№ 554
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100500306 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№2661/
01.03.2022г. на БОС, подадена от ответницата по гр.д.№3041/2021г. по описа на БРС–С. Н. Й., ЕГН
********** чрез адвокат И.Д. Камбурова-Тунтева – БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас. ул.”Цар
Симеон“№70. ет.1 против Решение № 1291/01.11.21г. по гр.д. №3041/21г. по описа на БРС и по
въззивна жалба с вх.№4861 от 09.02.22г. на БРС, подадена от същото лице, против Решение
№114/19.01.22г. по гр.д. №3041/21г. по описа на БРС, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в първото съдебно решение.
Въззивна жалба с вх.№2661/ 01.03.2022г. на БОС е насочена против Решение №
1291/01.11.21г. по гр.д.№3041/21г. по описа на БРС, в частта, с която е прието за установено по
отношение на въззивницата, че дължи на въззиваемия ищец Й. Н. Т. ЕГН **********, със съдебен
адрес град Бургас ул. „Хан Крум“ №38, ет. 1, сумата 1089,73лв.(погрешно вписана в неоспорения
от страните доклад на съда като 1323, 66лв.) главница, ведно със законна лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 09.11.21 година, до
окончателното й плащане, представляваща част от сумите, плащането на които е разпоредено със
заповед №260331 от 29.01.21 година по ч.г.д. №7069/20г. по описа на БРС и в частта, с която
ответницата С.Й. е осъдена да заплати на ищеца Й.Т. сумата 288, 91 лв. съдебно-деловодни
разноски, сторени по воденето на делото и сумата 140,65 лв., представляваща разноските,
направени в заповедното производство.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебното решение в посочените
части, произтичаща от допуснати от първата инстанция съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че съдът е възприел за установена фактическа обстановка,
несъответстваща на събраните по делото доказателства и от това е стигнал до постановяването на
незаконосъобразни и неправилни правни изводи по спора. Страната счита за недоказани при
условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца за извършени неотложни ремонтни
дейности. Погасено е според въззивницата по давност вземането на ищеца и за сумата от 300 лв. с
1
основание „ремонт на панели“, за което е представена разписка №036814 от 29.05.14г. Този
документ също така не бил в подкрепа на твърденията на ищеца за извършени ремонтни работи в
периода 2016г.- 2020г.Затова е бил своевременно оспорен, като възражение за изтекла погасителна
давност на всички вземания е било въведено с отговора на ответната страна, но не е било
разгледано от съда. Счита недоказана и претенцията за разходи за дограма, т.к. приходен касов
ордер №183 е без дата, не носи информация кога е платена сумата и дали изобщо е платена.
Възраженията на ответната страна досежно този документ също не били обсъдени от
съда.Липсвали доказателства и за твърдението, че ищецът е направил разходи от 99,46лв. за
материали за неотложен ремонт след теч.Дали такива материали са били вложени в общия имот,
както и дограмата, също оставало недоказано. Т.к. свидетелите по делото са установили, че
сериозен ремонт на тогава общото жилище е бил направен след санирането му, а последното е
започнало след м. юни 2016г., при което са били сменени и дограмите на имота, счита за
неустановена необходимостта от извършване на разходи за тяхната подмяна. С оглед горното
поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните в производството доказателства в
тяхната съвкупност и изводите му по фактите са необосновани. Счита за неправилна и правната
квалификация на спора, дадена от районния съд по претенцията за сумите, платени за паметник на
общия наследодател, като такава по чл.59 от ЗЗД, т.к. няма законова норма, създаваща задължение
за заплащането на такива разходи от наследниците на починалия.Поемането на такива разноски
оставало нравствен дълг и не подлежало на възстановяване. Направата на такива разходи зависело
от отношенията между наследниците и покойния приживе, а също и от материалното положение
на поелия плащането наследник. В случая ищецът е живял с покойника и е имал силна връзка с
него, каквато с ответницата не е имало изградена. Затова Й. счита, че не са налице предпоставките
за уважаването на тази претенция спрямо нея- не е налице включително незаконосъобразно
разместване на материални блага, липсвала връзка между твърдените обедняване и обогатяване.
Поддържа, че в случая намира приложение чл.55, ал.2 от ЗЗД. В подкрепа на доводите си цитира
съдебна практика. В допълнение счита, че представената фактура за изграден паметник не съдържа
данни за извършено в тази връзка плащане. Твърди също, че вземането за него е погасено по
давност. В обобщение на горното се моли за отмяна на съдебното решение в атакуваните части.
Съдът приема, че в това искане иманентно се съдържа и искането за ново произнасяне, при
отхвърляне на така заявените претенции изцяло. Дирят се разноски. Не са ангажирани нови
доказателства.
В отговора на въззиваемия ищец , подаден чрез пълномощник адв. Р.С.- БАК, въззивната
жалба се сочи за неоснователна. Оспорват се всички възражения на жалбоподателката,
включително това, че плащайки за паметник на покойника, ищецът е изпълнил само един свой
нравствен дълг. Цитира се в подкрепа на становището съдебна практика.Споделят се като
правилни и законосъобразни мотивите на първата инстанция, обосноваващи решението в
обжалваните части. Моли се за неговото потвърждаване.Не се ангажират нови доказателства.
Производството по делото по въззивната жалба срещу решението на БРС, с което е
допусната поправка на ЯФГ в Решение № 1291/01.11.21г. по гр.д.№3041/21г. по описа на БРС,
настоящият съдебен състав е прекратил като недопустимо с влязло в сила определение.
Първата въззивна жалба настоящият състав е приел за допустима с Определение
№902/13.04.22г.
След служебна проверка по чл.269 от ГПК, съдът счита обжалваното съдебно решение за
валидно и за допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, предвид възраженията и оплакванията за неправилност на
горепосочения акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение
на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба от Й. Н. Т. от
гр. Бургас, чрез адвокат Р.С., против С. Н. Й. от гр. Бургас, съдът да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1 741 лева, включваща 383, 58 лева заплатени от
ищеца задължения на ответника към МДТ за притежавания от страните общ апартамент за периода
от 2014 година до 2020 година ежегодно, сумата 650 лева, представляваща половината цена за
заплатен паметник на общия наследодател на страните и сумата 717, 78 лева, представляваща
2
половината от цената за извършени в апартамента неотложни работи в периода от 2016 година до
2020 година със знанието и без противопоставянето на съсобственика(вж. нарочно уточнение с
молба от 01.06.21г.-л.25- дело РС), конкретизирани в обстоятелствената част на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение( 09.11.2020 година), до окончателното й плащане, както и за
присъждане на разноските, направени в исковото и в заповедното производство.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: страните са наследници на
своя баща Н Т.. От него са придобили по наследяване жилище, находящо се в град Бургас, ж.к.
„Зорница“, бл.17, вх.3, ет.7. С решение по гражданско дело № 9040 по описа на Бургаски районен
съд за 2017 година е извършена съдебна делба на това общо жилище. Ищецът поддържа, че е
заплатил дължимите от ответната страна данъци за имота за периода от 2016 година до 2020
година, освен това в същия период извършил следните неотложни ремонти дейности в жилището:
ремонт на панели на стойност 300 лева , закупил материали за обръщане на прозорци, шпакловка и
боя след подмяна на дограмата на стойност от 267,08 лева, заплатил за изработка на дограма 480
лева; 99,46 лева вложил в закупуване на материали за неотложен ремонт на водопроводната
инсталация след теч; 137,76 лева похарчил за материали за ремонт на банята, вследствие на
повдигнати, напукани и частично паднали плочки от течове; 136,08 лева дал за лепила,
уплътнител и смесител; 6,73 лева за материали за боядисване на стената след теча и 8,45 лева
платил за силикон, фаянс бял и фугин за ремонта. За паметник на общия наследодател ищецът
заплатил сума в общ размер от 1300 лева. Той счита, че ответната страна му дължи половината от
така описаните разходи, съобразно дела й в имота.
В отговора на исковата молба, ответната страна е оспорила исковете изцяло.Твърдяла е
тяхната недопустимост, като е изложила доводи по същество, за неоснователност. По отношение
претенцията за установяване дълга й за заплатени данъци е направила възражение за изтекла
погасителна давност и за това,че ищецът ги е плащал в обслужване интереса си да свои имота. По
отношение иска за установяване на дълг в размер половината от сумата, заплатена от Т. за
паметник на общия наследодател, е направено възражение за изпълнение на негов нравствен дълг,
изключващо диренето на средства от другия наследник. Ответникът се позовава на чл.55, ал.2 от
ЗЗД. Счита също, че каквито и разходи да са направени от ищеца в жилището след смъртта на
наследодателя, те не са за запазването на апартамента, а са свързани с обичайното му ползване, т.е.
удовлетворяват само ищеца, т.к. именно той е живял в жилището. Възразява да е давала съгласие
за извършване на описаните по делото ремонтни работи. Позовава се на това, че и в делбеното
дело ищецът не е заявил претенции по сметки. Счита разписката за ремонт на панели от 2014г. за
неотносима към делото, в което се твърдят ремонти, извършени в друг по-късен период. Освен
това се позовава на изтекла за това вземане погасителна давност.Счита, че представените
документи- фискални бонове и фактури, не установяват закупуването на твърдените от ищеца
строителни материали, нито влагането им непременно в наследственото жилище на
страните.Приходният касов ордер №183 нямал дата, не съдържал данни за какво е направен
разходът от 480лв., поради което претенцията за тази сума е неоснователна. Оспорват се като
погасени по давност всички заявени от ищеца спрямо ответника вземания, вкл.вземането, за което
е представена фактура 3228/05.02.08г. на стойност от 320лв.. Моли се за отхвърляне на заявените
искове.
Първоинстанционният съд е уважил установителните претенции частично: на осн.
чл.30,ал.2-за 233,93 лв.дадени за местни данъци и такси за 2016г.,2017г. и 2018г., на осн. чл.59 от
ЗЗД- за 650лв.- представляващи ½ част от платените за паметника на наследодателя средства, на
осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД – сумата от 439,73лв. като разходи за неотложен ремонт на общия имот,
ведно със законната лихва за забава върху така посочените главници от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК(09.11.20г.), до окончателното изплащане.
Присъдени са и съответните разноски на заявителя в заповедното производство и тези, сторени от
него в първоинстанционното производство по делото. С решението,поправящо ЯФГ в първото
решение, претенциите в останалата част са отхвърлени като неоснователни, респективно погасени
по давност.
Фактическата обстановка, установена от въззивния съд по делото на база събраните
3
доказателства и безспорна понастоящем е следната: Страните са били съсобственици в равни
части на придобития по наследяване от баща им апартамент, находящ се в гр.Бургас,
**************, обитаван след смъртта на наследодателя само от ищеца и неговото семейство до
29.09.20г., когато с постановление на ЧСИ имотът е възложен на трето за делото лице- купувач
от публична продан, извършваща делбата, в изпълнение на решение от 17.07.18г. по гр.д.№9040/
17г. на БРС.
Относно спорните пред този съд вземания се установява от фактическа страна
следното:
Заплащането на сумата от 300лв. се доказва с разписка от 29.05.2014г., като дадена за
ремонт на панели от ищеца, но от съдържанието й не е видно да касае общото за страните жилище.
Заплащането на сумата от 480лв. се установява като извършено от ищеца на „Мидия
пласт“ООД за изработена дограма, с приходен касов ордер №183 без дата. От съдържанието на
този документ не е видно каква е дограмата, кога е уговорено изработването й и за къде е
предназначена.
Документ за изграждането на паметник на наследодателя е представен на л.13 от делото на
РС и от него явства цена на услугата от 1300лв., дата на поръчката- 18.10.2008г. и това, че
възложител е ищецът.
Свидетелката Х-роднина на ищеца установява по делото извършването на ремонт заради
теч от тръба в жилището, направен от ищеца и семейството му по време близко до това на
санирането на блока(2016-2017г.), в който се намира апартаментът на страните. Представени са
доказателства за извършени в тази връзка разходи(вж. трите фискални бона на л.14-дело БРС)
които обосноват по размер заявената претенция от 99,46лв.
С оглед тези данни съдът обосновава следните правни изводи:
Правилната правна квалификация на спора за горепосочените вземания, основана на
въведените от ищеца твърдения, е чл.30, ал.3 от ЗС за всички тях, т.к. касаят уреждане на
отношения по разноските за поддръжката и подобренията на съсобствен имот, изключая
вземането за сумата, дадена за паметник на общия на страните наследодател(то е основано на чл.59
от ЗЗД). В тази връзка съдът съобразява възприетото в т.І- 5 от Постановление № 6 от 27.XII.1974
г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите
съсобственици, отношенията му с тях за подобренията в имота се уреждат именно съгласно чл. 30,
ал. 3 ЗС, сочещ, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си.
От заявените спорни във въззива, посочени по-горе претенции за разходи по поддръжка и
подобрения в общия имот, според този съд е доказано само вземането за половината от
необходимите за ремонта на теч от тръба средства в общ размер от 99,46лв., т.е. ищецът
действително има право на вземането от 49,73лв., представляващо част от сумата 439,73лв.,
призната от БРС като основателно претендирана, заради проведен неотложен ремонт, ведно със
законна лихва за забава върху нея от датата на заявлението пред заповедния съд-09.11.20г.
Извършването на ремонта заради теча от ищеца и семейството му е установено от показанията на
св. Х, посочени по-горе, а размерът на вложените в него средства-от касовите бонове, приложени
по делото на БРС-л.14- за закупени материали и водопроводни части през 2017г..Този ремонт е
свързан с поддръжката на имота и представлява необходими разноски, следователно и според
чл.30, ал.3 от ЗС се понася от всички съсобственици, съобразно с дяловете им. В случая
ответникът дължи половината.
Претенцията за заплащането на половината от средствата, дадени за ремонт на панел, в
общ размер от 300лв., е неоснователна, т.к. от една страна не може категорично да се приеме, че
поправката касае процесния съсобствен апартамент, а от друга, дори разходът да се счете за
относим към него, е сторен през 2014г. Вземането спрямо другата съсобственица е възникнало от
момента на влагането на средствата, следователно при претендирането му от ответника на
09.11.20г., е вече погасено с изтичането на дългия петгодишен давностен срок, визиран в чл.110 от
ЗЗД.
Искът за половината от сумата 480 лв., дадена от Т. за изработена дограма, според този съд
4
е неоснователен, защото в свидетелстващия за нея документ(ПКО №183), представен по делото,
не е посочено каква точно е тази дограма, кога е поръчана или, че е предназначена за
наследствения апартамент на страните. Тези обстоятелства не се установяват и от показанията на
св. Х. Последната сочи най-общо, че при санирането на блока е извършена смяната на дограмата в
процесния апартамент, което ремонтно действие съдът приема като осъществено в изпълнение на
стартираната в страната Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради(приета с ПМС №18 от 02.02.2015г.), т.е. безплатно. Този факт, ведно с липсата на
дата на ПКО за осъщественото плащане и данни за вида и предназначението на поръчената
дограма, обосновават извода на съда, че този документ не е относим към спора по делото. В случая
ищецът носи доказателствената тежест за това ползващо го обстоятелство.Поради липсата на
доказателства да е осъществен такъв полезен разход за общото жилище, съдът го приема за
неоснователно претендиран.
В обобщение от гореказаното и т.к. описаните по- горе неоснователно претендирани
вземания са вписани в диспозитива на обжалваното съдебно решение като част от общата
сума 439,73лв., представляваща разходи за извършване на неотложен ремонт, решението на
РС следва да бъде отменено в частта, признаваща за такива сумата над 49,73лв. до 439,73лв.,
т.е. за разходи в общ размер от 390лв. и в тази част исковете следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
Правното основание на вземането за половината от даденото за изработване на паметника
на наследодателя е в чл.59 от ЗЗД, т.к. не съществува изрична правна норма, която да обоснове
такава претенция , т.е. в случая е приложима именно посочената субсидиарна разпоредба на
закона, предвидена с цел възстановяване на икономическото равновесие в гражданско правните
отношения, когато друго основание няма.
Разходът е сторен от ищеца, видно от документа, представен на л.13 от делото на РС,
датира от 2008г. и е в размер от 1300лв. Според установената от съдилищата практика, споделяна
и от този съд, сумата не е дадена в изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55, ал.2 от ЗЗД,
а на дълг, произтичащ от основния принцип в гражданско правните отношения, че комуто са
ползите, нему се възлагат и тежестите, относим и към наследствените правоотношения, уредени в
Закона за наследството. Това задължение може да бъде обосновано за страните по делото и с
нормата на СК, определяща кръга на лицата, задължени за издръжката на наследодателя приживе,
както това е възприето в решение № 6853 от 13.12.2011 г. на СГС по гр. д. № 2760/2007г. В случая
страните по делото са както призованите към наследяване лица, така и низходящите, задължени за
издръжката на наследодателя приживе( вж. чл.80,ал.1,т.2 от СК отм.), следователно ответницата е
била длъжна да осигури както погребението, така и изграждането на паметник или паметна плоча
на праводателя си, ведно с ищеца.
Щом това е така, в случая не може да намери приложение правилото на чл.55, ал.2 от ЗЗД,
сочещо, че не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой
нравствен дълг. Разпоредбата касае съгласно насоките, дадени на съдилищата с Постановление №
1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.- Пленум на ВС, случаите, когато правен субект изпълни
съзнателно чужд дълг или даде нещо на друг правен субект, въпреки че няма законово установено
задължение да го стори, т.е. в хипотезите, уредени в чл.55, ал.1 от ЗЗД, сред които не е настоящата.
Когато е сторено пълно изпълнение от съзадължено лице, както е в случая, то има право да
потърси връщане на онова, с което другият съзадължен се е обогатил за негова сметка, спестявайки
си направените разходи, освен ако изпълнението на чуждия дълг не е извършено съзнателно при
условията на чл.55, ал.2 от ЗЗД.Обаче по делото няма нито твърдения, нито данни, подкрепящи
извод, че поръчвайки и плащайки сам паметника на наследодателя, ищецът е имал намерението да
освободи от това задължение сестра си-ответницата по делото.
Независимо от горното претенцията е неоснователна, т.к. е погасена по давност. Плащането
е от 2008г., вземането към съзадължения е възникнало веднага, следователно до подаването в съда
на заявлението за претендиране на половината от платената сума от другия наследник, то вече е
погасено, поради изтичането на предвиденият в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
При това положение решението на първата инстанция следва да бъде отменено в
частта, установяваща вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 650 лв. ведно със
5
законна лихва за забава от подаването на заявлението пред заповедния съд. Следва да бъде
произнесено ново решение, отхвърлящо тази претенция.
С оглед горния изход от спора, решението на първата инстанция следва да бъде
изменено и в частта за разноските, присъдени на ищеца, сторени в заповедното и в
първоинстанционното съдебно производство, като се отчете, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.
има право на 61,91лв. съдебно-деловодни разноски за воденето на делото в първа инстанция и на
30,14лв. от сторените в заповедното производство такива.
Решението в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено.
За въззивното производство, с оглед чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателката има право на
разноски в размер на 15,97лв.(включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение),
съобразно уважената част от жалбата, а въззиваемият има право на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на
деловодни разноски от 190,87лв.,съобразно отхвърлената част от жалбата.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1291/01.11.21г. по гр.д. №3041/21г. по описа на БРС( поправено с
Решение №114/19.01.22г. по гр.д. №3041/21г. по описа на същия съд) в частта, приемаща за
установено, че С. Н. Й. от гр.Бургас дължи на Й. Н. Т. от гр.Бургас сумата 650лв., представляваща
половината от разходите,заплатени от последния за изграждането на паметник на общия за двете
лица наследодател, в частта, приемаща за установено, че С. Н. Й. от гр.Бургас дължи на Й. Н. Т.
от гр.Бургас разходи за извършен неотложен ремонт в съсобственото на страните по наследство
жилище в размер над 49,73лв.(за неотложен ремонт на теч от тръба), до присъдените от БРС
439,73лв., ведно със законна лихва за забава върху посочените главници, считано от 09.11.21г., до
окончателното им изплащане, в частта, осъждаща С.Й. да заплати на Й.Т. съдебно-деловодни
разноски за първа инстанция над 61,91лв. до присъдените от БРС такива от 288,91лв. и в тази,
осъждаща я да заплати на Т. разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№7069/2020г. на БРС в размер над 30.14лв., до присъдените му от БРС такива от 140,65лв. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Н. Т. от гр.Бургас по чл.422 от ГПК, съдът да приеме за установено,
че С. Н. Й. от гр.Бургас му дължи сумата 650лв., представляваща половината от
разходите,заплатени през 2008г. от Т. за изграждането на паметник на общия за двете лица
наследодател, както и иска на Й. Н. Т. по чл.422 от ГПК, съдът да приеме за установено, че С. Н.
Й. от гр.Бургас му дължи разходи за извършен неотложен ремонт в съсобственото на страните по
наследство жилище в гр.Бургас в размер над 49,73лв.(за неотложен ремонт на теч от тръба), до
присъдената от БРС като такива разходи сума от 439,73лв.(отхвърлената разлика включва вземане
от 240лв. за дограма и вземане от 150 лв. за поправка на панел), ведно със законна лихва за забава
върху главниците, считано от 09.11.21г., до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото съдебно решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Н. Й. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ******************, да плати на
Й. Н. Т. ЕГН **********, със съдебен адрес, град Бургас, ул. „Хан Крум“ №38, ет.1, сумата
190,87лв., представляваща разноски, направени за защитата на страната по в.гр.д.№306/2022г. по
описа на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Й. Н. Т. ЕГН **********, със съдебен адрес, град Бургас, ул. „Хан Крум“ №38,
ет.1 да заплати на С. Н. Й. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ****************** сумата
15,97лв., представляваща разноски, направени за държавна такса и за защитата на страната по
в.гр.д.№306/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7