Решение по дело №3512/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2757
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20197180703512
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2757

 

гр. Пловдив, 20 декември 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3512 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.185, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18).

Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), представлявано от юрисконсулт Елица Ф.- пълномощник, обжалва Решение №1726 от 27.09.2019г. по Н.А.Х. дело №4379 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХХV-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №398358-F458324 от 18.01.2019г., издадено от началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности” (Д”ОД”), към Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”), при ЦУ на НАП, с което на А.И.Н. е наложена глоба в размер от 100,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита пред двете съдебни инстанции в общ размер от 300,00 лева, съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ (ЗПП), във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за което е представен списък на разноските.

Ответникът по делото- А.И.Н., чрез адвокат Ж.П.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Мирослав Христев, изразява становище за основателност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че е извършена проверка от служители на ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, на 30.11.2018г., в периода от около 11:15ч. до около 13:00ч., на място в гр. Пловдив, бул. “Руски” №12, в студио за красота, стопанисвано от “А. Стил 2017“ ЕООД. В рамките на проверката е прието за установено, че в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), модел “Daisy Perfect S-01 KL”, с индивидуален номер (ИН) на ФУ №DY401888 и номер на фискалната памет (ФП) №36534764. Прието е за установено, че А.Н., в качеството ѝ на лице, което е фактически длъжно да издаде касова бележка, приема в брой плащане на сумата от 20,00 лева без да издаде касова бележка, нито пък да издаде касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.

За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) с №0223482 от 30.11.2018г., с който са дадени указания на 08.12.2018г. в НАП- Пловдив да се явяват Л. А. Н.- управител на “А. Стил 2017“ ЕООД и А.И.Н. и представят множество документи, посочени в протокола, както и за съставянето на АУАН (акт за установяване на административно нарушение).

На 11.12.2018г. се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F458324, с който деянието на ответника Н., изразяващо се в приемане на плащане в брой на сумата от 20,00 лева, без да издаде фискален бон от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта ФУ, нито пък да издаде касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.185, ал.3 от ЗДДС.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид наличието на явно маловажен случай на административно нарушение. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).  

В случая, както правилно приема районният съд, доказателствата по делото позволяват формирането на извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид нарушения, тъй като нарушението на Н. е извършено в първия ѝ работен ден; не е познавала добре всички задължения, произтичащи от трудовото ѝ правоотношение с “А. Стил 2017“ ЕООД; от нарушението не са настъпили вредоносни последици и самото нарушение е извършено за първи път.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда не констатира наличието на касационно основание, поради което касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна е основателно и такива следва да ѝ бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени или в размер от 300,00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 11.11.2019г. За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, в структурата на което е органът, издал процесното НП, каквото в случая е НАП.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1726 от 27.09.2019г. по Н.А.Х. дело №4379 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХХV-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №398358-F458324 от 16.01.2019г., издадено от началник на Отдел “Оперативни дейности”- Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности”, към Главна дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с което на А.И.Н. е наложена глоба в размер от 100,00 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на А.И.Н., ЕГН **********, сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………