Решение по дело №171/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на В. К. Л. чрез ...Н., [населено място], [улица]против Решение №3/10.1.2025г. постановено по НАХД № 56/2025г. по описа на Районен съд Е., с което потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 2310-500-441/29.4.2024г издадено от Заместник директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, с което за извършено нарушение на чл. 12б, ал.1 т. 4 от Наредба № 1/30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ , чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ на касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и е осъден да заплати на РДГ В. Търново разноски в размер на 80 лева ...ско възнаграждение.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1 ,т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения от ЕРС, тъй като същият е нарушил служебното начало по чл. 107 от НПК, да събере по своя инициатива всички доказателства за разкриване на обективната истина. Освен това не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, дал е превес на показанията на свидетелите, които не могат да се приемат за обективни, тъй като против тях са се водили административно- наказателни производства. Смята, че е нарушен и материалния закон, тъй като не е доказано изпълнителното деяние-под формата на бездействие. Липсва пълно и обективно доказване на твърдяното от АНО административно нарушение.

С оглед на така изложените пороци, намира, че Решението на ЕРС следва да бъде отменено и въпросът решен по същество като се отмени обжалваното НП. Претендира направените по делото разноски за въззивна и касационна инстанции. Подробни съображения развива в представена по делото писмена защита.

 

Ответникът по жалбата – Заместник директор на Регионална дирекция по горите В. Търново чрез ... Ц. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира заплащането на ...ско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че в касационната жалба не се сочат конкретни пороци нито на решението на ЕРС, нито на НП, а се излагат разсъждения и житейски аргументи относно липсата на логика в действията на нарушителя, ако се приеме, че е извършил нарушение. Счита, че доколкото не се сочат никакви конкретни оплаквания в жалбата , решението на съда е постановено при вярно изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон и предлага да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210 ,ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение №3/10.1.2025г. постановено по НАХД № 56/2025г. по описа на Районен съд Е., с което потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 2310-500-441/29.4.2024г издадено от Заместник директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, с което за извършено нарушение на чл. 12б, ал.1 т. 4 от Наредба № 1/30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ , чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ на касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и е осъден да заплати на РДГ В. Търново разноски в размер на 80 лева ...ско възнаграждение.

 

За да постанови този правен резултат, ЕРС е приел за установена следната фактическа обстановка : Няма спор по делото, че касаторът е вписан в регистър на Агенцията по горите за дейности за залесяване, маркиране на насаждения, предвидени за сеч, планиране и организация на добива на дървесина, планиране и организация на добива на недървесни горски продукти- вж Удостоверение № 12889/10.5.2017г. на МЗХГ. С позволително за сеч № 0740678/21.9.2023г. издадено от И. П. се дава възможност на Елба 99 ЕАД за извършване на добив на дървесина в отдел 203, подотдел „Г“, находящ се в землището на [населено място] за 93 плътни куб. м. дървесина, със срок на провеждане на сечта и извозване на материалите от 24.9.2023г. до 30.12.2023г. Позволителното е получено от касатора. На 27.09.2023г. свидетелите М., Б. и Й., на длъжност горски стражари в ТП ДГС Елена извършили проверка в отдел 203 подотдел „Г“, при която е присъствал и касатора. В резултат на проверката е установено, че са отсечени 3 бр дървета габър, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. При извършен обход на подотдела са намерени още 20 бр. дървета от вид- габър, които не са маркирани в основата на пъна с контролна горска марка, 10 бр. дървета с неясна контролна марка, за което е съставен Констативен протокол № 002276/27.9.2023г. В него е посочено, че твърдяното отсичане на дърветата е станало от лицата Г. И., Р. И. и Й. Г.. На тези лица са били съставени три броя АУАН за извършено нарушение на чл. 104, ал.1 т. 5 от ЗГ. На 10.10.2023г. е извършена проверка в електронната система на ИАГ от св. Й. и св. М., при което е установено, че тези лица нямат достъп до обекта на дърводобив, за което е съставен Констативен протокол № 010542/10.10.2023г. Касаторът е поканен писмено да се яви за съставяне на АУАН, какъвто е бил съставен на 2.11.2023г. с № 008866 в присъствието на нарушителя. АНО е приел подаденото възражение за неоснователно и е издал процесното пред ЕРС – НП.

За доказване компетентността на органа, издал НП е представена Заповед 49-199/16.05.2011г. на МЗХ, Заповед № К-535/25.4.2024г от които е видно, че Директорите на РДГ могат да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове. Горната фактическа обстановка, съдът е установил на база административната преписка, ДП № 15/24г. показанията на свидетелите:, подробно обсъдени от РС.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на процесното НП. Счел е, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на провомощията му, спазени са формата и реда при издаването им в рамките на визираните в чл. 34 от ЗАНН срокове. При тяхното издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП. АУАН и НП имат законовоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Съдът е намерил, че правилно е бил приложен и материалния закон, като вменено то на касатора нарушение под формата на бездействие се явява доказано. След като е било издадено позволително за сеч, и надлежно връчено на касатора, то съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, какъвто се явява касаторът, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на дървесина, както и транспортирането на остатъците от сечта до освидетелстване на сечището. Следователно от момента на издаване на позволителното за сеч на негово име, това лице поема отговорността да упражнява контрол за спазване на нормативните изисквания при осъществяване на тази сеч. ЕРС е посочил, че съгласно на чл. 12б, ал.1 т. 4 от Наредба № 1/30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 128, ал.2 от ЗГ са длъжни да следят за наличието на документ за правоспособност на лицата, извършващи сечта и за наличието на документи за техен достъп до съответната територия. Като регистриран лесовъд и вписан в регистъра на чл. 235 от ЗГ, касаторът може да бъде субект на нарушението, за което му е повдигнато обвинение. След като същият е вписан и получил позволителното за сеч от този момент същият следва да упражнява контрол за извършване на сечта, като в конкретния случай е допуснал до посочената територия горните три лица, които не притежават документ за достъп до горската територия – разрешително за достъп по чл. 24, ал. 1 от горепосочената Наредба. В НП нарушението е описано със съставомерните му признаци: форма на изпълнително деяния – бездействие, време и място на извършването му, при форма на вината небрежност. Съдът е изложил подробни мотиви за доказаност на нарушението и неприложението на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание по чл. 257, ал.1 т.1 от ЗГ е в рамките на нормативно установения размер от 300 до 5000 лева, като на касатора е наложена такова в минимален размер, като са преценени всички обстоятелства при извършването на нарушението визирани по чл. 27 от ЗАНН и целите по чл. 12 от ЗАНН.

 

Постановеното от Районен съд – Елена решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи. Съдът изцяло споделя мотивите на ЕРС и съответно се позовава на тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН досежно законосъобразността на НП.

 

Не са налице твърдените от касатора нарушения на чл. 107 от НПК, приложим в производството пред въззивната инстанция, тъй като съдът е ценил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, посочил е, защо кредитира показанията на тримата свидетели, срещу които има съставени АУАН за добив на дървесина, поради което правилно е установил фактическата обстановка по спора. Както правилно е посочил и представителят на ВТОП, в жалбата не се правят конкретни оплаквания за процесуални нарушения, а единствено се извеждат твърдения за житейски и логически неиздържани действия на самия касатор. Единственото основание, което се сочи е, че показанията на извършилите сечта лица са заинтересовани от изхода на делото, поради което техните показания не са обективни. По никакъв начин този факт не е доказан, а освен това според касационната инстанция, ангажиране отговорността на касатора не може да повлияе на правната сфера на тези свидетели. Производствата по съставените срещу тях АУАН са били прекратени преди постановяване Решението на ЕРС, поради което не е налице твърдяната заинтересованост на свидетелите.

 

Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилни и обосновани и в пълна степен споделя изводите на районния съд, за това, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат нормативно установеното съдържение по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, нарушението е подробно описано като дата, място на извършване, форма на изпълнително деяние – бездействие – неосъществен контрол, форма на вината – небрежност.

 

Въззивният съд е събрал и проверил всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото, които в своята съвкупност водят до единствения извод за доказаност на извършеното нарушение. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Настоящият касационен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства и изслушаните пред РС свидетелски показания безспорно установяват осъществен състав на вмененото административно нарушение по действащата нормативна уредба. Повдигнато е административно обвинение за нарушение на чл. 12б, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 /30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии, която задължава лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. Касаторът има качеството на регистриран лесовъд по смисъла на чл. 108, ал.2 от ЗГ, и както правилно е посочил ЕРС може да бъде субект на горното нарушение. Законодателят е уредил в ЗГ свободен достъп до горските територии, като единствено до териториите, в които се извършва добив на дървесина, същият е ограничен по аргумент на чл. 24, ал. 7 и ал. 8 от горепосочената Наредба. За да може едно лице да извършва законосъобразно сеч в определения обект в позволителното за сеч, същият следва съгласно чл. 24, ал.1 от Наредбата да има издадено разрешение за достъп за определената горска територия, което има нормативното съдържане по чл. 24, ал.2 от ЗГ. Само такива лица, на които е издадено разрешително за достъп, което се отразява незабавно в информационната система на ИАГ съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредбата могат да извършват добив на дървесина в посочения участък. След като от приобщените по делото доказателства се установява, че извършилите сечта три лица, нямат издадено такова разрешително за достъп, което е отразено в надлежно съставен официален документ – Протокол, чийто съдържание не е оспорено, то нарушението се явява доказано, както правилно е приел и ЕРС. Тъй като посочената нарушена правна норма на чл. 12б, ал.1 т. 4 от Наредбата, задължава лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ да имат активно поведение по осъществяване на контрол за спазване на подзаконовите нормативни актове от момента на получаване на позволителното за сеч до освидетелстване на сечището, то правилно формата на изпълнителното деяние е определена като бездействие, посочен е началният и краен момент на същото. Правилно е посочена санкционната норма на чл. 275,ал.1 т.2 от ЗГ във вр. С чл. 257, ал.1 т.1 от ЗГ, като наложената санкция е в минимален размер.

 

Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като мотиви за липсата на основание за приложение на института на маловажност са изложени в процесното НП, както и в решението на въззивния съд, като настоящият съдебен състав ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да ги преповтаря или допълва.

 

С оглед на всички изложени съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответник жалба следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 80- осемдесет – лева, представляващи ...ско възнаграждение, определено по чл. 24 от Наредбата към Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3/10.1.2025г. постановено по НАХД № 56/2025г. по описа на Районен съд Елена

 

ОСЪЖДА В. К. Л. [населено място] ,ул. Оборище, № 25 да заплати на РДГ В. Търново бул. България № 23 сумата от 80- осемдесет лева – разноски в производството.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.