Присъда по дело №35/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 13
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 7 април 2023 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20233230200035
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Добрич, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
и прокурора С. Г. Д.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Наказателно дело от общ
характер № 20233230200035 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. К. И. – роден на **** ЕГН **********
За ВИНОВЕН в това, че на 15.11.2021 г., в град Добрич, намерил чужда
движима вещ - мобилен телефонен апарат „*****“ с IMEI 1 № ***** и IMEI
2 № *****, собственост на Д. С. М. от град Добрич, на стойност 355 (триста
петдесет и пет) лева и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на
собственика, на властта или на този, който я е загубил, поради което и на
основание чл. 207, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА
наказание ГЛОБА в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА подсъдимия К. К. И. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 127,80 лева (сто двадесет и седем лева и осемдесет
стотинки) лева по сметка на ОД на МВР - Добрич и 20 (двадесет) лева по
сметка на Районен съд Добрич.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд Добрич.
1
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към присъда № 13/22.03.2023 г. по н.о.х.д. № 20233230200035 по описа на
Районен съд Добрич за 2023 г.

На 12.01.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
790/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция против К. К. И. от град
Добрич, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 207, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че К. К. И., на
15.11.2021 г., в град Добрич, намерил чужда движима вещ- мобилен
телефонен апарат „*****“ с IMEI 1 № ***** и IMEI 2 № *****, собственост
на Д. С. М. от град Добрич, на стойност 355 (триста петдесет и пет) лева и в
продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта
или на този, който я е загубил.
Преди даване ход на разпоредителното заседание, пострадалата от
деянието, предмет на обвинителния акт – Д. С. М. заявява, че телефонът й е
върнат, поради което не желае да бъде конституирана в качеството на
граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия; Не са налице са основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила; Няма основания делото да се разглежда
при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да
се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се
извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице
основания за вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за
процесуална принуда по отношение на подсъдимия К. К. И. и не се налага
събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 2 от НПК,
съдебното заседание следва да бъде насрочено в едномесечен срок от
разпоредителното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът
насрочи съдебното заседание в едномесечен срок от разпоредителното
заседание.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат
1
за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде
наложено наказание глоба в средния, предвиден от Законодателя размер, а
именно - 200 лева. Пледира се за присъждане в тежест на подсъдимия на
сторените по делото разноски.
Подсъдимият К. К. И. дава обяснения по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение.
По пренията подсъдимият заявява „Всичко е ок. Съгласен съм с
прокурора“ (цитат).
На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 15.11.2021 г., около 17:30 часа, свидетелят П. Р. П. отишъл в
„Център за психично здраве Д-р П. Станчев - Добрич” ЕООД - гр. Добрич,
където бил на лечение по метадонова програма. П. седнал отвън на пейката, за
да си изчака реда, при което мобилният му телефонен апарат „*****“ с IMEI
1 № ***** и IMEI 2 № ***** изпаднал от джоба на дрехата му на тревата под
пейката. Телефонният апарат бил закупен от майка му - свидетелят Д. С. М.
на 16.10.2021 г. за подарък. Когато свидетелят П. П. влязъл в лекарския
кабинет, на същата пейка седнал подсъдимият К. К. И., който бил на същото
лечение. Подсъдимият видял мобилния телефонен апарат под пейката, взел го
и го прибрал в джоба си. На излизане от лекарския кабинет, свидетелят П. П.
видял подсъдимия К. И., поздравил го и тръгнал да се прибира у дома си. Не
след дълго свидетелят П. установил липсата на телефона и се върнал да го
търси. След като не го намерил, съобщил в полицията.
След като занесъл телефонния апарат у дома си, подсъдимият К. И.
поставил в него своя СИМ-карта и започнал да го използва. След проведени
оперативно-издирвателни мероприятия, местонахождението на намерената от
подсъдимия К. К. И. чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат било
установено именно в държане на подсъдимия К. И., който на 06.01.2022 г. с
протокол за доброволно предаване го предал на свидетеля М. М. – оперативен
работник при Първо РУ на МВР - Добрич. На 21.01.2022 г. мобилният
телефонен апарат бил върнат на собственика му – свидетелят Д. С. М.
(разписка от 21.01.2022 г.).
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на
разследването Съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на
намерената от подсъдимия вещ – мобилен телефонен апарат „*****“ с IMEI 1
№ ***** и IMEI 2 № *****, собственост на Д. С. М. от град Добрич, към дата
15.11.2021 г. е 355 (триста петдесет и пет) лева.
Анализ на доказателствения материал:
Така описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на П. Р. П. и Д. С. М., както и от обясненията на подсъдимия К. К.
И., които въпреки своите противоположни интереси, описват сходна
2
фактическа обстановка. Посочените гласни доказателства са и базата, на
която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част
на настоящите мотиви.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. Р. П. и Д. С. М.,
тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви,
както и в унисон с останалите доказателства по делото.
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава
обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са
доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по
свое усмотрение. Подсъдимият И. дава обяснения по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение, като заявява, че се признава за виновен.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да
дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се
оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът намира, че следва да кредитира обясненията
на подсъдимия, тъй като същите кореспондират изцяло с останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля М. П. М., дадени пред
орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК,
отчитайки, че същите кореспондират както с показанията на свидетелите П. Р.
П. и Д. С. М., така и с обясненията на подсъдимия И..
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните
такива, включващи обясненията на подсъдимия К. И., показанията на
свидетелите П. Р. П. и Д. С. М., както и показанията на свидетеля М. П. М.,
дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1,
т. 5 от НПК са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви.
Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със
заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, проверена
в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и
компетентно изготвена, както и с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Договор
за потребителски кредит № **********; Копие от етикет с баркод на телефон,
ведно с фискален бон от 16.10.2021 г.; Копие от талон за кандидатстване за
покупка на кредит; Протокол за доброволно предаване от 06.01.2022 г.;
Характеристика на К. К. И. от 10.01.2022 г.; Справка за съдимост на К. К. И.
от 11.01.2022 г.; Съдебно-стокова експертиза от 27.08.2022 г.; Заверено копие
3
от „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ; Разписка за
получаване на телефон от 21.01.2022 г.; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 22.03.2023 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият К. К. И. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 207, ал. 1 от НК, тъй като на 15.11.2021
г., в град Добрич, намерил чужда движима вещ- мобилен телефонен апарат
„*****“ с IMEI 1 № ***** и IMEI 2 № *****, собственост на Д. С. М. от град
Добрич, на стойност 355 (триста петдесет и пет) лева и в продължение на една
седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е
загубил.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните и писмени доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се,
че именно подсъдимият К. К. И. е автор на изпълнителното деяние по чл. 207,
ал. 1 от НК, осъществено чрез бездействие и изразяващо се в не съобщаване в
продължение на една седмица на собственика, на този, който е загубил вещта
или на властта за това, че вещта е у него. Безспорно е установено, че се касае
за вещ, намерена от дееца, която вещ е била излязла от фактическата власт на
нейния собственик – Д. С. М., като същата не е знаела къде се намира тя.
Фактът на разпореждане с намерения от подсъдимия мобилен телефонен
апарат, чрез поставяне на своя СИМ-карта и използването му, безусловно
сочи за липса на намерение вещта да бъде върната на собственика, на този,
който я е загубил или на властта.
От приетата по делото оценъчна експертиза се установява, че
стойността на намерената от подсъдимия вещ – мобилен телефонен апарат
„*****“ с IMEI 1 № ***** и IMEI 2 № *****, към дата 15.11.2021 г. е 355
(триста петдесет и пет) лева, която стойност съдът приема за безспорно
установена.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Това е така, защото подсъдимият е съзнавал, че вещта е чужда, че той я е
намерил, като същевременно не е съобщил комуто трябва за нейното
местонахождение.
Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на
подсъдимия, както и стремежа му за набавяне на облаги по бърз и
неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимия К. К. И., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за
4
отговорността на подсъдимия:
К. К. И. е роден **** ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно – проявеното критично отношение към извършеното,
направеното самопризнание и съдействието на подсъдимия за разкриване на
обективната истина, липсата на образувани други наказателни производства
срещу подсъдимия, възстановяването на имуществените вреди, причинени с
престъплението, както и тежкото семейно материално положение и имотно
състояние на подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени
наличието на други осъждания спрямо подсъдимия К. К. И..
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия К. К. И.
престъпление е глоба от сто до триста лева.
В настоящия случай съдът намира, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което съдът не би могъл да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, като следва да
определи размера на наказанието глоба, съобразно чл. 54 от НК. Настоящият
съдебен състав намира, че размерът на наказанието глоба следва да бъде
определен отчитайки, че деянието е извършено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, но и съобразявайки отегчаващото такова –
наличие на други осъждания, така както повелява чл. 54 от НК. В светлината
на изложеното, съдът определи наказание глоба към минималния размер и
малко над него, а именно – 150 (сто и петдесет) лв.
Съдът намира, че с оглед личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, определянето на наказанието глоба в по-нисък от така
определения размер би било проява на прекалена и неоправдана
снизходителност от страна на съда към подсъдимия.
При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
5
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с оглед признаването на
подсъдимия К. К. И. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 127,80 лева (сто двадесет и седем лева и
осемдесет стотинки) лева по сметка на ОД на МВР - Добрич и 20 (двадесет)
лева по сметка на Районен съд Добрич.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!



Районен съдия:
(Данчо Д.)
6