№ 167
гр. Ловеч, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500407 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба № 261150 от 07.07.2021 година от „“А1
България“ ЕАД-София против решение от 07.06.2021 година постановено по
гражданско дело №734 / 2020година на Тетевенски Районен съд. Въззивникът
моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно, в частта в
която са отхвърлени предявените от него искове изцяло. Изтъква че
първоначалното производство е било образувано въз основа на заявление за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заявява, че кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение против ХР. ТР. ХР. за сумата
681.03 лв-главница 317 .46 стотинки –неустойка, 215.31 лева- законна лихва
за забава за периода от 17-ти януари 2017 година до 04.05.2020 година,
законна лихва за забава, начиная от 11 май 2020 година до окончателно
изплащане на задължението, 386 .10 лева- разноски за предоставени
електронни съобщителни услуги и продукти. Посочва, че събраните по
законния ред доказателства не са съобразени от районния съд при
1
постановяване на обжалвания съдебен акт. Счита изводите на Районния съд за
доказателствената стойност на фактурите за изцяло необосновани,
неправилни и погрешни. Изтъква, че недвусмислено са наведени твърдения
от заявителя по отношение на правопораждащите факти, които не са
цитираните от първоинстанционния съд фактури.. Конкретизира, че
задължението произтича от сключен между страните договор от първи
септември 2015 година който е рамков по характер и има за предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги, мобилни услуги за СИМ
карти с телефонни номера, телевизия, интернет и продукти на изплащане.
Позовава се и на договор за продажба от 12 юли 2016 година относно продукт
таблет Lenovo А8-50, свързан с пакет мобилни услуги за конкретизирана
СИМ карта. Въззивникът се позовава и на договор за продажба на изплащане
от 20-ти септември 2016 година на устройство в пакет с мобилна пакетна
услуга за конкретизирана от него друга СИМ карта. Твърди, че общият
размер на отхвърлената претенция възлиза на 537.64 лева,които са описани в
таблица по фактури, дата на издаване, падеж, стойности, размер на
претендираната законна лихва / възлизаща на 168.52 лева/. Счита, че
безспорно е установено наличието на задължение за плащане на дължимите
вноски по договорите за продажба на изплащане, обективирани в
приложените по делото фактури, като последните правят вземането лихви
ликвидно и изискуемо.. Въззивникът заявява, че законът не изисква
първичните счетоводни документи, каквито са данъчните фактури да се
подписват от получателя на стоките или услугите.Позовава се на действието
на точка 26.4 от Общите условия, в която е предвидено, че неполучаването
на фактурите не освобождава абонатите от заплащане на дължимите от тях
суми. Счита, че задължението за издаване на фактура има значение относно
това да се определи размера на сумата начислена на потребителя за
ползваните електронни съобщителни услуги и ликвидността на вземането, но
липсата на такава не води до недължимост на престацията. Изтъква че
корелативното задължение на мобилния оператор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги е изпълнено, поради което е възникнало и
задължението на ответника за тяхното изплащане. Във въззивната жалба се
разсъждава относно погасителната давност за вземанията по представените
фактури.Излага, че не всички от тях се погасяват с тригодишния давностен
срок по чл. 111, буква Б от ЗЗД. Заявява, че вноските за изплащане на
2
устройство по таблица 2 от исковата молба не са периодични плащания,а
разсрочено плащане на едно задължение и следователно се прилага общата
петгодишна давност. Позовава се на действието на решение №261 от 12 юли
2011 година по гр.д.№795/2010 година на ВКС ,което изтъква,че е
относимо.Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат уважени като
основателни и доказани.
ХР. ТР. ХР.,чрез особения представител адв. К. е представил
отговор №26 12 54 от 26-ти август 2021-ва година в който посочва че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Моли в зимната инстанция да сподели изложените от първоинстанционния
съд съображения, че дружеството не е доказало по основание и размер
исковите претенции. Конкретизира, че са сключени 7 договора и не е
представена документация, която да регламентира общите условия и други
последици от подписване на договорите. Изтъква, че против логиката на
добросъвестното договаряне е отразеното в договорите неизпълнение на
първоначалния сключен договор от 2015 година и въпреки това са подписани
новите договори от 2016 и 2017 година. Заявява, че фактурите не са
предавани на длъжника и той е лишен от възможност да ангажира да
ангажира становище по тях. Посочва, че изготвените приложения и справки
не установяват категорично и изрично дължимото вземане –главница, лихви и
неустойки. Моли съдебното решение на Районен съд град Тетевен да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
За въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не участва
процесуален представител.
В съдебно заседание за въззиваемият, редовно призован не се
явява особения представител адв.К..
От представените по гр. д. 734/20 г. на ТРС доказателства, от
становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Съдебно решение 07.06.2021 година постановено по гражданско
дело №734 / 2020година на Тетевенски Районен съд е валидно и допустимо.
Съдебният акт е обжалвано изцяло, а след преценка на доказателствата по
делото въззивният съд приема, че е законосъобразен и правилен.
3
„А1 България”ЕАД-София е инициирало заповедно производство по
чл. 410 от ГПК със заявление № 26302/11.05.20 г. по ч.гр. д. №4383/2020 г. на
ВРС против ХР. ТР. ХР. относно сумата 681.03 лв-главница 317 .46 стотинки
–неустойка, 215.31 лева- законна лихва за забава за периода от 17-ти януари
2017 година до 04.05.2020 година, законна лихва за забава, начиная от 11 май
2020 година до окончателно изплащане на задължението, 386 .10 лева-
разноски за предоставени електронни съобщителни услуги и продукти., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на заявлението до
окончателното й изплащан. Варненски районен съд е прекратил
производството с определение №6061/12.05.2020 г. по гр.д. 4383/20 г. на ВРС
и го е изпратил по подсъдност на Тетевенски районен съд на основание чл.
411, ал. 1 , изр. 2 от ГПК. Издадена е Заповед №97 от 18.06.20 г. по ч.гр. д.
№296/2020 г. на ТРС. Хр.Х. не е намерен на установените по Наредба
№14/2009 г. постоянен и настоящ адрес, и с разпореждане от 01.10.2020 г.
ТРС е указал на кредитора на предяви иск за установяване на вземането
срещу този длъжник в едномесечен срок от съобщението. Съдебният акт е
съобщен на заявителя на 12.20.20 г. г. , исковата молба в настоящето
производство е заведена на 11.11.2020 г. и следователно е спазен срока по чл.
415 от ГПК.
Между въззивникът и Хр.Х. е сключен договор №******/с
непосочена в него дата/, с предмет предоставяне на абоната на електронни
съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи
при условията на договора и Общите условия за взаимоотношения между
„Мобилтел”ЕАД /преобразувано в „А1България”/и потребителите на
съответната услуга. Договорът не съдържа конкретните параметри на
предоставената услуга,нито препращане към индивидуализирани
приложения. Подписано е приложение №1 към договора/който е датиран към
01.09.2015 г. ,в което е посочен активиране на SIM карта
8935901187053901405, телефонен номер ********** при тарифен план
трансфер S 2 г. Есен 2015 при конкретизирани елементи на тарифния план,
месечна абонаментна такса 15 лв. при двугодишен срок на ползване, отстъпка
на месечната абонаментна такса 20%, конкретизиране на минутите изходящи
гласови повиквания, трафик на мобилния интернет, цена на минута изходящо
гласово повикване към всички мрежи и цена на един SMS към мобилните
мрежи. В точка 6. 2 на приложение 1 от 01.09.2015 година е посочен срок на
4
ползване 24 месеца, от тази дата до 01.09.2017-та година. Страните са
постигнали съгласие и по договор за продажба на изплащане №****** от
01.09.2015 година,в който не е посочена вещта, а само погасителните вноски.
В договора има препращане към приложение №1 ,в което се индивидуализира
вещта и към приемо-предавателен протокол, каквито в делото липсват.
Сключени са поредица от договори и приложения към тях - приложение №1
към договор от 02.07.2016 г. приложение №1 със срок на действие от
16.07.2016г до 16.07.2018г.,договор за продажба на изплащане,без
дата,Приложение №1 към договор от дата 20.09.2016г,приемо-предавателсн
протокол от дата 20.09.2016г.приложение №1 към договор с дата 20.09.2016г-
условия за ползване на тарифни планове.допьлнение към приложение №1 към
договор, .договор за продажба на изплащане от 20.09.2016г,Приложение №3
към договор без дата,данъчни фактури. В делото обаче липсва договор за
продажба на изплащане от 12.07.2016 г. и съдът счита, че не следва да
обсъжда неговото действие.
Съдът е сезиран с обективно съединени положителни
установителни искове на кредитора с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, чл.87 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД относно 681.03
лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга № ****** от 02.07.2016 г., сумата
215.31 лева –законна лихва за забава върху главницата за периода 17.01.2017
г. до 13.03.2020 г. и 317.46 лева, представляваща неустойка за предсрочно
погасяване на договор за далекосъобщителна услуга, разноски в размер на
385 лева в заповедното производство.
Установява се съществуването на облигационни отношения по договор
между „Мобилтел”ЕАД за предоставяне на мобилен достъп по няколко
самостоятелни договори - договор за предоставяне на услуги № ****** без
дата , договор за продажба на изплащане от 20.09.16 г. с план на месечни
вноски. Районният съд е дал ясно и конкретно указания, на основание чл. 153
от ГПК на ищеца-въззивник,с протоколно определение от 10.05.2021 г. ,да
докаже сключването на действителен договор,както и точното и
добросъвестно изпълнение на задължението на предостави и осигури
ползването на съответните услуги. Въпреки това въззиваемият не е провел
пълно и главно доказване, че е изправна страна в облигационната връзка, тъй
като липсват каквито и да са доказателства /писмени или съдебно техническа
5
експертиза/ относно доставка на услугите по фактурите,до кой период е
доставял услуги на абоната, кога и на какво основание е прекратил договора и
доставката на услуги. Следователно исковата претенция за сумата 681.03 лева
е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
В отговора на ответникът-въззиваем е направено възражение за
погасяване по давност на вземанията, предвид техния характер на периодични
плащания и изтеклия период от време. Настоящата инстанция съобрази, че
сумата 143.39 лева се претендира по фактури с дата на издаване 27.12.2016 г.
до 26.04.2017 г. Що се отнася до втория елемент на главницата възлизащ на
537.64 лева, той е формиран от незаплатените суми за месечни вноски по
предоставени продукти на изплащане ,за които са издадени фактури от
27.12.2016 г. до 17.03.2017 г. Съобразно приложенията заплащането на тези
суми също е договорено между страните в рамките на конкретна сума всеки
месец, а така е и фактурирано. Видно от цитираните в исковата молба, но не
вложени по делото фактури 12 бр.за първата сума и 7 бр. фактури за втората
сума се касае до месечна абонаментна такса, от която се формира част от
претендираните сума. Следователно вземането и в двете си части има
характер на периодично/ежемесечно / плащане и на основание чл. 111, „б“ от
ЗЗД, то се погасява с изтичане на 3 годишна кратка давност.
Правопогасяващото възражение на въззиваемия е направено в
законоустановения срок, заявлението на въззивникът по чл. 410 от ГПК е
подадено на 11.05.21 г. и следователно вземането е погасено по давност,а
искът е неоснователен и при този довод.
Съдът счита, че предвид така формулираната клауза в т. 54.12 от
Общите условия, правомощие на доставчика на услугата е да прекрати
договора.Обстоятелствата по неизпълнение – забава на плащането на абоната
продължила повече от 124 дни следва да бъде доказано в делото/което не е
направено от въззивника/ и съобщено на абоната. Предвид твърдението по
исковата молба, че договорът е прекратен поради неплащане на
предоставените еклектронни услуги, съдът констатира, че в делото липсва
такова уведомление. Съдът не възприема за обоснован довода на въззивника,
че договорите се считат прекратени с издаване на фактурите за останалите
плащания по тях, след като въззиваемия не се издължил в срок.
Исковата претенция по отношение на сумите конкретизирани във
фактура №*********/13.03.2017 г.за оставащите 16 месечни вноски по 7.98
6
лева по договора за продажба на изплащане от 12.07.2016 г. е неоснователна ,
както предвид липсата на договор с такава дата, така и с оглед липсата на
конкретно предоставени услуги на абоната. Претенциите по фактури
№*********/13.03.2017 г.за оставащите 5 месечни вноски по 12 лева по
договора за продажба на изплащане от 01.09.2015 г. и фактура
№*********/27.03.2017 г. за оставащите 17 месечни вноски по 15.50 лева по
договора за продажба на изплащане от 20.09.2016 г. също са неоснователни.
По делото е представена фактура№*********/27.03.2017 г. , но в нея липсва
каквато и да е индивуализация на вземането по брой вноски, договор от който
произтичат, за кой период, стойност на единичната вноска,а има единствено
посочена обща стойност за плащане 263.50 лева. В договора от 20.09.2016 г.,
приложение №1 и приемо-предавателен протокол не е посочен вида на вещта,
а само номер на модел,сериен номер и съдът не може да установи за каква
движима вещ се отнасят тези документи. Фактура №*********/13.03.2017 г.
се твърди по исковата молба, че касае оставащите 5 месечни вноски по 12
лева по договора за продажба на изплащане от 01.09.2015 г., но в
приложената по делото фактура липсват вписани каквито и да са данни освен
сумата от 60 лева - обща стойност за плащане. За съдът също остава
недоказано в процеса, твърдението на въззивника за дължимост на сумите,
предвид липсата да данни коя е последната платена вноска, как е формиран
размера на претенциите и кога е уведомен длъжника за прекратените
договори.
Предвид неоснователност на главния иск въззивният състав счита,че
искът за неустойка в размер на 317 лева и законна лихва в размер на сумата
215.31 лева също са неоснователни и недоказани поради акцесорния си
характер.
При тези мотиви Ловешки окръжен съд намира, че решение от
07.06.2021 година постановено по гражданско дело №734 / 2020 година на
Тетевенски Районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено при идентичност на изводите на двете инстанции.
Предвид този изход от процеса възизвиникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата 300 лева възнаграждение за подаването на
отговор от особен представител на основание чл. 9,ал.1 от ГПК .
Воден от горните мотиви съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно съдебно решение №
135/23.04.2019 г. по гр.д. № 990/2018 г. на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА ”А1 България” АД, ЕИК *********, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район „Илинден”, ул.
„Кукуш” № 1 да заплати на адвокат П. К. при Ловешка адвокатска колегия
сумата 300 лева,вписана под №1034 в НРПП съдебно-деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на сумата 300 лева /триста лева/.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8