№ 5773
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110132634 по описа за 2021 година
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 02.08.2020г. ПТП на АМ „Тракия“,
км. 155, с посока на движение от гр. Бургас към гр. София, е изплатил по застраховка
“Каско” обезщетение за причинени имуществени вреди на увредения автомобил „Ф.П.”, с
рег. № ВР ... СА в размер на 14817,60 лв. и сторил ликвидационни разноски в размер на 15
лв. Посочва, че ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска застраховка” лек автомобил „С. с рег. № Х ... КС.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника като затраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
и въпреки отправените покани до него, същия не е заплатил дължимата сума. Претендира
обезщетението, ликвидационни разноски, както и законна лихва за забава от датата на
подаването на исковата молба до окончателното ѝ изплащане и разноски по делото.
Ответникът оспорва предявения иск, оспорва механизма на ПТП описан в исковата
молба, оспорва противоправността на поведението на водача на л.а. „С. с рег. № Х ... КС,
причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите, както и вината на водача. Намира
размера на заплатеното обезщетение за завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките уважаване на
предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице, за което
1) да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени следните обстоятелства:
Наличие на застрахователно правоотношение между собственика на лек автомобил
„С. с рег. № Х ... КС и ответника по застраховка “Гражданска отговорност“ и
Изплащане от страна на ищеца на собственик на л.а. „Ф.П.”, с рег. № ВР ... СА
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 14817,60 лв.
Между страните не се спори, а и от представена по делото застрахователна полица е
видно, че към 02.08.2020г. между ищцовото дружество и собственика на автомобил „Ф.П.”,
с рег. № ВР ... СА е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско”.
Ответникът оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л. а. „С. с рег. № Х ...
КС.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1768127 от
02.08.2020г.,съдържанието на който, независимо че същият в обстоятелствената си част
съставлява частен свидетелстващ документ, съдът кредитира изцяло като съответстващ на
доказателствената съвкупност по делото.
Същите обстоятелства се извеждат и от показанията на свидетелите С. Б. и И. Т.,
както и от заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, и от
които се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 02.08.2020г. около 16:45ч. л. а. „С. с рег. № Х ... КС се движи по АМ “Тракия“ с
посока на движение от гр. Бургас към гр. София и в района на км. 155+000 водачът
предприема маневра за смяна на лентите за движение – от дясна в лява, като не пропуска и
реализира ПТП с попътно движещия се отляво автомобил „Ф.П.”, с рег. № ВР ... СА.
Както се спомена горният механизъм се потвърждава и от Протокол за ПТП, както и
от показанията на свидетелите, участници в процесното ПТП.
Според чл. 25, ал. 1 от ЗДвП Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
2
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея.
Видно от доказателствата по делото водачът на л.а. „С. с рег. № Х ... КС е предприел
маневра, като се е отклонил от дясната лента в лявата лента на пътното платно на АМ
“Тракия“, като не е изпълнил задължението си по чл. 25 ЗДвП да се убеди, че няма да
създаде опасност за движението и да пропусне преминаващият в лявата пътна лента
автомобил „Ф.П.”, с рег. № ВР ... СА. С оглед горното съдът намира, че действията на И. Т.,
водач на л.а. „С. с рег. № Х ... КС, са противоправни по своя характер.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
По направеното в последното съдебно заседание възражение за липса на
изключителна вина на делинквента, поради движение на пострадалия с превишена скорост,
съдът намира следното: На първо място тези доводи са свързани с възражение за
съпричиняване, каквото, обаче, не е било направено с отговора на исковата молба.
Следователно и на основание чл. 133 ГПК същото не може да бъде въведено за първи път в
последното съдебно заседание, тъй като се явява преклудирано. Въпреки това следва да се
спомене, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП за превозни средства от категория В, каквото е
„Ф.П.”, с рег. № ВР ... СА, максималната разрешена скорост за движение по
автомагистрали, каквато е АМ „Тракия“, е 140 км.ч. Следва още да се спомене, че
противоречащата норма на чл. 73, ал. 1 от ПДвП е била отменена с Решение № 3799 от
20.04.2022 г. на ВАС - ДВ, бр. 9 от 2023 г., в сила от 27.01.2023 г. От показанията на
свидетелите, а и от заключението на САТЕ се установява, че автомобил „Ф.П.”, с рег. № ВР
... СА се е движел със скорост до 135 км.ч., която не е превишена. Ето защо и така
въведеното възражение се явява неоснователно, ако бъде разгледано по същество.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на автомобил „Ф.П.”, с рег. № ВР ... СА.
Заключението на експертизата, съдът кредитира като достатъчно ясно и обосновано,
съответстващо и с показанията на свидетелят, които кореспондират с възприетото от вещото
лице относно вредите и причинната връзка между тях и процесното ПТП.
Т.е. до размера на платеното застрахователно обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата - ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
3
което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като
деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите не
може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към
увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са
повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как
да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на
използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна
вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Видно от заключението на САТЕ стойността на застрахователното обезщетение за
увредения автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазени части в размер на 30% е 15055лв.
Конкретиката на случая сочи, че обезщетението за тотална щета е 15055лв./заключение
по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане по регресната претенция,
при условие че е платил такова обезщетение.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 14817,60 лв., съответно
до същия е възникнало неговото суброгационно право.
На осн. чл. 411 КЗ застрахователя по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. На съдът е служебно известно, че обичайният размер на
ликвидационните разноски е 15 лв., като тази сума следва да се включи към уважената част
на претенцията.
Следователно искът следва да бъде уважен до размера от 14832,60 лв., с включени
4
ликвидационни разноски.
Относно разноските по производството:
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ищеца и
разпоредбата на чл.78 ал. 1 от ГПК, ответникът носи отговорността за заплащане на
направените от ищеца разноски.
Разноските направени в производството от страна на ищеца са, както следва: ДТ–
593,30 лв., депозит за експертизи – 200 лв., депозит за свидетел – 30 лв. и юрк.
възнаграждение, определено от съда по чл. 25 НЗПП, в размер на 150 лв. или общо 973,30
лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...“ АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „...“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., както
следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 14 832,60 лв., представляваща неплатения
размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” относно автомобил „Ф.П.”, с рег. № ВР ... СА, поради настъпило на АМ
„Тракия“, км. 155 + 000, с посока на движение от гр. Бургас към гр. София,
пътнотранспортно произшествие на 02.08.2020г. по вина на водача на лек автомобил „С. с
рег. № Х ... КС, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ...“ АД, с вкл. 15,00 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от 09.06.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 973,30 лв., представляваща направените
от дружеството разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6