Р Е Ш Е Н И Е
№149/22.06.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Добрич, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 219/ 2020 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба от ОДМВР Добрич, чрез Директора, срещу Решение № 21 от 05.02.2020 г. по
НАХД № 375/ 2018 год. по описа на Районен съд – Балчик.
Касаторът счита
Решението на БРС за необосновано, немотивирано и издадено в нарушение на закона.
Изразява несъгласие с извода на съда, че Електронният фиш (ЕФ), предмет на
първоинстанционното производство, е издаден при съществени нарушения. Настоява,
че към момента на нарушението МПС е било собственост на дружеството, чийто
управител е наказан, като едва на следващия ден е регистрирана в Сектор „Пътна
полиция“ промяната на собствеността. Обръща внимание, че наказаното лице не се
е възползвало от възможността да подаде декларация за лицето, което е
управлявало МПС, поради което правилно е издаден ЕФ на негово име. Иска отмяна
на първоинстанционното Решение и потвърждаване на ЕФ.
В съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – И.Д.И.,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя Писмен отговор по
касационната жалба чрез адв. И.Т., с който иска да бъде оставена без уважение
касационната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Потвърждава установеното пред БРС, че на 30.04.2018 г. между „****“ ЕООД с
управител И.Д.И. и „****“ АД, Шумен, е бил сключен предварителен договор за
продажба на процесното МПС, представен по делото и владението на автомобила е
било предадено с приемо – предавателен протокол. Заявява, че окончателният
договор е бил сключен на 14.09.2018 г. и на същата дата е регистрирана продажбата
в Сектор „Пътна полиция“. Допълва, че е била изпратена декларация от наказаното
лице след получаване на ЕФ, в която са били описани горните обстоятелства и е
било заявено, че И. не може да посочи нито лицето, управлявало автомобила, нито
да представи свидетелството му за управление на МПС. Въпреки това АНО не бил
сторил необходимото да открие истинския извършител. В т. 3 от писмения отговор
отново обръща внимание, че прехвърлянето на правото на собственост е станало на
14.09.2018 г. Настоява, че изводът на съда, кой е действителният извършител на
деянието не е задължение на съда и на жалбоподателя, а на
административнонаказващия орган (АНО), е правилен. Счита жалбата за
неоснователна, като изтъква, че вместо да приеме факта, че отмяната на ЕФ
(неправилно е записано „наказателното постановление“) се дължи на неизвършените
и неизпълнени задължения по разкриване на обективната истина, АНО е депозирал
жалба против съдебното решение.
Представителят на
ДОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната
проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното
решение Районният съд е отменил Електронен фиш Серия К № 2276684 на ОДМВР
Добрич, с който на И.Д.И.,***, като законен представител на фирма „****“ ЕООД,
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това,
че на 13.09.2018 г., в 17.47 часа, в населено място, обл. Добрич, в с.
Оброчище, по улица „Червеноармейска“ до дом № 5, с посока на движение към КК
„Албена“, при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ час, е
управлявал с 83 км/ час МПС Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4МАТИК с рег. № ****. Отразено е
в ЕФ, че нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС DRN CAM № 11743с2.
В
първоинстанционното производство са събрани предварителният договор за
продажба, приемо – предавателният протокол, доказателства за годността на
автоматизираното техническо средство, декларацията на наказаното лице, справка
от КАТ за промяна на собствеността. Не е представен договор с нотариална
заверка на подписите, изискуем съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП при прехвърляне на
собственост на МПС.
За да отмени Електронния
фиш, съдът е приел, че при издаването на фиша са допуснати сочените в жалбата
нарушения. Позовал се е на обстоятелството, че владението на автомобила е било
предадено на друг субект, като едновременно с жалбата си жалбоподателят е подал
писмена декларация, в която, макар и да не е по утвърдения образец, е описано, че
владението на автомобила е предадено на „****” АД Шумен. Счел е, че тъй като тези
обстоятелства не са взети предвид от въззиваемата страна, процесният електронен
фиш не е бил отменен.
Сторил е извод, че
към датата на нарушението собственик на автомобила е било дружеството на
жалбоподателя, но владението на МПС е предадено на друго лице и в тази посока
са събрани доказателства. Допълнил е като мотив, че владението над автомобила
именно дава възможност за неговото управление, а това владение не е било
упражнявано от жалбоподателя, поради което въззиваемата страна е следвало да
анулира процесния фиш и да събере доказателства относно субекта, който
действително на 13.09.2018 г. е управлявал автомобила. При така сторените
изводи е отменил ЕФ.
Първоинстанционното
решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.
ЕФ съдържа
изискуемите по закон и съгласно приетия от МВР образец реквизити. Връчен е на водача, който е
упражнил правото си на защита чрез подаване на въззивна, а впоследствие и
касационна жалба. Нито във въззивното, нито в касационното производство са представени доказателства,
които да опровергават обективираните в ЕФ констатации за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Макар и да е
подал декларация, в която е описал обстоятелствата по сключване на
предварителен договор с друго юридическо лице за продажба на процесното МПС,
управителят на дружеството – собственик не е отразил относимите към спора факти
– лицето, управлявало МПС, както и не е приложил копие на свидетелството му за
управление. На датата, на която е получен ЕФ от И.Д. – 11.10.2018 г.,
собственик вече е „****“ АД Шумен. И.Д. е имал 14 – дневен срок да се свърже с
купувача и да изиска данни от него за лицето, управлявало МПС, още повече че се
касае за юридическо лице, при което МПС следва да бъде управлявано при издаден
пътен лист и заповед от управителя на дружеството – собственик. Той не се е
възползвал от тази възможност, а е заявил, че не може да посочи лицето,
управлявало описаното МПС на съответната дата и час, тъй като лицето (неясно
кое) било в чужбина. В този смисъл правилно АНО не е взел предвид получената
декларация и не е анулирал издадения ЕФ. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал.
2 ЗДвП при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на
регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни
трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm3
подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. По делото няма спор,
че прехвърлянето на собствеността съобразно закона е станало на 14.09.2018 г. В
тази насока е налице изрично признание от страна на И.Д. и неговия процесуален
представител в Писмения отговор по касационната жалба, налице са и
доказателства в първоинстанционното производство, където от приложената от
Сектор „Пътна полиция“ – Шумен справка се установява, че промяната в
регистрацията на автомобила и прехвърляне на собствеността е станало на
14.09.2018 г. по документ № 8258/ 14.09.2018 г. при нотариус № 24, като
заявлението за регистрация е подадено по електронен път от Нотариуса.
С оглед горните
обстоятелства и събрани доказателства, фактическият състав на чл. 189, ал. 5
във връзка с ал. 4 и чл. 188, ал. 2 ЗДвП е изпълнен и ЕФ е издаден
законосъобразно. Като е приел обратното, тъй като МПС било в чуждо владение,
БРС е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което да бъде потвърден издаденият ЕФ. Касае
се за формално нарушение, при което законодателят е обвързал наказауемостта с
активни действия на лицето, спрямо което е издаден ЕФ, а не на АНО, както
неправилно е приел БРС. Доказателствената тежест е изцяло на лицето, собственик
на МПС, с което е извършено нарушението, за
което е издаден ЕФ. При пасивно поведение на лицето, носител на
административноказателната отговорност по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗДвП,
последното търпи неблагоприятните последици от своето поведение. След като към
датата на нарушението – 13.09.2018 г. собственик е било „**** ЕООД, за което
спор няма, а и БРС също го е установил, то управителят на това дружество е
този, който следва да понесе административнонаказателната отговорност, ако в
предоставения от закона срок не изпълни задължението си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
както е в случая. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на
електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне
на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Съгласно чл. 189, ал. 6 от ЗДвП издаденият
електронен фиш се анулира и в следните случаи, а именно, ако от събраните
доказателства е установено, че моторното превозно средство е било обявено за
издирване или нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален
режим на движение. В конкретния случай не са налице тези предпоставки. В този
смисъл АНО не е имал правото да анулира издадения електронен фиш.
Предвид изложеното
касационната жалба се явява основателна, поради което решението на БРС като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Административен съд – Добрич, І
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 21 от 05.02.2020 г. по НАХД № 375/
2018 год. по описа на Районен съд – Балчик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №
2276684 на ОДМВР Добрич, с който на И.Д.И., ЕГН **********,***, в качеството му на представляващ „И. ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 48, ЕИК *********,
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона
за движение по пътищата за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: