Разпореждане по дело №4547/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 848
Дата: 24 февруари 2020 г.
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20192330104547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е № 848/24.2.2020г.

 

гр. ЯМБОЛ., 24.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ...................... гражданска колегия, ІV-ти състав,

в закрито съдебно заседание на .......24.02.2020 година в състав:

                                                                                          Председател:Св.Д.

                                                                                                     

при секретаря ...................................... …………….........................................и в присъствието на

прокурора......................................................................................…като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  Д.………………  ...гр.дело N  4547 … по   описа

 за 2019 год.  и за да се произнесе взе предвид следното................................................................

Производството е образувано искова молба от К.Д.П. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – София представлявана от Директора – Главен комисар Николай Николов, с административен адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А.

Прави се прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се представя писмени доказателства.

Съдът като прецени, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане по реда на гл.XXV ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО, в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

 

На осн.чл.312 от ГПК , Я Р С

 

                                       Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

 НАСРОЧВА ДЕЛОТО  за  13.03.2020 г. от 10.45 ч.

 

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

         Производството по делото е образувано по молба на К.Д.П., с която претендира да се осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР-София да му заплати сумата от 1200 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г., получен в резултат на положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата от 120 лв., представляваща обезщетение за забава, върху размера на основния иск от 1200лв. за периода 27.12.2016г. до 27.12.2019г. Претендира и за заплащане на направените разноски по делото.

Твърди, че работи като инспектор в група „оперативен център” при РС”ПБЗН”-гр.Ямбол, към ГД”ПБЗН” към МВР-София, като работата била организирана на смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г. твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8112з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители.

         В срока по чл.131 ал.1 от ГПК  ответника е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § , т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВР-чл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143. За положеният нощен труд на държавните служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, е в рамките на 8 часова продължителност и се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд като неоснованелна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд  се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.

            Оспорва се и претендираната мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 250.00 лв.

             Претендират се разноски и се прави евентуално възражение  на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Представя писмени доказателства, като оспорва доказателствените искания на ищеца за ССЕ, за разпит на свидетел, за представяне на кадрова справка

      Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР, вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР , и акцесорен по чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира за безспорни следните обстоятелства: факта, че през периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г. ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е заемал длъжността инспектор в група „оперативен център при РСПБЗН-гр.Ямбол при ГДПБЗН-МВР и че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени /дневна и нощна/, като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00 ч. и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.

Спорни  между страните са въпросите: допустима ли е трансформация на положените от служителите на МВР  часове нощен труд  в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът  заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?

 

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения – чл.154 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже полагането на извънреден труд, времето и продължителността му.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА НА ИЩЕЦА:

НАЗНАЧАВА съдебно - счетоводна експертиза, с вещо лице С.Д., което след като се запознае с писмените доказателства, представени от ответника по делото и извърши справка на място - в счетоводството, водено при ответника, да даде заключение както следва:

 1. На колко часа общо възлиза положения от ищеца нощен труд/респ. колко броя нощни смени са положени / за заявения исков период -27.12.2016г. - 27.12.2019г. ?

2. Изчислен ли положения нощен труд съобразно методиката въведена в Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съответно каква е паричната равностойност на действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд, на база общия брой отработени нощни часове - при спазване на методиката?

3.Какъв е размера на обезщетението за забава върху главницата, изчислена по първия иск, като се вземе в предвид падежа за всеки от тримесечните периоди /съобразно паричната му равностойност - падежа на плащането - всяко първо число на месеца, следващ изтичането на сумирания тримесечен период-съответно до завеждането на ИМ - 27.12.2019г. - в сумарна величина?, при възнаграждение от 150лв., платимо от сметката на ЯРС.

Не уважава искането да се изискат от ответника: Акта за встъпване в Длъжност  на К.Д.П.; Кадрова справка за Ищеца; утвърдените поименни графици за дежурните смени в PC „ПБЗН” - Ямбол, удостоверяващи полагане на труд - за исковия период -27.12.2016г. - 27.12.2019г.; Заповеди за определяне състава на дежурните смени за поддържане на постоянна оперативна готовност в PC „ПБЗН,, -Ямбол - за исковия период; Протоколи за отчитане на положения труд и сумираното изчисляване за всеки от триместърите на исковия период; счетоводни документи - извлечения от сметки ведомости за начисляване на работната заплата, фишове и пр. удостоверяващи реалното изплащане на положения извънреден труд, получен на база преизчисляване на часовете положен нощен труд, на база общия брой денонощни дежурства за исковия период; Заповеди относно организиране и разпределение на работното време на служителите в РС„ПБЗН” - Ямбол - за исковия период, т.к. част от тях са представи с отговора, а други са неотносими по спора , част от тях са във връзка с факти по които не се спори.

Не уважава евентуалното искане за събиране на гласни доказателства, т.к. сочените факти , които ще установяват не са спорни.

 

 

          ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА НА ОТВЕТНИЦАТА:

          ДОПУСКА И ПРИЕМА: писмен отговор вх.№ 3304/20.02.2020г., препис от който да се връчи на ищеца, заверени копия: от  Заповед № 8121з-791 от  28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи,  докладна записка рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., платежни бележки за възнаграждение на ищеца от м. декември  2016 г. до м. декември 2019 г., графици за периода от м. декември  2016 г. до  м. декември 2019 г. включително, справки за положен извънреден труд,  протоколи /от 2016 г. до 2019 г./, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и графици за периода;

 

 

          Указва на страните, че в 1-седмичен срок могат да вземат становище във връзка с доклада по делото.

 Предупреждава страните за последиците по чл.313 от ГПК, а именно: когато в предоставеният им едноседмичен срок от връчване на настоящото разпореждане не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

Указва на страните, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора, като при посочените способи ще заплатят държавна такса в половин размер.

 

        Да се уведомят  страните за разпореждането на съда.

 

                                              

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: