№ 190
гр. Стара Загора, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000073 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260303/17.06.2021 г. год. постановено по гр. д.
№ 825/2021 год. по описа на РС – К., с което е осъдено ЗАД „*" АД, с ЕИК:
*******, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М., Ж.С.К. ДА ЗАПЛАТИ на СТ. К.
ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. /адрес/ сумата от 1500 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение след приспадане
платено в размер на 1 500 /хиляда и петстотин / лева, за претърпените
имуществени вреди на марка „***", модел „*" с per. номер ***, вследствие на
ПТП настъпило на 11.01.2019 г. на път-* км. ***+***, в землището на гр. К.,
обл. Стара Загора по вина на водача на „***“ с per. номер *** - И.П.Г., с ЕГН:
**********, застрахован при ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица peг. № BG/30/118003243860, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на
исковата молба - 08.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ и разноски в размер на 664 лева.
Въззивникът ЗАД „*" АД, гр.София счита, че решението е
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е определил
размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Моли съда, да
1
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от СТ. К. ИВ., с който се
оспорва въззивната жалба, като излага подробни съображения. Претендира
разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Безспорно е, че за лек автомобил „***“ с peг. номер *** управляван от
застрахования към ответното дружество водач И.П.Г., с ЕГН: ********** е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица с per. № BG/30/118003243860, като
ищецът е собственик на същия.
От известие доставяне е видно, че ищецът е отправил до ответника
застрахователна претенция, получена от застрахователя на 25.02.2021 г.
С решение № 260173/26.04.2021 г. по АНД № 1308/2020 г. по описа на
РС – К. И.П.Г. е признат за виновен в това, че на 11.01.2019 г. е землището на
гр. К. посока севеер-юг, при управление на лек автомобил „***“ с peг. номер
*** е нарушил правилата по ЗДвП – чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1, ал.2 и чл.
25, ал.1, чл. 42, ал.1, т.2 чл. 42, ал. 2, т.2, 3, чл. 43, т. и 4 от ЗДвП.
С решение № 51/18.10.2021 г. по ВАНК № 2377/2021 г. по описа на ОС
– Стара Загора е потвърдено решение № 260173/26.04.2021 г. по АНД №
1308/2020 г. по описа на РС – К. .
От заключението на назначената по делото САТЕ се установява,
механизма на процесното ПТП, настъпилите имуществени вреди, средната им
пазарна стойност, както и причините от техническа гледна точка за неговото
възникване. С оглед на това вещото лице заяви, че причината за процесното
ПТП е, че водачът на л.а. „Фолксваен“ „***“ е навлязъл в лентата на
движение на л.а. „***“ „*“ и му е отнел предимството на движение. На
въпрос, зададен в проведеното на 31.05.2021 г. съдебно заседание от ищеца
дали процесното ПТП би настъпило, ако същият беше завил надясно към
канавката, вещото лице отговаря, че то би настъпило в конкретната пътна
обстановка и водачът на л.а. „***“ „*“ не е имал техническата възможност да
2
го предотврати. Приетото по делото заключение изцяло кореспондира със
събраните по делото гласни доказателствени средства и потвърждава
възприетата от вещото лице фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля И.П.Г. се установява, че същият е при
управление на автомобил „***“ „***“ след предприета маневра изпреварване
на 2-3 коли и прибиране в неговата лента за движение, губи контрол над
управлението на автомобила и се придвижва в лявото платно на пътната
лента, като се разминава с насрещнодвижещия се автомобил. Сочи, че е
нямал видимост, не си спомня каква е разрешената скорост.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП – 11.01.2019 г.
за лек автомобил „***“, с peг. номер *** управляван от застрахования към
ответното дружество водач И.П.Г., е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ответника видно от известие за доставяне.
3
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че имуществените вреди на
автомобила се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил
И.П.Г., което е установено с влязло в сила решение № 260173/26.04.2021 г. по
АНД № 1308/2020 г. по описа на РС – К., потвърдено с решение №
51/18.10.2021 г. по ВАНК № 2377/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора,
което се ползва със задължителна сила за гражданския съд, на основание чл.
300 от ГПК.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От заключението на назначената по делото САТЕ се установява, че
техническите причини за настъпване на ПТП са действията на водача на
автомобил „***“ „***“, който е навлязъл в лентата за движение на л.а. ,,***
4
*‘‘.
В чл. 20 от ЗДвП е посочено, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, ал. 2 - водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В настоящия случай водачът л.а. „***“ „***“, нарушавайки горните
разпоредби е създал предпоставка за възникване на процесното ПТП.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат се явява
неоснователно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС –
К. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 600 лева
разноски пред настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260303/17.06.2021 г. год., постановено
по гр. д. № 825/2021 год. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА ЗАД „*" АД, с ЕИК: *******, представлявано от Б.Г. И.,
Р.В.М., Ж.С.К. ДА ЗАПЛАТИ на СТ. К. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
/адрес/ сумата от 600 лева, представляваща разноски пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6