Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр. Велико Търново, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф.и участието на
прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10231/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение
№ 66 от 11.07.2019г. по НАХД № 121/2019г. по описа на Районен съд Свищов, е
потвърдено Наказателно постановление №РД-05-5/19.03.2019г. на Директора на РЗИ - Велико
Търново, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 лева, за извършено нарушение на нормата на чл. 56, ал. 1 от
Закона за здравето, на основание чл. 218, ал. 3, пр.1 от същия закон.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от „Елит Комерс“ ЕООД, чрез *** Н.Б. от ВТАК, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като
неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че не е доказан от
обективна страна състава на нарушението, тъй като проверяващите нямали лични
наблюдения и констатации дали угарките в пепелниците имат тютюнев произход. Липсвало
конкретно изпълнително деяние на нарушението, което счита за съществено
нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като поставяло санкционирания субект в невъзможност да разбере с
какво поведение е осъществил състава на посоченото нарушение. Счита, че за да
се приложи институтът на допустителството следва това
да е предвидено с изрична разпоредба, а чл. 56 от ЗЗ предвиждала забрана за
тютюнопушене, която можела да се осъществи само от физически лица. Предвид
гореизложеното моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго,
с което да се отмени процесното НП.
Ответникът
по касационната жалбата РЗИ - Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Моли решението на ВТРС да бъде оставено в сила, като постановено в
съответствие с материалния закон, без допуснати съществени процесуални
нарушения, както и обосновано на всички събрани поделото писмени и гласни
доказателства.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от СвРС и
наведените от касатора възражения намира за
установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът
не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка
по делото, която не е била спорна между страните.
На
24.01.2019г. била извършена проверка на заведението от инспектори в отдел
„Държавен здравен контрол“, Дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Велико Търново
в заведение „Бижу“, стопанисвано от дружеството жалбоподател „ЕЛИТ КОМЕРС“ ЕООД,
което било с капацитет от 60 места. Установено било, че клиентите пушат. На единадесет от общо деветнадесетте
маси в търговската му част, били поставени стъклени и порцеланови пепелници. В
седем от пепелниците има угарки от тютюневи изделия. Освен това на една от
масите с клиенти на заведението на нея, имало поставена картонена кутия с
цигари, марка „Dunhill“, а
клиентката от масата пушела от същите цигари и пелирала
в стъкления пепелник.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
НП като е дал вяра на показанията на разпитаните по
делото свидетели, като непротиворечиви и обективни, при чийто анализ е установил
безспорно, че в процесното заведение се нарушава
забраната за тютюнопушене и установява извършено от обективна страна нарушение
на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето. За
несъстоятелно е счетено възражението, че угарките е възможно да бъдат не от
тютюневи изделия, а от друго съдържание.
Наред с това нарушението било описано с всичките съставомерни
признаци от обективна страна, поради което възраженията за допуснати нарушения
по чл. 57 ЗАНН, е прието да не намират опора в събраните по делото
доказателства. За неоснователно е счетено и възражението за наличие на допустителство в конкретния случай. Съдът е намерил, че не
са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
не са установени по делото обстоятелства, които да сочат значително отклонение
от обществената опасност на нарушението, различна от типичната за случая.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Настоящият състав споделя доводите
на СвРС за доказаност на
обективните елементи от състава на нарушението. От данните по делото безспорно се установява, че при извършената от здравните инспектори от РЗИ
Велико Търново, съгласно предоставената им компетентност в чл. 231, ал. 2 от
Закона за здравето, от събраните доказателства се установява, че в това закрито обществено заведение
клиентите пушат тютюневи изделия, на 11
от 19-те маси са поставени пепелници, налице са угарки в седем от масите, а
една от клиентките пуши по време на проверката цигари марка „Dunhill“.
Според настоящия съдебен състав,
правилно е била ангажирана отговорността на касатора. Няма
допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на
правото на защита на лицето. Пряко относимите факти
към съставомерните признаци на нарушението са
подробно описани в АУАН и НП. Извършеното деяние по съществото си представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ налагаща
забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. Процесното
заведение „Бижу“ отговаря на критериите, очертани в разпоредбата § 1а б. в от
ДР на ЗЗ, като място, достъпно и предназначено за обществено ползване.
Неоснователни са твърденията в жалбата,
че е приложен институтът на допустителството, без
изрична разпоредба в специалния закон. С обжалваното НП не е
ангажирана отговорността на управителя на процесния
обект, а на самото дружество по реда на чл. 83 от ЗАНН, вр.
чл. 218, ал. 3 от ЗЗ, поради което за допустителство
по чл. 10 от ЗАНН, не може да става дума, тъй като, то може да бъде осъществено
само от физически лица. В тази връзка ирелевантно е
какви са били отношенията между юридическото лице управителя на обекта и
възражението, че отговорността следва да се носи от управителя на заведение
„Бижу“, тъй като търговеца разполагал с много обекти и физически не можел а
контролира всички. Ирелевантно е и обстоятелството,
че проверяващите не са санкционирали клиентите на заведението, които по време
на проверката са пушили тютюневи изделия. В случая е налице безвиновна обективна отговорност на юридическото лице,
която не зависи от вината на конкретното физическо лице. Достатъчно е да е
осъществен фактическият състав на нарушението и за него в чл. 218, ал. 3, във
връзка с ал. 1 от Закона за здравето, в приложимата към датата на извършването
на нарушението редакция, е предвидена санкция за юридическо лице.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 11.07.2019г. по НАХД № 121/2019г. по
описа на Районен съд Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.