№ 79
гр. Ловеч , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 260046/12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 972/2019 г.
на РС – Троян, са отхвърлени предявените от „БГ Ремонт“ ЕООД против В.
В. Д. искове за заплащане на следните суми: 2 376 лв. – цена по договор за
строително монтажни работи № 6/15.05.2019 г., 975,20 лв. – неустойка по
договора и 1 267,09 лв. – цена на закупени строителни материали. Със същото
решение съдът се е произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки
ищеца да заплати на ответника сумата разноските по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от „БГ Ремонт“ ЕООД, в
която се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
свеждащи се до необоснованост, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, в
следните направления: липса на проведен от съда анализ на доказателствата
по делото, стигайки до извод за неизпълнение от ищеца на процесния договор
за изработка; игнориране от съда на предложеното от ищеца изпълнение, чрез
поставяне на акцент върху качеството на ремонта в банята, без да се отита
цялостното качествено изпълнение на възложените по договора строително
монтажни работи (СМР) в цялото жилище; неправилно изграден извод за
неточно изпълнение от ищеца, чрез преувеличаване забележките, относно
1
качеството при лепенето на плочките в банята, без да е налице и да се твърди
някакво друго отклонение от количеството и качеството на възложените
работи по договора; неправилно изграден от съда извод за недоказаност на
извършените от ищеца разходи за закупуване на строителни материали,
вложени в изпълнените СМР-та; необосновано отказване на ответника да
подпише приемо-предавателен протокол, поради забележки към извършените
СМР-та, без да ги е манифестирал в протокола; незаконосъобразност на
изградения от съда извод, че ищецът можел да претендира остойностяване на
изпълнението по реда на неоснователното обогатяване, доколкото между
страните е налице договор за изработка. Във въззивната жалба е направено
искане за отмяна на ожалваното решение, за уважаване предявените искове и
за присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен
отговор, подаден от пълномощника адв. Г.Ж. в който се дава становище за
неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се предлага тя да се
остави без уважение. В писмения отговор се поставя акцент върху: липсата на
доказателства и твърдения за лошо качество на закупените от ответника
плочки, както и за отправено от ищеца предупреждение към ответника за
некачествените плочки; несъответствие на ангажираните от ищеца
документи, които установявали изпълнение на СМР-та то други изпълнители,
както и средства и материали, неупоменати в договора между страните; липса
на фактическо основание за приемане наличие на хипотеза по чл. 264 ЗЗД,
доколкото ответникът не е приел изпълнението и с оглед на това е отказал
подписване на протокол; липса на съществени реквизити в ангажирания от
ищеца приемо-предавателен протокол относно извършените дейности по вид,
количество и стойност; несъгласие с показанията на част от свидетелите,
намиращи се родствена връзка с управителя на ищеца, според които
дружеството-ищец изпълнило всичко по договора.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
съединени искове за заплащане на следните суми: 2 376 лв. – цена на
извършени строително монтажни работи по договор № 6/15.05.2019 г. (иск по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД), 975,20 лв. – неустойка по договора (иск по чл. 92 ЗЗД) и
2
1 267,09 лв. – цена на строителни материали закупени от изпълнителя по
договора и вложени в извършените строително монтажни работи по договора
(иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на
исковата молба, в който е дадено становище за неоснователност на
предявените искове, като от него са направени следните правоизключващи
възражения: за отклонение от договореното качество и за съществени
недостатъци на изработеното, чието отстраняване е свързано с отстраняване
на вложените материали и влагане на нови (по иска за заплащане на
възнаграждение по договора); за основателен отказ на ответника от договора,
поради липса на пълно и качествено изпълнение (по иска за заплащане на
неустойка въз основа на чл. 16 от Договора) и за недоказано влагане на
материали и консумативи на претендираната стойност и необходимото
премахване на вложеното, поради некачествено изпълнените строително
монтажни работи (по иска за заплащане на вложените от изпълнителя
материали).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Договор за строително-монтажни работи № 6/15.05.2019 г. се
установява, че на същата дата между В. В. Д., като възложител, и „БГ Ремонт“
ЕООД, като изпълнител, е постигнато съгласие по силата на което
възложителят възложил на изпълнителя, а последният приел да извърши
срещу заплащане, строително монтажни работи (СМР) в недвижим имот,
собственост на възложителя, находящ се на адрес: *****, ап. 4 (чл. 1 от
договора). Видът на уговорените СМР, тяхната мярка, количество, единична и
крайна цена, са означени е Приложение № 1 към договора, неразделна част от
договора, което също е подписано от страните. Общата цена по
приложението и договора е 4876 лв., като от договора се установява, че тя
покрива всички разходи на изпълнителя за труд, организационни и
управленски работи, данъци, такси, акцизи и други фискални задължения,
вкл. непредвидени такива, застраховка на използваното оборудване и други
фактори, оказващи влияние върху СМР в рамките на срока на договора, че
единичните цени могат да се променят само по взаимно съгласие на страните
и че цената не включва материалите, необходими за СМР (чл. 2 от договора).
В приложение № 1 към договора означената цена на материалите е 1 100 лв.,
като по нея страните също са постигнали съгласие, доколкото техните
подписи са положени непосредствено след нея. В договора е установена
уговорка, според която при необходимост и според точното изпълнение на
СМР, възложителят има право да възложи, а изпълнителят може да извърши и
допълнително количество или видове СМР, които не са изрично предвидени в
номенклатурата на видовете работи в приложение № 1, както следва: да
3
увеличи количеството на която и да било работа, включена в договора; да
възложи извършване на допълнителна работа, необходима за извършване на
ремонта – предмет на договора, като единичните цени за тези видове работи
бъдат допълнително уточнени с подписване на допълнително споразумение;
като е прието, че при възлагане на допълнителни работи, договореният срок е
удължава с толкова дни, колкото са необходими за изпълнението им и се
уговаря е споразумение между страните (чл. 3 от договора). Постигнато е
съгласие цената по договора да се заплати от възложителя в брой или по
банков път, като 50 % от нея се плащат при започване на СМР, а останалите
50 % при подписване на приемо-предавателен протокол (чл. 4 от договора).
Установена е уговорка, според която в срок до един ден след завършване на
СМР, възложителят проверява извършените съгласно договора СМР и ги
приема, като подписва съставен от изпълнителя приемо-предавателен
протокол, а след прегледа на работата възложителят трябва да направи
възраженията си за неточно изпълнение, освен за недостатъци, които не могат
да се открият при прегледа или се появят по-късно чл. 5 от договора).
Постигнато е съгласие изпълнението на СМР да започне на 24.05.2019 г., като
изпълнителят поел задължение да ги завърши в срок от 35 работни дни от
датата на започването им (чл. 6 от договора). Установена е уговорка, според
която изпълнителят се задължава да възложената му според чл. 1 от договора
работа качествено и в срока по договора, при спазване на задълженията по
договора и на действащата в Република България нормативна уредба за
строителство, като при изпълнение на възложените СМР, изпълнителят се
задължава да спазва и всички действащи технически изисквания, установени
нормативно (чл. 8 и 9 от договора). Постигнато е съгласие възложителят да
заплаща на изпълнителя в брой или по банков път видовете работи по
приложение № 1 при условията и в сроковете по договора, както и стойността
на всички видове работи по чл. 3 от договора (чл. 11, т. 1 и 2 от договора).
Установена е уговорка, според която при неоснователен отказ на възложителя
да подпише приемо-предавателен протокол, същият дължи заплащане на
неустойка в размер на 20 % от общата сума от договора.
От ищеца се признава, а и това се установява от приетото по делото
платежно нареждане, че на 15.05.2019 г., в изпълнение на договора,
ответникът му е превел сумата от 2 500 лв.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
договорените по вид и обем СМР са изпълнени на място (в апартамента), че
освен тях са извършени и допълнителни СМР, които не са упоменати в
договора, а именно: направа на ел. инсталация от таблото до бойлера, с
допълнителен прекъсвач; изградена допълнителна ел. инсталация за лунички;
доставка и изработка на куфар от гипс-картон, водоустойчив за скриване на
тръби, вкл. и конструкция; изместване на сифона от средата в десния ъгъл на
банята и направа на канал (преработка канал Ф 50); доставка и монтаж на
лира, направа на отвор за вентилатор, доставка и монтаж на вентилатор; три
4
броя контакти в кухнята. От заключението се установява и че общата
стойност на извършените СМР, вкл. неупоменатите в договора, е 4 838 лв.,
като на тези от тях, отнасящи се до банята на апартамента, е 2 248 лв., а на
тези, в дневната-кухня – е 2 590 лв. По отношение на качеството се
установяват дефекти единствено по отношение на фаянсовата облицовка,
чиито монтаж не отговаря на строителните, технологичните и естетически
изисквания за поставяне на фаянсови и теракотени плочки. Дефектите се
изразяват в: отклонение на плочките във вертикална равнина от 3 до 5 мм,
като в ъглите (на стените) хоризонталните фуги се разминават, не са
нивелирани; неправилно рязане на плочките с шарки; налично в зоната между
мивката и тоалетната кънтене при почукване на част от плочките, засягащо до
5 % от площта им, разкриващо недостатъчно или неравномерно нанесено
лепило. От експерта се разяснява, че общият изглед, цялостната визия на
банята е добър и че констатираното разминаване в хоризонталните фуги е
частично, в зоната на ъглите, че то е забележимо при вглеждане и същото се
дължи на различната височина на плочките, участващи в съответните
елементи (откоси) от стените на банята, че то не е компенсирано с допускане
на разлика във фугите, в какъвто случай би се постигнала еднаква линия в
хоризонтала и срещане на фугите по ъглите на банята. При изслушването
експертът посочва, че при огледа на място от страната се споменавало за
изготвени архитектурни скици-разгъвки на стените и пода (проект за визията
на банята), указващи начина на разполагане на плочките по стените и пода,
но такива скици (проект) по време на огледа не е представен. Материалите,
вложени при изпълнение на вида и обема СМР в апартамента на ответника,
съответстват на представените от ищеца документи (стокови разписки, касови
бонове и фактури), като общата им стойност е 1 177 лв. От заключението се
установява, че същите документи удостоверяват закупуване на 5 бр. плочки
2
Керос 25/40 за 52,90 лв. и на 0,4 м на фаянс Креа грис 25/40 за 4,97 лв., от
което количество следва, че ищецът е извършвал разходи не за набавяне на
плочките за банята, а за допълнително необходимите за количества от тях,
нужни за довършване на ремонта.
От показанията на свидетеля И.С. се установява, че В. В. Д. е закупил
плочките за ремонта на жилището, около 6-7 вида, които избрал от шоу-рума
на търговеца, където работи свидетеля. От показаниятана свидетеля се
установява, че след като избрал плочките, В. В. Д. ги заплатил и оставил
телефона на фирмата-изпълнител, за да бъде организирана доставката им до
обекта. Плочките били първо качество, като върху опаковката на съответното
количество били означени съответните покривни площи, в зависимост от
фугата, с която се лепят, артикулния номер и партидата на производителя,
които се вписвали задължително в документите на купувача и в документите
за експедирането им до обекта. От показанията на свидетеля се установява, че
по повод оплакване от В. В. Д. за проблеми с ремонта, И.С. отишъл до
апартамента, за да добие непосредствено впечатление, че веднага му
направило впечатление разминаването между линиите на фугите в различните
5
стени, че фугите били неравномерни, значително по-големи от приетите.
Свидетелят забелязал, че на някои места, при почукване по повърхността на
плочките, се чувал звук от налична кухина, поради недостатъчен материал
(лепило).
От показанията на свидетеля Д.Г., ценени при условията на чл. 172
ГПК, с оглед на това, че свидетелят е баща на управителя на дружеството-
ищец и служител в същото дружество, се установява, че през лятото на 2019
г. е извършен ремонт на баня в апартамента на ответника, в който ремонт
свидетелят изпълнил водопровод, връзката с бойлера, преместване на сифона
в ъгъла на банята, снабдявал с материали и надзиравал работата на останалите
работници. От показанията на свидетеля се установяват общите цветове на
плочките в банята (бяло–сивкаво и контрастно червено), както и че след като
ответникът направил възражение относно качеството на фугите, той и
изпълнителя се разбрали за префугирването им, че след извършване на
повторното фугиране, В. В. Д. отказал да подпише протокол и да заплати
ремонта. Свидетелят лично се ангажирал с доставянето на материали,
включително на допълнително количество плочки, поради недостатъчност на
закупените такива от ответника.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявените от „БГ Ремонт“ ЕООД против В. В. Д. искове за заплащане
на 2 376 лв. – цена по договор за строително монтажни работи № 6/15.05.2019
г., за 975,20 лв. – неустойка по договора и за 1 267,09 лв. – цена на закупени
строителни материали са неоснователни.
Заплащане на възнаграждението по договора за строително монтажни
работи е обусловено от приемане на работата (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). В случая
такова липсва, като основанието на ответника да подпише приемо-
предавателен протокол е възражение за лошо изпълнение на договорените
СМР, изпълнени от ищеца в банята на апартамента. Отклонение от
качественото изпълнение е налице и се отнася за фаянсовата облицовка на
банята, чиито монтаж не отговаря на строителните, технологичните и
естетически изисквания за поставяне на фаянсови и теракотени плочки.
Макар да не засяга цялата площ на банята, отклонението от точното
изпълнение се проявява едновременно в трите посочени аспекта към
изискването за лепене на плочки (строителните, технологичните и
естетически), поради което то се явява съществено и не обуславя хипотеза на
частично неизпълнение на част от СМР по договора (отнасящи се до банята).
Именно, защото неизпълнението се проявява предимно чрез естетичните
дефекти (разминаването на фугите и неправилното рязане на плочките със
шарка), съдът не приема за основателни оплакванията във въззивната за
необоснованост на обжалваното решение, основани на разбирането на
въззивника за незначителна част от тези дефекти. Допускането им от
6
изпълнителя не е извинително както с оглед неравностите по стените на
банята, така и заради качеството на плочките или липсата на проект за
визията на банята. Изпълнителят е следвало да предупреди възложителя за
тези обстоятелства и да изиска от него извършване на нужните промени, вкл.
представяне на проекти за банята и плочки с нужното качество (чл. 260, ал. 1
ЗЗД). Въпреки това, той е предприел фаянсовата облицовка на банята,
допускайки отклонение от строителните, технологичните и естетически
изисквания за лепене на плочки. С оглед на това неизпълнение, ответникът
правомерно е отказал да подпише протокол за приетите работи и за него не е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждението по договора за
строително монтажни работи. Отделно от това, в приетия по делото приемо-
предавателен протокол такива СМР не са означени от изпълнителя, поради
което ответникът като възложител не би могъл да прецени кои СМР приема
без забележки и за кои има забележки. В този смисъл отказът на ответника да
подпише протокола е основателен няма как да се приеме и че е налице
фактическото основание за прилагане на неустоечната клауза в чл. 16 от
договора между страните.
Независимо от доказване на извършени от ищеца разходи за закупуване
на строителни материали, по делото не се установява кои от тях са вложени в
СМР, изчерпващи ремонта на банята и кои в СМР, изразяващи ремонта на
останалата част от апартамента. Липсата на такова диференциране не се
преодолява и чрез приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
от което се установява съответствие на материалите, вложени при изпълнение
на вида и обема СМР в апартамента на ответника, представените от ищеца
документи (стокови разписки, касови бонове и фактури). От заключението на
вещото лице не се установява кои от тях и в какво количество са вложени в
ремонта на банята, чието възстановяване не се дължи от ответника, поради
липса на приемане, и кои в останалата част от апартамента, чието
възстановяване се дължи от ответника, поради предложено точно изпълнение
на задължението за ремонт (за тази част от престацията).
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
С оглед неоснователност на въззивната жалба, на въззивника не следва
да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Разноски не следва да се
присъдят и в полза на въззиваемия, доколкото не се претендират.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260046/12.10.2020 г., постановено по гр.д.
№ 972/2019 г. на РС – Троян.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8