Решение по дело №3427/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1965
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20194520103427
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

___

 

гр. Русе, 26.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                           Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 3427 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.

          Ищецът В.Д.Г. твърди, с ответницата са наследници на баща им Д.Г. Г. - починал на 09.03.2017 г. По силата на договор за дарение № 164, том I, нот.дело № 271/20.01.1993 г. родителите им прехвърлили на сестра му целия си имот, а именно: апартамент № 9, на пети етаж в жилищен блок „А.", вх.Г, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ 84,54 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 12 от 4,67 кв.м., заедно с 1,026 % идеални части от сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена. По време на сделката имало семейно разговори между всички тях, че и ищецът ще бъде включен в това дарение. Затова с изненада той наскоро установил, че въобще не фигурира в нотариалния акт. Поради това претендира да бъде постановено решение за възстановяване на запазената му част от наследството на починалия му баща, като извършеното в полза на ответницата дарение на 20.01.1993 г. бъде намалено с 1/6 ид.част. Моли да му бъдат присъдени и разноските по делото.

          Ответницата Д.Д.Г. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че наследодателят им притежава и друго недвижимо имущество, подробно описано в отговора, което, заедно с процесния имот, образува наследствената маса по смисъла на чл.31 от ЗН. Моли претенцията да бъде отхвърлена, като й се присъдят направените по делото разноски.

          След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, като съобрази приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

          По делото не се спори, че ищецът и ответницата са брат и сестра и заедно с майка си Т.Х. Г. са наследници по закон на баща си Д.Г. Г.,***, починал на 09.03.2017 г.

          Предмет на спора е сделката на разпореждане, обективирана в нотариален акт № 164, т.I, н.д.№ 271/20.01.1993 г. по описа на РН, с която родителите на страните даряват само на ответницата следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се на V етаж в ж.бл.“А.“ в гр.Р, по бул.“Ц.О.86, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ 84,54 кв.м., при съседи: на изток-бул.“Ц.О.“, и стълбище, на запад-ап. от вх.“Д“, на север-ул.“П.Х.“, на юг-стълбище и двор, заедно с прилежащото му избено помещение № 12 с полезна площ 4,67 кв.м., при съседи: на изток-изба 15, на запад-коридор, на север-изба 13 и на юг-изба 11, заедно с 1,026 % идеални части от сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена.

          От приложените към отговора на ответницата писмени доказателства се установява, че към датата на откриване на наследството на бащата на страните, същият е притежавал и следните недвижими имоти: 1. ½ ид.част от апартамент № 14 в гр.Русе, по бул.“Ц.О.“82-84, вх.Б, ет.5, с площ 48.63 кв.м.; 2. ½ ид.част от поземлен имот в гр.Р, в землището на кв.“С.К.“, местност „Мерата“, с площ 536 кв.м.,  заедно с построената в него масивна постройка за сезонно ползване с площ 20 кв.м. Посочените два имота са  придобити в режим на СИО и след смъртта на Д. Г. собствеността се трансформира в дялова съсобственост, като в наследственото имущество остава ½ ид.ч. от него. 3. Парцел ХIХ, дворище пл.№ 95 в кв.36 по плана на с.Д.В., В. окръг, с площ 980 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда; 4. Нива от 4.202 дка в землището на с.Д.В., обл.М., в местността „С.“; 5. Нива от 9.002 дка в землището на с.Д.В., обл.М., в местността „Брестовете“; Тези три имота са придобити от наследодателя на страните като единствен наследник на родителите си Г. Г.П. и П.И.П.; 6. 1/2 ид.част от нива с площ 1,508 дка в землището на с.Б., местност „Алимана“ и 7. ½ ид.част от нива с площ 8.197 дка в землището на с.Б., местност „Усойна“. Останалата ½ ид.част след смъртта на Д. Г. е изкупена от ответницата от останалите четирима съсобственици /наследниците на Г. П. С./ и на 10.04.2019 г. двете ниви са продадени от тримата му наследници по закон.

          По делото е прието заключението по назначената съдебно-техническа експертизи относно пазарната стойност на всички гореописани седем имота към момента на откриване наследството на Д.Г. Г..

          Анализът на установените фактически положения, налага следните правни изводи:

          Ищецът, като син на починалия Д.Г. Г., попада в кръга на лицата, за които Законът за наследството в чл.28 регламентира запазена част от наследството. Съгласно закона, наследодателят може да се разпорежда с имуществото си, като тази свобода се ограничава с оглед обезпечаване интересите на най-близките наследници по закон. Когато той е оставил необходими наследници, не може извършени от него безвъзмездни разпореждания приживе да накърняват запазената им част. Тогава за тях е налице възможността, предвидена в чл.30 от ЗН, да искат намаляване на даренията или завещанията до размера, необходим за допълване на запазената им част, но след прихващане на направените в тяхна полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. В случая наследодателят е надарил дъщеря си – ответницата по делото, с процесния недвижим имот, като сделката е изповядана под формата на нотариален акт № 164/20.01.1993 г. Липсват твърдения, както и данни по делото, че в полза на ищеца са извършвани безвъзмездни разпореждания от страна на баща му.

          Както ищецът, така и ответницата, са наследници от категорията на необходимите по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗН /низходящи на дарителя/ и с право на запазена част. Съгласно чл.29, ал.3 от ЗН запазената част на преживелия съпруг е равна на запазената част на всяко дете и възлиза на 1/4 от имуществото на наследодателя, като разполагаемата част също е 1/4, или всеки от тримата наследници са с право на запазена част от 1/4.

          Следвайки алгоритъма в разпоредбата на чл. 31 от ЗН, най-напред следва да се образува наследствена маса, в която да се включват всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му – 09.03.2017 г. и след това се прибавят даренията с изключение на обичайните такива. За оценката им е меродавно състоянието, в което тези вещи са се намирали при откриване на наследството. Съобразно изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза, стойността на имуществото, останало след смъртта на наследодателя, възлиза на сумата 57 190.50 лева. Към нея се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите, а именно ½ от стойността на дарения имот /придобит в режим на СИО, като в наследственото имущество остава ½ ид.ч. от него/, която, съгласно заключението на експерта, е 39 093.50 лева или общата стойност на наследствената маса по чл. 31 от ЗН възлиза на 96 284 лева.

От така определената наследствена маса разполагаемата част на наследодателя Д. Г., определена съобразно чл. 28 от ЗН, е в размер на ¼ идеална част или възлиза на 24 071 лева, а останалата част е запазена част на наследниците. Запазената част на ищеца от наследството на неговия баща възлиза също на ¼ идеална част, респективно стойността на запазената му част се равнява на стойността на разполагаемата част на наследодателя. От стойността на имуществото, останало свободно след смъртта на наследодателя, ищецът би получил 1/3, която възлиза на сумата 19 063.50 лв. /57 190.50 лв. : 3/. Остават 5007.50 лева, която е и стойността, с която запазената му част от наследството на неговия баща е била накърнена и същата следва да му бъде възстановена / 24 071 лв. – 19 063 лв./.

След изчисляване на стойността на запазената част на наследника, съдът следва да пристъпи към преценка за приложимостта на чл. 36, ал. 2 ЗН, доколкото надареното лице също е наследник със запазена част. Съгласно цитираната разпоредба, когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Както бе посочено по-горе, стойността на запазената част на ищеца в настоящото производство е 24 071 лева, каквато е и стойността на разполагаемата част на наследодателя, сборът на които се равнява на 48 142 лева, а стойността на притежаваната ид.част от наследодателя от дарения имот към момента на откриване на наследството е 39 093.50 лева. Следователно, налице е хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗН и възстановяването на накърнената запазена част следва да се извърши в натура по правилата на чл.32 – чл.35 от ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания. Или възстановяването на накърнената запазена част фактически се извършва чрез намаляване на дарението с паричната сума, необходима за допълване на запазената част на наследника със запазена част, предявил иска, а не чрез обикновената дроб, посочена като размер на запазената част в чл.28 и чл.29 ЗН (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 34/26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 6256/2014 г. на ВКС, ІІ го).

Следователно, възстановяването на запазената част на В.Г. от наследството на Д. Г. следва да се извърши чрез намаляване на извършеното приживе от последния дарение на недвижим имот в полза на ответницата Д.Г. със сумата от 5007.50 лева.

При този изход на делото, съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска и по компенсация, в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 653.06 лв.  

Воден от горните мотиви, съдът

                                                                   

                                                          

 

 

Р Е Ш И :  

 

           

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по предявения от В.Д.Г., ЕГН **********, против Д.Д.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от Д.Г. Г., починал на 09.03.2017 г., в полза на Д.Д.Г. дарение на ½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се на V етаж в ж.бл.“А.“ в гр.Р., по бул.“Ц.О.86, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ 84,54 кв.м., при съседи: на изток-бул.“Ц.О.“, и стълбище, на запад-ап. от вх.“Д“, на север-ул.“П.Х.“, на юг-стълбище и двор, заедно с прилежащото му избено помещение № 12 с полезна площ 4,67 кв.м., при съседи: на изток-изба 15, на запад-коридор, на север-изба 13 и на юг-изба 11, заедно с 1,026 % идеални части от сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, което дарение е обективирано в нот.акт № 164, том I, нот.дело № 271/20.01.1993 г. по описа на РН, до размера на 5007.50 лева, необходим за възстановяване запазената част на В.Д.Г., ЕГН **********, от наследството на Д.Г. Г., починал на 09.03.2017 г., възлизаща на 5007.50/39 093.50 ид.част от половината от същия имот.

ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, 653.06 лева деловодни разноски по компенсация.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  О к р ъ ж е н  с ъ д – Р у с е  в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

         

                                                                                Районен съдия: