ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София,31.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно
заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа т.д. 673/2019 г. по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на Г.м.к. ЕООД /н./ е изготвила
списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, списъци на
приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по
чл.688, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 19.06.2020 г..
Срещу тези списъци са подадени
възражения, които са разгледани в открито съдебно заседание, поради което и
съдът следва да се произнесе по основателността на възраженията и одобряване на
оспорените списъци.
1.По възражението с вх.№ 276013/08.02.2021 г. на НАП
срещу поредността на удовлетворяване на приети вземания на Държавата, включени
в съставения от синдика списък с приети вземания, предявени в срока по чл.685,
ал.1 ТЗ.
Доводите във
възражението са, че преди откриване на производството по несъстоятелност с
постановления на публичен изпълнител са допуснати обезпечителни мерки чрез
налагане на запор върху вземания и стоки в оборот, които запори са вписани в
ЦРОЗ, поради което и кредиторът счита, че се касае за обезпечени вземания,
които са обезпечени по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Длъжникът не
взема становище по възражението.
Синдикът оспорва
възражението, като сочи, че обезпечителните мерки са вписани в ЦРОЗ след
откриване на производството по несъстоятелност, което е недпостумо и на
следващо място вписването на обезпечителни мерки, наложни по реда на ДОПК не
създава привилегия за удовлетворяване на публичните вземания.
Възражението на кредитора във връзка с
поредността на удовлетворяване е изцяло неоснователно. Съдът намира, че
разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във
връзка с разпоредбите на чл.638, ал.4 ТЗ и чл.724 ТЗ, което тълкуване води до
единствения извод, че вписването на запор по реда на Закона за особените залози
не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по
несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи
представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да
се разпорежда със запорираното имущество.
Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в
индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като след откриване на
производството по несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана
върху имущество, включено в масата, като разпоредбата не въвежда изключение по
отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. Разпоредбата на чл.724 ТЗ урежда
правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на
задържане, като под обезпечен кредитор разпоредбата има предвид единствено
кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и кредиторите,
наложили в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по реда на
обезпечителното производство, включително и запор, вписан по реда на ЗОЗ. Нещо
повече, в самия закон за особените залози не се съдържат правила, предвиждащи друго
действие на вписания запор по реда на закона, различни от общото действие по
чл.451 и чл.452 ГПК, като вписването в
регистъра има значение само за правото на кредитора да участва в
разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40 и чл.41 ЗОЗ, тъй като
кредитори, чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да се присъединяват при
разпределение на суми от осребряване на заложено по ЗОЗ имущество.
В индивидуалното принудително изпълнение
по ГПК наложените запори, включително вписаните по реда на ЗОЗ, не създават
друга привилегия на кредиторите, които са ги вписали, освен правото да се
присъединят и да участват в разпределението съобразно правата и привилегиите по
чл.136 ЗЗД.
В индивидуалното принудително изпълнение
по ДОПК наложените запори не пораждат дори и право на присъединяване, а още
по-малко на предпочтително удовлетворение. Право на присъединяване и
предпочтително удовлетворение е предвидено единствено за обезпечените
кредитори, като под „обезпечени“ разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид същото
като чл.724 ТЗ, а именно кредитори с
учредена ипотека или залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки.
Следователно
макар и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да поставя сред
обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда на ЗОЗ, то
очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите правила за
разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта на
производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при
индивидуално принудително изпълнение и общите правни принципи и по същество
неприложима.
Единствената привилегия, която следва от
наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито
производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да
реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК / чл.193 ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този случай вписването на мерките в ЦРОЗ
не създава привилегия за предпочтително удовлетворени на държавата.
2.
По възражението с вх. 279576/15.02.2021 г. на А.т. ЕООД срещу включването на
негови вземания в общ размер на 38091,50 лв. по предварителен договор от
02.04.2015 г. в съставения от синдика
списък с неприети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ.
Възражението не съдържа никакви доводи.
Длъжникът не взема становище по
него.
Синдикът оспорва възражението, като
сочи, че предявените вземания представляват част от подлежащ на връщане задатък
и мораторни лихви, но доколкото се твърди, че плащането на задатък в размер на
30000 лв. е извършено в брой, то поради съществуваща законова забрана за
извършване на плащания в брой за суми над 15000 лв. към датата на плащането, то
и следва да се приеме, че на връщане
подлежи само двойно размер на задатък платен законосъобразно, в която част
вземанията са приети.
Възражението е основателно, тъй като
представените писмени доказателства установяват сключването на предварителен
договор от 02.04.2015 г., с който длъжникът се е задължил да сключи с А.т. ЕООД
и Н.Т.К. окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот в срок от три години от сключване на
предварителния договор, като всеки от купувачите платил сумата от 30000 лв., като
страните се споразумели, че същата ще бъде приспадната от продажната цена, а
при неизпълнение на задълженията на продавача да прехвърли имота в уговорения
срок, сумата ще има характер на задатък и подлежи на връщане в двоен размер.
Окончателен договор не е сключен, тъй като по твърдения на синдика длъжникът се
е разпоредил с недвижимия имот в полза на трето лице. Представените разписки
удостоверяват извършено плащане на уговорения задатък и от двамата купувачи,
поради което и при неизпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне на
имота, възникват вземания за връщане на задатъка в двоен размер.
Предвидените от Закона за
ограничаване на плащанията в брой забрани не влияят върху правния ефект на
извършеното в брой плащане в отношенията между страните, тъй като такова правило в закона липсва, а
общите правила за действителност в гражданското право касая сделките, но не и
правните действия и следователно нарушаването на забраните за извършване на
плащания в брой над определен размер могат да обосноват единствено
административно-наказателна отговорност.
Следователно предявените от А.т.
ЕООД вземания по предварителния договор съществуват и следва да бъдат приети
като необезпечени в пълния им предявен размер.
2.
По възражението с вх. 279789/16.02.2021 г. на Н.Т.К. срещу включването на
негови вземания в общ размер на 38091,50 лв. по предварителен договор от
02.04.2015 г. в съставения от синдика
списък с неприети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ.
Възражението не съдържа никакви доводи.
Длъжникът не взема становище по
него.
Синдикът оспорва възражението, като
сочи, че предявените вземания представляват част от подлежащ на връщане задатък
и мораторни лихви, но доколкото се твърди, че плащането на задатък в размер на
30000 лв. е извършено в брой, то поради съществуваща законова забрана за
извършване на плащания в брой за суми над 15000 лв. към датата на плащането, то
и следва да се приеме, че на връщане
подлежи само двойно размер на задатък платен законосъобразно, в която част
вземанията са приети.
Възражението е основателно, тъй като
представените писмени доказателства установяват сключването на предварителен
договор от 02.04.2015 г., с който длъжникът се е задължил да сключи с А.т. ЕООД
и Н.Т.К. окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот в срок от три години от сключване на
предварителния договор, като всеки от купувачите платил сумата от 30000 лв.,
като страните се споразумели, че същата ще бъде приспадната от продажната цена,
а при неизпълнение на задълженията на продавача да прехвърли имота в уговорения
срок, сумата ще има характер на задатък и подлежи на връщане в двоен размер.
Окончателен договор не е сключен, тъй като по твърдения на синдика длъжникът се
е разпоредил с недвижимия имот в полза на трето лице. Представените разписки
удостоверяват извършено плащане на уговорения задатък и от двамата купувачи,
поради което и при неизпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне на
имота, възникват вземания за връщане на задатъка в двоен размер.
Предвидените от Закона за
ограничаване на плащанията в брой забрани не влияят върху правния ефект на
извършеното в брой плащане в отношенията между страните, тъй като такова правило в закона липсва, а
общите правила за действителност в гражданското право касая сделките, но не и
правните действия и следователно нарушаването на забраните за извършване на
плащания в брой над определен размер могат да обосноват единствено
административно-наказателна отговорност.
Следователно предявените от Н.К.
вземания по предварителния договор съществуват и следва да бъдат приети като
необезпечени в пълния им предявен размер.
Следва да се внесат съответните на горните изводи изменения в списъците с
приети и неприети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ , като
възражението на НАП се отхвърли, като на основание чл.674 ал.2 от ТЗ, следва да
се свика събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ, както с
точка относно избор на постоянен синдик, тъй като такъв не е избиран поради
непровеждане на първото събрание на кредиторите.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ
по възражението вх. 279576/15.02.2021 г. на А.т. ЕООД и възражението
с вх. 279789/16.02.2021 г. на Н.Т.К. списъците с приети и неприети вземания
на кредиторите на И. ** АД, предявени в срока по чл.688, ал.1 ГПК, обявени в
търговския регистър на 28.01.2021 г., като ИЗКЛЮЧВА от списъка с неприети
вземания и ВКЛЮЧВА В СПИСЪКА С ПРИЕТИ
ВЗЕМАНИЯ, предявени от кредиторите на Г.м.к. ЕООД, ЕИК******** в срока по
чл.688, ал.1 ТЗ:
- вземанията на А.т. ЕООД, ЕИК ********в
общ размер на 38091,50 лв., от които 30000 – главница, 4650 лв. – мораторни
лихви за периода 02.04.2018г. – 11.10.2019 г. и 3433 лв. – законни лихва за
периода 11.01.2019 г. – 27.11.2019 г., представляващи половината от
произтичащите вземания за връщане на платен задатък по предварителен договор от
02.04.2015 г. и обезщетение за забавеното му плащане, с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ
- вземанията на А.т. ЕООД, ЕИК ********в
общ размер на 38091,50 лв., от които 30000 – главница, 4650 лв. – мораторни
лихви за периода 02.04.2018г. – 11.10.2019 г. и 3433 лв. – законни лихва за
периода 11.01.2019 г. – 27.11.2019 г., представляващи половината от
произтичащите вземания за връщане на платен задатък по предварителен договор от
02.04.2015 г. и обезщетение за забавеното му плащане, с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ
ОДОБРЯВА без изменения списъците на
приетите и неприетите вземания на кредиторите на Г.м.к. ЕООД, ЕИК********,
предявени в срока по 685, ал.1 ТЗ и с посочените изменения списъците на
приетите и неприетите вземания на кредиторите на Г.м.к. ЕООД, ЕИК********,
предявени в срока по 685, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 28.01.2021
г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението с вх.№ 276013/08.02.2021 г.
на НАП
СВИКВА,
на
основание чл.669, ал.4 и чл. 674 ал.2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на Г.м.к.
ЕООД, ЕИК******** на 19.05.2021. от 14.00
часа в гр.София, Съдебна палата, бул. “Витоша” №2, заседателна зала на VІ—21 състав, със следния
дневен ред: избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му;
определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на
оценители и определяне на възнаграждението им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване
на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание
чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати
заверено копие от настоящото определение,
което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ: