Решение по дело №414/2009 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 11. 02. 2010 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на    първи февруари две хиляди и десета година в състав:

                             `                  Районен съдия: Петър Петров

при секретаря Р.И.…………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00414  по описа за 2009 г.  

И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявена е молба за развод по взаимно съгласие от  А.С.М., ЕГН ********** *** Тошево  и С.С.М., ЕГН ********** *** Т.

   Към молбата се съдържа споразумение, включващо реквизитите на чл.51, ал.1 СК.

В съдебно заседание съпрузите подържат молбата за развод, като изразяват сериозно и непоколебимо съгласие за разтрогване на брака.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 19. 06. 1983г пред ДЛГС  при Община гр. Д. По делото е прието за безспорно установено, че от брака си страните имат родени две деца- Н. С.С. и А. С.С., като и двете деца към момента са пълнолетни.

  Депозираното пред съда споразумение по чл.51, ал.1  СК не противоречи на закона, тъй като в него съпрузите са се споразумели относно имуществените отношения между съпрузите след развода, фамилното име на съпругата след развода, както и относно издръжката между двамата съпрузи след развода. В споразумението си страните са заявили,че по време на брака си не са придобили в режим на семейна имуществена общност движими и недвижими вещи. Страните заявяват, че към момента нямат семейно жилище по смисъла на закона, предмет на предоставяне за ползване след развода.  

С оглед на изложеното съдът приема за безспорно установено, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което е изчерпан от социалната си функция и съдържание.

Постигнатото споразумение,като непротиворечащо на закона и морала и защитаващо интересите на двамата съпрузи, следва да се утвърди с решение на съда на осн. чл. 330, ал.3  ГПК.

Предвид тази  фактическа и правна обстановка, съдът : 

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                              

     Прекратява с развод по взаимно съгласие сключения на 19. 06. 1983 год.  пред длъжностно лице по гражданско състояние при  Община гр. Д.

граждански брак между А.С.М., ЕГН ********** *** Т.  и С.С.М., ЕГН ********** *** Т.

 

На осн. чл. 330, ал.3 ГПК утвърждава постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК  между страните по следния начин:

1. Страните към момента нямат ненавършили пълнолетие деца.

2. По време на брака си страните нямат придобити движими и недвижими вещи в семейна имуществена общност.

3. Страните не притежават семейно жилище.

4. След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка по между си.

5. След прекратяване на брака съпругата ще   носи  фамилното си  име  по произход – А.

6.Разноските по делото се поемат поравно от двете страни.

7.Страните нямат неуредени имуществени отношения помежду си.

 

    ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН ********** *** Т.  и С.С.М., ЕГН ********** *** Т. да заплатят всеки един от тях по 7. 50 лв по сметка *** , представляваща окончателна държавна такса по делото.

                 Решението не подлежи на обжалване.

                                

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :