Р Е Ш
Е Н И
Е № 37
гр. Силистра, 26.04.2022 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра в
публичното съдебно заседание на седми април, две хиляди двадесет и втора
година, в състав – съдия Павлина Г.а-Железова, при участието на секретаря
Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 7 / 2022
г. по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.Образувано е по жалба на Н.С.К., чрез
адв. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0362-000178 от 05.08.2021 г., издадена от началник група към ОД МВР Силистра
– РУ на Тутракан, с която спрямо жалбоподателя е постановена принудителна
административна мярка (ПАМ) „прекратяване регистрацията на процесното МПС за
срок от шест месеца считано от 05.08.2021 г.“ за извършено деяние- допускане управление
на притежаваното от собственика МПС от неправоспособен водач.
Чрез жалбата се въвеждат твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липса на мотиви, нарушаване
на материалния закон и несъобразяване с целта на закона – отменителни основания
по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Развити са подробни съображения, че
наложената принудителна мярка - прекратяване регистрация на МПС за срок от шест
месеца е несъразмерна и непропорционална със своята тежест, тъй като не
съответства на обществената опасност на извършеното деяние. Жалбоподателят няма
вина, тъй като не е предоставил умишлено, респективно не е знаел, че лицето А.Г.не
е правоспособен водач на МПС. Моли
за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на разноски.
Ответникът – началник група към ОД МВР
Силистра – РУ на Тутракан - не изразява становище по жалбата.
След
като разгледа доводите и
възраженията в жалбата, извърши преценка на относимите спрямо предмета на
делото доказателства,
в рамките на служебната
проверка по чл.
168 от АПК за всички отменителни основания по
чл. 146 от АПК, Административен съд Силистра приема за
установено следното от
фактическа страна:
При
извършена на 05.08.2021
г.
проверка от службите
за контрол по ЗДвП било констатирано,
че водачът на МПС „Фолксфаген Транспортер“ с рег. № *** А. Р. Г. управлява
МПС без да е правоспособен. Правото за управление на МПС му е било временно
отнето по административен ред чрез влязла в сила Заповед за налагане на ПАМ №
21-1099-000086/15.02.2021 г. Мярката е била изпълнена на 22.02.2021 г., когато
по силата на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение от водача
е отнето свидетелството за правоуправление. Периодът на времево ограничение на правоспособността е
бил – от 14.02.2021 г. /датата
на констатиране на нарушението/ 33-гръб/ до решаването на въпроса за
отговорността, т.е. до влизане в сила на наказателно постановление №
21-1099-000185 / 02.03.2021 г., влязло в сила на 20.03.2021 г.
/НП е връчено на 12.03.2021 г., а 7-дневнит срок за оспорване е изтекъл на
19.03.2021 г. /л.33-гръб, справка за
извършени нарушения от водача А.Г./.
Около месец и десет дни след
извършената проверка, т.е. на 15.09.2021 г. бил издаден АУАН с фабр. № 305898,
с който спрямо собственика на процесното МПС Н.С.К., жалбоподател в настоящото
съдебно производство, било повдигнато обвинение за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДВП за това, че предоставя управлението на
принадлежащото му МПС на неправоспособен водач.
Тези
факти не се оспорват от жалбоподателя.
Като е отчел наличието на нарушение,
удостоверено и с АУАН от 15.02.2021 г., което нарушение се изразява в
управление на МПС от неправоспособен водач, административният орган е наложил
предвидената в чл. 171, т. 2а, б. “а“ принудителна административна мярка спрямо
собственика на автомобила„прекратяване на регистрация“ за срок от 6 месеца.
В административната преписка са приложени
справки-картон на А.Г.и на Н.К., в които се съдържат данни за наложените ПАМ,
АУАН и за влезлите в сила НП за текущата 2021 г.
По делото е представена и Заповед №
8121з-515 / 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, с която издателят на акта е оправомощен да прилага ПАМ от
процесния вид/ т.2.11 от Заповедта, л. 45-гръб/.
Основната теза на жалбоподателя, за да
поддържа материална незаконосъобразност на принудителната мярка, е твърдението,
че жалбоподателят няма вина за управлението на притежавания от него автомобил
от неправоспособен водач. Това било така, тъй като собственикът на МПС не е
знаел, че А.Г.е неправоспособен.
По делото са разпитани и двама
свидетели, които удостоверяват следните факти: Н.К. е собственик на процесния
товарен автомобил. Той развива строително-ремонтен бизнес, по повод на който в
работата се ползват ресурси-процесното МПС и работници - в
случая А.Г.. На 05.08.2021 г.
работна група потеглила за гр. Русе
за изпълнение на поръчка и А.Г.изявил желание да управлява процесния автомобил.
Никой, в това число и
собственикът на автомобила, не
изискал доказателства за това, че кандидат-водачът притежава правоспособност.
Разчитало се на добросъвестността на последния да признае неблагоприятен за
него факт. От тези данни
жалбоподателят извежда теза, че няма вина, тъй като не му било казано, че А.Г.не
е правоспособен да управлява МПС.
Така поддържаната теза е
неоснователна.
На първо място следва да се отбележи,
че административната отговорност по ЗАНН – чл. 22 и чл. 23
от ЗАНН чрез налагане на принудителна административна мярка – временно
прекратяване на регистрацията на МПС е различна от
административно-наказателната отговорност по ЗАНН за извършено нарушение, която се налага с НП. Двете отговорности обикновено се
реализират успоредно, но всяка от тях възниква от специален фактически състав.
При принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б“а“, изр. последно от ЗДВП мярката „прекратяване на регистрацията
на МПС“ се налага и когато чуждо МПС се
управлява от неправоспособен водач. Във фактическия състав на посочената норма
не се включва изрично терминът „предоставя“ за управление притежаваното си МПС
на друго лице. Достатъчно е осъществяването на резултат-управление на МПС, и
вината, под каквато и да е от четирите й форми, не се изследва.
На следващо място, дори и вината да се
изследваше като елемент от фактически състав на правна норма, законодателят не
обвързва нарушението само с една от формите на вина – умисъл /пряк и
евентуален/, а допуска и други форми на вина – небрежност / непредпазливост и
самонадеяност/. В случая, налице
е вина, защото собственикът на автомобила не е проявил дължимата грижа, като е
предоставил автомобила си на други лица – работници или управители в съвместна
работа, без да е предвидил, че който и да е кандидат-водач /в случая А.Г./, за
да управлява МПС, трябва
да е правоспособен, за който факт са надлежни писмени доказателства – СУМПС. Като не е положил дължимата грижа за
оперативно управление на притежавания от него ресурс – МПС, жалбоподателят е
извършил нарушение, за което не се изисква пряк или евентуален умисъл, а е
достатъчна небрежност. Нарушението е съществено, защото са застрашени важни
обществени и лични интереси – опасността от извършване на пътно-транспортно произшествие,
в което водачът е неправоспособен. В процесния случай е безспорен и фактът, че административно-наказателната
отговорност на водача А.Г.е била и реализирана чрез влизане в сила на съответно
НП.
В обобщение,налице са материалните предпоставки,
съставляващи хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП,
поради което административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си
за налагане на процесната ПАМ.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма. В мотивите й изрично се
препраща към фактическите обстоятелства, удостоверени в процесния АУАН от 14.02.2021
г., съставен против водача на МРС, които мотиви обезпечават възможността за
възприемане съдържанието на волеизявлението.
Проверка за отменително основание по
чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон:
По смисъла
на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Фактическите обстоятелства, с които чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП свързва издаването на процесната заповед за прилагане на процесната
принудителна административна мярка, са: собственик, чието МПС се управлява от неправоспособен водач. Предвиденият в
закона резултат е налагане на принудителна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
до една година. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за налагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който
да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на
мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в
рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.
Неоснователно е
възражението за нарушаване принципа на пропорционалност чрез налагане на мярка,
която не съответства на нарушението. На първо място законодателят е предвидил
този вид мярка за този вид нарушение. Административният орган не е завишил
срокът на мярката, а е наложил същата в рамките на минималния срок от 6 месеца.
На следващо място деянието
– допускане притежаван товарен автомобил да се управлява от неправоспособен
водач, е обществено опасно, тъй като е достатъчно да се създадат предпоставки
за ПТП, за което е достатъчен фактът на управление на МПС от неправоспособен
водач.
Обобщавайки
гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на
отменителни основания по чл. 146 от АПК, което обуславя и отхвърляне на
оспорването.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд гр.
Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.С.К., ЕГН:********** чрез адв. П. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0362-000178 от
05.08.2021 г., издадена от началник
група към ОД МВР Силистра – РУ на Тутракан, с която спрямо жалбоподателя е
постановена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване
регистрацията на процесното МПС за срок от шест месеца считано от 05.08.2021
г.“
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:…………………..