№ 85
гр. гр.Н., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:П.С.П.
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от П.С.П. Гражданско дело № 20222150100692
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността.
Ищецът И. В. Т. с ЕГН **********, с адрес: град Б., улица ................ № ..., етаж 3, ап.
..., твърди, че той и ответниците С. Д.-Т. с ЕГН **********, и С. В. Т. с ЕГН **********,
двете с адрес: град С., ж.к. С., блок ..., етаж 4, ап ..., са съсобственици на недвижим имот с
административен адрес: град Н., квартал ............ 12, вход ......, представ...ащ Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.............. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Н., одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на имота: град Н., ..... – З., вход 1, етаж 2, ап...., като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в Поземлен имот с
идентификатор 51500...... с предназначение на самостоятелния обект: Апартамент; брой нива
на обекта: 1, с площ от 65,22 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: 51500.508.....,
51500.508....., 51500.508......и 51500.508....... Съгласно нотариален акт № 56 от 07.10.2015г. и
нотариален акт № ... от 07.05.2012г., двата на нотариус .............. с рег.№ ... на НК и район на
действие Н.ския районен съд, ответницата С. Д.-Т. притежава 1/2 идеална част от правото на
собственост на процесния недвижим имот, а ищецът и ответницата С. В. Т. – по 1/4 (една
четвърт) идеална част. Ищецът твърди, че двамата ответници ползват притежаваната от него
идеална част от правото на собственост, по който начин го лишават от правото да ползва
тази част от него, като не го допускат в имота от началото на месец юни 2021г. Моли
ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху притежаваната от него 1/4
1
идеална част от имота.
В подадения от ответниците отговор на исковата молба същите изразяват
становище за неоснователност на иска, като твърдят, че С. Т. ползва имота като владее
собствената си идеална част и е държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Правото на собственост никога не е оспорвано от който и да е от ответниците – останалите
съсобственици. Последните обаче имат мнозинство като притежатели на 3/4 идеални части
и са взели решение имотът да се ползва лично и само от С. Т. по съображения, че за ищеца
липсва жилищна нужда да ползва процесното жилище. Другите съображения за това са, че
родителските права по отношение на И. В. Т. и С. В. Т. са предоставени на тяхната майка С.
Д.-Т. след прекратяването на брака с развод на последната с В. И. Т.. Като относими
обстоятелства по делото считат, че ищецът не е имал адресна регистрация в град Н., квартал
............ 12, вход ......, а от 2016г. той е с настоящ адрес: град С., ж.к. С., блок ......... ап.8,
който е и на ответниците, както и че до навършване на пълнолетие на ищеца, за него и за
сестра му С. Т. – втория ответник, се е грижела единствено майката на двамата – първия
ответник С. Д.-Т.. След като през 2018г. е навършил пълнолетие, ищецът се е установил да
работи в чужбина, а от тогава рядко се е завръшал в България и контактува с близките си.
Тъй като следва и занапред процесния недвижим имот да се ползва единствено от С. В. Т.,
моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо или искът срещу
ответниците да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът се явява лично в съдебно заседание, представ...а се от процесуален
представител, който заявява, че поддържа предявения иск, включително и в частта му за
осъждането на ответниците да предадат владението върху идеалната част от процесния
недвижим имот. Във връзка с отговора на исковата молба приема, че между ответниците е
сключен устен договор за разпределение на ползването, който счита за нищожен. В друго
съдебно заседание друг процесуален представител на ищеца, като изтъква обстоятелството,
че ответникът С. Т. е била на 15-годишна възраст, когато е участвала при вземането на
решението за разпределението на реалното ползване на процесния недвижим имот, поради
което не е можела да изразява воля за вземане на решение, тъй като била недееспособна, но
и не е била надлежно представ...ана (от баща си или от назначен особен представител),
изразява позиция, че това решение, взето през 2018г. от ответниците, било нищожно поради
липса на съгласие, освен това протИ.речало на чл.38, ал.1, изр. 2-о от ЗЗД. По време на
целия процес пред първоинстанционния съд ищецът акцентира на желанието си да ползва
имота, както и че е лишен от това право, гарантирано му по чл.31 от Закона за
собствеността, както и от правото да получава граждански плодове.
В съдебно заседание ответниците се представ...ат от упълномощен адвокат, който
потвърждава изложеното в отговора на исковата молба, че ответниците са взели решение
процесният апартамент да се ползва от един от собствениците – С. Т., като се посочва и
датата на вземането му – 29.06.2018г., както и обстоятелствата, заради което е взето
решението в този смисъл, а именно ищецът не е бил в България, не е имал претенции към
този имот, разполагал е с други жилища, имал е възможност да живее на друго място, когато
2
се е завръщал в страната, а С. Т. е работила в град Н.. Признава също, че процесният
апартамент се ползва само от С. Т. и единствена тя има ключове за това жилище. Така
фактическата власт върху имота се упражнява от двамата ответници, като С. Т. е владелец
на своята идеална част и държател на притежаваната от С. Д.-Т. идеална част от
собствеността, и тази фактическа власт, упражнявана по този начин, е въз основа на взетите
от двете решение. Счита, че участието на непълнолетно лице в една сделка води до нейната
унищожаемост. Моли за отхвърляне на иска. Претендира в полза на ответниците да бъдат
присъдени разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
По силата на договор за замяна от 07.05.2012г., обективиран в нотариален акт №
..., том II, рег.№ ...., дело № .../2012г. на нотариус .............. с рег.№ ... на НК и район на
действие Н.ския районен съд, В. И. Т. и С. Д.-Т. са придобили собствеността върху следния
недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.............. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Н., одобрени със Заповед № РД-18-
46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: град Н., ..... – З., вход 1,
етаж 2, ап...., като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 51500.....; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1, с площ от 65,22 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 51500.508...... и 51500.508....., под обекта – 51500.508.....,
над обекта 51500.508...... заедно със съответните идеални части от общите части на сградата,
както и от съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място.
По време на придобиване на този имот В. И. Т. и С. Д.-Т. са били съпрузи, чийто
граждански брак е бил прекратен с развод по силата на Решение № 1 от 12.01.2015г. по гр.д.
№ ...... по описа на Н.ския районен съд. С това решение упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака им две деца – И. В. Т. и С. В. Т., е предоставено
на тяхната майка С. Д.-Т., като на баща им В. И. Т. е бил определен режим на лични
контакти с децата и същият е бил задължен да им заплаща ежемесечна издръжка. Поради
този факт съдът приема, че процесният недвижим имот е бил придобит от В. И. Т. и С. Д.-Т.
и се е притежавал от тях в режим на съпружеска имуществена общност до прекратяването
на брака им с развод, когато се е прекратила и имуществената общност и по отношение на
имота е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове за двамата (чл.28 от СК).
По този начин от 12.01.2015г. всеки от двамата е продължил да притежава по 1/2 (една
втора) идеална част от имота.
От развода през 2015г. С. Д.-Т. се е установила да живее с двете си деца – И. В. Т.
и С. В. Т., в град С.. Основно през летните сезони през периода от 2015г. до 2018г. тримата
са посещавали въпросното жилище в град Н., като с ключ за апартамента е разполагала С.
Д.-Т., а през посочения период И. Т. не е посещавал сам апартамента, като не е притежавал
отделно ключ за него. Същата при развода е имала уговорка с В. И. Т. двамата да
3
прехвърлят притежаваните от тях идеални части на двете им деца, но тази уговорка е била
спазена единствено от В. Т., който с договор за покупко-продажба на недвижим имот още от
07.10.2015г., по който договор той е имал качеството на продавач и е действал чрез
пълномощника си С. Д.-Т., е прехвърлил притежаваната от него 1/2 идеална част от имота
на децата си: непълнолетният тогава И. В. Т., действащ със съгласието на майка си С. Д.-Т.,
и малолетната С. В. Т., чрез законния си представител С.-Д.-Т., като двамата са имали
качеството на купувачи по договора, който е обективиран в нотариален акт № 56, том XI,
рег.№ ...., дело № ..../2015г. на ............... – помощник-нотариус по заместване при ..................
– нотариус с рег.№ ... на НК и район на действие Н.ския районен съд. С този договор всеки
от двамата купувачи – И. В. Т. и С. В. Т., за придобили по 1/4 идеална част от недвижимия
имот (чл.30, ал.2 от ЗС). Тъй като С. Д.-Т. не е изпълнила уговорката която е имала с бившия
си съпруг, тя е продължила да бъде собственик на другата 1/2 идеална част от недвижимия
имот.
През 2018г., когато вече И. В. Т. е бил пълнолетен, същият е заминал за живее и
да работи в чужбина, а С. В. Т. е завършила 8-и клас и е започнала средното си образование
като е продължила да учи в град С.. Тогава майка й С. Д.-Т. й е предоставила ключа за
апартамента в град Н., за да може да го ползва основно през летния сезон с цел почивка и
където да се събира с приятели.
През 2021г., когато И. Т. е решил окончателно да се завърне в България за да учи и
където да продължи да работи, първоначално е пристигнал в България за четири дни, през
което време се е срещнал със сестра си С. Т. в хотел в град С., на мероприятие, на което са
участвали, респ. били са поканени. На тази среща И. Т. е повдигнал въпроса за апартамента
като е попитал дали може да го ползва, на което С. Т. му е отговорила отрицателно и му е
обяснила, че е пригодила жилището да се ползва само от нея и че не е подходящо да се
ползва и от двамата. През летния сезон на 2021г. С. Т. е работила в град Н. и е живяла през
това време в този апартамент. След окончателното му завръщане в България през месец
август 2021г. И. Т. се е установил да живее в град Б., където е започнал да работи, като е
ползвал жилище заедно с баща си, което положение продължава и понастоящем.
През лятото на 2022г. отново е имало среща в град С. между И. Т., С. Т. и С. Д.-Т.,
на която И. Т. е настоявал като съсобственик да му бъде предоставен ключ за апартамента в
град Н., не само за да има достъп до него, но и да може свободно да го ползва. На тази
среща също му е било отказано, като му е било заявено, че не е удобно апартаментът да се
ползва едновременно от него и от сестра му и че С. Т. счита апартамента за нейн, а майка му
– С. Д.-Т., му е предложила да си закупи друго жилище и че е готова да му помогне със
средства за това. И. Т. е отказал предложението и е настоявал, че иска да ползва именно
това жилище – процесния апартамент, по който повод е възникнал спор и оттогава
отношенията между И. Т., от една страна, и сестра му С. Т. и майка му С. Д.-Т., от друга
страна, окончателно са се влошили, а И. Т. е започнал да пише молби и жалби до различни
институции за да търси съдействие да влезе в апартамента като получи достъп и му се
осигури ползване.
4
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Искът за собственост по чл.108 от СЗ – ревандикационният иск, е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предметът на делото е правото на
собственост на ищеца. Този иск съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени
към съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост, и искане
ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имота. На тези искания следва да се
даде отговор в диспозитива на съдебното решение.
Ако в хода на делото се установи, че ищецът е собственик на имота и ответникът
го владее без да има основание за това, съдът се произнася положително и по двете искания.
Съответно, ако не бъде установено правото на собственост, то съдът отхвърля иска изцяло –
и двете съдържащи се в него искания. Ако бъде установено, че ищецът е носител на правото
на собственост, но ответникът не владее имота или го владее на протИ.поставимо на
собственика основание, то тогава съдът следва да уважи първото искане и отхвърли второто
искане.
Това следва по задължителен за съдилищата начин от приетото в т.2А от
Тълкувателно решение № 2/2014 от 14.03.2016г. по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС.
Приетото обаче не води до извода, че се касае до два иска – искът е един
ревандикационен. Наличието на интерес от предвяването му се извежда от изложените в
исковата молба обстоятелства. Неоспорването на правата върху имота не лишава ищеца от
интерес от предявяване на ревандикационен иск.
От друга страна следва да се има предвид и че съсобствеността дава право на
съсобственика на упражнява фактическата власт върху цялата обща вещ при съобразяване
със същото право на останалите съсобственици. Това означава, че съсобственикът следва да
зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да ограничава собствената си
фактическа власт до обема на притежаваната от него идеална част. Нормативна основа на
това задължение е общото изискване на чл.31, ал.1 от ЗС, съгласно която разпоредба всеки
съсобственик, независимо от дела му, има право да си служи с цялата вещ, стига да не пречи
и на другите съсобственици да си служат с нея.
Интерес от иск по чл.108 от ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява
фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява
фактическата власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето
напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието
да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното право. Без значение е дали
ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца. Или както е прието в
Тълкувателно решение № 3/2020 от 05.02.2022г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГК на ВКС
, при иск по чл.108 от ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална
част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване на
владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа
власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
5
Налице е първата предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.108 от
ЗС – безспорно е между страните, че ищецът е собственик на 1/4 идеална част от имота.
Безспорно е също така, че ищецът не упражнява фактическа власт върху имота или част от
него.
От доказателствата по делото е установено, че двамата ответници реално
упражняват фактическата власт върху имота, като от една страна е установено, че към
момента на предявяване на иска С. Т. е владелец на своята 1/4 идеална част и държател на
1/2 идеална част, притежавана от другия ответник С. Д.-Т., а от друга страна е установено,
че от 2018г. двете са изявили воля да упражняват фактическа власт и върху притежаваната
от ищеца 1/4 идеална част.
При така изложеното се поставя въпроса налице ли е основание за тези ответници
да владеят или държат целия имот, респ. и собствената на ищеца идеална част от него.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.
Обективният елемент – упражняване на фактическа власт върху вещта. Тя изключва
извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху
имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението –
намерението за своене, е трудно доказуемо, защото психическото състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС – предполага се, че
владелецът дрържи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е
изключено приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС, но тук отношенията са
усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта (чл.31, ал.1 от
ЗС).
Да се държи една вещ за другиго означава фактическата власт върху нея да е била
придобита на някакво правно основание. Когато някой започне да държи една вещ за друго
лице, предполага се, че държането продължава на същото основание. Макар и да не е
уредена изрично от закона, тази презумпция, произтичаща от принципите на логиката обаче,
е оборима и може да се докаже противното, а именно, че е било изменено основанието на
държането. Промяната в основанието на държането може да настъпи в резултат на
едностранни действия на държателя, с които да обори презумпцията, че като е получил
държането върху вещта, продължава да я държи за другиго. За да настъпи промяна в
основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши
действия, с които да прояви активност, което по смисъл и съдържание отрича владението на
владелеца. На следващо място, държателят да престане да държи вещта за другиго и да
започне да я държи за себе си – към фактическата власт, която упражнява, да прибави и
намерение да свои вещта. Накрая действията на държателя, с които демонстрира промяната
в основанието, да са стигнали до знанието на владелеца – в този смисъл изрично Решение №
136 от 17.08.2011г. по гр.д.№ 774/2010г. на ВКС, II г.о.
6
За да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да
владее вещта само за себе си, необходимо е да се установи, че той е извършил такива
действия, които недвусмислено сочат, че счита вещта за своя и ако другите съсобственици
опитат да установят фактическа власт върху нея, ще бъдат отблъснати. Превръщането на
държането във владение не изисква някакъв специален акт (макар, че може да съществува и
такъв). Промяната на намерението може да се обективира по различни начини. Не е
необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците (които често са
близки роднини) да са се влошили, да са преустановили контактите между тях, за да се
приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си.
Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост, да
са изявени пред съсобствениците по начин, че те могат да разберат, че имотът се свои
изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Заключването на имота и
преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на
отблъскване на владението, но това не изключва възможността съсобствениците фактически
да са разпределели съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота,
който фактически му е разпределен без спорове между тях. Сам по себе си факта на добри и
лоши отношения между съсобствениците е без значение за факта на владение.
Ответниците се позовават на взето от тях решение през 2018г., когато отношенията
им с ищеца все още са били добри, относно предоставяне ползването на общата вещ на един
от съсобствениците. Това налага произнасяне по въпросите дали решението на
мнозинството, с което някой от съсобствениците – в случая ищеца, е лишен от
възможността да ползва общата вещ, е валидно и поражда за него задължение да търпи
наложеното положение, или в тази хипотеза отказа на мнозинството от съсобствениците
през 2021г. и през 2022г. да му бъде предоставен ключ и да бъде допуснат до имота за да не
може да го ползва, съобразно решението на това мнозинство, състав...а отнемане на
владението и демонстриране спрямо него намерение за своене, отричане на правата му върху
целия имот.
По отношение на валидността на това решение на ответниците, което те твърдят,
че са взели през лятото на 2018г., и във връзка с възраженията на ответната страна за
неговата нищожност на няколкото сочени основания, следва да се отбележи следното.
Абсолютно несъстоятелна е тезата на ищеца, респ. неговия процесуален
представител, че ответникът С. Т. тогава е била недееспособна, тъй като била на 15-годишна
възраст, и като не е била представ...ана, решението било нищожно поради липса на
съгласие. На първо място, недеспособността на едно лице, не е основание за нищожност, а
за унищожаемост на сделката, сключена от него (чл.27 от ЗЗД). На второ място, още от
раждането си С. Т. е придобила способността да бъде носител на права и задължения (чл.1
от ЗЛС). Когато през лятото на 2018г. тя е била на 15-годишна възраст, т.е. непълнолетна, тя
е имала правото да извършва правни действия, включително и да взема решение по чл.32,
ал.1 от ЗС, лично със съгласието на родител (чл.4 от ЗЛС). На трето място, когато
процесуалният представител на ищеца твърди (в с.з от 17.01.2023г.), че взетото от
7
ответниците решение за разпределение на ползването по чл.32, ал.1 от ЗС е изначално
нищожно поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗД –
поради протИ.речието на това решение с последната разпоредба, е направил недопустимо
смесване между различните основания за нищожност и формите и начина на
представителство. Редакцията на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД и систематичното й
място в закона означава, че същата намира приложение само при представителната власт,
възникнала въз основа на упълномощаване; тя въвежда ограничение, което важи само за
договорното представителство, макар, че при законовото представителство приложение
намират други правила, включително и разпоредбата на чл.40 от ЗЗД (недействителност на
споразумения във вреда на представ...ания), както и специалните ограничения на
представителната власт на законните представители (законово ограничение по чл.130, ал.3 и
ал.4 от СК). Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, липсата на съгласие на страните да сключат
определена сделка е основание за нейната нищожност, а липсата на представителна власт,
която също представ...а вид липса на съгласие, е посочена като основание за нищожност по
чл.42 от ЗЗД. Разликата е в това, че когато едно лице сключи договор от името на друго
лице, без да е било упълномощено от него, е налице висяща недействителност, тъй като
според чл.42, ал.2 от ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договора, може да го
потвърди, като договорът се валидира, докато в случаите на изначална липса на съгласие в
случая на чл.26, ал.2, предл. 2-о от ЗЗД, законът не предвижда потвърждаване. Дори и да се
приеме, че правилото на чл.38 от ЗЗД има действие и по отношение на законовото
представителство при физическите лица (Решение от 02.04.2002г. по ВАД № 106/2001г. АС
към БТПП), в зависимост от това по какъв начин е възникнало то, могат да се диференцират
две хипотези: законото представителство на малолетно дете от неговия родител/настойник и
законно представителство на напълно недееспособно лице от назначения му настойник.
Съдът приема, че решението през 2018г. непълнолетната тогава С. Т. да ползва
самостоятелно жилището, е взето между С. Д.-Т. и С. Т., която не е била представ...ана по
силата на законово представителство нито е било необходимо друг вид представителство
(напр. упълномощаване), а е действала със съгласието на майка си С. Д.-Т..
Законът не поставя изискване за ред и форма на вземане на такова решение по
чл.32, ал.1 от ЗС. Съдът приема обаче, че в действителност за ответниците е било
невъзможно да вземат такова решение, съответно в действителност то не е било взето.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 13/2012 от 10.04.2013г. по тълк. дело №
13/2012г. на ОСГК на ВКС, невъзможност да се образува мнозинството по чл.32, ал.2 от ЗС
е налице, когато решението на мнозинството накърнява правата на някои от
съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството,
поради което такова решение няма правно действие (аргумент от чл.31, ал.1 от ЗС).
Разяснено е още, че: „Невъзможността (същественото затруднение) за вземане на решение
по чл.32, ал.1 от ЗС може да се дължи и на липса на правни и/или технически познания,
които често са необходими за да се извърши законосъобразно и целесъобразно
разпределение с оглед вида и естеството на вещта, броя на съсобствениците и другите
8
особености, които затрудняват или правят невъзможно едновременното ползване на вещта
от всички съсобственици според правата им, което може да наложи образуване на
множество реални дялове за ползване, последователно ползване във времето и/или
заплащане на обезщетения вместо ползване и пр.“.
Налага се извод, че не от 2018г., а от лятото на 2021г., когато за първи път, като са
заявили на ищеца, че няма да му предоставят ключ за апартамента, че и занапред той ще
продължи да се ползва само от С. Т., че тя нама до го пусне в него и не иска да се съобразява
с него във връзка с намерението си само тя да го ползва, едностраните действия, с които
ответниците са обърнали държането си върху идеалната част от жилищния имот,
притежавана от ищеца, във владение на същата, са достигнали до знанието на ищеца и по
явен и недвусмислен начин са му показали, че отричат владението му, показали са му и
намерението да своят вещта, т.е. че е било изменено основанието на държането. Така това
състояние е съществувало към момента на предявяване на иска за собственост. Владението
върху идеалната част, притежавана от ищеца, се осъществява и от двамата ответници, като в
случая владението на С. Д.-Т. се осъществява чрез С. Т..
Вярно е, че ищецът разполага с правото да иска обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, да
предявява иск по чл.32 от ЗС относно управлението и ползването на общото имущество, на
иск за делба по чл.34 от ЗС, но както е посочено в споменатото вече Тълкувателно решение
№ 3/2020г. от 05.01.2022г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГК на ВКС, никой от тези искове,
предвидени за защита на други правомощия на собственика, както и правото му по чл.31,
ал.1 от ЗС да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, не може да замести
защитата, която дава правото на съсобственик срещу друг съсобственик ревандикационният
иск – предаване владението върху идеална част от недвижимия имот (наред с признаване
правото му на собственост на притежаваната идеална част). В мотивите на тълкувателното
решение се посочва още, че интерес от иск по чл.108 от ЗС ще е налице както когато
ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца
също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на
ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника,
доколкото основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното
право. „Ако бъде изцяло отречена възможността за уважаване на искането за предаване
владението върху претендираната идеална част, това би означавало да се отрече и
осъществяването на съвместно владение на имота (освен в случаите на доброволно такова),
да се насърчи и на практика защити завладяването на имота от един или няколко
съсобственици, при неспазването от тяхна страна на законовите задължения по чл.31, ал.1 от
ЗС, съсобствениците, завладели първи имота, да се окажат с повече права от останалите“,
пишат върховните съдии.
Затова субективната преценка на ищците дали ищецът има или няма жилищна
нужда, респ. нямал е такава, защото живее в чужбина, както и негативното им мнение за
личността на ищеца, обстоятелството дали същият притежава или не притежава други
недвижими имоти, включително и такива с жилищно предназначение, кой от родителите му
9
е полагал грижи за него до навършване на пълнолетие или пък декларираните от него
постоянен и настоящ адреси, първо са неотносими към решаване на спорните по делото
въпроси, второ, несъстоятелно е да се иска въз основа на тях съдът да основава съдебния си
акт и да изгражда изводите си, вместо на релевантните за делото факти, и трето, да се иска
да бъде прието, че изтъкнаните от тях обстоятелства могат да представ...ат основание
ищецът да бъде лишен от правомощията си за ползва и да владее имота, както и да се
разпорежда с притежаваната от него идеална част, които правомощия произтичат от
гарантираното му абсолютно право на собственост върху процесния недвижим имот.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан, и
като такъв следва да бъде уважен.
Процесуалният представител на ищеца заявява, че не претендира направените по
делото разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по присъждането на такива
непоискани разноски.
С оглед изхода на делото, на ответниците не се следват разноски на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, поради което и претенцията им за заплащането на такива следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д.-Т. с ЕГН **********, и С.
В. Т. с ЕГН **********, двете с адрес: град С., ж.к. С., блок ..., етаж 4, ап ..., че Х.-И. В. Т. с
ЕГН **********, с адрес: град Б., улица ................ № ..., етаж 3, ап. ..., е собственик на 1/4
(една четвърт) идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.............. (петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и осем
точка седемдесет и шест точка едно точка четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Н., одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 09.08.2019г.; адрес на имота: град Н., ..... – З., вход 1,
етаж 2, ап....; самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 51500.....
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор 51500.....; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 65,22 кв.м., прилежащи части:
съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – 51500.508...... и 51500.508....., под обекта – 51500.508....., над
обекта – 51500.508......
ОСЪЖДА С. Д.-Т. с ЕГН **********, и С. В. Т. с ЕГН **********, двете с адрес:
град С., ж.к. С., блок ..., етаж 4, ап ..., ДА ПРЕДАДАТ на Х.-И. В. Т. с ЕГН **********, с
адрес: град Б., улица ................ № ..., етаж 3, ап. ..., владението върху 1/4 (една четвърт)
идеална част от недвижимия имот, представ...ащ Самостоятелен обект в сграда с
10
идентификатор 51500.............. (петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и осем
точка седемдесет и шест точка едно точка четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Н., одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 09.08.2019г.; адрес на имота: град Н., ..... – З., вход 1,
етаж 2, ап....; самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 51500.....
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор 51500.....; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 65,22 кв.м., прилежащи части:
съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – 51500.508...... и 51500.508....., под обекта – 51500.508....., над
обекта – 51500.508......
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. Д.-Т. с ЕГН **********, и С. В. Т. с ЕГН **********,
двете с адрес: град С., ж.к. С., блок ..., етаж 4, ап ..., за осъждане на Х.-И. В. Т. с ЕГН
**********, с адрес: град Б., улица ................ № ..., етаж 3, ап. ..., да им заплати направените
по делото съдебни и деловодни разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
11