№ 5013
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110210794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********, против наказателно
постановление № 23-4332-026312/31.10.2023 г., издадено от Началник Сектор
в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 50 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП.
В жалбата бланкетно са изложени претенции за отмяна на атакувания акт.
Жалбоподателят потвърждава, че действително е управлявал МПС без
поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява.
АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Постъпили са писмени бележки, с които е взето становище за неоснователност
на жалбата. Претендира се присъждане на юрк. възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна се установи:
На 20.10.2023 г. около 12.12 часа в гр. София, жалбоподателят Д. Д.
управлявал лек автомобил марка „******“, модел „*****“, с рег. №
**********, по ул. „Обелски могили“, с посока на движение от ул. „24“ към
ул. „Сух герен“. До бл. 116 на ул. „Обелски могили“ жалбоподателя преминал,
1
с управлявания от него автомобил, покрай спрения служебен автомобил на
свидетелите И. и Р. – полицейски патрул при 09 РУ – СДВР. Когато преминал
покрай тях свидетелите П. и Р. възприели, че жалбоподателят управлява лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан. В тази връзка пред бл. 116 на
ул. „Обелски могили“ автомобилът на жалбоподателя бил спрян от
свидетелите П. и Р. за извършване на проверка. Отново полицейските
служители възприели, че Д. управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван и свид. П. му
съставил АУАН Серия GA № 1051166/20.10.2023 г., в който описал подробно
времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.
Квалифицирал го съобразно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил
предявен и връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна
квалификация, наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП наложил на
Д. глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършеното нарушение по чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите
И. П. и Р. Р., и писмени - справка-картон на водач, заповед №
513з-4922/13.06.2022 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г.;
Съдът намира показанията на разпитаните полицейски служители като
добросъвестно депозирани, логични и обективни, като намира липсата на
спомен в показанията на свидетеля Р. относно конкретната ситуация за
нормално следствие от многобройността на случаите в ежедневната им
практика и изминалия от момента на съставяне на АУАН до провеждане на
разпитите им период от време. В същото време свидетелят П. има запазен
спомен за конкретните събития и подробно разяснява както точно са
възприети релевантните факти и извършената проверка и установеното
нарушение, поради което показанията му следва да бъдат кредитирани в
цялост. Оше повече, че самият жалбоподател в жалбата си потвърждава, че е
управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето
на АУАН и издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности,
респективно правомощията, предоставени им съгласно заповед №
513з-4922/13.06.2022 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г.;
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно
легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
2
Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН, от компетентни органи и в изискуемата от закона писмена форма и
съдържание.
Обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, в това число
времето и мястото на извършването му, са очертани с необходимата степен на
конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице идентичност между фактическото
описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна
квалификация, поради което съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаването
му и да са ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват
формални основания за отмяната на санкционния акт.
Съдът намира, че в хода на производството безспорно се доказа, че
жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал
цитирания по-горе лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с
какъвто автомобилът бил оборудван.
При извършването му е действал при форма на вината пряк умисъл,
доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със
задължението си при управление на МПС да постави обезопасителния колан,
с какъвто автомобилът е оборудван, въпреки което не е съобразил
поведението си с изискванията на закона.
Нарушението е формално, на просто извършване, поради което
настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни
последици, не се изисква.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на
наложената санкция. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
ЗДвП предвижда за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в
абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., в какъвто е определена.
По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, като
с оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде
определено в минимален размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 и чл. 63д
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 115 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
026312/31.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна
3
полиция" СДВР, с което на Д. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в
14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4