РЕШЕНИЕ
№
Гр. София 20.09.2023г.
Софийски градски
съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно
заседание на 24.11.2022 г. в
състав:
Председател:
Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Нина Светославова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 813 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивни жалби от „Т.С.“ЕАД и от Л.С.Д. срещу
Решение 80486 от 02.05.2020г., поправено с Решение 20229917/20.10.2020г,
постановени по гр. д. № 51972/2018г. по описа на Софийски районен съд, 64 с-в.
„Т.С.“ЕАД обжалва
решението в частта с която са отхвърлени, предявените от дружеството искове по
чл. 422 ГПК вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за дължимост на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ
над сумата от 751,37 лева до сумата от 978,41 лева; над 26.01 лева до 145,24
лева –мораторна лихва върху цената на ТЕ. Излага
аргументи за неправилно определен момент на изискуемост на задълженията и оттам
неправилно приложение на института на погасителната давност.
Л.Д. обжалва решението, в частта с която са уважени
исковете. В жалбата са изложени
оплаквания за недопустимост на иска по чл. 422 ГПК поради нищожност на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Счита решението за неправилно
поради противоречие на решението с топло-физични природни закони. Не били
съобразени решения на върховен административен съд, с които наредбата за топлоснабдяването е била частично отменена, както и
тълкувателни решения на ВКС. Релевира неправилно
кредитиране на СТЕ и СЧЕ поради това, че документите с които са работили не са
прилагани по делото като писмени доказателства; липса на договор за продажба на
ТЕ. Касаело се за договор от разстояние по закона за защита на потребителите, а
липсвала изискуемата писмена форма. Излага аргументи за противоречие на ЗЕ с
правото на Европейския съюз. Не била направена разлика между вещно и
облигационно право. Счита за неприложима с оглед на решенията на ВАС на
методиката издадена по Наредба 16334/2007г. Изложени са оплаквания по формиране
на цената на ТЕ. ОУ на ищеца съдържали неравноправни клаузи; налице била
непоръчана доставка; реално потребление не било измервано. Не била съобразена
правната доктрина относно договорите по общи условия. Неправилно приел, че
молба от банка ДСК за вписване на законна ипотека доказвала собственост върху
имота.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно допустимо в обжалваните му от страните части и
правилно по следните фактически и правни съображения:
По жалбата на Л. Д.:
Оплакването за нищожност на заповедта по чл. 410 ГПК е
неоснователно. Всъщност не се релевират пороци на
съдебния акт водещи до неговата нищожност (например незаконен състав), а
оплаквания за отмяна на наредбата от 2008г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение. Съдържанието на заповедта обаче е уредено в ГПК чл. 412
и процесната такава издадена по ч.гр.д. 12217/2018г.
отговаря на законовите реквизити.
От събраните по делото доказателства (приложено с
отговора на исковата молба възражение на л.106-110 от делото на СРС) се
установява, че въззивника Д. е придобил собствеността
върху имота по наследство от своята майка и впоследствие го е отдавал под наем.
Това е признание на неизгоден факт за ответника в подписан от него самия
документ и обвързва съда с материална доказателствена
сила. Освен това в самия отговор на исковата молба няма оспорване на
твърдението, че е собственик на имота.
Ответника следователно има качеството на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1
ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, както и
предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 год., ОСГК. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. По делото е установено принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи
условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост,
се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Съобразно
действащата нормативна уредба, ответникът се явява заварен потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно
регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
разпоредбите на чл. 150 и 153 ЗЕ и на Наредба 16334, установяващи задължението
на собствениците да заплащат доставената в имотите им топлинна енергия и да
спазват общите условия на топлоснабдителните
предприятия, които са приети от държавен орган, противоречат на физични закони
и на правото на европейския съюз. Не се касае и за „договор от
разстояние“-понятието има легална дефиниция, която изисква волеизявление обективирано по определен технически способ, каквато не е
уредбата в ЗЕ.
По въпроса за съответствие с правото на съюза на
нормативната уредба е постановено решение на съда на ЕС по съединени дела
708/2017 и 725/2017г. в което са изяснени въпросите за възникването на договорното
отношение по доставката на ТЕ с централен топлоизточник
в сгради в режим на ЕС включително и през призмата на нормативната уредба
уреждаща статута на етажната собственост. Решението на СРС е в пълно
съответствие с тази практика и Тълкувателно решение № 2/2016 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2016 год., ОСГК, което дава отговор и на
оплакванията относно хипотезата на „непоръчана доставка“ която се твърди от
жалбоподателя.
Оплакванията свързани с фактурирането на стойността на
ТЕ не са от значение за делото, тъй като издаването или неиздаването на фактура
няма отношение към възникване и изпълнение на правоотношението, а евентуално би
могло да има само доказателствено значение, но в
случая облигационното отношение е уредено по законов път.
Неоснователни са оплакванията относно правния ефект на
решенията на ВАС по адм. Д.13721/2017г. и
14350/2019г. с Второто решение на петчленен състав на ВАС е отменено решението
по първото посочено дело и вместо прогласяване на нищожност е постановена
отмяната на посочените в жалбата текстове от Наредба 16334/2007г.
Противно на изложеното в жалбата в такава хипотеза
отмяната на нормативния подзаконов акт има действие само занапред по изричната
разпоредба на чл. 195 АПК. Чл. 192а от АПК не урежда от кой момент има действие
отмяната на един подзаконов нормативен акт, а към кой момент се преценява
неговата законосъобразност спрямо нормативен акт от по висока степен.
До деня на влизане в сила на решението за отмяна на
подзаконовия акт той се прилага за отношенията които урежда. В случая процесния период приключва много преди отмяната на
текстовете от наредбата и тя е приложима за казуса.
Неоснователни са оплакванията относно кредитиране на
СТЕ поради липса на документи по които е работила. Няма пречка вещите лица да
съобразяват предоставени им от страните или трети лица документи, които не са
прилагани по съответното дело. По въпроса има достатъчна съдебна практика, като
се изхожда и от факта, че за невярно заключение вещото лице носи наказателна
отговорност.
По жалбата на ищеца:
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г., както и от ОУ на ищеца одобрени през м.06.2016г. и влезли в сила
на 11.08.2016г. (един месец след публикация на 10.07.2016г във вестник
„Монитор“).
Според настоящият състав на СГС предвиденото в
клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца от 2014г.,
които се приложими за м.05, м. 06 и м.07 от 2016г. публикуване на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
СГС не споделя виждането на жалбоподателя, че давност
тече от издаване на изравнителната фактура. СГС споделя виждането, че месечните
прогнозни суми имат самостоятелност, а обстоятелството, че след края на
отчетния период се издава обща фактура и кредитни известия не променя този
извод. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ
/изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове
(ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от страните
по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топло-преносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топло-преносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т. е., издаването на
изравнителна сметка и задължението за заплащане на изравнителната сметка в
определени срокове (ако има установени такива) не влияе на дължимостта
на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната изискуемост. В
конкретния случай за месечните вземания няма доказателства за отправена покана.
Следва вземанията за горепосочените три месеца да се
третират като безсрочни и следователно веднага изискуеми, при което давност
тече от тяхното възникване - тоест от деня следващ отчетния месечен период по
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и е изтекла преди предявяване на иска.
СГС споделя и останалите мотиви на СРС и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях.
По изложените съображения и двете жалби са
неоснователни и решението следва да се потвърди. Поради неоснователността и на
двете жалби не следва да се присъждат разноски на страните.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 80486 от 02.05.2020г., поправено с Решение 20229917/20.10.2020г.
по гр. д. № 51972/2018г. по описа на Софийски районен съд, 64 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.