РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Перник, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201592 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от И. А. Г., ЕГН **********, адрес: ****; с
посочен в жалбата електронен адрес за призоваване и получаване на
документи и съобщения - ********** като жалбата е депозирана срещу
заповед за задържане на лице № 1920-381/07.10.2024 г. издадена от С. Б. С. -
зз
на длъжност старши полицай при Първо РУ Перник
С процесната заповед е наредено задържане на жалбоподателя И. А.
Г.. ЕГН ********** за срок до 24 часа в помещение за задържане при 01-РУ-
ОД на МВР-Перник по реда на ЗМВР. В жалбата са изложени съображения, че
лицето не е и извършило деяние, изпълващо състава на някое от установите в
Наказателния кодекс (НК) престъпления, които могат да бъдат извършени в
условията на домашно насилие. Възразява се, че заповедта не е мотивирана и
като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, а като фактическо основание това, че има данни за извършено
престъпление - домашно насилие. Не били посочени време и място на
предполагаемото престъпление. Моли се съдът, да отмени заповед за
задържане на лице № 1920381/07.10.2024 г., издадена от старши полицай
зз-
при Първо РУ Перник и да ми присъдите извършените деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован, не се явява лично, и не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– С. Б. С., редовно призован не се явява
1
лично. Явява се представител с пълномощно-юк В., която оспорва жалбата.
Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и
законосъобразна. По същество застъпва доводи, че е бил налице получен
сигнал за домашно насилие, като същото е било потвърдено от лицето, което е
подало сигнала А. Г. и пред полицейските служители. Същите са
констатирали, че е възникнал конфликт между обитаващите адреса, за който се
касае сигнала, и на място са установили, че подалата сигнала изхвърля дрехи
на И. Г. и е потвърдила, че има отправени закани спрямо живота и здравето й
и е имало проява на агресия, макар и без видими следи от побой. И именно
затова твърди да е била изготвена заповедта за задържане и съответните
документи. Счита, че при подобен сигнал за домашно насилие, както и
фактическата обстановка, установена от полицейските органи на място, са
били налице достатъчно предпоставки за ограничаване правото за свободно
придвижване от страна на лицето, за което се сочи, че е проявило насилие. Тъй
като при подобен сигнал няма как полицейските органи да се оттеглят и да
оставят наличния конфликт да се разрасне и да се стигне до по-тежки
последици именно, с оглед ограничаване правото на свободно придвижване на
задържания е издадена и съответната заповед. Подчертава, че задържането по
ЗМВР е особен тип принудителна административна мярка, като реално е
свързано пряко и непосредствено именно с ограничаване правота на свободно
придвижване на задържаното лице. Счита, че е законосъобразно издадена
заповедта и наличните документи към нея, извършени са всички необходими
действия, като задържането се е наложило до следващия ден и не е протекло в
рамките на 24часа, а е било в по-кратки срокове, а именно непосредствено до
приключване на работа с подалата сигнала и провеждане на беседа със
задържаното лице. Излага, че безспорно заповедта е издадена от компетентен
полицейски орган със съответните му права и пряко касаещи, визираните в чл.
6 ЗМВР основни функции, а именно охранителна и превантивна дейност.
Касае се за пресичане на противоправно деяние, като безспорно
жалбоподателят е разбрал за какво е задържан. Достатъчно ясно е написана
фактическата обстановка и описана в заповедта, във връзка с което
полицейските служители са приложили своите пълномощия. Поради
изложеното моли съда да отхвърли изцяло жалбата срещу оспорената заповед
за задържане. Не претендира разноски.
По допустимостта:
В Заповедта предмет на съдебен контрол не е посочено точно пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалбата, тъй като видно от същата
е посочено само бланкетно, че на жалбоподателя е разяснена разпоредбата на
чл.72, ал.4 от ЗМВР. Същевременно в последния ред на заповедта е описано,
че същата може да се обжалва по реда на АПК в 14дневен срок от
съобщаването й пред Районен съд – Перник, като така описани двата срока
взаимно се изключват един друг и водят до объркване у лицето какъв е срокът
му на обжалване, при положение че се касае за едно незабавно производство,
съгласно цитираната първа такава разпоредба по-горе. С оглед на това и
съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК съдът приема, че жалбата е постъпила в
законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко
засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й
по същество. Така с определението си за насрочване на делото и
конституиране на страните, съдът е посочил, че както следва че
2
производството е по реда на чл.72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. От
Административно процесуалния кодекс (АПК). Съдът, в разпореждането
си е посочил, че следва да посочи следното: Съгласно чл. 72. ЗМВР (1)
Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление;
2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба;
3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава
обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна
опасност;
4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по
начините, посочени в чл. 70;
5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на
разпореждане на орган на съдебната власт;
6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга
държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест;
7. в други случаи, определени със закон.
2. В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за
настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети
мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането
налагат това.
3. Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се
информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
4. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Задържаното лице има
право да обжалва законността на задържането пред районния съд по
седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като
решението му подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред съответния
административен съд.
5. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) От момента на задържането си лицето има
право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ
от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава
обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.
6. За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице,
3
посочено от задържания.
7. Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако
основанието за задържането е отпаднало.
8. Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения
отделно от задържаните пълнолетни лица.
9. Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция,
издадена от министъра на вътрешните работи /бел. МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 от 24
януари 2015 г.за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи/.
Районен съд-гр. Перник, след като обсъди становищата на
страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на
посочените в жалбата основания, приема за установени следните
обстоятелства по делото.
По фактите:
От данните по делото се установява, че И. А. Г. ЕГН **********, с
адрес посочен в заповедта, както следва: ****, е бил задържан за срок до 24
часа по ЗМВР, съгласно Заповед № 1920зз-381/07.10.2024 г. издадена от С. Б.
С. - на длъжност старши полицай при Първо РУ Перник, като заповедта е
била издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като съгласно посочената
разпоредба-Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:т.,1-
за което има данни, че е извършило престъпление; като видно от
посоченото в заповедта е описано именно, че -за задържаното лице – има
данни за извършен престъпление- домашно насилие, като лицето е било
задържано в помещение за задържане в 01 РУ-МВР Перник. Заповедта е била
издадена на 7.10.2024 г., в 23.20 ч от С. Б. С. - на длъжност старши полицай
при Първо РУ Перник, като е била връчена срещу подпис на задържаното
лице, и видно от отбелязване върху заповедта и собственоръчно изписване на
личните индивидуализиращи данни и подпис, на гърба на заповедта, то
лицето и било освободено на 8.10.2024 г. В 10.55 часа,, за което се е разписал и
съответният полицейски орган, тоест действително както сочи и
представителят на жалбоподателя, преди да изтече максималният срок за
задържане по посочения ред, а именно до 24 ч и незабавно след изясняване на
обстоятелствата по случая, посредством разпита на пострадалата и снетото
сведение от задържания, представени в преписката. Видно от декларацията на
правата на задържаното лице, то такава е било своевременно дадена на лицето
и същото е било запознато с правата си, като е посочил в съответните графи,
че не желае адвокат, не желае да се уведомяват членове на семейството му за
задържането, не желае мед. Преглед и няма здравословни проблеми, като е
положил подпис, попълнило е и допълнителна декларация, че не е
регистриран за народен представител, като на лицето е бил извършен и обиск
при задържането. Видно от разписка за върнати вещи при освобождаването
4
му вещите са били върнати на лицето. По делото в преписката допълнително
са били представени и докладна записка от свидетеля, разпитан и в с.з, а
именно- св.К. С. В., на длъжност старши полицай към Първо РУ ОДМВР -
Перник, който потвърждава изложеното в докладната досежно процесния
случай, като именно това е и един от полицейските служители, посетил
непосредствено сигнала и възприел ситуацията на място, който и в докладната
по делото и в разпита си пред съда сочи, че –„... Помня случая. Знам за какво е
делото. Изпратиха ни с колегата С. С. на сигнал. Бяхме на работа на
територията на Първо РУ-Перник. Мисля, че бяхме нощна смяна от 20:00 до
08:00 часа. Дежурният ОДЧ ни изпрати на адрес, но не помня със сигурност
часа. Мисля, че адресът беше ****. Ние бяхме патрулен екип и двамата
бяхме с патрулен автомобил. Не помня в колко часа отидохме на адрес.
Когато отидохме на адреса господинът вече си беше изнесъл част от
дрехите. Имам предвид господина, за който беше подаден сигнал, като не
помня името му, но по случая съм съставил докладна. / като след като съдът
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля К. В. Докладна записка, находяща се на страница
12 от делото..../ св. потвърждава –„...Да, това е докладната, която съм
изготвил по случая. Виждам, че сме отишли около 22:20 часа на 07.10.2024 г.
с колегата на посочения адрес. На господина И. Г., заради когото бяхме
извикани, беше изнесъл част от вещите си. И госпожата - А., която е подала
сигнала, му помагаше с другите. Те живеят в къща. Изнасяха ги в двора.
Господинът, И., чакаше отпред и тя му помагаше да ги изнесе, с леко
подхвърляне на вещите. В наше присъствие реплики не са си разменяли. След
това, колегата С. остана с И., а аз пристъпих към съставяне на доклад за
посетен сигнал за домашно насилие, като след предявяване от страна на
съда на доклада- свидетеля К. В. сочи – „...Доклад за посетен сигнал за
домашно насилие, представен по делото и находящ се на страници 13-14 и на
стр.15 Протокол-процедура за предоставена информация на пострадало
лице от домашно насилие и оказано съдействие...Аз съм го писал и подписал.
Ако не е потвърден сигналът попълваме само процедура 1 и 2, ако е
потвърден - попълваме и третия лист - Протокол-процедура. Това е
приложение 3. В наше присъствие А. потвърди, че иска да попълни
приложение 1, 2 и 3. За инцидента каза, че с господина преди нашето
пристигане е възникнал някакъв скандал и й е плиснал една чаша вино в
лицето, като аз заедно с нея попълвах доклада и приложенията. Тя се запозна
с тях и се подписа. След като приключихме с оформянето на тези документи
и задържахме господина в Районното за срок от 24 часа. Заповедта за
задържане беше изготвена от колегата., като свидетелят допълва досежно
пострадалата, че „по нейни думи господинът я е заплашвал със закани за
убийство, като точните реплики и действия не мога сега да възпроизведа,
защото е минало време“. В този смисъл, съдът кредитира показанията на този
свидетел, като дадени от обективен и безпристрастен свидетел, който е
посетил сигнала, заедно със своя колега и издател на атакуваната Заповед,
като следва да се посочи, че показанията на този свидетел, са изцяло
съответни на събрания и представен по делото писмен доказателствен
материал в това число в преписката и в хода на съдебното следствие. Следва
да се посочи, че към преписката на страници 13-14 и на стр.15 са
представени попълнени и от свидетеля- Протокол-процедура за предоставена
информация на пострадало лице от домашно насилие и оказано
съдействие...и Доклад за посетен сигнал за домашно насилие, представен по
делото, като са попълнени имената както на жалбоподателя, като
5
извършител с неговите данни, така и на пострадалата, като видно от
попълнения въпросник, във въпрос две, е посочено от пострадалата и вписано
от служителя-на заплашвал ли ви е с убийство- „да“, за което и
пострадалото лице е положило своя подпис. Видно от попълнение протокол-
процедура пострадалата е била запозната и с правата си като жертва на
домашно насилие. Сведения са били снети, както от И. А. Г. на 8.10.2024 г,
тоест в деня след задържането късно вечерта, в което последният е изложил
своята версия за случилото се, като не е отрекъл, че е лиснал чаша вино в
лицето на пострадалата А. и че са имали спор, но е твърдял, че домашно
насилие е нямало, като на същия още същия ден е бил издаден и протокол за
предупреждение по ЗМВР от пол. Служител П.-да не отправя закани и
заплахи срещу лицето А. Н. Т., като същият е бил връчен срещу подпис на
лицето. Сведение на 8.10.2024 г.е било снето и от пострадалата - А. Н. Т., като
видно от съдържанието на сведението, пострадалата е посочила, че вечерта
лицето, с което живее във фактическо съжителство- Г., е употребил алкохол и
е станал скандал, като последният не само е излял вино в лицето й, но я е
обиждал и заплашвал, и не е искал да напусне къщата, като последната е
подала сигнал в полицията незабавно. Видно от приетия по делото,
представен с ПИСМО с рег. 25511/13.11.2024 г. от МВР-Дирекция
„Национална система 112“, Регионален център 112-София, подписано от М.
Б.-началник РЦ 112 София, диск, възпроизведен и в сз.- се установява, а
видно и от писмото, с което информират съда за постъпило обаждане на
07.10.2024 г. от лицето А. Н. Т. относно домашно насилие както следва: От
телефон с номер ********** в 22. 12ч. от лице, представило се като г-жа А. Т.,
и предоставят данните, с които разполагат - 1 /един/ брой звукозапис и
електронни картони на инцидента, на приложения към писмото 1 /един/ брой
СD, че лицето Т., при подаване на сигнала е видимо разстроена и подава
сигнал за домашно насилие, като на диска, се чува и гласа на жалбоподателя,
което последният, присъствал в с.з., в което е прието това доказателство, не е
отрекъл. Следователно, описаното в сведението на пострадалото лице, се
потвърждава и от записа на диска, както и от гласните показанията на св. К. С.
В., в горепосочения смисъл, както и от останалия представен в преписката и
събран и по делото писмен доказателствен материал, като следва да се
посочи, че съдът е приел по делото и - ПИСМО изх. № 1592/24г.-А/04.11.2024
г., подписано от М. М., съд.деловодител регистратура, с което уведомява, че
след направена справка в специалния регистър по ЗЗДН на РС-Перник, няма
заведени дела по ЗЗДН срещу И. А. Г..
ПИСМО рег. №24856/06.11.2024 г. от Районна прокуратура-Перник,
подписано от Административен ръководител -районен прокурор Гергана
Малиновска, с което уведомяват съда, че след извършена справка в регистрите
на Районна прокуратура - гр. Перник и Унифицираната информационна
система на ПРБ не са установени данни за образувани преписки и досъдебни
производства, касаещи информация относно обстоятелството задържано ли е
лицето И. А. Г. във връзка с твърдян случай на осъществено домашно насилие
от 07.10.2024 г. с пострадало лице А. Н. Т.. По делото юк В. е представила и
съдът е приел и писмо с рег.№ 313000-18148/04.11.2024 г., подписано от
същата и адресирано до Районна прокуратура -Перник за изискване на
информация с процесния случай, както и писмо от РП-Перник с вх. № А-
464/2024 г. от 07.11.2024 г., подписано от Административен ръководител -
районен прокурор Гергана Малиновска, с което уведомяват, че след
извършена справка в регистрите на РП-Перник и УИС на ПРБ няма данни за
6
образувани преписки и досъдебни производства във връзка с осъществено
домашно насилие от страна на И. А. Г. спрямо А. Н. Т.. По делото същата е
представила, във връзка и с дадените указания от съда, с определението за
насрочване на делото и Служебна бележка за заемана длъжност на издалия
заповедта служител С. С., както и извадка от Книга за задържани лица в ПНЗЛ
към Първу РУ-Перник за конкретната дата, Служебната бележка е за
длъжността на ответника С. С.. С оглед дадените разпореждания от съда,
представя и съдът е приел и служебна бележка за заемана длъжност, като се
касае за служител по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чието служебно
правоотношение е свързано именно с функцията му на полицейски орган.
Правомощието ми произтича пряко от закона, с оглед на разпоредбата на чл.
57, ал.1, вр. чл.6, ал.1 от ЗМВР, в които като цяло се сочи, че полицейските
органи са лицата, които осъществяват една от основните функции, посочени в
чл. 6, ал.1 от ЗМВР. Лицето е на длъжност- старши полицай, който пряко
осъществява охранителна превантивна дейност и е пряко ангажиран с
дейността на полицейските патрули, именно като патрулно-постова дейност
/ППД/.
Един от основните спорни моменти по случай е как и защо се е
стигнало до задържането на процесното лице и при какви обстоятелства е
сторено това и дали е била изпълнена процедурата за законосъобразно и
основателно задържане на лицето. В този аспект, съдът дава вяра и кредитира
тезата на ответника и неговия представител, която се явява съответна на целия
събран по делото доказателствен материал. Тези обстоятелства, се
потвърждават в детайли от изисканите от съда и описани и по-горе в
представените писма, допълнителни доказателства, като досежно липсата на
образувано ДП, то същото не влияе на изводите на съда, като е видно че се е
касаело за преценка, която е последстваща, след изясняване на допълнителни
обстоятелства по случая, като полицейските служители на място, е следвало
да преценят ситуацията незабавно и да вземат съответните мерки, конфликтът
да не ескалира, като последните видно от описаните и по -горе писмени
доказателства, изключително пунктуално са изпълнили своите задължения, и
са предприели след преценка на място и взетите сведения от пострадалата
действия по задържане на лицето, като незабавно в срок по-кратък от 24 часа,
лицето е било освободено, след изясняване на допълнителните обстоятелства
по случая.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената по
делото административна преписка, приета, като годно доказателство.
Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и
установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги
кредитира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното:
От правна страна:
Със Заповед за задържане № 1920зз-381/07.10.2024 г. издадена от С.
Б. С. - на длъжност старши полицай при Първо РУ Перник, е задържал
жалбоподателя на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24часа в помещение за временно
задържане при 01-РУ-ОД на МВР-Перник, като видно от представените и
цитирани по-горе писмени доказателства, лицето е била задържано при
стриктно спазване на релевантната инструкция в посочения смисъл, като е
7
била изпълнена от полицейските служители и процедурата по попълване на
доклада и въпросника на място, задължителни при подаден сигнал за домашно
насилие, какъвто е процесният случай, като се отчита и че към подобни
случай, обществото е особено сензитивно и органите действат почти винаги в
условията на неотложност, каквато е била и настоящата хипотеза. По делото е
представена и служебна бележка за длъжността на С. Б. С. - на длъжност
старши полицай при Първо РУ Перник, тоест по делото се установява, че към
дата на издаване на заповедта ответникът по жалбата е имал и имал качество
на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, и следователно се
налага и извод, че заповедта е издадена от компетентен орган. В случая
компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко и от
нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР/чл. 72. (1) Полицейските органи могат да
задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични
отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота
си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се
установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5.
което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на
разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел
задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата
екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други
случаи, определени със закон. (2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде
настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него
могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите
на задържането налагат това. (3) Когато задържаното лице не владее
български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му
на разбираем за него език. (4) Задържаното лице има право да обжалва
законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът
се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на
касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред
съответния административен съд. (5) От момента на задържането си лицето
има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от
защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава
обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1. (6) За задържането
съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от
задържания. (7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят
лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. (8) Задържаните
непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от
задържаните пълнолетни лица. (9) Редът за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях
се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. /
Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен
орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от
АПК. /чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са: 1.
липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено
нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с
материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. /.
Оспорвания процесен акт е в изискуемата форма за действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72,
8
ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се
посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането съдът
приема, че противно на изложеното в жалбата и това основание е ясно и
недвусмислено посочено; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4.
датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл.
73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на
адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на
телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските
органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството
на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече
държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да
ползва преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното лице
попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да
упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта
се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4) Отказът или
невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с
подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален
регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу
подпис. /, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с
ПИСМЕНА заповед.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за
правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му
да обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено е в заповедта и правно основание за задържането–чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като същото е и словесно отразено в заповедта, като
допълнително е посочено, че се касае за сигнал за домашно насилие, което е
достатъчно описание на фактическите обстоятелства по задържането и не е
необходимо полицейският служител, да внася допълнителни данни в този
смисъл, в това число и да вписва самата правна квалификация на деянието,
както неоснователно се възразява в жалбата.
Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена без да са посочени
фактическите обстоятелства се приемат за неоснователни.
Относно фактическите основания и по силата на Тълкувателно
решение 16/1975 г. на ОСГК, оспорената заповед НЕ страда от порок на
формата, защото, мотивите на акта са изложени и в акта и в
административната преписка, и в приобщената и цитирана по-горе
доказателствена съвкупност, която съдът не намира за нужно да преповтаря,
като същата очертава абсолютно безпротиворечиво приетата от съда
фактическа обстановка. Именно и в съответствие на и на чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР-
е предприето задържането на лицето, защото е имало данни, че лицето е
извършило престъпление- домашно насилие, което се е потвърдило на място и
писмено и устно от пострадалата, поради което и полицейските служители са
9
изпълнили задълженията си по преустановяване на конфликта и респ.
задържане на лицето за срок до 24 ч., като съдът приема, че задържането в
случая е била напълно съответна ПАМ приложена от полицейските
служители, за да потушават ескалацията на конфликта.
В настоящия случай, видно от гореизложеното по делото е събран
достатъчен обем от писмени доказателства, съдържащи се както в преписката,
така и в допълнително изисканите материали по делото, от които не остава
съмнение, а напротив напълно се потвърждава, че за процесната заповед за
която е била издадена и е било задържано лицето за фактите, описани в
същата е била съответна и съразмерна мярка към процесния момент.
Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР по
съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка и в конкретния случай същата е с налично минимално съдържание,
предписано в чл. 74, ал.2 от ЗМВР. Посочени са името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
правото да обжалва законността и т.н. Изрично е вписано правното основание
за постановяване на заповедта за задържане, както и фактическите
обстоятелства, предпоставили издаването й, поради което не може да се
приеме становището на защитника на жалбоподателя, че липсва фактическо
описание на основанието за издаване на заповедта. Вярно е, че информацията
в случая е оскъдна, но е налична такава в достатъчна степен за такива
заповеди.
От съдържанието на заповедта за задържане се налага еднозначен
извод за датата на задържане на жалбоподател, която по несъмнен и
категоричен начин е посочена, а именно - на 7.10.2024 г. в 23:20 часа.
Издаването на акта по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР не се обуславя от
наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните
доказателствени средства, а се предпоставя единствено от наличието на данни
за извършено престъпление и то без значение какъв е техния източник. В
случай задържането на И. А. Г. е мотивирано именно с извършената проверка
по сигнала на адреса и описаните по-горе действия и няма отношение
обстоятелството дали след това е било или не е било образувано ДП.
Съдът не споделя доводите в жалбата, в тази насока, напротив при
така описаната и създала се ситуация, задържането на лицето е предотвратило
едно вероятно последстващо извършване на други противоправни действия,
особено след като пострадалата е вписала в доклада, че я е заплашвал с
убийство, както и че се установява по делото, че лицето е било употребило
алкохол, към процесния момент, което априори сочи на по-ниска степен на
сдържане на проявени емоции и именно за превантиране на евентуални
противоправни деяния се обосновава и необходимост от задържането му
въпреки, че същият не е имало данни да е осъществил физическо насилие към
пострадалата към момента на идване на полицейските служители то именно
намесата им е довела до преустановяване на конфликта. В този смисъл
възраженията на защитата в тази насока съдът намира за неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта са спазени процесуално правните
разпоредби на ЗМВР.
10
След задържането на оспорващия от самия него е попълнена и
подписана Декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му разяснени правата по
чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
Същата, като НЕоспорена се цени в цялост и въз основа на нея се
приема, че съшият е запознат с правата си, НЕ е поискал преглед от лекар,
посочил е, че не желае да се уведоми член от семейството му за задържането,
НЕ е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, както и
не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, отразено
"НЕ ЖЕЛАЕ".
Нещо повече, продължителността на задържането на лицето, като
продължителността на задържането следва да се преценява с оглед фактите по
всеки отделен случай, като в конкретния казус лицето е било както сочи и юк
В., освободено незабавно на другия ден и то преди обяд, след снемане
сведения от пострадалата, и изясняване на случая. Тоест не се е стигнало до
продължително и необосновано задържане на лицето.
Не е налице нарушение на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Обстоятелството,
че посочените в докладната записка и останалите материали по преписката,
обстоятелства не са част от заповедта за задържане, не обосновава извод за
липса на мотиви, тъй като не съществува пречка те да бъдат изложени в друг
документ приложен към изпратената административна преписка. Това
разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК
на Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия
административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в
последващ такъв. В този смисъл е и константната съдебна практика,
установена в Решение № 3644 от 30.03.2016г. на ВАС по адм.д. №
3062/2015г., Решени № 9432 от 02.08.2016г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015г.
и др., която се споделя от настоящия състав.
Така също и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от
25.05.2023г. по дело № С-608/21г. според което документите, различни от
заповедта за задържане, които съдържат необходимата информация относно
основанията за задържането, трябва да бъдат съобщени възможно най-бързо
на задържаното лице. Намира, че в случай И. А. Г. е бил задържан
непосредствено след като служителите отиват на място и установяват
естеството на конфликта и ситуацията и попълват и необходимите документи,
предвид обстоятелството, че се е касаело за подаден сигнал за домашно
насилие, като посочените в оспорената заповед за задържане факти се явяват
релевантни, известни на компетентния орган и съдържат информация,
позволяваща в достатъчна степен задържаното лице да може да се ориентира
защо е временно ограничено правото му на свободно придвижване и
същевременно ефективно да може да оспори законността на задържането си.
Съдът посочвайки решението на СЕС, което е по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да отбележи, че
същото допуска прилагането на национална правна уредба, според която
основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпно деяние, могат да бъдат изложени в документи
различни от акта за задържане.
Предвид изложените съображения съдът приема, че оспорената
11
заповед съдържа фактическите основания за задържането на жалбоподателя.
За нуждите на настоящото производство, което няма за цел да установява
вина, а единствено да се прецени дали е имало данни към момента на
задържане на жалбоподателя за негова съпричастност към престъпление или
препятстване органите да извършат дейността си по служба, съдът приема, че
конкретно установените обстоятелства по делото дават основание да се
приеме, че съразмерно спрямо лицето е предприета посочената мярка, съдът
намира, че органите на МВР в рамките на оперативната си самостоятелност са
осъществили една от основните си дейности, предвид чл. 6 от ЗМВР.
За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи,
че непривличането на лицето към наказателна отговорност в рамките на
периода на задържането или непосредствено след това, не рефлектира върху
законосъобразността на издадената заповед, тъй като процесната
принудителна административна мярка се прилага както с оглед да се
предотврати укрИ.ето на лицето и извършването на други престъпления, така
и когато след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба.
В този смисъл е и чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари
2015г. съгласно който срокът за задържане на лица по ЗМВР започва да
тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване,
като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето
на нейното фактическо издаване. Самата заповед представлява привеждане в
изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от
служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. Именно
за изпълнението на формалните изисквания по вече осъщественото задържане
е била налице необходимост от продължаването на задържането на лицето в
районното управление, където е била оформена обжалваната заповед,
извършен е на основание чл. 80 от ЗМВР личен обиск, за което е съставен
протокол, удостоверяващ, че в лицето не са били намерени забранени от
закона предмети.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорения административен
акт е издаден от компетентен орган в установената форма, като не констатира
при постановяването му допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Административно производствените правила са спазени и не се
налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) са посочени основанията, при наличието на които
полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато
има данни, че лицето е извършило престъпление.По правната си същност,
мярката "Задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72–чл. 75 от
"Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представлява
принудителна административна мярка/ПАМ/–административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата.Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни от
които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице
е извършило или е съпричастно към процесно противоправно деяние. Целта
на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
12
проведено предварително разследване.
Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка "Задържане за срок до
24часа" е дейност, свързана с разкритието на престъпление, а НЕ с наличието
на вече доказано такова.
Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/, като принудителна
административна мярка(ПАМ), се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност.
Задържането е извършено на законово основание, предвидено в
нормативен акт–закон и в този смисъл не може да се приеме, че
ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение
на "Европейската конвенция за правата на човека" ЕКЗПЧОС.
Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за
събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността
съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят
разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно
преследване или да им въздействат с оглед укрИ.е на доказателства или
лъжесвидетелстване. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР
максимален период-24часа, като органът е извършил необходимите
процесуални действия. С оглед на това, законосъобразно, ответникът по
оспорването е издал оспорената заповед.
Не са налице предпоставки за отмяна на заповедта в условията на чл.
146, т. 4 от АПК.
Заповедта е издадена и е в съответствие с целта на закона-да се
предотвратяват и разкриват престъпления и да не се пречи -след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба /като втората хипотеза в закона е дадена в
условията на алтернативност/;, като временно се ограничават правата на лица,
съпричастни към такава деятелност.
Мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР
основание на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и е спазена регламентираната
процедура.
Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 5, т. 1 от "Европейската конвенция за правата на човека"
ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените
случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона.
В чл. 5 § 1 се изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан
от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното
право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
13
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел.
Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека
принципи по прилагането на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия
случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно
данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес,
който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. / в този
смисъл виж и постулатите, залегнали в ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1385 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 май 2024 година
относно борбата с насилието над жени и домашното насилие на
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ/.
В тази връзка е съдебната практика обективирана в дела на
ВАС/Решение № 6138 от 20.05.2016 г., постановено по АД № 13194/2015 г. на
ВАС, Решение № 8909 от 07.07.2017 г. по АД № 5864/2016 г. на ВАС, Решение
№ 2317 от 23.02.2017 г. по АД № 14275/2015 г. на ВАС.
С оглед на изложеното състава приема, че оспорената заповед, като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване
на административно производствените правила и при точно позоваване на
материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява
правилен и законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Във връзка с възраженията в жалбата, следва също да се посочи, че
въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е
образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в
рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе,
приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната
самостоятелност на полицейските органи . (В този смисъл са Решение № 3329
от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., Решение № 8258 от
6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.). Изискването
подозрението да се базира на разумни основания формира съществена част от
предпазната мярка срещу произволни арести и задържания (виж Ipek and
Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г.виж Fox,
Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение от 30 август 1990 г.,
Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy [GC], № 26772/95, § 155,
ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53, ЕСПЧ 2004 IV).
Накрая Съдът отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до
конкретно престъпление (виж Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102,
Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г.,
§ 51, Серия A № 145 B). "
В този смисъл виж и еднозначната съдебна практика по такива дела
на Административен съд- Перник, като Решение № 59 от 29.04.2022 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 48/2022 г., Решение № 195 от 11.11.2022 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 197/2022 г. Решение № 113 от 22.07.2022 г.
на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 80/2022 г., Решение № 276 от 22.02.2024 г.
на АдмС - Перник по к. а. д. № 565/2023 г.и др.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за
целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на
съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на
административния акт. В случая полицейски орган е осъществил
14
полицейското задържане в съответствие с целта на ЗМВР. В рамките на
оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага
при налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл. 6 от АПК,
предвиждащ принципа на съразмерност. В случая, административният орган
не е излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане на права и законни
интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е
издаден актът.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да укрие или
унищожи относими доказателства, да извърши престъпление или спрямо него
да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкритието на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо наличие на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган
при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
престъпления не са задължителни.
По мнение на съда законоизискуемите обстоятелства в случая са
налице, като във връзка с направените от жалбоподателя възражения следва да
се посочи следното. Към момента на издаване на административния акт
полицейските служители са разполагали с достатъчно данни, които да сочат
на необходимост от задържането на лицето, за да преустанови същото
противоправните си деяния спрямо пострадалата, подала сигнала за домашно
насилие.
Следователно съдът намира възраженията в жалбата за
неоснователни, а издадената заповед за задържане като законосъобразна и
като такава следва да я потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответната страна не претендира разноски и съдът, НЕ дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно от АПК,
съдия при Районен съд-гр. Перник,
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба от И. А. Г., ЕГН **********,
адрес: ****; с посочен в жалбата електронен адрес за призоваване и
получаване на документи и съобщения - ********** като жалбата е
депозирана срещу заповед за задържане на лице № 1920-381/07.10.2024 г.,
зз
издадена от С. Б. С. - на длъжност старши полицай при Първо РУ Перник,
входящ номер в съда № 23825 от 25.10.2024 г. на ПРС, като обжалването е с
правно основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, против Заповед за задържане на лице с
рег.№ 1920зз-381 от 7.10.2024 г., издадена от С. Б. С. - на длъжност старши
полицай при Първо РУ Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, спрямо лицето И. А. Г.. ЕГН **********, адрес: ****, е приложена
принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Административен съд-Перник в 14-четиринадесетдневен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16