Присъда по дело №7434/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 14
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330207434
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
СъдебниЕленка Димитрова Златева

заседатели:Тоска Георгиева Иванова
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
и прокурора Никола Н. Тъпчев
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Наказателно дело от общ
характер № 20215330207434 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдима Б. Р. Ч., родена на ********** г. в гр. П., живуща
в с. Й. Г., обл. П., ул. ********, б., българска гражданка, с образование седми
клас, безработна, омъжена, осъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това,
че в периода от неустановена дата през месец януари, 2019 година до
09.07.2019 г., в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, е
отнела чужди движими вещи на обща стойност 3550 /три хиляди петстотин и
петдесет/ лева от владението на Н. Д. П. от гр. Пловдив, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени, както
следва:
- на неустановена дата през месец януари, 2019 година в гр. Пловдив е
отнела чужди движими вещи - 1 бр. дамска блуза с дълъг ръкав на стойност
15.00лв.. 1 бр. памучен дамски панталон на стойност 10.00лв., 1 бр. парфюм в
1
стъклена бутилка от 75мл. с неустановена марка, на стойност 65.00лв., 2 броя
метални касички на единична стойност от по 1.50лв и парична сума в размер
на 2510 лв, или всички отнети вещи на обща стойност 2603 лв. от владението
на Н. Д. П. от гр. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
- на 09.07.2019г. в гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи - 1 бр.
мъжка чанта от естествена кожа на стойност 30.00лв, 1 бр. мъжки кожен
портфейл на стойност 10лв., и парична сума на стойност 907лв., или всички
отнети вещи на обща стойност от 947 лв. от владението на Н. Д. П. от гр.
Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. с чл.26, ал. 1, вр. чл. 58А, ал.1,
вр. с чл. 54, ал. 1 от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимата Б. Р. Ч. със снета по делото самоличност за
ВИНОВНА в това, че на 18.07.2019 г. и 19.07.2019 год. в гр. Пловдив с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила у Ст. Ст. С. от гр. П.
заблуждение, че работи в болница и ще му помогне да бъде приет в болницата
и да му бъде направено медицинско изследване и с това му е причинила
имотна вреда в размер на 3800 /три хиляди и осемстотин/ лева, поради което
и на основание чл. 209, ал.1, вр. чл. 58А, ал.1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК от НК я
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК ГРУПИРА наказанията
на подсъдимата Б. Р. Ч. по настоящото дело и по НОХД № 1934/2019г., по
описа на Окръжен съд – Пловдив, като НАЛАГА едно общо най – тежко
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното
наказание ГЛОБА в размер на 843,79 лева.
На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА определеното общо най –
тежко наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА, като подсъдимата следва да изтърпи
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. Б от ЗИНЗС наказанието от ТРИ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 25, ал.2 от НК ЗАЧИТА изтърпяното наказание по кое
да е от влизащите в съвкупността дела, а именно от 12.01.2020 до 26.03.2020г.
и от 27.03.2020г. до влизане в сила на настоящата присъда.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: три броя компактдискове,
приложени по делото да останат по делото до неговото унищожаване.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: един брой дамска блуза, един
брой дамски панталон, един чифт сандали и бяла кожена чанта, поставени е
жълта найлонова торбичка, намиращи се на съхранение при домакин на 4 РУ
ОДМВР Пловдив да се ВЪРНАТ на подсъдимата Б. Р. Ч., след влизане в сила
2
на настоящата присъда.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. Б. Р. Ч., със снета по
делото самоличност да заплати направените по делото разноски по сметка на
ОД на МВР - Пловдив в размер на 732,20 /седемстотин тридесет и два лева и
двадесет стотинки/.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на глава ХХІ от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
по НОХД № 7434/2021 год., ПРС - ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимата Б. Р. Ч. за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за
това, че в периода от неустановена дата през месец януари, 2019 година до
09.07.2019 г., в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, е
отнела чужди движими вещи на обща стойност 3550 /три хиляди петстотин и
петдесет/ лева от владението на Н. Д. П. от гр. Пловдив, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени, както
следва:
- на неустановена дата през месец януари, 2019 година в гр. Пловдив е
отнела чужди движими вещи - 1 бр. дамска блуза с дълъг ръкав на стойност
15.00лв., 1 бр. памучен дамски панталон на стойност 10.00лв., 1 бр. парфюм в
стъклена бутилка от 75мл. с неустановена марка, на стойност 65.00лв., 2 броя
метални касички на единична стойност от по 1.50лв и парична сума в размер
на 2510 лв, или всички отнети вещи на обща стойност 2603 лв. от владението
на Н. Д. П. от гр. Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои;
- на 09.07.2019г. в гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи - 1 бр.
мъжка чанта от естествена кожа на стойност 30.00лв, 1 бр. мъжки кожен
портфейл на стойност 10лв., и парична сума на стойност 907лв., или всички
отнети вещи на обща стойност от 947 лв. от владението на Н. Д. П. от гр.
Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
както и за престъпление по чл.209, ал.1 НК, за това че на 18.07.2019 г. и
19.07.2019 год. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила у Ст. Ст. С. от гр. Пловдив заблуждение, че работи в болница и ще
му помогне да бъде приет в болницата и да му бъде направено медицинско
изследване и с това му е причинила имотна вреда в размер на 3800 /три
хиляди и осемстотин/ лева.
Производството е по реда на чл.370 и сл. от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимата Ч. обвинение
изцяло. Предлага на същата да се наложи наказание по съвкупност след
редукцията на чл.58а, ал.1 НК в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода, определено при условията на чл.54 от НК. Същото
пледира да се търпи при първоначален „строг“ режим. Веществените
доказателства дискове със записи да останат по делото, а останалите да се
върнат на подсъдимата. Разноските да останат в нейна тежест.
По делото не е предявен граждански иск, не участва и частен обвинител.
Подсъдимата Б.Ч. признава вината си, както и обстоятелствата
изложени в ОА по реда на чл.371, т.2 от НПК. Лично и чрез своя защитник
1
моли за минимално наказание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимата Б. Р. Ч. е родена на 24.07.1971 г. в гр. *******, живуща в
************ № 9. Тя е б., българска гражданка, с образование седми клас,
безработна, омъжена, осъждана, ЕГН **********.
Тъй като имала нужда от средства, но не полагала трудова дейност,
подсъдимата Ч. търсела контакти с възрастни мъже, които под различен
предлог мотивирала да и предоставят парични средства. Така на неустановена
дата през месец януари 2019год. в района на Четвъртък пазара в гр.Пловдив
около обяд се запознала със свид.Н.П. / починал на 13.11.2021год./.
Последният бил роден през 1936 год. и обитавал жилище в същия град на
***********. След като завързала разговор със свидетеля от него разбрала ,
че е вдовец и живее сам в посочения имот. Тогава му предложила да се грижи
за него и да му готви. Мотивиран от любезното й отношение, свид.П. поканил
подсъдимата в жилището си да пият по една ракия. Последната приела
поканата и двамата се качили в апартамента на пострадалия. Там Ч.
предложила на свид.П. да правят секс, но последният отказал, тъй като
предвид напредналата си възраст не можел фактически да осъществи
сексуален контакт. Двамата започнали да употребяват алкохол и в резултат
пострадалия заспал. В този момент подсъдимата решила да отнеме вещи,
срещу които да се сдобие с парични средства и започнала да тършува из
жилището на свидетеля. От шкафче в детската стая отнела парична сума в
размер на 1910лева, която била поставена в кожена чанта с цип. От секция в
спалнята пък взела сумата от 600лева, които били поставени в детски метални
касички. Освен това взела и 1бр.парфюм в стъклена бутилка от 75мл, 1 бр.
дамска блуза с дълъг ръкав и 1 бр. памучен дамски панталон. След това
напуснала жилището на пострадалия. На 09.07.2019год. обаче отново
посетила дома на свид.П. като се представила за инкасатор към „ВиК“.
Свидетеля обаче я разпознал като жената гостувала му в началото на годината
и възразил, че инкасаторката е друга жена. На това подсъдимата отвърнала,
че всъщност титулярката била болна и тя я замества. Така все пак получила
достъп до вътрешността на жилището. След като записала числата на
водомера, под предлог че иска чаша кафе, успяла да ангажира вниманието на
пострадалия с приготвянето му. Използвайки това време, докато свид.П. бил в
кухнята, подсъдимата взела от детската стая мъжка черна кожена чанта, в
която имало пари – сумата от 907лева, но и лична карта на пострадалия, карта
за БДЖ, а и портфейл. Връщайки се с кафето, свид.П. не възприел нищо
нередно, а подс.Ч. решила да си тръгне. Тъй като асансьорът в сградата бил с
чип дори помолила свидетеля П. да я придружи до съоръжението. Едва след
връщането в дома си, подстрадалия П. установил липсата на чантата си.
Съобщил за станалото на своята дъщеря – свид.Д.Д., която сигнализирала
2
органите на МВР.
Междувременно на 18.07.2019г. подс.Ч. се запознала със свид.С.С.. Това
станало в гр.Пловдив, в парк находящ се в близост до дома на последния,
находящ се на ************* в същия град. Докато седял в парка, подс.Ч. се
приближила до свидетеля и завързала разговор с него. Тъй като свид.С. бил с
протеза на крака и патерица, повод за запознанство станало здравословното
му състояние. Представила се с името „Г.“, както и че била медицинска сестра
в УМБАЛ „Св.Георги“- Пловдив. Започнала да „споделя“ факти от личния й
живот като по този начин целяла да спечели доверието на пострадалия С..
Предложила му и съдействие за лечение на крака му като дори симулирала
разговор с лекар по телефона. Обявила цена от 1000 лева за манипулация по
поставяне на дренаж, с което щяла да се подобри чувствителността на
крайника. С оглед горното, свид.С. предоставил банковата си карта на
подсъдимата, както и ПИН кода за същата, за да изтегли сумата от 1000лева.
Подсъдимата се възползвала от това и изтеглила сумата от 800лева на същата
дата от банкомат в МОЛ Пловдив. След това се върнала при пострадалия, но
го излъгала, че не успяла да изтегли никакви пари. Тогава се разбрали вечерта
подсъдимата да преспи в жилището на свид.С., а на другия ден да отидат до
банков клон , където самия пострадал да изтегли нужната сума. На
19.07.2019г. двамата посетили банков клон на „Пощенска банка“ находящ се
в гр.Пловдив, бул.“Мария Луиза“№20. Там свид.С. изтеглил сумата от
3000лева. Този по-голям размер на сумата подсъдимата обяснила с
необходимостта да се направи цветна снимка, както и последващо лечение.
Парите трябвало да се занесат в УМБАЛ „Св.Георги“ на лекаря.Горното било
уточнено чрез нов „разговор“ по телефон с последния от страна на
подсъдимата в присъствие на постр.С.. Ето защо и свидетеля предоставил
тази сума на подсъдимата. След това с колата на свидетеля се отправили към
посоченото здравно заведение. Свид.С. паркирал на северния паркинг, а
подсъдимата му казала, че отива да плати снимката. Разбрали се да се
срещнат пред централния вход на сградата. На посоченото мяст пострадалия
чакал около час, но след като подс.Ч. така и не се появила, постр.С. разбрал,
че е станал жертва на измама. В хода на започналото разследване, подс.Ч.
върнала на свид.С. сумата от 1000лева, както и обещала да възстанови сумата
от 2800лева, но не сторила последното.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от самопризнанието на подсъдимата Ч. направено в
съдебно заседание, с което потвърждава описаните факти в ОА, както от
показанията на свидетелите депозирани в досъдебната фаза на процеса – Ст.
Ст. С., С. Д. Б., А. П. Д., Н. Д. П., Д. Н. Д. и Д. Р. А., от проведените
разпознавания от двамата пострадали с подсъдимата, а така също както и
приложени по делото писмени доказателства и веществени такива.
Съдът кредитира самопризнанието на подсъдимата и показанията на
свидетелите като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
3
съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен
материал. Следва да се посочи, че в досъдебното производство подсъдимата е
заела различна позиция досежно деянията извършени спрямо постр.С. от
фактическа страна. Твърди, че до сумата от 800лева се домогнала след като
излъгала пострадалия, чее бременна и иска да направи аборт. Потвърждава
обаче, че го излъгала че не успяла да изтегли тази сума. На следващо място
сумата от 3000 лева твърди, че получила след обещание да полага грижи за
свидетеля С., но също така сочи, че нямала намерение да върши реално това.
И в двата случая от правна страна е налице факт на имуществено
разпореждане от страна на пострадалия в резултат на неправилни представи
за действителното фактическо положение, които неправилни представи са
създадени именно от подсъдимата. На следващо място все пак показанията на
пострадалия се кредитират с доверие от настоящата инстанция, тъй като
предвид различните „легенди“ подготвени от подсъдимата по отношение на
двама пострадали по настоящото дело, то не би могло с доверие да се ценят и
обясненията й. Освен това в настоящото производство по силата на закона
съдът се позовава на доказателствата подкрепящи самопризнанието, след като
същите са събрани по предвидения в закона ред.
Съгласно заключението на изготвената стоково – оценъчна експертиза,
стойността на вещите, които подс. Ч. отнела на неустановена дата от
владението на свидетеля П. е, както следва: 1 бр. дамска блуза - на стойност
15 лева, 1 бр. дамски памучен панталон - на стойност 10 лева , 1 бр. парфюм
от 75мл -на стойност 65 лв., 2 бр. метални касички – по 1.50лв всяка. Досежно
деянието на 09.07.2019г. 1 бр. мъжка чанта от кожа – на стойност 30лв., 1 бр.
мъжк8и кожен портфейл – на стойност 10 лв. Заедно с отнетите парични сума
- всичко на обща стойност 3550 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема
от правна страна, че с деянията си подсъдимата Б.Ч. е осъществила състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода
от от неустановена дата през месец януари 2019 година до 09.07.2019 г., в гр.
Пловдив, в условията на продължавано престъпление, е отнела чужди
движими вещи на обща стойност 3550 /три хиляди петстотин и петдесет/ лева
от владението на Н. Д. П. от гр. Пловдив, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени, както следва:
- на неустановена дата през месец януари, 2019 година в гр. Пловдив е
отнела чужди движими вещи - 1 бр. дамска блуза с дълъг ръкав на стойност
15.00лв., 1 бр. памучен дамски панталон на стойност 10.00лв., 1 бр. парфюм в
стъклена бутилка от 75мл. с неустановена марка, на стойност 65.00лв., 2 броя
метални касички на единична стойност от по 1.50лв и парична сума в размер
4
на 2510 лв, или всички отнети вещи на обща стойност 2603 лв. от владението
на Н. Д. П. от гр. Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои;
- на 09.07.2019г. в гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи - 1 бр.
мъжка чанта от естествена кожа на стойност 30.00лв, 1 бр. мъжки кожен
портфейл на стойност 10лв., и парична сума на стойност 907лв., или всички
отнети вещи на обща стойност от 947 лв. от владението на Н. Д. П. от гр.
Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна безспорно се установи, че с присвоително
намерение подс.Ч. е лишила пострадалия от фактическата власт върху
инкириминираните вещи и е установила своя такава. В последствие
използвала парите за собствена издръжка. Особеното в случая е, че са налице
две отделни деяния, които обаче осъществяват състава на едно престъпление
– кражба. Това се явява продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 НК,
тъй като деянията са извършени през непродължителен период от време / в
случая по-малко от година/, при еднородност на вината и фактическата
обстановка.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл, като
съзнавала настъпването на общественоопасните последици и е искала това.
Същата сочи, че имала нужда от средства за препитание, но не това е начина,
по който да реализира същите. Извършеното по-горе представлява „кражба”
по смисъла на посочената правна норма.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимата Ч. престъпление, като се съобрази с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, Съдът намира, че наказанието на същия
следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. За престъплението
по чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание до осем години лишаване от
свобода. В настоящия казус се касае за две на брой деяния с възрастен
пострадал, който няма високи доходи. Налице е упоритост от страна на
подсъдимата, включително осигурявайки си достъп до имота на пострадалия
чрез измамливи действия. Подс.Ч. е и осъждано лице, което не влияе на
правната квалификация на деянията, но е отегчаващо обстоятелство. В
противовес като смекчаващо такова е направеното признание още в хода на
досъдебното производство, но то не е от характер на изключително такова,
тъй като дейността и е разкрита включително чрез записи от камери, а и от
проведеното разпознаване. Същевременно налице са данни по делото, че на
13.02.2020г. подсъдимата е претърпяла инсулт. В този смисъл макар той да не
е пречка да пребивава в пенитенциарно заведение, то също следва да се
отчете в намаляване размера на наказанието, макар усложнението да е
настъпило след деянието, но преди върху дееца да се въздейства със
средствата на наказателната превенция. Ето защо съобразявайки и размера на
вредите по обвинението, то настоящата инстанция намира, че наказание от
три години и шест месеца лишаване от свобода се явява най-справедливо и
5
съответно на извършеното. Същото се явява съответно на извършеното, а и
най-справедливо и ще спомогне за постигане целите на чл.36 НК. Съответно
по силата на нормата на чл.58а, ал.1 НК то следва да се редуцира с 1/3 на две
години и четири месеца. Не са налице нито изключително, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод, че и на-лекото
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.
На следващо място при така установената безспорна фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянията си подсъдимата
Б.Ч. е осъществила и състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК за
това, че на 18.07.2019 г. и 19.07.2019 год. в гр. Пловдив с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудила у Ст. Ст. С. от гр. Пловдив заблуждение, че
работи в болница и ще му помогне да бъде приет в болницата и да му бъде
направено медицинско изследване и с това му е причинила имотна вреда в
размер на 3800 /три хиляди и осемстотин/ лева.
От обективна страна в резултат на неправилно създадени представи у
пострадалия, последния се разпоредил със сумата от 3800 лева макар на два
пъти – веднъж със сумата от 800 лева, а втори път със сумата от 3000лева.
Всичко обаче било сторено с един и същ замисъл под предлог за провеждано
лечение, а деянието е довършено с оглед крайния размер на предоставената
облага, съответно вреда за пострадалия. Действително частично са
възстановени вредите като е върната сума в размер на 1000 лева, но
последното следва да се отчете единствено като смекчаващо вината
обстоятелство, а не влияе на съставомерността на деянието.
От субективна страна и това престъпление е извършено при условията
на пряк умисъл като подсъдимата е искала настъпването на обществено
опасните последици. Това е видно от последователността на действията и
създаването на неправилна представа за действителното фактическо
положение, което мотивирало пострадалия да предостави средствата на
първата.
С оглед на приетата квалификация, то законодателят за горното е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Отчитайки горепосочените отегчаващи и смекчаващи обстоятелства като към
последните се посочи и частично възстановените вреди в размер на 1000 лева,
то настоящата инстанция намира, че наказанието следва да се определи малко
под баланса на правната норма при условията на чл.54 НК. Така наказание в
размер на три години лишаване от свобода се явява съответно на
обществената опасност на подсъдимата, както и на деянието. Същото е и най
– справедливо и ще спомогне за постигане целите по чл.36 НК. Съответно по
силата на нормата на чл.58а, ал.1 НК то следва да се редуцира с 1/3 на две
години и четири месеца. Не са налице нито изключително, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод, че и на-лекото
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.
От приложената по делото справка – съдимост на Ч. е видно, че е
6
осъдена с 14 влезли в сила съдебни акта. По настоящото дело след съпоставка
на датата на извършване на деянията е видно, че може и следва на основание
чл.23, ал.1 НК да се определи едно общо най-тежко наказание. Същевременно
видно е, че под № 15 в справката – съдимост фигурира осъждане по дело №
1934/2019год на ПОС. Съдебният акт е влязъл в сила на 25.09.2020г., а
деянията по него са извършени в периода 17.06.19г. до 19.06.2019г. По
съвкупност е наложено наказание три години лишаване от свобода, към което
е присъединена и глоба в размер на 843.79лв. Първото е постановено да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим. Видно е че на основание чл.25,
ал.1 вр с чл.23, ал.1 НК между наказанията по настоящото дело и това на ПОС
може и следва да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание ал.3 на чл.23 НК следва да се
присъедини изцяло и наказанието глоба в размер на 843.79 лева. С оглед
многобройните по-ранни осъждания на подс.Ч., отчитайки ефекта от цялата й
престъпна дейност по тези три дела с причинени щети за над 8000лева, то
настоящата инстанция намира, че общото най-тежко наказание следва да се
увеличи по реда на чл.24 НК с ШЕСТ МЕСЕЦА. По принцип същото би
могло да се увеличи и в по-голям размер / максимум до една година и шест
месеца/, но с оглед здравословното й състояние, а и цялостната и дейност това
би било израз на прекомерна репресия. Ето защо именно наказание от три
години и шест месеца лишаване от свобода в най-пълна степен би
спомогнало за постигане на поправителен ефект върху нея, а и върху
останалите членове на обществото. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б ЗИНЗС
така определеното наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА следва да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Това е така тъй като през
2016год е изтърпявала наказание лишаване от свобода по НОХД №
4098/2016г. на ПРС и към датата на настоящите деяния не са изминали пет
години.
Същевременно с оглед наличните по делото документи –
Постановление от 13.01.2020г. на РП-Пловдив /л.91, т.ІІ от д.пр./, видно е че
подс.Ч. е била задържана с оглед внасяне на искане по чл.64 НПК и такава е
била взета на 17.01.2020г. Формално погледнато тази мярка е била отменена с
Постановление на РП-Пловдив от 10.04.2020г. / л.34, т.ІІ д.пр./, но това е
станало поради факта, че от 27.03.2020г. подс.Ч. е започнала да търпи
наказание по друго дело. Това друго дело е именно НОХД № 1934/19год на
ПОС. Тъй като няма как два пъти да бъде зачетено едно и също време през
което е била хем с МНО „Задържане под стража“, хем е търпяла наказание, то
следва да се зачете по реда на чл.25, ал.2 НК времето от 12.01.2020г. до
26.03.2020г., както и от 27.03.2020г. до влизане в сила на настоящата присъда.
Вещественото доказателство – три броя компактдискове със записи от
охранителни камери находящи се по делото, следва да останат по същото до
унищожаването на последното след изтичане на сроковете за съхранение.
Веществените доказателства – 1 бр.дамска блуза, 1 бр.дамски
7
панталон, един чифт сандали и бяла кожна чанта, поставени в жълта
найлонова торбичка иззети от подсъдимата и находящи се в ІV РУ Полиция
Пловдив, следва да й се върнат като неотносими по делото.
Причини за извършване на деянията - незачитане на установения в
страната правов ред и неуважение към чуждата собственост.
Подбуди - користни.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК следва подсъдимата Б. Р. Ч. да заплати
по сметка на ОД на МВР - Пловдив направените по делото разноски за
експертизи в размер на 732,20 лева.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни