№ 1804
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря М.а Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100511733 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.08.2022 г. по гр.дело № 39736/21 г., СРС, III ГО, 82 с-в е
признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ********* срещу М. Н. З., ЕГН ********** и С. Н. Б., ЕГН **********,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. Н. З. и С. Н. Б. дължат на
„Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ вземания в общ размер на 3160,28 лева, представляващи главница за
доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 108,04 лева -
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 5,82 лева - главница
за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,40 лева
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. - 14.11.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Славия“,
бл. ****, аб. № 263420, разпределени както следва: за М. Н. З. - 4/18 ид. части
за периода 01.05.2017 г. - 23.05.2018 г. и 4/9 ид. части за периода 23.05.2018 г.
-30.04.2019 г. от цялото вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 54,02
лева-мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 2,91 лева -
главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019 г., ведно със
1
законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,20 лева
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. - 14.11.2019 г.; за С. Н. Б. - 4/18 ид. части за периода 01.05.2017
г. - 23.05.2018 г. и 4/9 ид. части за периода 23.05.2018 г. -30.04.2019 г. от
цялото вземане, а именно: 1580,14 лева. представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г„ ведно със
законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 54,02 лева -
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 2,91 лева - главница
за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019г., ведно със
законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,20 лева
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. - 14.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 18.06.2020 г. по ч. гр. д. № 66489/2019 г. на СРС, 82 състав.
Осъдил е М. Н. З., ЕГН ********** и С. Н. Б., ЕГН **********, да заплатят
на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер на
476,64 лева.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 180783/30.08.2022 г. от ответника С. Н. Б., ЕГН
**********, чрез пълномощника адвокатско съдружие „Б.Л.“, ЕИК ****, чрез
пълномощника адвокат К. Б., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ **, ***,
офис партер и с въззивна жалба вх. № 180804/30.08.2022г. от ответника М.
Н. З., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С.Д., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“****“ **, ***, офис партер с мотиви, изложени в жалбите.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че и двете въззивни жалби са
напълно идентични по съдържание, по изложени доводи, включително по
начин на построяване на изреченията и изказ.
След подробно изложение на мотивите на съдебното решение, се преминава
към мотивната част като се твърди, че по делото е останало недоказано, че
ответникът М. Н. З. е собственик на процесния имот за процесния период,
като дори и да е налице облигационно отношение между страните, то квотите
притежавани от М. Н. З. са неправилно изчислени. Изложени са подробни
доводи на посоченото от вещото лице изчисление на процесната сума от
ищцовото дружество на основание „служебен отчет“. Сочи се, че за да е
налице валидно удостоверяване, че е осигурен достъп от лица в сграда ЕС,
трябва да се представи протокол подписан от избрано от ОС лице, което да
удостоверява това обстоятелство, което не е сторено. По делото няма
приложен такъв протокол, с който ЕС да е избрала конкретно лице за целите
на чл.13, ал.1, т.3 от ОУ на ищеца. Няма доказателства кога и дали изобщо
ФДР е изготвяла, поставяла в сградата ЕС или уведомявала по какъвто и да
било начин за датите, когато ще извърши проверки. Счита се, че претенцията
за мораторна лихва е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за
услугата дялово разпределение на стойност 2,91 лв. Видно от представения
по делото договор между ФДР и ЕС, „Топлофикация София“ ЕООД не е
2
страна по този договор и не е обвързана от неговите клаузи. Освен това, по
делото не са представени доказателства от ищцовото дружество, че е
извършило плащане, за да иска изпълнение от ЕС, т.е. че „Топлофикация
София“ ЕООД е встъпила в правата на кредитора ФДР.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част и ищцовите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.
Претендират разноски.
Въззиваемото дружество „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23,
представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника
юрисконсулт Д.К. оспорва същите като неоснователни.
Третото лице помагач „МХ Елвеко“ ЕООД не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД срещу М. Н. З. и С. Н. Б. за установяване съществуването на вземания в
общ размер на 3160,28 лева, представляващи главница за доставена топлинна
енергия през периода 05.2017 г.-04.2019 г., ведно със законната лихва от
20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 108,04 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 5,82 лева - главница за дялово
разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от
20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,40 лева мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018г. - 14.11.2019 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Славия“, бл. ****. аб. № 263420.
Сумите се разпределят както следва: за М. Н. З. - 4/9 от цялото вземане, а
именно: 1580,14 лева, представляваща главница за доставена топлинна
3
енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г., ведно със законната лихва от
20.11.2019г. до изплащане на вземането, 54,02 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г.- 14.11.2019 г., 2,91 лева - главница за дялово
разпределение за периода 11.2018 г.-04.2019 г., ведно със законната лихва от
20.11.2019г. до изплащане на вземането и 0,20 лева мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г.- 14.11.2019 г.; за
С. Н. Б. - 4/9 от цялото вземане, а именно: 1580,14 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. - 04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 54,02
лева - мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 14.11.2019 г., 2,91 лева -
главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. - 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 0,20 лева
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. - 14.11.2019 г.;
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответнците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно,
не са заплатили дължимата цена.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по
основание.. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по
предявените искове.
От правна страна:
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот от
09.05.1969 г., по силата на който С. Н. Б. и В.Л. Б.а са придобили
собствеността върху недвижим имот в гр. София, ул. ****. С Договор за
доброволна делба от 23.05.2018 г. П.Д. Б.а, М. Н. З. и С. Н. Б. получават в общ
дял недвижим имот в гр. София, ж.к. **** (по документ за собственост гр.
София. ул. ****) при при квоти: 4/9 ид. части за М. Н. З. и 4/9 ид. части за С.
Н. Б.. В договора е посочено, че преди делбата М. Н. З. е била собственик на
4/18 ид. части, а С. Н. Б. - на 4/18 ид. части.
Изводът е, че по силата на закона между ответниците като потребители и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на
обект с абонатен № 263420, без да е необходимо изричното им приемане, при
следните квоти и периоди: за периода 01.05.2017 г. - 23.05.2018 г. за всеки от
ответниците за 4/18 ид. части, за периода 23.05.2018 г.- 30.04.2019 г., за всеки
от ответниците за 4/9 ид. части. В този смисъл неоснователно се явява
твърдението, че за ответницата М. Н. З. е останало недоказано, че е
собственик на процесния имот за процесния период, като дори и да е налице
4
облигационно отношение между страните, то квотите притежавани от М. Н.
З. са неправилно изчислени. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,
ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия
собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно
право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател.
Именно в качеството си на собственици на процесния имот, ответниците се
явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен
при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДЕКВР и Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на КЕВР /чл.
150, ал.1 от Закони за енергетиката/. При тези данни може да се направи
извод, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови
нужди съгласно чл.153 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални
справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за
начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, приетите по
делото СТЕ и ССЕ.
Въззивниците са развили подробни доводи във връзка с посоченото от
вещото лице изчисление на процесната сума от ищцовото дружество на
основание „служебен отчет“, като са заявили, че по делото няма приложен
такъв протокол, с който ЕС да е избрала конкретно лице за целите на чл.13,
ал.1, т.3 от ОУ на ищеца, че няма доказателства кога и дали изобщо ФДР е
изготвяла, поставяла в сградата ЕС или уведомявала по какъвто и да било
начин за датите, когато ще извърши проверки. Преди всичко следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че тези доводи са въведени едва във въззивната
инстанция. От приетата по делото СТЕ се установява, че поради липса на
5
достъп ТЕ за БГВ се начислява служебно на „брой лица“ за 1 брой
потребител за процесния период, а според ФДР потребителите са били 6 броя.
Според главните отчети и изравнителните сметки за процесния период в
процесния имот има 3 броя радиатори с ИРРО. за които поради липса на
достъп за отчет се начислява служебна ТЕ по МСРС като за отоплителни тела
без уреди. По делото е представен констативен протокол, от който се
установява, че на двете дати за отчет до процесния имот не е бил осигурен
достъп, като това обстоятелство е удостоверено с подпис на съответното
длъжностно лице.
При тези данни, въззивната инстанция приема, че за процесния период до
процесния имот е доставяна ТЕ съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение, които според
въззивника/ответник не се дължат, настоящата инстанция излага следните
мотиви:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
етажната собственост и топлинният счетоводител ЕТ „А.б.“ е сключен
валиден договор от 15.10.2002 г., подписан за етажната собственост от
представител, упълномощен от проведено общо събрание на етажните
собственици. Правата и задълженията по договора са възникнали и в
правната сфера на ответниците представлявани от етажната собственост,
определила избора на търговец, овластен да извършва измерване на
потреблението. Договорът е сключен за 3 годишен срок, като е предвидено
автоматичното му подновяване след изтичане на първоначално уговорения
период. Липсват данни договорът да е бил прекратяван. Видно от договор от
14.03.2005 г. „А.б. сървиз“ ЕООД се е сляло с консорциум „С. и Елвеко -
България“ с герент „МХ Елвеко“ ООД. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период „МХ Елвеко“ ООД е извършвало
дяловото разпределение на доставената топлинна енергия между
потребителите в сградата ЕС.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда
- етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба
на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139
в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
6
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена, а такава е
извършена.
Относно иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. приложими за
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за
забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение, поради
което искът се явява основателен в пълен размер.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.08.2022 г. по гр.д. № 39736/2021г. на СРС,
7
III ГО, 82 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД- „МХ Елвеко“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8