Решение по дело №181/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 85
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Галина Косева
Дело: 20214200500181
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Габрово , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева

Кремена Големанова
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500181 по описа за 2021 година
С решение № 260054 от 12.02.2021г. по гр.д.№448/2020г. Габровският
районен съд е отхвърлил предявения иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86 от
ЗЗД от "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, к. к. "Св. Св. Константин и Елена", ул. ***, комплекс "Макси",
офис 1, представлявано от управителя В.Х., против "ИНКО-АРХ" ЕООД, ***,
със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "***, представлявано от
управителя Р.Д.Т., за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1 168,40 лв., съставляваща такса за поддръжка и управление на
жилищен комплекс "Макси" в гр. Варна. к.к."Св.Св. Константин и Елена", ул.
**, съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост от
05.07.2019г. и договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс от
05.07.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда- 25.11.2019г., за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №81/07.01.2020г. по ч.гр.д. № 14/2020 г.
на PC Габрово, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Със същото решение съдът е осъдил "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД, да
заплати на "ИНКО-АРХ" ЕООД, направените по делото разноски в общ
размер на 400,00 лв., на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В законният срок решението е обжалвано от "МАКСИ КОНСУЛТ"
ЕООД, чрез адв. П. от ВАК, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с доказателствата и необосновано.
В жалбата се излагат следните основни възражения: Районният съд
1
приел че надлежни страни по материалното правоотношение, произтичащо
от взетото решение на ОС, били ответника и етажните собственици, а не
ищеца, но вместо да прекрати делото постановил решение за отхвърляне на
иска. Ответникът не оспорвал правната легитимация на никоя от страните в
процеса, т.к. считал, че делото е образувано от и срещу процесуално
легитимни страни. Неправилно и незаконосъобразно районният съд приел, че
"ищецът може да иска изпълнение на задължението по договора единствено
от етажната собственост, представлявана от нейния управител" и не обсъдил
останалите доказателства по делото. Договорът за поддръжка на Общите
части в комплекса бил сключен между етажните собственици и дружеството,
от Управителя на етажната собственост, който действал от името и за сметка
на етажните собственици, по тяхно решение. Същият обвързвал етажните
собственици, като предвиждал индивидуална отговорност за всеки от тях при
неизпълнение на задълженията им. Със сключването на договора не се
предоставяла персонификация на етажните собственици, те отговаряли за
задълженията си разделно- възнаграждението на ищцовото дружество
следвало да се заплаща от всеки от етажните собственици. Особената
самостоятелна правосубектност на ЕС, като съвкупност от правото на
собственост на етажните собственици, определяла и пасивната процесуална
легитимация на ответното дружество. С договора, а и в решението на ОСЕС,
била предвидена индивидуалната отговорност на всеки един от
собствениците на самостоятелни обекти. Тази отговорност възниквала и по
силата на закона - чл. 51 ЗУЕС. Неправилно съдът приел, че към исковата
молба не е приложена оферта на дружеството- ищец, неразделна част от
протокола, тъй като същата била посочена като приложение.
Претендирано е да се отмени обжалваното решение, да се уважи
предявеният иск, както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата е представила подробен писмен отговор, с
който сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Излага съображения, че
решенията на ОС на ЕС от 05.07.2019г., въз основа на което въззивникът
претендирал "Макси консулт" ЕООД да е било избрано да извършва
поддръжка и управление на етажната собственост, са обжалвани по реда на
чл. 40 ЗУЕС в законният срок, по повод на което било образувано гр.д.
№1276/2019г. по описа на РС- Варна, насрочено за 26.05.2021г. Сочи се, че
единствено управителя на ЕС П.П., съгласно чл. 12 ал.1 т.1 ЗУЕС имал
правомощие да сключи договор за поддръжка на общите части, като същият
не е сключвал такъв. В.Х. не бил управител на ЕС и не бил упълномощаван да
сключи договор, поради което сключеният от него такъв не легитимира
ищцовото дружество като кредитор на ответното. Излагат се и съображения,
че "Макси консулт" ЕООД не е извършвало каквато и да било дейност по
поддръжка и управление на ЕС.
Въззивната инстанция, като взе предвид доказателствата по делото и
обсъди становищата на страните, намира за установено следното:
Пред първата инстанця е бил предявен иск с правно осн. чл.422 ГПК- за
установяване съществуването на парично вземане, за което на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
81/07.01.2020г. по приложеното ч.гр.д. № 14/202 г. на Районен съд- Габрово.
Претендирано е да се признае за установено, че ответното дружество дължи
2
на ищцовото сумата 1 168,40 лева, съставляваща такса за поддръжка и
управление на собственият му обект, находящ се в жилищен комплекс
"Макси" в гр. Варна. к.к."Св.Св. Константин и Елена", съгласно решение на
Общото събрание на етажната собственост от 05.07.2019г. и договор за
поддръжка и управление на жилищен комплекс от 05.07.2019г.
Районният съд е приел, че в случая етажната собственост не е учредила
сдружение и не е персонифицирана, поради което се управлява от общото
събрание на етажните собственици. По силата на тези решения етажните
собственици дължат изпълнение само по отношение на етажната собственост
като неперсонифициран субект - по арг. от чл. 38 от ЗУЕС, който
регламентира правото на иск в полза на етажните собственици, предявен от
надлежно оправомощен управител. Поради това надлежни страни по
материалното правоотношение, произтичащо от взетото решение на ОС, са
ответника и етажните собственици и в случая липсва активна материално
правна легитимация на дружеството- ищец по предявения иск, основан на
това решение. Страна по заявеното правоотношение с ищеца е етажната
собственост, в която се намира апартаментът на ответника, като съгласно
закона при сключване на договора тя е представлявана от своя управител.
Съгласно принципа за свобода на договарянето никой правен субект не може
да бъде обвързан от гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в
този смисъл, а задължението за плащане на възнаграждение за извършени
дейности на различен от етажната собственост субект, е мислимо единствено
в рамките на породено от двустранна сделка правоотношение - по арг. от чл.
9 ЗЗД. По същите съображения етажната собственост или отделен етажен
собственик не може да изисква изпълнение на задължение от трето лице само
въз основа на решение на общото събрание- без да е сключен съответен
договор, доколкото не е възникнало облигационно правоотношение между
страните, елемент от съдържанието на което да е и съответното задължение.
Ищецът може да иска изпълнение на задължението по договора единствено
от етажната собственост, представлявана от нейния управител, а тя от своя
страна може да иска от ответника изпълнението на задължението за такси,
определени с решението на ОС.
Първата инстанция е посочила още, че между страните е налице спор
дали горепосоченият договор е сключен от надлежно избран управител
/председател на УС/ на ЕС.
Въззивната също счита, че при така представените по делото
додазателства претенцията на "Макси консулт" ЕООД се явява неоснователна
и правилно е отхвърлена като краен резултат от районният съд.
Съображенията за това са следните:
Ищцовата страна е основава претенцията си към ответника в исковата
молба на неизпълнено договорно задължение за плащане по договор за
поддръжка и управление на жилищен комплекс от 05.07.2019г., сключен
между В.Н.Х., в качеството му на управител на ЕС в жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна - възложител и "Макси консулт" ЕООД гр. Варна,
представлявано от управителя В.Х.- изпълнител.
За да се разсъждава по въпроса дали собствениците на самостоятелни
обекти в ЕС са обвързани от клаузите на договора за поддръжка на общите
3
части, с оглед очертаната правна уредба в ЗУЕС, следва да бъде налице такъв
договор, сключен от управителя на етажната собственост. Защото съгласно
чл.23, ал.1, т.5 и ал.3 от ЗУЕС, именно управителят представлява етажната
собственост в отношенията й с други правни субекти, като представлява
собствениците при извършване на всички действия, които са във връзка с
обикновеното управление на етажната собственост, каквито са и дейностите
по поддръжка на общите части.
По настоящото дело няма данни посоченото в договора лице В.Х. да е
управител на ЕС, в каквото качество същото е сключило договора, от който
ищцовото дружество черпи правата си. Това е първото възражение на
ответника още в отговора на исковата молба- че лицето В.Х. не е управител
на ЕС, нито е оправомощено от ОС трето лице за сключване на договора,
нито е собственик на недвижим имот в етажната собственост, за да задължи
собствениците на обособени обекти по същия.
Няма данни това лице да действа въз основа на упълномощаване от
общото събрание на собствениците в етажна собственост, както и в
изпълнение на неговите решения да е сключило от името на собствениците в
етажната собственост договора с ищцовото дружество за поддържане на
общите части срещу заплащане на определени такси от всеки собственик.
Както е посочил и районният съд представени са два различни протокола от
проведено ОС на ЕС с дата 25.02.2019г., с различно съдържание и различни
избрани управители. Видно от данните по делото още пред първата
инстанция са представени доказателства, такива има приложени и във
въззивното производство, че е поискана отмяна на решенията на ОС от
25.02.2019г., с които за управител е избран В.Х. и е взето решение да се
сключи договор за поддръжка на общите части с "Макси консулт" ЕООД-
образувано е съдебно производство пред ВРС, което не е приключило. Няма
данни обаче да е налице отмяна на решенията на общото събрание от
25.02.2019г., което е прекратило правомощията на В.Х. и го е освободило от
качеството му на управител на ЕС и което е избрало за председател на УС на
на ЕС лицето П.П.. По делото е представено решение от 12.08.2020г. по гр.д.
№8750/2019г. на ВРС, което няма данни да е влязло в сила, но и със същото
са отменени решенията на ЕС взети на ОС от друга дата- 22.05.2019г., а не от
25.02.2019г. Следователно по делото няма доказателства общото събрание на
собствениците на етажната собственост да е взето решение за сключване на
договор с ищцовото дружество, нито такъв да е сключен от лице с
правомощията по чл. 23 ал.1, т.5 и ал.3 ЗУЕС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че ответникът, в
качеството си на собственик на самостоятелен обект в етажната собственост,
не е страна по договор за поддръжка на общите части, при сключването на
който да е бил надлежно представляван от управителя на етажната
собственост.
На основание гореизложеното въззивната инстанция също счита, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което решението на
първата инстанция следва да се потвърди като краен резултат.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски, а на другата страна следва да се присъдят направените такива пред
4
въззивната инстанция в размер на сумата 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054 от 12.02.2021г. по гр.д.
№448/2020г. на Габровският районен съд.
ОСЪЖДА "МАКСИ КОНСУЛТ" ЕООД да заплати на "ИНКО-АРХ"
ЕООД, направените за въззивната инстанция разноски в щ размер на 400
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5