РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 05.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Д.В. като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 6898 по описа за 2015 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по иск за делба с
правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по извършване на делбата.
С решение от 09.05.2016г.
Русенски районен съд е допуснал съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № . на УЛ. „Л....” № . в
гр. Русе, в бл. „К.” вх.., ет.., състоящ
се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 60,49 кв.
метра заедно с избено помещение № 4 и 1,877% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници за жилището: югоизток-
двор и апартамент № 5, северозапад- ул. „Лозен планина”, североизток-
апартамент № 7 от вх.В, югозапад- стълбище, което жилище представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.439.10.15 при съседи, на
същия етаж: 63427.5.439.10.14 , под обекта: 63427.5.439.10.12 и над обекта:
63427.5.439.10.18, при равни права на страните К.П.К. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********
с адрес ***.
По делото са
предявени от К.П.К. и приети за
разглеждане искове по сметки в делбата, както следва:
- За сумата 2750
лева представляваща обезщетение за лишаване от ползване на половината от
процесния имот за периода 01.12.2015г. до 25.10.2016г, който иск е с правно
основание чл. 31 ал.2 от ЗС;
- За сумата
10363,73 лева представляваща половината от платената сума по сключения договор
за кредит за покупка на имот, която сума е платена в периода от началото на
2012г. до 16.11.2015г. Правното основание на този иск е чл.127 ал.2 от ЗЗД във
връзка с чл.32 ал.2 от СК;
- за сумата 2750
лева представляваща половината от платената сума по сключения договор за кредит
за покупка на имот, която сума е платена в периода от 05.12.2015г. до 05.09.2016г.
Правното основание на този иск е чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.32 ал.2 от СК.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
По делото е
назначена експертиза, при която вещото лице изразява становище, че имота не
може да бъде реално поделен така, че всеки съделител да получи реален дял.
Определя пазарна оценка на целия имот в размер на 53052 лева, както и
съответните оценки на дяловете на страните.
Бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие считано от
10.05.2012г. Не се спори между страните, че след развода процесния апартамент
се ползва от А.А.А..
К.К. е изпратил до А.А. нотариална покана (л.7) с която я е поканил да му
заплаща наем за ползването на половината от горния имот в размер на 250 лева
месечно считано от месец декември 2015г. Поканил я е също така да му заплати
сумата 10363,73 лева, която се явява половината от сумата 20727,47 лева,
заплатена от него по договор за кредит сключен от А.А. на 19.09.2005г. с
„Уникредит Булбанк“, както и да му заплаща половината от бъдещите вноски по
кредита, което представлява сумата от 225 лева ежемесечно. Нотариалната покана
няма дата и върху представения екземпляр липсва удостоверяване на връчването й
на адресата от нотариус. По делото обаче не е спорно, че тази покана е получена
от А.А., тъй като тя представя отговор на нотариалната покана (л.28) с който уведомява
К., че не го възпрепятства да ползва своята половина от имота, като сочи, че
ключът от входната врата на жилището не е сменян и му предоставя ключ от една
от стаите в апартамента, който се състои от две самостоятелни стаи и помещения
за общо ползване- кухня, баня и др. Този отговор е бил представен пред нотариус
на 27.11.2015г, което сочи, че А. е получила нотариалната покана преди тази
дата.
На 07.12.2015г. К.К. е изпратил до А.А.
отговор на отговора на нотариалната покана, в който е посочил, че е невъзможно
да ползва имота, тъй като апартамента е двустаен, а в него живеят трима души.
Св. Д. И. живее в един и същи жилищен блок със страните по делото и е
домоуправител и касиер. Твърди, че след развода на страните А.А. е живяла в
процесния апартамент заедно с дъщеря си и приятеля си, като А. заплащала общи
разходи на входа за трима души, а наскоро след като дъщеря й заминала да учи в
София започнала да заплаща разходи за двама души.
На 19.05.2005г. е бил сключен договор за кредит (л.24-26) по силата на
който „Булбанк“ АД е предоставил на А.А.К. кредит в размер на 40000 лева, като К.К.
се е задължил солидарно по договора. Целта на кредита е била закупуване на процесния
апартамент. Кредитът е бил обезпечен с ипотека на друго жилище в същия блок
собственост на Петранка Георгиева Недева. На 30.09.2005г. страните закупили
процесния апартамент за сумата 9085 лева, като данъчната оценка на имота била
9084,90 лева.
По делото е назначена икономическа експертиза по която вещото лице дава
заключение, че в процесния период, за който се претендират суми по кредита
доходите на страните са били както следва:
На К.К.:
2012 г.- 10407,53 лева;
2013 г.- 10936,12 лева;
2014 г.- 10671,18 лева;
2015 г.- 11620,77 лева.
На А.А.:
2012 г.- 3361,16 лева;
2013 г.- 0 лева;
2014 г.- 2443,10 лева;
2015 г.- 3012,84 лева.
Вещото лице прави заключение, че К.К. би могъл с доходите си да погасява
кредита, за разлика от А.А., чийто доходи са ниски. След прекратяване на брака А.А.
е заплатила 3640 лева от кредита, а К.К. е заплатил 13942 лева за периода до
19.11.2015г.
В периода 04.12.2015г. до 05.09.2015г. К.К. е платил 10 вноски по кредита в
размер на 450 лева всяка или е заплатил общо 4500 лева.
При така установените факти съдът от правна страна приема следното:
По делото за делба:
Предвид невъзможността процесния имот да бъде поделен реално като всеки
съделител получи дял в натура, то делбата следва да се извърши съобразно
разпоредбите на чл.348 ал.1 от ГПК като имота се изнесе на публична продан и
съделителите се удовлетворят от цената, съобразно правата си. Съделителите
следва да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дяловете
си.
По иска за обезщетение за лишаване от ползване на имота:
Искът е неоснователен.
Съгласно чл. 31 от Закона за
собствеността:
(1)
Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им.
(2)
Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
В съдебната практика се приема, че когато ползващия имота изразява
готовност да предостави ползването му на другия собственик съобразно правата
му, то тогава не е налице фактическия състав на чл. 31 ал.2 от ЗС- Решение № 399 от
4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., IV г. о., ГК
В Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК се приема:
„Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил
писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
- той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик“
В случая А.А. е предложила на К.К. да ползва имота съобразно правата си,
като му е предоставила ключ от едната стая. Последният обаче е отказал, като е
посочил, че счита за невъзможно имота да се ползва от него и ищцата, тъй като
тя живее в него заедно с приятеля си и дъщерята на страните. При така
установените факти съдът приема, че А.А. не е пречила на К.К. да ползва имота
съобразно правата си. А. е предложила на К. да ползва стая от апартамента, от
което последният не се е възползвал. Неудобството от съвместното ползване е
очевидно, но то не може да се приравни на лишаване от ползване. Наличието на съсобственост предполага някаква
форма на съвместно ползване, като при влошаване на отношенията между
съсобствениците, това ползване несъмнено ще създаде неудобства. За ползващия
съсобственик обаче не може да възникне задължение за заплащане на обезщетение
по причина, че другия съсобственик счита за неудобно общото ползване.
По исковете за заплащане на сумите 10363,73 лева и 2250 лева представляващи
половината от сумите, които К.К. е заплатил по договора за кредит за покупка на
имот:
А.А. и К.К. са поели солидарно задължението да изплащат кредита получен от А.
през 2005 година от „Булбанк“ АД.
Съгласно чл. 127 от ЗЗД:
„Доколкото не
следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено
на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се
разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е
изпълнил.“
Съгласно чл. 32 от СК:
(1) Разходите за задоволяване на нужди
на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) Съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
Съгласно цитираните законови разпоредби- чл. 127 от ЗЗД и чл. 32 от СК, и
предвид факта, че кредитополучател е А.А.,
то К.К., като солидарен длъжник дължи най-много половината от сумите по
кредита. Това е така, тъй като по делото не се установи „друго“ в отношенията
между страните по смисъла на чл. 127 ал.1 от СК. В отговора на исковата молба
се сочи, че апартамента е закупен за 9085 лева, а остатъкът от кредита до
размера 40000 лева бил използван от К. за бизнеса му. Всъщност твърденията на А.А.
относно изразходването на сумата по кредита са доста противоречиви- в отговора
на исковата молба се съдържа и твърдение, че за закупуването на апартамента са
изразходвани по-малко от една трета от сумата по кредита (което е над 13300
лева), а в отговора на исковете по сметките се сочи, че задължението по
договора за кредит е поето за нуждите на семейството.
Независимо от разнопосочните твърдения, доколкото не се доказаха някакви
специални уговорки между съпрузите и предвид факта, че те са солидарни длъжници
по договора, то съдът приема, че двамата съпрузи дължат по равно, и в случай,
че някой от тях е заплатил повече от половината има право да получи от другия
съответната разлика. В задължителната практика на ВКС трайно се приема, че направените
от съпрузите разходи по време на брака, се предполага, че са за нуждите на семейството,
а ако някой от тях иска да опровергае това, то следва да ангажира съответните
доказателства.
Съдът не приема твърденията на А.А., че процесният апартамент е закупен за
9085 лева, като счита, че тази сума е посочена в нотариалният акт с цел да се
спестят данъци и нотариални такси и предвид факта, че данъчната оценка на имота
е 9084,90 лева. За да отпусне кредит от 40000 лева банката е приела като
обезпечение ипотека върху напълно идентичен апартамент (и двата апартамента са
с площ 60,49 кв. метра и се състоят от идентични помещения), находящ се в същия
блок и вход, но на съседен етаж. Общоизвестно практика на банките е, че при
отпускането на ипотечен кредит предоставената сума не надхвърля пазарната цена
на обезпечението поради което съдът счита, че процесният апартамент не е
закупен за 9085 лева. Фактът, че тази сума е посочена в нотариалният акт не е
пречка съдът да приеме друго. Законът забранява страните да ползват свидетелски
показания за да опровергават съдържанието на подписан от тях частен документ. В
случая обаче А.А. не се опитва да опровергае, а иска да се ползва от подписания
от нея нотариален акт (който в тази част се явява частен документ). Подписът на
А.А. в нотариалният акт задължава съдът да приеме съгласно чл. 180 ГПК, че тя е
направила отразените там нейни изявления, но не и че тези изявления
съответстват на истината.
Според заключението на вещото лице след прекратяването на брака за периода
до 19.11.2015г. А.А. е заплатила 3640 лева от кредита, а К.К. е заплатил 13942
лева или двамата общо са заплатили 17582 лева, като частта на всеки един от тях
е 8791 лева. При това положение К.К. е заплатил 5151 лева повече от своята
част, а А.А. е заплатила 5151 лева по-малко от своята част. Предвид изложеното А.А.
следва да заплати на К.К. 5151 лева на основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД.
В периода 04.12.2015г. до 05.09.2015г. К.К. е платил 10 вноски по кредита в
размер на 450 лева всяка или е заплатил общо 4500 лева, като по делото липсват
доказателства А.А. да е заплащала суми по кредита, поради което тя следва да
заплати на К.К. половината от платената от него сума или 2250 лева.
Разноски:
Страните дължат държавна такса върху стойността на дяловете си. Стойността
на всеки един от дяловете е 26526 лева и съответната държавна такса по чл.8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която
следва да заплати всяка от страните е 1061,04 лева.
По иска за делба нито една от страните не е представила доказателства за
направени разноски за процесуално представителство. Ищеца е направил разноски
във връзка с делбата за съдебнотехническа експертиза в размер на 154 лева,
която сума следва да се понесе поравно от съделителите предвид равенството на
дяловете. Предвид изложеното А.А. следва да заплати на К.К. 77 лева.
По иска за обезщетение за лишаване от ползване К.К. е заплатил депозит за
вещи лица в размер на 104 лева, а А.А. 302 лева. Този иск на К.К. е отхвърлен
изцяло поради което той следва да понесе изцяло разноските по него, като
заплати на А.А. направените от нея разноски в размер на 302 лева.
Исковете по чл. 127 от ЗЗД са с обща цена 12613,73 лева, като са уважени до
общ размер 7401 лева. По тях разноски за адвокат е направила единствено А.А. в
размер на 300 лева от които следва да й се присъди съразмерно на отхвърлената част от иска
сумата 123,98 лева. А. от своя страна следва да заплати на К. държавната такса
върху уважения размер на исковете, която се равнява на 296,04 лева, както и
90,36 лева разноски за вещото лице изготвило съдебносчетоводна експертиза.
Или след насрещна компенсация на задълженията за разноски А.А. следва да
заплати на К.К. сумата 37,42 лева. По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
апартамент № .. на УЛ. „Л....” № . в
гр. Русе, в бл. „К.” вх..., ет...,
състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 60,49
кв. метра заедно с избено помещение № 4 и 1,877% идеални части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници за жилището:
югоизток- двор и апартамент № 5, северозапад- ул. „Лозен планина”, североизток-
апартамент № 7 от вх.В, югозапад- стълбище, което жилище представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.439.10.15 при съседи, на
същия етаж: 63427.5.439.10.14 , под обекта: 63427.5.439.10.12 и над обекта:
63427.5.439.10.18, като съделителите К.П.К. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********
с адрес *** се удовлетворят от цената на имота при равни права.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К.П.К. с ЕГН ********** със съдебен
адрес ***, партер, предявен срещу А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** за заплащане
на сумата 2750 лева представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
половината от посочения по-горе имот за периода 01.12.2015г. до 25.10.2016г.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
К.П.К. с
ЕГН ********** със съдебен адрес ***, партер сумата 5151 лева представляваща сума заплатена в периода от началото на
2012г. до 16.11.2015г. от К.П.К. с ЕГН ********** по договор за кредит от 19.05.2005г.
сключен с „Булбанк“ АД, която сума е в повече от частта на К.П.К. от задължението, като отхвърля иска на К.П.К. с ЕГН ********** над уважения размер.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
К.П.К. с
ЕГН ********** със съдебен адрес ***, партер сумата 2250 лева
представляваща сума заплатена в периода от 04.12.2015г. до 05.09.2015г. от К.П.К. с ЕГН ********** по договор за
кредит от 19.05.2005г. сключен с „Булбанк“ АД, която сума е в повече от частта
на К.П.К. от
задължението.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати държавна
такса върху стойността на дела си в размер на по 1061,04 лева.
ОСЪЖДА К.П.К. с ЕГН ********** със съдебен
адрес *** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на по 1061,04 лева.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
К.П.К. с
ЕГН ********** със съдебен адрес *** сумата 37,42 лева разноски по делото след насрещна компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/