РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 704
гр. Пловдив, 26
май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на двадесет и шести
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя
ч. адм. дело № 1046 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 41
ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
2. Образувано е по
жалба, предявена от “АХИЛ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Мизия“ № 8, ет. 1, ап. 2, представлявано от А.Х.К.,
подадена чрез адвокат Н.А., със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. ******* против действия на органите по
приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 010101535371_5 от 16.04.2020 г., потвърден с Решение № 155 от 04.05.2020
г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваните действия, като се
иска тяхната отмяна от съда.
Претендират
се сторените разноски, съгласно приложен списък на разноските.
3. Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че процесните
действия са правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат
потвърдени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Относно претендираното
адвокатско възнаграждение се прави възражение за прекомерност.
ІІ.
За допустимостта:
4. Процесните действия са обжалвани в предвидения за
това срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който с Решение
№ 155/04.05.2020 г. е отхвърлил жалбата на “АХИЛ ТРЕЙД“ ЕООД. Така постановеният от горестоящия в
йерархията административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ по отношение на посочените действия на органите по
приходите.
ІІІ. За фактите:
5. На 15.04.2020 г. в пункт за фискален
контрол ГКПП Кулата, органи по приходите при Главна дирекция „Фискален Контрол“
при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България по реда на Глава Петнадесета
А от ДОПК, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 010101535371_1 от 15.04.2020 г. Предмет на проверката са били
стоките, превозвани с товарен автомобил марка МАN, рег. № РВ***** КР и ремарке рег. № СТ **** ЕН, като
същата е осъществена в присъствието на водача П.Т.. В хода на проверката
органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13,
ал. 2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията
на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу само
Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./,
като от придружаващите стоката превозни документи, са снети данни за получателя,
превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване,
датата и часа на разтоварване.
При
проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба
№ Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното средство е поставено техническо
средство за контрол № 0581120.
6. На 16.04.2020 г., в присъствието на И.Г.К.,
в качеството му на присъствал на проверката, е констатирано, че в 11:02 часа транспортното средство не е пристигнало
на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и
място, както и че представител на получателя на стоката или упълномощено от
него лице не се е намирал на посочения адрес на получаване/разтоварване на
стоката.
Тези
действия са обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101535371_2 от 16.04.2020 г.
7. На същата дата - 16.04.2020 г., в 14:30
часа, в присъствието на упълномощеното лице от “Ахил трейд“ ЕООД – Е.Г.П.и водача
на превозното средство М.М.Д., е констатирано, че има смяна на водача на транспортното средство (ТС) и че
ТС не е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от първия
водач П.Т. час.
В хода на проверката е установено, че поставеното
техническо средство за контрол на транспортното средство не е с ненарушена
цялост.
Тези
действия са обективирани в Протокол за отстраняване/поставяне на техническо
средство за контрол № 010101535371_4 от 16.04.2020 г., в който изрично е
посочено, че с оглед така констатираните факти, водачът П.Т. следва да се яви в гр. Пловдив, ул. „Трети март“ № 28 на
23.04.2020 г. в 15:00 часа, за съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение.
8. На същата дата и в същия час - 16.04.2020
г., в 14.30, е осъществена и проверка по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба №
Н-2 от 30.01.2014 г., а именно проверка на място на разтоварване/получаване на
стоката в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180, в присъствието на
упълномощеното лице на “Ахил трейд“ ЕООД – Е.Г.П.и водача на превозното средство М.М.Д.. Осъществени са действия по установяване
съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от
превозните документи и фактически установените такива на място при
разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между
декларираното и установеното количество стока.
За
тези действия е съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 010101535371_5 от 16.04.2020 г.
При
тези данни, в същия този протокол, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е
определено обезпечение, както следва:
- вид на стоката: „маслини“; количество: 12550
кг.; пазарна цена за 1 брой: 4,50 лв.; обща стойност на пазарната цена 56 475,00
лв.; размер на обезпечението 16 942,50 лв.
Според констатациите в протокола, пазарните цени на
описаните стоки, използвани за определяне размера на обезпечението, са
изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел
„Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, при
прилагане разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министър на
финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. При определянето й е използван метода на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци.
Протоколи,
изготвени от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, определящи пазарната цена на
процесните стоки, не са представени от страна на приходна администрация.
Изрично е посочено, че сумата на обезпечението,
представляваща 30 на сто от пазарната стойност на стоката, следва да се преведе
по цитираната в протокола банкова сметка ***. Пловдив, а банковата гаранция или
платежното нареждане за преведена сума в размер на 16 942,50 лв., следва
да бъдат представени на Началник сектор „Оперативни дейности“ на адрес гр.
Пловдив, ул. „Победа“ № 17 и изпратени на електронен адрес ******в срок от 72
часа, който започва да тече от крайния час на приключване на проверката.
Посочено е още, че на основание чл. 121а, ал. 4, в
случай, че обезпечението не се представи в срок до 72 часа от изземването, а
при бързоразваляща се стока - до 24 часа, стоката се
смята за изоставена в полза на държавата.
В раздел „други констатации“ са преповторени
констатациите,съдържащите се в предходно издадените протоколи (описани
по-горе), като в допълнение е посочено, че от проверяването дружество не е подадено Искане от получател/купувач на
стока с висок фискален риск, с което да е променен часа и мястото на
разтоварване на стоката.
9. Стоката е
оставена на отговорно пазене в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180, като за
МОЛ и пазач на стоката е назначена Е.Г.П., пълномощник на проверяваното
дружество. В тази връзка е съставен Приемо-предавателен протокол № 010101535371_7 от 16.04.2020 г.
10. Най-накрая е
съставен и Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101535371_10 от 21.04.2020 г. в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“
№ 180, в който е посочено, че на основание чл. 121а, ал. 3, изречение 2,
предложение второ от ДОПК, органите по приходите освобождават иззетата с
Протокол № 010101535371_5 от 16.04.2020
г. стока с висок фискален риск, поради представяне на обезпечение в
пари/безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не
по-малко от 6 месеца, 30 на сто от пазарната стойност на стоката в размер на 16 942,50
лв.
11. В срока по чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните действия на органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101535371_5 от 16.04.2020 г. С Решение № 155/04.05.2020 г., както вече бе казано, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на „АХИЛ ТРЕЙД“ ЕООД. За да постанови този резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в цитираните по-горе протоколи.
В допълнение в решението се твърди, че „АХИЛ ТРЕЙД“ ЕООД:
за периода от 01/2018 г. до 03/2020 г. е
получател и доставчик по доставки с „рискови“ контрагенти, както и че има
невключени ДКИ в по-големи размери (най-големия размер на ДО е - 855 лв.,
следван от - 420 лв. и накрая - 320 лв.); за периода 01.01.2019
г. до 31.03.2020 г. има получени доставки с право на ДК в малки размери, които
не са били обявени от доставчиците му; че „…от
показателите в СБ за 2019 г. ЗЛ натрупва значителни количества стоки,
надвишаващи няколко пъти декларираните приходи по ГДД за 2019 г., което обстоятелство
е индикация за отклонение от реално дължимите данъци – ДДС и корпоративен
данък…“.
Посочено още, че използваният метод в
конкретния случай за определяне на пазарната цена на процесните стоки е този на
сравнимите неконтролирани цени регламентиран в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.
на министър на финансите за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени, а пазарните цени се определят в ЦУ на НАП от
експерти по регламентиран начин и ред – утвърдена процедура ФК 4 „Определяне на
пазарни цени на стоки с висок фискален риск“ и цитираната наредба. Изготвен е
протокол за извършена експертиза на пазарни цени на стоки с висок фискален
риска, в който е посочена пазарната стойност на стоката.
Във
връзка с горните „фактически установявания” от страна на ответния
административен орган не са ангажирани НИКАКВИ писмени доказателства, което
изключва необходимостта от тяхното обсъждане.
Това са били основанията да се приеме,
че безспорно е установено наличието на хипотезите на чл. 121а, ал. 3 във връзка
с ал. 1, т. 4 от ДОПК за обезпечаване на доказателствата.
ІV. За правото:
12. Редът за упражняване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, е уреден в
глава XV"a" от ДОПК.
В частност, според чл. 127в, ал. 1 от ДОПК, в случаите на
вътреобщностно придобиване на стоки с висок фискален риск при влизане на
транспортното средство на територията на страната на фискалния контролен пункт
органът по приходите има право да поставя технически средства за контрол на
транспортното средство и печат/щемпел с надпис "висок фискален риск -
вътреобщностно придобиване" върху превозния документ. Техническите
средства за контрол се отстраняват от орган по приходите на мястото на
разтоварване на стоката (чл. 127в, ал. 2 от ДОПК). Техническите средства за
контрол се отстраняват не по-късно от 4 часа от заявения от водача час съгласно
чл. 13, ал. 2, т. 3. Когато е подадено
уведомление за промяна по чл. 13, ал. 3, т. 1, отстраняването на техническите
средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаване на
уведомлението (чл. 127в, ал. 3 от ДОПК).
Според чл. 13, ал. 2, т. 3 от кодекса, при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен да декларира пред органа по приходите данни за вида и
количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на
получаване на стоката, както и да заяви ОЧАКВАНИЯ
час на разтоварване/получаване, в случай че липсват документи или
документите не съдържат тези данни.
Използваният от законодателя израз „да заяви ОЧАКВАНИЯ час“ е ясен и небудещ
никакво съмнение, за да се нуждае от тълкуване, но с оглед конкретиката на
настоящия административноправен спор е необходимо да се направи следното
уточнение:
Очевидно обсъжданият израз означава заявяване на един
предполагаем час на разтоварване, поради което е недопустимо да се очаква, а
още по-малко да се изисква от водача на превозното средство да пристигне в
мястото за разтоварване точно в предварително обявения от него час. В подкрепа
на този извод е и разпоредбата на чл. 127в, ал. 3 ДОПК, в която изрично е
предвидено техническото
средство за контрол да бъде отстранено не
по-късно от 4 часа от заявения от водача час съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3.
13. Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност са предприетите действия за обезпечаване на
доказателства на орган по приходите в хода на проверка по извършване на
фискален контрол, чиято правна уредба е в чл. 121а, във връзка с чл. 40, ал. 1,
във връзка с чл. 13, ал. 3, т. 4 и Глава XV"a" от ДОПК.
В разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ДОПК,
изчерпателно за изброени хипотезите, при наличието на които органът по
приходите, извършващ фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск, може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя. Една от тези
хипотези е тази по т. 4 на ал. 1 на чл. 121а от кодекса, а именно неявяване на водача на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й.
В чл. 121а, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че мерките по ал.
1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни.
Според ал. 3 на чл. 121а от ДОПК обаче, в случаите по ал.
1 и 2 органът по приходите предприема и действия
по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този
случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето
действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от
6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане
на разноските по изземването и съхранението й. Следователно, цитираната ал. 3 на
чл. 121а от ДОПК урежда правомощието на органа по приходите (извършващ фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск), освен предложението
до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки върху
имущество на получателя, да извърши и действия по обезпечаване на
доказателствата по чл. 40 ДОПК, като съдържанието на тези действия се свежда до
изземването на стоката и документите за нея, продължаване на забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК, освобождаване на стоката след
представяне на обезпечение и заплащане на разноски по изземването и
съхранението й, като ако не се представи обезпечението в сроковете по чл. 121а,
ал. 4 от ДОПК стоката се смята за изоставена в полза на Държавата.
14. При извършената
проверка на дружеството-жалбоподател органите по приходите са приели наличието
на хипотезата по чл. 121а, ал. 1 т. 4 ДОПК (неявяване на водача на
транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й), допускаща предприемане на действия по обезпечаване на
доказателства, уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 4 и чл. 40 от ДОПК.
15. В тази връзка,
наложително е още веднъж да се подчертае, че тълкуването на цитираните по-горе
разпоредби налагат да се приеме, че за да е налице хипотезата на чл. 121а, ал.
1, т. 4 ДОПК е необходимо:
- първо, органите по приходите да са изчакали
пристигането на транспортното средство в рамките на 4 часа от очаквания час на пристигане (по
арг. от чл. 127в, ал. 3 във връзка с чл. 13, ал. 2,
т. 3 от ДОПК);
- второ, водачът и/или получателят/купувачът да
не са се явили в този срок (в рамките на 4 часа от очаквания
час на пристигане);
- трето, получателят/купувачът да не е подал искане по чл. 13, ал. 4 от Наредба № Н-2 от
30.01.2014 г., след изтичането на въпросните
4 часа от очаквания час на пристигане.
16. В настоящия
случай, депозираната по делото административна преписка не обосновава наличието
на коментираната хипотеза. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че
цитираната от органите по приходите (в Протокол за
отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 010101535371_4
от 16.04.2020 г. и в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 010101535371_5 от 16.04.2020 г.) декларация на водача П.Т. за очаквания час на разтоварване
не е представена по делото, което възпрепятства съда да установи верността на
твърденията на приходна администрация в тази насока. Нещо повече, дори
обстоятелството, че П.Т. е водачът на превозното средство не се установява по
категоричен начин от данните по делото, доколкото Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
010101535371_1 от 15.04.2020 г. не е
подписан нито от органите по приходите, нито от присъствалия на проверката П.Т..
Правилата
за доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така и за
органа по приходите. Разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от ДОПК, приложима в настоящото производството по препращане на § 2
от ДР на ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците
от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се
приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Именно
изложените до тук съображения изключват приложението на разпоредбата на чл.
121а, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 4 и чл. 40 от ДОПК в настоящия казус.
Само за пълнота следва да се констатира въз основа на данните по делото, че
първата проверка на органите по приходите в мястото на разтоварване (когато
е констатирано неявяване на водача на транспортното средство и на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й), е извършена на
16.04.2020 г. в периода от 10:30 до 11:09 часа, според Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 010101535371_2 от 16.04.2020 г., а
следващата (когато е отстранено техническото средство за контрол и е
извършена проверка за съответствие между посоченото в документите и
установеното при проверката види и количество стоки - Протокол за
отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 010101535371_4
от 16.04.2020 г. и в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 010101535371_5 от 16.04.2020 г.), е започнала на
същата дата в 14:30 часа, т.е. в рамките на коментираните по-горе 4 часа,
съобразно чл. 127в, ал. 3 ДОПК.
17. Относно размера на определеното обезпечение:
Каза се, според чл. 121а,
ал. 3 от ДОПК, обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната
стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й. В закона липсва изрична разпоредба за начина на определяне на
пазарната стойност на стоката и органа и/или лицето, което я определя.
Несъмнено е, че
обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде
определено още в протокола/акта, с който е постановено временното изземване на
стоката и налагане на обезпечителните мерки. Последният се съставя от органите
по приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната
стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл.
В тази насока, трябва да се посочи и това, че Наредба
№ Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена във всички случаи да бъде
определяна от независим лицензиран оценител и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и
чл. 65 от Наредбата). Напротив – допуска се само по преценка на органите по
приходите да бъдат ползвани такива оценки.
18. Според § 1, т. 8 от ДР на ДОПК – „Пазарна цена“ е сумата без
данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите
условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не
са свързани.
Съответно, в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани
конкретните методи, посредством които може да се определя „пазарната цена“,
когато това е необходимо във връзка с приложението на конкретни разпоредби на
процесуалния кодекс. Първо посочен между тях е „методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци“ и той именно, съгласно процесния
протокол, е бил приложен в конкретния казус при определяне на размера на
обезпечението за освобождаване на процесните стоки.
Според чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. - Методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за
продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по
съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.
Явно е, че съобразно цитираната нормативна
разпоредба, определянето на пазарната цена на една стока към конкретен момент
във всички случаи трябва да бъде извършено при сравняване на цените и условията
на точно определени конкретни сделки, извършени между независими търговци, т.е.
трети за жалбоподателя и съконтрагентите му лица.
За да бъде приложен този метод и съответно да се
определи пазарната цена на процесните стоки, безусловно необходимо е било органът
по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в същия период
и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе стойностите по тях с
процесните такива, като ги коригира, с оглед критериите, посочени в чл. 20 от
Наредбата.
Казано с други думи, отговорът на въпроса дали
пазарната цена на стоката и размерът на разпореденото обезпечение са определени
в съответствие с нормативно установения за това ред, е възможно да бъде даден
само, ако са налице несъмнени данни за наличието на конкретни сделки между
конкретни правни субекти, които имат за конкретен обект идентични стоки. Това
именно са обстоятелствата, които органите по приходите е трябвало да изследват
и с оглед на които е трябвало да изградят своите констатации и изводи.
19. В случая обаче, определянето на пазарната цена на стоките не е основано на отделно
индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени правни
субекти. В процесния Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101535371_5 от 16.04.2020
г., изрично е записано, че „Пазарните цени на описаните стоки,
използвани за определяне размера на обезпечението, са изчислени въз основа на
протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ
контрол“ в дирекция „Финансов контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите…“. Въпросните протоколи, каза се, не са представени по делото, поради което тяхното съдържание остава
неясно както за съда, така и за жалбоподателя. Това от своя страна обезсмисля
дадените указания, че преизчисляването на пазарната цена, както и това на
размера на обезпечението, може да се извърши, ако получателят на стоката
представи пред НАП експертиза, доказваща промяна в пазарните условия на
територията на Република България, при положение, както вече се посочи, не е
ясно кои пазарни условия е имал предвид административният орган.
Липсата на данни за определяне на пазарната
стойност на стоката в съответствие с нормативно установения за това ред, без
съмнение нарушава правата и законоустановените интереси на същия в хода на
административната процедура. Това пък налага да се приеме, че жалбата, с която
е сезиран съдът, е основателна.
20. Изложените до тук съображения,
обосновават извод за незаконосъобразност на оспорените действията
на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск № 010101535371_5 от 16.04.2020 г. Те ще
следва да бъдат отменени.
V. За разноските:
21. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 850 лв., от които 50 лв. платена държавна такса за
образуване на съдебно производство и 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Неоснователно се явява възражението на ответния
административен орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение /800 лв./, с оглед фактическата и правна сложност на
настоящото дело, която впрочем не зависи от обстоятелството дали делото се
разглежда в открито или закрито съдебно заседание. В настоящия случай се касае
за оспорване действия на органите по приходите, които пряко и непосредствено
засягат имуществената сфера на жалбоподателя, което определя настоящия
административноправен спор като такъв с материален интерес. При материален
интерес 16942,50 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение
определено по правилата на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза в размер на 1038 лв. Заплатеното по делото
възнаграждение очевидно е под този минимум.
Така
мотивиран, на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, Пловдивският административен
съд, ІI отделение, ХVІІ състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ действията
на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск № 010101535371_5 от 16.04.2020 г., потвърдени с
Решение № 155 от 04.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите гр. София да заплати на “АХИЛ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Мизия“ № 8, ет. 1, ап. 2,
представлявано от А.Х.К., сумата от 850 лв. – заплатените държавна такса и
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.