Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2019г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

При участието на секретаря Донка Шулева,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

въззивно гражданско дело № 10300 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба на „С.П.Х.” ЕООД срещу Решение № 406218/14,05,2018г. постановено по гр.д. № 74702/2016г. по описа на Софийски районен съд В ЧАСТТА, в която е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, че „С.П.Х.” ЕООД дължи на П.Т.А. на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер на 3 020,00 /три хиляди и двадесет/ лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение, за месец май 2016г., както и на осн.чл. 224, ал. 1 КТ сума в размер на 1 084,21 /хиляда осемдесет и четири лева и 21 ст./ лева, представляваща незаплатен годишен отпуск от 5/пет/ работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане, осъден е „С.П.Х.” ЕООД да заплати на П.Т.А. сумата от 1 837,35 лева - сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 216,32 лева, представляваща дължима държавна такса за заповедното и исковото производство.

Въззивникът инвокира доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост. Претендира отмяната му, и постановяване на ново, положително за него.

Въззиваемият П.Т.А. изразява становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба П.Т.А. твърди, че в периода 01.03.2016Г. до 01.06.2016г. била в трудови правоотношения с ответника по силата на сключен между тях трудов договор № 294/29.02.2016г и допълнително споразумение от 01.03.2016г. Съгласно чл. 5 от Договора било уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева, както и 0,6% за всяка отчетена година стаж по специалността или 138,00 лева месечно. С Допълнително споразумение е уговорено и допълнително месечно възнаграждение в размер на 3 020,00 лева, а основният платен годишен отпуск е 20 дни годишно. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 259/26.05.2016г, считано от 01.06.2016г. Твърди, че неизплатено останало дължимото трудово възнаграждение за м.05.2016г. в размер на 4 158,00 лева, като съгласно договора срокът за заплащане на същото е изтекъл на 30.06.2016г. Неизплатен останал и платен годишен отпуск за 2016г. от 5 работни дни в размер на 1094,21 лева. Твърди, че канила ответника многократно да й заплати претендираните в настоящето производство суми, включително и нотариална покана, връчена му на 03.08.2016г.

Претендира в отношенията и с ответника да бъде прието за установено, че ответника й дължи сумата от 4158,00 лева -представляваща договорено трудово възнаграждение за положен труд през м.05.2016г., както и сумата от 1 094,21 лева - незаплатен годишен отпуск от пет работни дни, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ответникът „С.П.Х.“ ЕООД, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете като недопустими, а в отношение на евентуалност като неоснователни.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Не е спорно и от приетото гр.д. № 56873/2016 г. по описа на СРС, 24 състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.10.2016г., като срещу издадената заповед ответното дружество е подало възражение. Следователно предявените искове предмет на разглеждане в настоящото производство са допустими.

В тежест на въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че между нея въззивника като работодател е налице трудово правоотношение с твърдяните параметри, прекратено в твърдяния момент на соченото основание, по което е изправна страна.

В тежест на работодателя е да установи, че е платил дължимите суми за трудово възнаграждение и платен годишен отпуск.

Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на трудови правоотношения, породено от сключен между страните трудов догово № 294/29.02.2016г., съобразно който страните са постигнали съгласие за основното трудово възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, както и О,6% за всяка отчетена година стаж по специалността, т.е. в размер на 138,00 лева месечно, за длъжност „началник строителен обект”, с периодичност на изплащане до 30-то число на следващия месец.

Видно от Споразумение от 01.03.201бг., сключено между страните страните са се договорили при точно и добросъвестно изпълнение на възложените в преамбюла на трудов договор работи работодателят да плаща на работника допълнително месечно възнаграждение в размер на 3 020,00 лева, заедно с посоченото в трудовия договор възнаграждение при спазване на вече приетите от страните условия.

Със заповед за прекратяване № 259/26.05.2016г. на осн. чл. 71 КТ трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работодателя, като е посочено, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 201бг. - 5 /пет/дни.

Съдът намира заключението по приетата ССчЕ за обективно и безпристрастно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото го кредитира изцяло. Въз основа него приема, че начисленото брутно трудово възнаграждение за м.05.2016г. възлиза на 1138,00 лева. За периода от 01.03.2016г. до 01.06.2016г. полагаемият й се на ищцата платен годишен отпуск следва да е 5 дни, поради което обезщетението по чл.224 КТ за 5 работни дни е в размер на 284,50 лева, което е начислено в платежната ведомост на ищцата. В обясненията си в о.с.з. в.л. сочи, че е запозната със споразумението от 01.03.2016Г., но при изготвяне на заключението си е проверявала ведомостта и е отразила каквото е отразено там като основно, клас, брутно, но сумата от споразумението не е отразена във ведомостта. Сочи, че ако бъде взето предвид споразумението то брутното възнаграждение би било 4 158,00 лева, а обезщетението за 5 работни дни по чл.224 КТ би било 1 094,21 лева.

Видно от приетото платежно нареждане за кредитен превод от 29.09.2017г., в полза на ищеца П.А. е заплатена сумата от 1148,12лева, включваща трудово възнаграждение за м.05.2016г. и обезщетение по чл. 224 КТ.

Ответникът не е установил главно и пълно, че споразумението е неистински, неавтентичен документ. Допуснатата СГЕ не е проведена поради невнасяне в срок на определеният от съда депозит. При това положение при при съобразяване представените доказателства за извършено плащане констатациите на приетата експертиза и изложеното в съдебно заседание от в.л. съдът приема, че е останало незаплатено възнаграждение на ищеца за месец май 2016г. в размер на 3 020,00 лева. В действителност една част от плащането е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и депозираното възражение от ответника по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, но същото следва да бъде съобразено от съда, като извършено преди края на устните състезания. Поради изложеното съдът намира, че иска по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен за разликата над 3 020,00 лева до пълния предявен размер от 4 158,00 лева, поради плащане.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Въз основа заключението на в.л. по приетата ССчЕ съдът приема, че за посочения период от ищецът е имал право на платен годишен отпуск от 5 работни дни. Установи се от приложените доказателства и посоченото по - горе, че дължимото обезщетение за неизползват пет дни годишен отпуск е в размер на 1094,21 лева, и след съобразяване на платената разлика от десет лева, то останалото дължимо незаплатено обезщетение на ищеца по чл.224, ал-1 КТ е в размер на 1084,21 лева, тъй като ищцата не е ползвала полагащия й се през този период платен годишен отпуск от 5 работни дни. Иска за разликата от 1084,21 лева до пълния предявен размер от 1 094,21 лева, подлежи на отхвърляне поради извършено частично плащане в хода на процеса.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъди сумата 1837,35 лева. Ответника не е представил доказателства за разноски, затова съдът независимо от изхода от спора не присъжда такива в негова полза. На осн.чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноски за дължима държавна такса в размер на 216,32 лева, платима по сметка на Софийски районен съд.

Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на П.Т.А. следва да се присъди сумата 894,00лв., представляваща сторените във въззивното производство съдебни разноски.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 406218/14,05,2018г. постановено по гр.д. № 74702/2016г. по описа на Софийски районен съд В ЧАСТТА, в която е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, че „С.П.Х.” ЕООД дължи на П.Т.А. на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер на 3 020,00 /три хиляди и двадесет/ лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение, за месец май 2016г., както и на осн.чл. 224, ал. 1 КТ сума в размер на 1 084,21 /хиляда осемдесет и четири лева и 21 ст./ лева, представляваща незаплатен годишен отпуск от 5/пет/ работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане, осъден е „С.П.Х.” ЕООД да заплати на П.Т.А. сумата от 1 837,35 лева - сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 216,32 лева, представляваща дължима държавна такса за заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА „С.П.Х.” ЕООД с ЕИК:********ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.А. с ЕГН: ********** сумата 894,00 /осемстотин деветдесет и четири/лв., представляваща сторените във въззивното производство съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.