Р Е Ш Е Н И Е № 262193
06.08.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6237 по описа на същия съд за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искова молба на В.С.С. , ЕГН **********,*** , съдебен адрес ***
*** , депозирана против Професионална гимназия по туризъм „Проф . Асен Златаров„ гр. Пловдив,
с иск с правно основание в чл. 512 ал. 4 от Гражданския процесуален
кодекс.
Според изложеното, ищецът бил кредитор с
признато чрез изпълнителен лист право на принудително изпълнение на парична
сума от 21 451 лева и законна лихва от дата 16.06.2010г до окончателното
изплащане на вземането. Длъжник била Д. С. Ж., ЕГН **********, която полагала
труд по възмездно трудово правоотношение като *** в ответното учебно заведение.
Затова, по образуваното за събирането на вземането на С. *** *** наложил запор на трудовото възнаграждение на Ж. и
работодателят – ответник започнал да удържа и превежда на *** суми от същото. Изложени са обаче твърдения, че за
помесечния период от юни 2015г. до май 2016г. , от юли 2016г до декември с. г.,
и от януари 2017г до юни 2018г включително, работодателят неправилно изчислил
дължимите съгласно запора удръжки, при което превел на *** сума, по - малка по размера си от този, изчислен по реда
на чл. 446 от ГПК. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното училище да заплати на ищеца общо
5707.14 лева – главница , разлика между дължим и направен размер на удържано от
Ж. трудово възнаграждение, обезщетение за забава в плащането на тази главница за
всеки от месеците, посочени в исковата молба – от датата на изискуемостта до
12.03.2020г, в общ размер от 1459.88
лева, и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба
– 04.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане
на разноските по спора.
Ответното
учреждание оспорва иска като неоснователен. Възразява ,че за вземането
на С. против учебното заведение е изтекла погасителната давност, като се
позовава на кратката такава.
Третите лица – помагачи на ответника
оспорват иска изцяло, също са направили възражение за изтекла давност. Сочат
нови факти – върху вземането на Ж. за трудово възнаграждение имало и друг запор
в полза на ищеца, за друго негово вземане против Ж. ,за което било образувано
друго ***; по този запор се удържали ежемесечно още 40 лева от работата заплата на Ж.. Възразява се също така, че за процесния период
размерът на удръжките бил определен по съгласие на длъжник, работодател и
взискател, като по този начин С. приел
по – малък от дължимия размер на месечното плащане (еквивалентен на месечната
издръжка на общото дете на дръжника и кредитора). Твърди се също така, че взискателят е получил
максималния размер на това, което може да се удържи от трудовото възнаграждение
на Ж., тъй като за част от месеците удръжките надхвърляли възможния си размер. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Искът
е допустим.
Съдът, като се запозна със становищата на
страните и ангажираните от тях
доказателства, съобрази следното :
В хипотеза по чл. 512 ал. 4 от Гражданския
процесуален кодекс, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на следните
релевантни ( по смисъла на чл. 153 от ГПК) факти: съществуването на вземане в
полза на ищеца – взискател, полаган от третото лице – длъжник възмезден труд при ответния работодател,
тоест, вземане по смисъла на чл. 442 от ГПК за работна заплата, наложен върху вземането за възнаграждение на длъжника
запор.
Ако
ответника твърди размера на удръжките да е правилно изчислен или надвишен, то в негова тежест е да докаже този факт, след
като черпи права от същия .
По
делото не се формира спор, че ищецът има вземане срещу Ж.; съществуването на
вземането личи от приложеното на л. 12 от делото копие от изпълнителен лист. Няма
спор, че за принудителното събиране на вземането е образувано при *** *** ***,
и че по делото е приложен изпълнителния способ „изпълнение срещу вземания на
длъжника„, по – конкретно, изпълнение срещу дължимото на Ж. трудово
възнаграждение. Факта на наложения със съобщение, получено от ответника на дата
23.01.2013г., запор също е безспорен, а и се доказва от преписа от самото
запорно съобщение, приложено на л. 13 от делото. Съдът приема, че ответния
работодател е получил запорното съобщение и е започнал да удържа и превежда на ***
част от дължимото трудово възнаграждение; приема, с оглед представените
платежни нареждания, за доказано, че за процесния период има и още един запор върху
трудовото възнаграждение на Ж., по който
се удържат още 40 лева в полза на същия взискател.
Съдът обаче споделя отчасти възражението на
ответника и третите лица за изтекла погасителна давност. Вземанията на ищеца
срещу ответника са периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква ”в” от
Закона за задълженията и договорите, като попадат под дадената в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС дефиниция, според която, „Периодични са
плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви по
размер“.Следователно тези вземания се погасяват с изтичането на тригодишен срок
на бездействие . Исковата молба по настоящото дело, което прекъсва давността ,
е подадена в съда на дата 04.06.2020г ,. и затова са погасени по давност всички
вземания за неизвършени удръжки от заплатата на Ж. за месеците преди юни 2017г., както и вземанията за обезщетение
за забава в плащането им. Само на това основание , иска за неудържани суми за
месеците до май 2017 вкл. и лихва за забава върху тях следва да бъде отхвърлен.
На
следващо място, спори се по това, дали месечните удръжки от трудовото
възнаграждение на Ж. са правилно изчислени за периода, въведен от ищеца като
индивидуализация на спорното право. От значение за определяне на този размер са
няколко факта – размера на минималната работна заплата ( след 27.10. 2017г) ,
чистата стойност на получаваното възнаграждение ( тоест, след направените удръжки за данъци и задължителни осигурителни
вноски, чл. 446 ал. 2 от ГПК, както и след приспадане на обезщетение за
временна неработоспобност), както и безпорния факт, че Ж. издържа дете. Много е важно да се отбележи, че разпоредбата
на чл. 446 от ГПК е приложима във всички случаи, независимо от броя на
наложените върху трудовото възнаграждение запори, общия размер на удръжките по
които не може да надхвърля предвидения там максимален размер, и че до
26.10.2017г. методиката на чл. 446 от ГПК за изчисляване на удръжките е
различна (изменен е процесуалния закон).
Съдът
кредитира заключението на вещото лице отчасти – само в частта , с която е
изчислена нетната заплата на Ж. за всеки от процесните месеци.
Така , за месец юни 2017 г нетната заплата е
805.91 лева, максималния размер на удръжката по всички запори – 1/3 от дохода ,
тъй като Ж. издържа дете, или 268.63 лева. Внесени са 140 лева , остават 128.63 лева. Минималната работна заплата не
се приспада от възнаграждението, законът не го предвижда.
За месец юли 2017 - 697.16 лева
нетна заплата. Максималния размер на удръжката по всички запори – 232.39
лева. Внесени са 140 лева , остават 92.38 лева. За месец август - 1026.66 лева нетна заплата. Максималния размер на удръжката
по всички запори – 342.22 лева. Внесени
са 140 лева , остават 202.22 лева. Месец септември 2017г – 1031.32 лева ,
максимален размер на удръжка – 343.77 лева,
остават неплатени на *** 203.77 лева.
През месец октомври 2017 г се прилага т. 4 на
чл. 446 от ГПК, тъй като нетното
възлаграждение на Ж. надхвърля 1200 лева- тя дължи горницата над 800 лева ,
или 749.42 лева. Платени са както винаги
140 лева, дължат се 609.42 лева.
Каза се, от 27.10.2017г. методиката на чл.
446 от ГПК за изчисляване на удръжките е различна, при нетно възнаграждение
до 920 лева ( двукратен размер на МРЗ )
следва да се удържа ¼ част ( ако длъжника има деца , които издържа) ,
над този размер – 1/ 3 част; с оглед
увеличението на МРЗ , след 31.12.2017г, ¼ част се удържа за суми под
1020 лева. Изчислени по този алгоритъм, и като се съобрази размера на
действително направените удръжки , винаги 140 лева за периода , по процесното запорно съобщение остават за
плащане на *** следните суми: м. 11.2017 г – 202.66 лева, м. 12.2017г – 335.18
лева , за месец януари 2018 г – 47.90 лева. Тъй като тези собствени изчисления
на съда съвпадат със втория вариант на заключението на вещото лице , съдът и кредитира него ( л. 175 от делото ) , но само за месеците
след октомври 2017г , тъй като вещото лице не е съобразило коментираното
изменение на методиката. По този начин, за периода от юни 2017г до край на
процесния период , юни 2018г, ( 13
месеца), се установяват общо 2381.52 лева неплатени на *** по смисъла на чл. 512 от ГПК суми от запора,
за които съдът приема , че са платени на
Ж. по трудовото й правоотношение; данни
за други удръжки няма, не се твърдят
такива.
Надплатени
в повече от максималната удръжка суми не се установиха; за да има такива,
нетното възнаграждение на Ж.а до 26 октомври 2017г не трябва да надхвърля 420
лева , а още през 2016г минималния размер на работната заплата надхвърля тази
стойност и под същата удръжки изобщо не могат да се правят. За пълнота, нормата
на чл. 446 от ГПК е императивна и всяко споразумение, което определя друг
размер на удръжките, по - малки от максимално допустимите, е недействително,
включително по отношение на споразумелия се взискател.Такова не бе и
доказано.
Личните възражения на част от третите лица
за липса на трудови правоотношения с ответното учебно заведение не са относими
към предмета на спора и не могат да се
разгледат в това производство.
В резюме, исковете са частично основателни за
удръжките след м. юни 2017г, и съдът
следва да присъди по – малката от двете
стойности от дължимото и претендираното
( изменения на исковете по размер не са правени)
Разноските се присъждат в полза на основните
страни ,пропорционално на изхода на спора ; на подпомагащите страни такива не
се следват. Дължат се на ищеца 351.66 лева ( 1096.70/7167.14*2298.20 лева –
уважената част от исковете ), на ответника - 467.38 лева (
688/7167.14*48.68.94 лева – отхвърлена
стойност).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.С.С. , ЕГН **********,*** ,
съдебен адрес ***, да се осъди Професионална гимназия по туризъм „Проф . Асен Златаров„ гр. Пловдив, да му заплати следните суми-
изплатено на Д. Ж. въпреки запор № *** вземане:
- сумата от 101. 03 лв. /сто и един лева и три стотинки/,
представляваща разликата между дължимата и заплатената от ответника сума за
месец юли 2015 год., ведно със законна лихва в размер на 28.39 лв. /двадесет и
осем лева и тридесет и девет стотинки/, изчислена върху главницата за периода от
05. 06.2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
изчислена от 04. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 46. 79 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и
девет стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец август 2015 год., ведно със законна лихва в размер на
13. 15 лв. /тринадесет лева и петнадесет стотинки/, изчислена върху главницата
за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 181. 93 лв. /сто осемдесет и един лева и деветдесет
и три стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец септември 2015 год., ведно със законна лихва в размер
на 51. 15 лв. /петдесет и един лева и петнадесет стотинки/, изчислена върху
главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 242. 28 лв. /двеста четиридесет и два лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща разликата между дължимата и
заплатената от ответника сума за месец октомври 2015 год., ведно със законна
лихва в размер на 68. 10 лв. /шестдесет и осем лева и десет стотинки/,
изчислена върху главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 145. 33 лв. /сто четиридесет и пет лева и тридесет
и три стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец ноември 2015 год., ведно със законна лихва в размер на
40. 87 лв. /четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки/, изчислена върху
главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, изчислена от1 04. 06. 2020 год. до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 245. 89 лв. /двеста четиридесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща разликата между дължимата и
заплатената от ответника сума за месец декември 2015 год., ведно със законна
лихва в размер на 69. 13 лв. /шестдесет и девет лева и тринадесет стотинки/,
изчислена върху главницата за периода от 05. 06. 2017 г, до 12. 03. 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 107. 77 лв. /сто и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от ответника
сума за месец януари 2016 год., ведно със законна лихва в размер на 30. 31 лв.
/тридесет лева и тридесет и една стотинки/, изчислена върху главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до
12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от 04.
06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 107. 75 лв. /сто и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от ответника
сума за месец февруари 2016 год., ведно със законна лихва в размер на 30. 31
лв. /тридесет лева и тридесет и една стотинки/, изчислена върху главницата за
периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 113.18 лв. /сто и тринадесет лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от ответника
сума за месец март 2016 год., ведно със законна лихва в размер на 31. 80 лв.
/тридесет и един лева и осемдесет стотинки/, изчислена върху главницата за
периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 110. 05 лв. /сто и десет лева и пет стотинки/, представляваща
разликата между дължимата и заплатената от ответника сума за месец април 2016
год., ведно със законна лихва в размер на 30. 91 лв. /тридесет лева и
деветдесет и една стотинки/, изчислена върху главницата за периода от 05. 06.
2017 г. до 12. 03. 2020 г.,. ведно със законната лихва върху главницата,
изчислена от 04. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 200. 08 лв. /двеста лева и осем стотинки/,
представляваща разликата между дължимата и заплатената от ответника сума за
месец май 2016 год,, ведно със законна лихва в размер на 56. 26 лв. /петдесет и
шест лева и двадесет и шест стотинки/, изчислена върху главницата за периода от
05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
изчислена от 04. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 59. 64 лв. /петдесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец юли 2016 год., ведно със законна лихва в размер на 16.
77 лв. /шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, изчислена върху
главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 51. 38 лв. /петдесет и един лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от ответника
сума за месец август 2016 год., ведно със законна лихва в размер на 14. 45 лв.
/четиринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, изчислена върху главницата
за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 167. 41 лв. /сто шестдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща разликата между дължимата и
заплатената от ответника сума за месец септември 2016 год., ведно със законна
лихва в размер на 47. 08 лв. /четиридесет и седем лева и осем стотинки/,
изчислена върху главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 209. 01 лв. /двеста и девет лева и една стотинка/, представляваща
разликата между дължимата и заплатената от ответника сума за месец октомври
2016 год., ведно със законна лихва в размер на 58. 75 лв. /петдесет и осем лева
и седемдесет и пет стотинки/, изчислена върху главницата за периода от 05. 06.
2017 г, до 12. 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
изчислена от 04. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 152. 38 лв. /сто петдесет и два лева и тридесет и
осем стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец ноември 2016 год., ведно със законна лихва в размер на
42. 84 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, изчислена
върху главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 209. 67 лв. /двеста и девет лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец декември 2016 год., ведно със законна лихва в размер на
58. 94 лв. /петдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/, изчислена
върху главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 127. 49 лв. /сто двадесет и седем лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща разликата между дължимата и
заплатената от ответника сума за месец февруари 2017 год., ведно със законна
лихва в размер на 35. 85 лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/,
изчислена върху главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 211. 46 лв. /двеста и единадесет лева и четиридесет
и шест стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец март 2017 год., ведно със законна лихва в размер на 59.
45 лв. /петдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, изчислена върху
главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 94. 31 лв. /деветдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки/, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец април 2017 год., ведно със законна лихва в размер на
26. 51 лв. /двадесет и
шест лева и петдесет и една стотинки/, изчислена върху главницата за периода от
05. 06. 2017 г. до 12, 03. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от 04. 06. 2020 год. до
окончателното изплащане
на сумата;
- сумата от 228. 69 лв. /двеста двадесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща разликата между дължимата и
заплатената от ответника сума за месец май 2017 год., ведно със законна лихва в
размер на 64. 29 лв. /шестдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/,
изчислена върху главницата за периода от 05. 06. 2017 г. до 12. 03. 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от 04.
06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по туризъм „Проф . Асен Златаров„ гр. Пловдив,
да заплати на В. С.С. , ЕГН **********,*** , съдебен адрес ***, следните
суми- изплатено на Д. Ж. въпреки запор №
*** вземане:
- сумата
от 128.63 лв. /сто тридесет и четири
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща разликата между дължимата и
заплатената от ответника сума за месец юни 2017 год., ведно със законна лихва в
размер на 35. 10 лв., изчислена върху главницата за периода от 01. 07. 2017 г.
до 12. 03. 2020 г., като отхвърля исковете над тези размери до пълните им
предявени стойности от 134.17 лева и 36.76 лева;
- сумата от 92.38 лева, представляваща
разликата между дължимата и заплатената от ответника сума за месец юли 2017
год., ведно със законна лихва в размер на 24.72 лева, изчислена върху
главницата за периода от 02. 08. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., като отхвърля исковете над тези размери до пълните им
предявени стойности от 94. 68 лева,
респ,. 25.09 лева;
- сумата
от 202.22 лева, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец август 2017 год., ведно със законна лихва в размер на
51.43 лв., изчислена върху главницата за периода от 08. 09. 2017 г. до 12.
03.2020 г., като отхвърля исковете над тези размери до пълните им предявени
стойности от 203. 22 лв. и 51.77 лева;
- сумата от 207. 33 лв., представляваща разликата между
дължимата и заплатената от ответника сума за месец септември 2017 год., ведно
със законна лихва в размер на 51.13 лева , изчислена върху главницата за
периода от 07. 10. 2017 г. до 12. 03. 2020 г., като ги отхвърля над този размер
до пълните размери от 209 .31 лева ,
респ. 51.53 лева;
- сумата от 384. 46 лв. /триста осемдесет и четири лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща разликата между дължимата и
заплатената от ответника сума за месец октомври 2017 год., ведно със законна
лихва в размер на 91.42 лв. /деветдесет и един лева и четиридесет и две
стотинки/, изчислена върху главницата за периода от 08. 11. 2017 г. до 12. 03.
2020 г.,
- сумата от 202.66 лв. /двеста и
деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща разликата между
дължимата и заплатената от ответника сума за месец ноември 2017 год., ведно със
законна лихва в размер на 46.56 лева , изчислена върху главницата за периода от
07. 12. 2017 г. до 12. 03, 2020 г., като го ОТХВЪРЛЯ по размер в останалата
част.
- сумата от 335.18 лева, представляваща
разликата между дължимата и заплатената от ответника сума за месец декември
2017 год., ведно със законна лихва в размер на 74.67 лева , изчислена върху
главницата за периода от 01. 01. 2018 г. до 12. 03. 2020 г., като ги отхвърля
над този размер до пълните размери от 340.
98 лева и 75.96 лева;
-
сумата от 47.90 лева, представляваща разликата между дължимата и
заплатената от ответника сума за месец януари 2018 год., ведно със законна
лихва в размер 10.24 лева, изчислена върху главницата за периода от 02. 02.
2018 г, до 12. 03. 2020 г., като ги отхвърля над този размер до пълните размери
от 75. 44 лева и 16. 14 лв.
- сумата от 205.07 лв., представляваща
разликата между дължимата и заплатената от ответника сума за месец февруари
2018 год., ведно със законна лихва в размер на 41.81 лв. /четиридесет и осем лева и деветдесет и
девет стотинки/, изчислена върху главницата за периода от 10. 03. 2018 г. до
12. 03. 2020 г., като ги отхвърля по размер
в останала им част.
- сумата от 55.43 лв., представляваща разликата между дължимата
и заплатената от ответника сума за месец март 2018 год., ведно със законна
лихва в размер на 10.96 лв., изчислена
върху главницата за периода от 01, 04. 2018 г. до 12. 03. 2020 г., като ги
отхвърля по размер в останала им част.
- сумата от 82.48 лв., представляваща
разликата между дължимата и заплатената от ответника сума за месец април 2018
год., ведно със законна лихва в размер на 15.58 лв. , изчислена върху главницата за периода от
03. 05. 2018 г. до 12. 03. 2020 г., като ги отхвърля по размер в останалата
част;
- сумата от 241.63 лева, представляваща разликата между
дължимата и заплатената от ответника сума за месец май 2018 год., ведно със
законна лихва в размер на 43.36 лв.,
изчислена върху главницата за периода от 06. 06. 2018 г. до 12. 03. 2020 г., като
ги отхвърля по размер в останалата част;
- сумата
от 100.72 лева, представляваща разликата между дължимата и заплатената от
ответника сума за месец юни 2018 год., ведно със законна лихва в размер на 17. 10
лв. /седемнадесет лева и десет стотинки/, изчислена върху главницата за
периода от 11. 07. 2018 г. до 12. 03. 2020г., като ги отхвърля в останалата им част ;
ОСЪЖДА
Професионална гимназия по туризъм „Проф
. Асен Златаров„ гр. Пловдив, да заплати на В. С.С. , ЕГН **********,*** ,
съдебен адрес ***, обезщетение за забава
в плащането на сумата от 1861.26 лева ( изплатено на Д. Ж. въпреки запор
№ *** вземане), считано от датата на
подаването на исковата молба -04.06.2020г до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по туризъм „Проф . Асен Златаров„ гр. Пловдив,
да заплати на В. С.С. , ЕГН **********,*** , съдебен адрес ***, разноски
по делото в размер на 351.66 лева.
ОСЪЖДА В.С.С. , ЕГН **********,*** , съдебен
адрес *** да заплати на Професионална гимназия по туризъм „Проф . Асен Златаров„ гр. Пловдив, разноски по делото в размер на
467.38 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните. То е
постановено при участието на К.И.К. ***, В.Г.М.,*** , и Е.С.В.,***, като трети лица, привлечени да
помагат на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ