с приложени опис на пратки и копие на пълномощно, както и
извлечение от ДВ бр. 31 от 12.04.2019г.
Показанията на свидетеля А. К. са вътрешно логични, подредени, информативни,
непредубедени и звучат достоверно. Те намират подкрепа в събраните по делото писмени
доказателства. Поради това СРС кредитира напълно свидетелските показания.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на цитираните по-горе писмени
доказателства, тъй като те са последователни, взаимно обусловени, обективни и достоверни.
Приложените на лист 13-20 от делото извлечение от информационната система на
КФН за периода 01.10.2022г.-01.11.2022г. за „****“ АД, Протокол от общо събрание на
акционерите на „****“ АД от 31.10.2022г., Уведомление от „****“ АД до КФН с изх. №
315/31.10.2022г. с приложен списък на акционерите и техните представители, присъствали
на извънредното общо събрание на акционерите на „****“ АД на 31.10.2022г. са
еднопосочни, достоверни и обективни писмени доказателства. Поради това съдът ги
кредитира и приема, че на 31.10.2023г. е проведено извънредно общо събрание на
акционерите на „****“ АД, взето е решение да се освободи досегашният състав на Съвета на
директорите на Дружеството и е избран нов състав на Съвета на директорите, в който влиза
и жалбоподателят М. И. М., като препис от Протокола от общото събрание на акционерите
на „****“ АД и списък на присъствалите акционери на общото събрание е бил изпратен на
31.10.2022г. на КФН.
Съдът дава вяра и на приложените на лист 21-28 и лист 29-гръб от делото писмени
доказателства, тъй като те са обективно съществуващи и с достоверна дата. От съвкупната
им преценка се установява, че от КФН са изпратили запитване до „Българска фондова
борса“ АД на 10.11.2022г. дали има подадени декларации по чл.114б, ал.2, вр. ал.1 от
ЗППЦК от Р.С.Ч., М. И. М. и С.Р.Ч.-Р. в качеството им на членове на Съвета на директорите
на „****“ АД и в отговор от „Българска фондова борса“ АД от 11.11.2022г. е посочено, че до
тази дата не са постъпвали декларации по чл.114б, ал.2, вр. ал.1 от ЗППЦК от упоменатите
лица, както и че в хода на проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН отново е било изпратено
писмо със същото съдържание до „Българска фондова борса“ АД и в писмен отговор от там
са информирали КФН, че с пощенско клеймо от 26.01.2023г. е постъпила декларация по
чл.114б от ЗППЦК от М. И. М. в качеството му на член на Съвета на директорите на „****“
АД, като уведомлението е било входирано в „Българска фондова борса“ АД под № 355 от
27.01.2023г. Това се доказва и от самата декларация по чл.114б от ЗППЦК от М. И. М.,
5
приложена на лист 29-гръб от делото. Същата е с достоверна дава на входиране в
„Българска фондова борса“ АД – 27.01.2023г.
По отношение на декларациите по чл.114б от ЗППЦК от Р.Ч. и С.Ч.-Р. (приложени на
лист 28-гръб и лист 29 от делото) този съдебен състав счита, че те са неотносими към
предмета на доказване по това дело, поради което не следва да се приобщават към
доказателствената маса и съответно да се подлагат на анализ.
Приложените на лист 30-33 от делото извлечения от информационната система на
КФН са обективни и достоверни. Поради това съдът ги кредитира. Въз основа на тях, както
и на извлеченията от информационната система на КФН на лист 13-15 от делото, а също и
от показанията на св. К., съдът приема за доказано по делото, че „****“ АД е публично
дружество, вписано в регистъра по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН, воден от Комисията за
финансов надзор.
Констатациите от АУАН № Р-06-16 от 23.01.2023г. намират опора в кредитираните
по-горе писмени и гласни доказателства. Поради това съдът дава вяра и на Акта.
Приложените на лист 9-12 от делото писмени доказателства са обективни и
достоверни. Поканата с изх. № РГ-05-175-3/18.01.2023г., известието за доставянето й по
поща и с електронно съобщение имат достоверна дата. Както тези доказателства, така и
пълномощното не се опровергават от нито едно друго, събрано по делото, доказателство.
Поради това съдът ги кредитира и установява, че М. е бил надлежно поканен да присъства
при съставянето на Акта, както и че АУАН е съставен пред пълномощник на М. М. и връчен
на същия. Поради това следва, че в случая са изпълнени изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43,
ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Като официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства СРС кредитира напълно Заповед №
З-320 от 08.11.2022г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност” (приложена на лист 34-35 от делото) и извлечение от ДВ бр.
31 от 12.04.2019г. (на лист 52 от делото). От последното се установява, че Мария Асенова
Филипова е избрана за Заместник - председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, което означава, че има
правомощието по чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и чл.222, ал.1 от ЗППЦК да издава НП като налага
глоби и имуществени санкции за нарушения по ЗППЦК. От т.1.1.13. от Заповед № З-320 от
08.11.2022г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” и нормата на чл.222, ал.1 от ЗППЦК се доказва, че към
23.01.2023г. свидетелят А. К. е имал право да съставя АУАН за нарушения на ЗППЦК, тъй
като е бил оправомощен за това от Заместник – председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”. Това означава, че процесните АУАН и
НП са издадени от оправомощени за това лица.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на известието за доставяне на НП № Р-10-141
от 10.07.2023г., известието за доставяне на жалба, както и на писмото от „Български пощи“
6
ЕАД с вх. № 316491/08.11.2023г. с приложени опис на пратки и копие на пълномощно, тъй
като тези писмени доказателства са обективни, взаимно допълващи се и с достоверна дата.
От съвкупната им преценка се установява, че процесното Наказателно постановление е
изпратено по пощата на М. и е било получено от пълномощник на дата 16.08.2023г., след
което е обжалвано с жалба, изпратена по ЕКОНТ на 21.08.2023г. Това означава, че жалбата,
с което е сезиран съдът, е депозирана в законоустановения срок.
При така възприетата фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в 14-дневния срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН. Изхожда от
оправомощено лице и е насочена срещу административен акт, който подлежи на проверка
по реда ЗАНН. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
В хода на извършената служебна проверка СРС установи, че АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В случая нарушението е извършено на
08.11.2022г. Двугодишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН изтича съответно на 08.11.2024г.
Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от откриване на нарушителя.
Нарушението и нарушителят се установяват след постъпване на писмото от „Българска
фондова борса“ АД с изх. № 1033/11.11.2022г. в КФН - на 11.11.2022г. (видно от лист 24 и
лист 25 от делото). Считано от тази дата (11.11.2022г.) до датата на съставяне на Акта
(23.01.2023г.) са минали по-малко от три месеца. Поради това СРС приема, че в случая
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени. Доколкото от съставянето на Акта на
23.01.2023г. до датата на издаване на Наказателното постановление на 10.07.2023г. са
минали по-малко от 6 месеца, съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
От направения по-горе анализ на Заповед № З-320 от 08.11.2022г. на Заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” и
извлечение от ДВ бр. 31 от 12.04.2019г., както и с оглед нормите на чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН
и чл.222, ал.1 от ЗППЦК съдът приема, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени
от оправомощени за това лица.
Между АУАН и обжалваното Наказателно постановление има пълно съвпадение на
фактите, чрез които са зададени рамките на конкретното административно – наказателно
обвинение. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. Няма допуснати съществени процесуални нарушение, ограничаващи правото
на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение го наказват. Съдът не откри
основания за отмяна на НП на формално основание. И в Акта, и в Наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършването
му, обстоятелствата, при които то е извършено и законовите разпоредби, които са били
нарушени. Правната квалификация по чл.114б, ал.1, предл.1, хип.3, вр. ал.2, изр.1, предл.1
от ЗППЦК е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и
Наказателното постановление. В случая са налице всички реквизити по чл.42, ал.1 от ЗАНН
и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
7
Водим от гореизложеното настоящият състав на СРС прие, че не са допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на оспорваното НП.
Поради това спорът следва да бъде решен по същество.
По делото не се спори, а и от приложените на лист 13-15 и лист 30-33 от делото
извлечения от информационната система на КФН, както и от показанията на св. К., се
доказва, че „****“ АД е публично дружество, вписано в регистъра по чл.30, ал.1, т.3 от
ЗКФН, воден от Комисията за финансов надзор. Това означава, че членовете на Съвета на
директорите на това публично дружество се явяват адресат на нормите на ЗППЦК, вкл. и на
чл.114б от ЗППЦК.
Според чл.114б, ал.1 от ЗППЦК членовете на управителните и контролните органи на
публичното дружество, неговият прокурист и лицата, които пряко или непряко притежават
най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират, са
длъжни да декларират пред управителния орган на публичното дружество, както и пред
комисията и регулирания пазар, където са допуснати до търговия акциите на дружеството,
информация: 1) за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто
от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол; 2) за юридическите лица, в
чиито управителни или контролни органи участват, или чиито прокуристи са; 3) за
известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за
заинтересовани лица. Съгласно чл.114б, ал.2 от ЗППЦК членовете на управителните и
контролните органи на публичното дружество и неговият прокурист са длъжни да
декларират обстоятелствата по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК в 7-дневен срок от избирането им,
съответно от момента, в който дружеството стане публично, а лица, които пряко или
непряко притежават поне 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го
контролират - в 7-дневен срок от придобиване на гласовете, съответно на контрола. Същите
лица са длъжни да актуализират декларацията в 7-дневен срок от настъпване на съответните
обстоятелства. Гореизложеното означава, че задължението за деклариране по чл.114б, ал.2,
изр.1, вр. ал.1 от ЗППЦК е отделно и различно от задължението по чл.114б, ал.2, изр.2, вр.
ал.1 от ЗППЦК, тъй като правопораждащият момент е различен. В първия случай 7-
дневният срок започва да тече от избирането на членовете на управителните и контролните
органи на публичното дружество или от избирането на прокуриста му, респ. от момента, в
който дружеството стане публично или от придобиването на гласове, съответно на контрола,
а според чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗППЦК задължението за актуализиране на
декларираните обстоятелства е обвързано с момента на настъпване на нови обстоятелства.
Поради това развитата в жалбата теза, че М. не е следвало да подава декларация по чл.114б
от ЗППЦК, тъй като нямало настъпили нови обстоятелства, не отговаря на закона.
Същината на задължението по чл.114б от ЗППЦК е подаването в срок на декларация
от адресатите на тази норма пред управителния орган на публичното дружество, пред КФН
и на регулирания пазар (т.е. пред „Българска фондова борса“ АД). Поради това
съдържанието на декларацията е ирелевантно и доводите на жалбоподателя, че с въпросната
декларация се потвърждавала вече подадена декларация е без значение за съставомерността
8
на деянието.
Неоснователно е и твърдението, че М. бил „без прекъсване“ от 24.07.2008г. до
момента член на Съвета на директорите на „****“ АД и че през всички тези години
мандатът му на член на Съвета на директорите бил многократно „удължаван“. Според
Протокол от общо събрание на акционерите на „****“ АД от 31.10.2022г. досегашният
състав на Съвета на директорите на Дружеството е бил освободен с изрично решение и с
отделно решение е бил избран нов състав на Съвета на директорите. Това, че едно лице
може да е участвало и в освободения /досегашен/ състав на Съвета на директорите, и в
новоизбрания състав на Съвета на директорите на дадено публично дружество не означава,
че за него не важи задължението за подаване на декларация по чл.114б от ЗППЦК в 7-дневен
срок от избирането му за член в новия състав на Съвета на директорите. Дори за М. това да
се явява преизбиране, в действителност (а и според Протокола на лист 17-18 от делото)
представлява нов избор на член на Съвета на директорите, поради което лицето е длъжно да
подаде пред „Българска фондова борса“ АД декларация съгласно изискванията на чл.114б,
ал.1, предл.1, хип.3 от ЗППЦК. Срокът за подаване на тази декларация е посочен в чл.114б,
ал.2, изр.1, предл.1 от ЗППЦК и той е 7 дни от датата на провеждане на избора. В
конкретния случай този срок тече от 31.10.2022г.и изтича съответно на 07.11.2022г. Като не
е подал декларация по чл.114б, ал.1, предл.1, хип.3, вр. ал.2, изр.1, предл.1 от ЗППЦК до
07.11.2022г. вкл. М. е реализирал от обективна страна вмененото му нарушение. В случая
това се доказва от всички кредитирани по-горе от съда писмени и гласни доказателства. От
показанията на св. К., АУАН, Протокол от общото събрание на акционерите на „****“ АД
от 31.10.2022г. и писмата от „Българска фондова борса“ АД с изх. № 1033/11.11.2022г. и с
изх. № 217/27.02.2023г., както и от декларацията на М. М. с вх. № 355/27.01.2023г. се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е бил избран на 31.10.2022г. за член на
Съвета на директорите на „****“ АД, но е подал декларация по чл.114б от ЗППЦК пред
„Българска фондова борса“ АД едва на 26.01.2023г., въпреки че законоустановеният срок за
подаване на тази декларация е бил до 07.11.2022г. включително. От тук следва, че М. е
допуснал закъснение от 2 месеца и 19 дни. Правилно наказващият орган е приел, че
нарушението е извършено на 08.11.2022г. – първият следващ ден след изтичане на срока по
чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1 от ЗППЦК.
От всичко, посочено по-горе, следва, че М. И. М. като е бил избран за член на Съвета
на директорите на публичното дружество „****“ АД на 31.10.2022г. и до 07.11.2022г. вкл.
не е представил пред регулирания пазар на ценни книжа декларация по чл.114б, ал.1 от
ЗППЦК е осъществил от обективна страна съставът на нарушението, за което е ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
Доколкото М. твърди от години да е член на Съвета на директорите на това публично
дружество и да е подавал декларации по чл.114б от ЗППЦК, то той е бил длъжен да прочете
закона и за узнае, че в 7-дневен срок от новия му избор за член на Съвета на директорите
има задължение да подаде декларация. Поради това съдът приема, че жалбоподателят е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че като не подаде декларация в 7-дневен срок от новия му
9
избор, ще реализира административно нарушение. Това означава, че от субективна страна
процесното нарушение е извършено по непредпазливост. Доколкото незнанието на закона
не извинява незнаещия, няма основание да не бъде ангажирана административната
отговорност на М. М..
Съдебният състав счита, че не е обвързан от молба вх. № 349300 от 05.12.2023г.
първо защото тя е депозирана по делото след приключване на съдебните прения пред СРС,
НО, 10 състав на 21.11.2023г. и след обявяване на делото за решение, второто защото тази
молба е неподписана и трето защото приложеното към нея съдебно решение не
представлява задължителна съдебна практика, с която друг състав на СРС следва да се
съобразява.
Според този съдебен състав случаят не е маловажен и не следва да се прилага чл.28
от ЗАНН. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Жалбоподателят твърди, че е бил дълги години член на Съвета на
директорите на публичното дружество „****“ АД. Видно от справка в Търговския регистър
(където информацията е общодостъпна) М. е бил член на Съвета на директорите на „****“
АД от юли 2008г. до декември 2023г. Това го прави професионалист и от него се изисква да
знае кога какви декларации следва да подава. В случая допуснатото закъснение е 2 месеца и
19 дни, което не е пренебрежимо малко. Съдът не споделя тезата, че смекчаващо
отговорността обстоятелство е това, че М. е подал декларацията веднага след като му е
съставен АУАН. Дори и това да е вярно като съпоставка на датите на съставяне на АУАН и
датата на входиране на декларацията по чл.114б от ЗППЦК в „Българска фондова борса“
АД, доколкото в декларацията на М. на лист 29-гръб от делото е посочено, че същата е
изготвена на 31.10.2022г., не може да се приеме, че лицето не е знаело за задължението си
или че жалбоподателят е считал, че то е изпълнено с подаването на други декларации от М..
Изготвянето на декларацията на 31.10.2022г. и депозирането й пред „Българска фондова
борса“ АД едва след като на М. е бил съставен АУАН показва, че нарушението не се дължи
на незнание или на други оневиняващи обстоятелства, а е типичен пример за нарушение на
чл.114б, ал.1, предл.1, хип.3, вр. ал.2, изр.1, предл.1 от ЗППЦК. Нарушението е формално,
поради което е без значение дали има настъпили вредни последици, респ. дали са нарушени
правата на акционерите.
Гореизложеното означава, че следва да бъде ангажирана административната
отговорност на М. М.. Според чл.221, ал.1, т.4 от ЗППЦК за нарушение по чл.114б от
ЗППЦК нарушителят се наказва с глоба в размер от 7000 до 10 000 лева. Законодателят е
преценил минималния и максималния размер на административното наказание с
обществената опасност на нарушението. В случая с неподаването на декларация по чл.114б
от ЗППЦК се засягат правата на обществеността и на акционерите да бъдат уведомени за
обстоятелствата, посочени в чл.114б, ал.1 от ЗППЦК. Смекчаващи отговорността
обстоятелства в случая е изминалият период от време от датата на извършване на деянието
до осъждането на дееца, както и това, че към момента М. вече не е член на Съвета на
директорите на Дружеството (съгласно справка в Търговския регистър). Закъснението е в
10
такъв размер, че то не е нито смекчаващо, нито отегчаващо отговорността обстоятелство. Не
са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед съотношението на
смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест,
съдът счита, че на нарушителя следва да се наложи административно наказание в рамките
на законовия минимум, т.е. „глоба“ в размер на 7000 лева. Този размер съвпада и с
определения в атакуваното НП размер на административното наказание, наложено на М. М..
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че следва изцяло
да потвърди обжалваното Наказателно постановление.
По време на съдебните прения пред СРС на 21.11.2023г. процесуалният представител
на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на КФН. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да
им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на КФН следва да
се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседание
пред СРС, НО, 10 състав с участието на юрк. Х.. В рамките на производството пред СРС тя е
проявила умерени процесуални усилия да защити тезата си. Поради това и с оглед
конкретната фактическа и правна сложност на казуса, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер около средния,
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 110 (сто и десет)
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-141 от 10.07.2023г.,
издадено от Мария Асенова Филипова - Заместник-председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание
чл.24, чл.27 и чл.53 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, вр. чл.222, ал.1, предл.2 и чл.221,
ал.1, т.4 от ЗППЦК на М. И. М. (в качеството му на член на Съвета на директорите на
„****“ АД) е наложена „глоба“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева за извършено
нарушение на чл.114б, ал.1, предл.1, хип.3, вр. ал.2, изр.1, предл.1 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА М. И. М. с ЕГН : **********, с постоянен адрес : **** да заплати на
Комисията за финансов надзор за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение сумата от 110 (сто и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
11
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12