Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,20.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Димитрова,
като разгледа търг. дело № 1285 по
описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 68398 от 13.07.2020 година, уточнена с молби от 28.07.2020 година и
11.08.2020 година, и изменена с молба от 22.06.2021 г. на „Й.Б.“ ЕООД,
представлявано от управителя Д.Д., чрез адв.Е.В., с която са предявени обективно съединени искове
по чл. 95б, ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП срещу З.Г.К.-М., ЕГН **********,
конституирана като ответник по делото с протоколно определение от 14.06.2021 г.
на основание чл.228, ал.2 ГПК, във вр. с чл.233 ГПК за изменение на иска чрез замяна на
първоначалния ответник „Н.А.“ ЕООД, ЕИК *****, поради отказ от исковете срещу
последния.
Ищецът претендира да бъде установен
фактът на нарушението на съпродуцентските му права от
ответника чрез използване на филма „Танго в тунела“, а именно постигане на
договореност на 01.07.2020 година с „У.Ф.“
ООД за прехвърляне по изключителен начин на продуцентските права върху филма за
срок от една година, което позволява без знанието, съгласието или разрешението
на „Й.Б.“ ЕООД и без възнаграждение, да се използват правата му за
разпространение и публично прожектиране, както и да забрани на ответника да
извършва дейност с филма „Танго в тунела“, която представлява неправомерно
използване в нарушение на правата на ищеца по чл.90а от ЗАПСП срещу
възнаграждение да разрешава: 1.Размножаването му; 2.Публичното му прожектиране;
3.Излъчване по безжичен път; 4.Предаване и препредаване по кабел;
5.Възпроизвеждане; 6.Разпространение; 7.Превеждане, дублиране и субтитрирането му; 8.Предлагането по безжичен път или по
кабел на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин,
позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално
избрани от всеки от тях; 9.Вноса и износа в трети държави на копия от филма в
търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на
правото по т.1 или т.5; 10. Преработка и синхронизация на записа.
В молбата се сочи, че филмът „Танго в
тунела“ е обект на авторско право, а ищецът е негов продуцент, доколкото
равноправно е участвал, заедно с другия продуцент – „Н.А.“ ЕООД, при
организирането и финансирането на филма /съгласно сключен между страните
договор, че лицата са се споразумели за окончателния вариант на филма, предвид
обстоятелството, че процесният филм е имал официална
прожекция пред публика в кино „Люмиер“ на 13.03.2019
година в рамките на фестивала „София филм фест“.
Поддържа се, че ответникът чрез
целенасочени действия е изолирал ищеца от екипа, като без негово знание и
разрешение е започнал промяна на цветовете и звука на филма, както и частично
на съдържанието му - досежно финалните надписи, в които името и логото на
ищеца-съпродуцент е премахнато и на негово място без негово съгласие е
поставено името и логото на друга фирма - „Барк
Медиа“, като управителят на ищцовото дружество не е
допускан до служебната прожекция на филма на 16.01.2020 година, премахнато е и
името на продуцентската фирма на ищеца от страниците на филма във Фейсбук, Инстаграм и You Tube.
Ищецът излага твърдения, че в
информацията за филма в каталога на „Джавада филм“
като продуцент е записано само името на З. К.и на нейната продуцентска компания
„Н.А.“ ЕООД. Твърди, че публично се отричат от ответника продуцентските права
на ищеца. Сочи, че по имейл е изпратено 30-дневно предизвестие за прекратяване
на продуцентските права на ищеца по приключен договор и постигната цел - съществуващо,
завършено и публикувано произведение.
Поддържа, че наименованието на
дружеството като съпродуцент е премахната в началните и финалните надписи на
филма, добавено е ново съдържание - т.нар. „купен кадър“, за който ищецът
съпродуцент не е уведомен и не е давал разрешение, логото на ищеца е добавено в
малък формат /само във финалните надписи/ и то - при лицата, които са
допринесли по второстепенен начин за реализацията на филма, а не като
съпродуцент.
От ищеца са представени писмени
доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че филмът не е бил готов към момента
на депозиране на исковата молба и към момента на участието му в „София филм фест“ и на този фестивал не се е състояла премиера.
Оспорва качеството съпродуцент на ищеца.
Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявените
искове са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Основателността
на предявените кумулативно обективно съединени искове с основание чл.95б, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗАПСП се обуславя от наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: доказани продуцентските права на ищеца по отношение на процесния филм и установяване на описаното в исковата молба
нарушение, извършено от страна на ответника, а именно използването на филма без
знанието и съгласието или разрешението на продуцента „Й.Б.“ ЕООД и без
възнаграждение, чрез постигане на договореност с „У.Ф.“ ООД за прехвърляне по
изключителен начин на продуцентски права по този филм за срок от една година, съгласно
сключен договор.
От
представените по делото доказателства се установяват твърденията на ищеца, че
на 27.04.2018 г. е сключил договор с „Н.А.“ ЕООД
(л.24) за сътрудничество и съвместна дейност с цел реализиране на филмов проект
с работно заглавие „Танго в тунела“, като съгласно договора двете дружества си
поделят с равен дял изключителните продуцентски права върху филма.
Видно
от разпоредбата на чл.3, ал.1, т.4 ЗАПСП,
филмът като произведение на изкуството е обект на закрила от авторското право.
На основание чл.62, ал.1 от ЗАПСП авторското право върху филм или друго
аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. Авторите по чл. 62 ЗАПСП сключват с продуцента писмени договори, с които, ако
не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята че му
предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за
размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по
безжичен път или предаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по
безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до
част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по
време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава
превода, дублирането и субтитрирането на текста. С
разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП е дадена легална дефиниция на понятието
продуцент по смисъла на този закон, а именно продуцент е физическото или
юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява
финансирането му.
В случай че продуцентите на филма са повече от
едно лице, продуцентските права им принадлежат общо, като за всяко използване
на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички
продуценти (арг. от чл. 90в, вр.
чл. 8 ЗАПСП). В чл. 90а ЗАПСП са очертани правата на продуцента, вкл. на
възпроизвеждане и разпространение на произведението, които продуцентът може да
отстъпва на трето лице.
В
настоящия случай е прието за безспорно между страните, че на 01.07.2020 г. е
сключен Договор за отстъпване на права № 2 с „У.Ф.“ ООД (л.10), както и че за сключването му ответницата З.К. не е
искала съгласие или разрешение и не е било уведомявано ищцовото
дружество чрез неговия управител.
Спорът
се концентрира относно продуцентските права на ищеца и необходимостта да бъде
изискано съгласие от него за сключване на договор за отстъпване на права върху
филма.
Видът на договорите се
обуславя от характера на престациите по тях. С продуцентския договор по чл.
63 от ЗАПСП се регламентира създаването на аудиовизуалното произведение и
предоставянето на имуществени права за използването му. Договорът следва да
съдържа, от една страна, волеизявленията на авторите, които отстъпват правото
на използване върху творческото си произведение, а от друга страна -на
продуцентите, които се задължават да заплатят възнаграждение на авторите за
предоставените им права. Страните са обвързани с целта на този договор (създаване
на филм и използването му за извличане на приходи).
Както е прието в решение №
92 от 26.03.2021 г. по т. д. № 231/2019 г., т. к., I т. о. на ВКС, всяка от
страните по договора по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, дължи характерните за договора престации: авторите дължат предоставяне резултата от
творческия си труд по създаване сценария, респ. режисирането и заснемането на
филма, както и отрицателната престация след
създаването му да не използват същото по начина, за срока и на територията,
уговорени в договора, нито да отстъпват това право на трети лица. Продуцентът
дължи организирането и финансирането на филма, както и отрицателната престация да не използва аудиовизуалното произведение, след
създаването му, в разрив със съдържанието на отстъпените му имуществени права,
както и да не използва произведението по
начин, накърняващ неимуществените права на съавторите.
При прочита на договора за сътрудничество
и съвместна дейност от 27.04.2018 г. се установява, че на ищеца и ответника не са
отстъпени права върху филма от авторите му, поради което съдът намира, че този
договор е за съвместна дейност и усилия с оглед осъществяването на филма, но
без да попада в хипотезата на чл. 63 от ЗАПСП и без от него за страните да
възниква качеството на продуценти.
Съдът дължи да разгледа и
договорите, сключени от „Й.Б.” ЕООД и „Н.А.” ЕООД с авторите на филма. Страните
по настоящия спор са възложили на Н.С.и на С.А.да бъдат режисьори на филма, на М.Х.да
бъде оператор и на З. К.да бъде сценарист на филма. Като предмет на всички тези
договорите е посочено, че се цели да бъдат уредени взаимните права и задължения
между страните по повод и при работата в филма, като е посочено заглавието на
филма – „Танго в тунела” и са изброени имената и качествата на авторите (лицата,
които са сценарист, режисьори и оператори). Други изисквания към произведението
и технически характеристики на филма не са отразени в договорите. Договорът,
подписан от З. К.като физическо лице и сценарист с „Й.Б.“ ЕООД и „Н.А.“ ЕООД
също не съдържа волеизявление за предоставяне на правата върху сценария с цел
изготвянето на филм и неговото използване и разпространение по см. на чл. 63 от ЗАПСП. С горепосоченото решение на ВКС е прието, че самостоятелното възлагане
от продуцента създаването на сценарий за филм, макар да поражда права и
задължения като по договор за изработка, не поражда за никоя от страните права,
защитими по реда на Глава VІІ, раздел V от ЗАПСП.
Поради изложеното, договорите,
сключени от страните по настоящия спор, не могат да се квалифицират като такива
по чл. 63 от ЗАСПЗ, с които се отстъпват на продуцентите изключителни права за
използване на аудиовизуалното произведение.
За пълнота на изложението,
следва да се отбележи, че съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП продуцент е лицето,
което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му. В
случай, че продуцентите на филма са повече от едно лице, продуцентските права
им принадлежат общо, като за всяко използване на произведението и за
преработването му е необходимо съгласието на всички продуценти (арг. от чл. 90в, вр. чл. 8 ЗАПСП). От задълженията на „Й.Б.“ ЕООД по договора за съвместна дейност, както
и от събраните доказателства се
установява, че ищецът не е поемал задължения да организира създаването на процесния филм и да осигурява финансирането му по смисъла
на чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП. По
делото не са ангажирани и доказателства в този смисъл, за да се признае на
ищеца правото на продуцент. Представена е кореспонденция по електронната поща,
съгласно която едноличният собственик на капитала на „Й.б.“ ЕООД – Д.Д., е преговаряла с представители на Международния филмов
фестивал „София филм фест“ процесният
филм да бъде включен в програмата на фестивала, но тези действия не
представляват организиране създаването на филм и осигуряване на финансирането
му - кумулативно предвидените с разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП
предпоставки, за да бъде едно лице продуцент на аудиовизуално произведение.
Липсват доказателства за извършване на продуцентска дейност от ищеца по
организиране създаването на процесното произведение и осигуряване на
финансирането му. Следователно, и на това основание в случая за ищеца не са
възниквали продуцентски права въз основа на цитираните договори.
В допълнение, следва да се
отбележи, че въпросът дали филмът е бил завършен при прожектирането му пред публика на
13.03.2019 г. в рамките на фестивала „София филм фест“, не е обуславащ относно правото на носителя на авторски права да
прекрати договора, дори целта на договора да е билА изпълнена
със завършването на филма.
В
случай на виновно неизпълнение на продуцента, договорът по чл. 63 от ЗАПСП може
да бъде развален и след обективирането на филма, при което
продуцентът би изгубил правата си по използване и
разпространение на филма за напред (решение № 92 от 26.03.2021 г. по т. д. № 231/2019 г., Т.К., I Т.О. на
ВКС).
Следва да се разгледа и
конкретният договор, с чието сключване ищецът твърди, че са нарушени
продуцентските му права: договорът с У.Ф. ООД, който е подписан от физическите
лица автори на филма ( режисьорът, операторите и сценариста). Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАПСП, когато на ползвател ( в това
число и на продуцент)
е отстъпено изключително право за
използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за
срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на
трети лица. Тъй като с оглед изложеното по-горе становище на съда, в конкретния
случай не се установява да е сключен договор с продуцент по см. на чл. 63 от ЗАПСП, то авторите не са загубили правото си сами да определят дали и по какъв
начин да бъде разпространено произведението им.
Предвид установеното, че за
ищеца „Й.Б.“ ЕООД не са възникнали продуцентски права
върху филма „Танго в тунела“ в съответствие с разпоредбите на ЗАПСП,
неоснователни се явяват исковете за нарушени продуцентски права на ищеца, а
съгласието на ищеца не е било необходимо за сключването на договор с У.Ф. ООД
за използване на филма. О
свен изложените до тук съображения за неоснователност
на претенциите следва да се отбележи, че по делото са ангажирани доказателства за
това, че договорът с „У.Ф.“ ООД е бил прекратен, без да е започнало
разпространението на филма.
По разноските
С оглед крайния извод за неоснователност на исковете, на ответника „Н.А.” ЕООД следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски, които в списък по чл. ГПК (л.230) се сочи да са в размер на 800 лева
– адвокатско възнаграждение.
Съдът установи, че в договора за правна защита и съдействие от 24.06.2021 година
(л.120) е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платимо по
банков път, като липсват доказателства за превода на посочената сума, поради
което искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „Й.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Д.,
чрез адв.Е.В., обективно
съединени искове с правно основание чл.95б, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАПСП срещу З.Г.К.-М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за установяване факта на нарушението на съпродуцентските права на ищеца от ответника чрез
използване на филма „Танго в тунела“, а именно постигане на договореност с „У.Ф.“
ООД за прехвърляне по изключителен начин на продуцентските права върху филма за
срок от една година без знанието, съгласието или разрешението на „Й.Б.“ ЕООД и
без възнаграждение, както и за
осъждане да се забрани на ответника извършването на дейност с филма „Танго в
тунела“, която представлява неправомерно използване в нарушение на правата на
ищеца по чл.90а от ЗАПСП.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: