Р Е Ш Е Н И Е
№
1892/03.11.2023 г.
гр.
Пловдив,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХVI състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при участието на секретаря Таня
Златева, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1205
по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца, във връзка с
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба и нейно уточнение на М.Н.Ф., чрез адвокат Ч.,***, офис 306, срещу
Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6187/28.04.2023г. на директор на дирекция „Социално
подпомагане“Пловдив, с която й е отказано отпускане на месечна помощ на
родители, когато отглеждат деца с увреждания.
В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е издадена в противоречие с
чл. 39 от Закона за убежището и бежанците, чл. 27 от Конвенцията за правата на
детето. Иска се отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката
за ново разглеждане. Претендира разноски.
Ответната
страна, Директор на Дирекция "Социално подпомагане"Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата, като обосновава, че жалбоподателят е в
производство по разглеждане молба за международна закрила, статусът му е
“кандидат бежанец“ и няма статут с постоянно пребиваване. Моли жалбата да бъде
отхвърлена.
Като
разгледа възраженията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задълженията по чл. 168 от АПК, административния съд
приема за установено от фактическа страна следното:
М.Н.Ф.
е подал в Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив заявление - декларация
с вх. № ЗСПД/Д-РВ/6187/25.04.2023 г. за отпускане на месечна помощ по чл. 8д от
Закона за семейните помощи за деца за отглеждане на детето му В.М.Ф. Той
притежава регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство
по разглеждане на молба за международна закрила № *********. Съпругата му Е.Л.А.
притежава регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство
по разглеждане на молба за международна закрила № *********. Вписани са придружаващи
деца под 14-годишна възраст В.М.Ф – родена на ***г. и М.Ф. – родена на ***г.
Към заявлението е приложено Експертно решение № 91343 от зас. № 58/23.03.2023г.
на ТЕЛК ІІ състав при УМБАЛ „Пловдив“АД, гр. Пловдив, с което В.М.Ф е
освидетелствана с оценка на работоспособността 100% ВСУ с чужда помощ. Настоящият
адрес и зона на . Ф. ***.
Издадена
е оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6187/28.04.2023г. на директор на дирекция
„Социално подпомагане“Пловдив, с която е отказано отпускане на месечна помощ на
родители, когато отглеждат деца с увреждани, с мотива, че лицето не е отговаря на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. За тези
изводи са приложени писмените справки, направени по запитване с №
1604-92-00-1478/12.05.2023г. от директор ДСП Пловдив до председател на ДАБ при
МС. С писмо с рег. № ЦУ-16-155-1/18.05.2023г. зам.-председателят на Държавна
агенция за бежанците при Министерския съвет посочва, че М.Н.Ф. и съпругата му Е.
Л. А., заедно с непълнолетните им деца В.Ф. и М.Ф. са граждани на Руската
федерация, подали молба за международна закрила в ДАБ при МС. Към момента на
писмото статусът им е „кандидат бежанец“. Посочва се, че „кандидат бежанец“ е
чужденец, търсещ закрила, който е заявил желание за получаване на международна
закрила по Закона за убежището и бежанците до приключване разглеждането на
молбата.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при неправилно приложение на
материалния закон и при нарушение на процесуалните правила за издаването му.
Между
страните няма спор по отношение на фактите. Спорен е въпросът относно приложението
на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и дали е основание за постановяването на
отказ.
Спорът
е правен - налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 8д от
ЗСПД на жалбоподателя, който отглежда детето В.Ф, което е с трайни увреждания
съгласно експертното решение на ТЕЛК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3 от ЗСПД кръгът на лицата, които имат право на семейни помощи за
деца, в т. 5 са бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди
граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако
получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен
договор, по който Република България е страна.
Настоящият
случай не попада в хипотезата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, доколкото статусът на
жалбоподателят и жена му е „кандидат бежанец“.
От
своя страна Законът за убежището и бежанците определя условията и реда за
предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България. Раздел II от ЗУБ урежда права и
задължения на чужденците, търсещи международна закрила, по време на
производството. Жалбоподателят е именно „по време на производство“, като е
подал молба за международна закрила в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет.
В чл. 29, ал. 1 от ЗУБ е разписано, че по време на производството чужденецът
има право: 1. да остане на територията на Република България; 2. да се движи в
рамките на определената зона на територията на Република България; 3. на
подслон и храна; 4. на социално подпомагане по реда и в размера, определени за
българските граждани; 5. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и
безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за
българските граждани; 6. на психологическа помощ; 7. да получи регистрационна
карта; 8. на преводач или тълковник.
В
чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУБ изрично е предвидено, че чужденците по време на
производството имат право на социално подпомагане.
В
чл. 29, ал. 7 от ЗУБ са посочени изключенията, а именно, че правата по ал. 1,
т. 3 и 4 не се предоставят на чужденец с допусната последваща молба за
международна закрила, с изключение на лица, които принадлежат към уязвима
група.
В
актуалната съдебната практика по дела, касаещи социални помощи по ЗСПД, заявени
от чужденци, намиращи се на територията на Република България, се приема, че не
могат да съществуват две правни норми, които уреждат едно и също обществено
отношение по различен начин. Прилага се правилото „Lex posterior derogat legi
priori“ (по-новият закон отменя по-стария). Следователно следва да се приложи
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУБ.
В
случая М.Ф. е подал молба за международна закрила и е в производство по
разглеждането й. Тоест той е лице, което отговаря на дефиницията по § 1, т. 2
от ДР на ЗУЧ -"Чужденец, търсещ закрила" е този, който е заявил
желание за получаване на закрила по този закон до приключване разглеждането на
молбата. Съответно съпругата му и децата са "Членове на семейството" му
по § 1, т. 3, буква а - съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в
доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие,
невстъпили в брак деца;
Той
съответно е с правата, разписани в чл. 29, ал. 1 от ЗУБ. Административният
орган не е представил доказателства, които да изключват правата му съгласно чл.
29, ал. 7 от ЗУБ. Още повече, че се касае за помощ, която да служи за
отглеждане на дете с трайни увреждания. Детето В.Ф принадлежи към уязвима група
– малолетно дете, с тежки здравословни проблеми, с психично разстройство. По
аргумент на § 1, т . 7 от ДР на ЗУТ - „Лица от уязвима група" са
малолетните или непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората
с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с
ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки
здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са
понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо
или сексуално насилие.
Ограничението
по чл. 3, т. 5 от ЗСПД следва да се изключи и по силата на чл. 3 и чл. 27, т. 1
и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на
Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.). Съгласно
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Съгласно
чл. 3 от Конвенцията за правата на детето висшите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи
се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето
такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като
се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни
настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те
предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Държавите
- страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите, отнасящи
се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени
от компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването
и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния
надзор над него.
Съгласно
чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни по
Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ
на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие, а съгласно т. 3: държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с
националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите
мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да
осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ,
програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и
жилището.
Безспорно
Конвенцията обхваща правото на жизнен стандарт на дете с увреждания като
социално право, на което се дължи
закрила и грижа.
Административният
орган при издаването на процесната заповед е длъжен да изясни всички
обстоятелства и да съобрази произнасянето си по заявлението на М.Ф. с
цитираните в предходното изложение разпоредби от Закона за убежището и
бежанците и Конвенцията. Постановяването на отказ за изплащане на месечна помощ
по чл. 8д от ЗСПД, е в несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с
целта на закона, поради което съдът обосновава краен извод за
незаконосъобразност на Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6187/28.04.2023г. на директор на
дирекция „Социално подпомагане“Пловдив.
Жалбата
следва да бъде уважена, а оспореният административен акт следва да бъде
отменен.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка
на административния орган за ново произнасяне по заявление - декларация с вх. №
ЗСПД/Д-РВ/6187/25.04.2023 г. на М.Н.Ф. за отпускане на месечна помощ по чл. 8д
от Закона за семейните помощи за деца за отглеждане на детето му В.М.Ф, при съобразяване
на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.
Претендират
се разноски от пълномощника на жалбоподателя. Жалбоподателят е внесъл 10 лева
за държавна такса. Представен е договор за правна защита и съдействие от 10.05.2023 г. на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА(за адвокатско възнаграждение). Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднено лице. М.Ф. е такова. Съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА е регламентирано, че в тези случаи, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без материален
интерес възнаграждението е хиляда лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд Пловдив, ХVІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № ЗСПД/Д-РВ/6187/28.04.2023г. на директор на дирекция „Социално
подпомагане“Пловдив.
ВРЪЩА
преписката на директора на дирекция "Социално подпомагане" Пловдив за
ново произнасяне по заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/6187/25.04.2023 г.
на М.Н.Ф. за отпускане на месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейните помощи
за деца за отглеждане на детето му В.М.Ф.
ОСЪЖДА
Агенцията за социално подпомагане, гр. София, да заплати М.Н.Ф., с настоящ
адрес ***0 разноски в производството в размер на 10 лева за внесена държавна
такса.
ОСЪЖДА
Агенцията за социално подпомагане, гр. София, да заплати в полза адвокат Т.Ж.Ч.,
с личен № ******, сумата от 1000 (хиляда) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл. 38,
т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно на основание чл. 10,
ал. 6 от ЗСПД.
СЪДИЯ: