Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав ,
в публично заседание на 11.10. 2022 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Кипров
адм. дело
№ 1273 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.54, ал.6
от ЗКИР.
Образувано е по жалба на С.Е.Н. , против заповед № 18-4288/26.04.2022
г. на Началника на СГКК-Варна в частта , с която е одобрено изменение на кадастралната карта на гр. Варна чрез нанасяне на нови обекти в сграда с
идентификатор **, а именно : схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **.* и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.*.
С развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради липсата на отразяване на балкона в СОС с
идентификатор **.* , съответно липсата на отразяване на неговата площ, се иска
постановяване на съдебно решение за нейната отмяна. В съдебно
заседание и с представената писмена
защита с.д. 15447/17.10.2022 г. жалбата се поддържа
от упълномощения адвокат Кр. С., включително с искане
за присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответникът- Началникът на СГКК-Варна изразява
писмено становище за
неоснователност на жалбата с мотив за приложение на хипотезата на
чл. 74, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, като в условията на евентуалност отправя
искане за редуциране адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на жалбоподателя до минималния размер по Наредба № 1/2004 год.
Заинтересованите страни С.А.Д. и М.Н.К.
, чрез упълномощения адвокат П. С. изразяват становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна.
Заинтересованите страни Г.Е.Н., Е.Г.Н.,
Л.Л.Д. и Б.Л.П. не се явяват в съдебно
заседание и не изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
На 23.07.1996 г. е
сключен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ
находящо се в гр. ** дворно място с площ
от 207, 40 кв.м. , съставляващо имот пл. № 5 в кв.65-а по плана на осми подрайон, ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда върху площ от 94 кв.м., съгласно който Д.М.П.,
Л.Л.Д. и Б.Л. Д. получават в дял и стават собственици на дял първи : първия
етаж от построената двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две избени
помещения, една втора ид. част от избен коридор, две
стаи, хол, кухня, тоалет-баня и коридор
и съответните ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж, а Н. Н. Д. и С.А.Д. получават в дял и стават собственици
на дял втори : втория етаж от построената двуетажна жилищна сграда, състоящ се
от две избени помещения, една втора ид. част от избен
коридор, две стаи, хол, кухня, тоалет, баня, коридор и съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Заинтересованите страни Л.Л.Д. и Б.Л. Д. са наследници на Д.М.П., а
жалбоподателката С.Е.Н. и заинтересованите страни С.А.Д., М.Н.К., Г.Е. Н. и Е.Г.Н. са наследници на Н. Н. Д.. При
одобряване на КККР на гр. Варна с издадената от изпълн.
директор на АГКК заповед № РД-18-98/10.11.2008 г.,, жилищната сграда предмет на делбата е била нанесена с идентификатор **, но
обособените чрез делбата съответно на първи и втори етаж самостоятелни жилищни обекти не са били нанесени в
кадастралната карта. Със заявление вх. № 01-244149/10.05.2021 г., С.А.Д. и М.Н.
К. *** проект за изменение на КККР,
съдържащ искане за отразяване на схеми на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор ** и образуване на два нови обекта с проектни идентификатори **.*
и **.* . След като е уведомена за
образуваното по заявлението адм.
производство , С.Е.Н. подава отговор с вх. № 05-16014/7.12.2021 г. , в който твърди,
че има несъответствие с реалното разпределение на сградата, а именно липсва
отразяване на балкона на ет.1. От Н-ка на СГКК- Варна е изпратен отговор до Н. с изход. №
20-1299/11.01.2021 г. , в който е посочено, че след разглеждане на цялата налична
документация не са установени нередности по проекта за изменение, чийто обект е
апартамент на втори етаж, а етаж първи в сградата е отразен единствено като
съсед на съсобствения на Н. имот, поради което не са налице основания за
направеното от нея възражение. След получаването от Н. на този отговор, началникът на СГКК- Варна издава
заповед № 18-4288/26.04.2022 г. , с която на основание чл. 54, ал.4 във вр. с
чл. 54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР одобрява изменение в КККР, състоящо се
в попълване на два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор ** и нанасяне
на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.* с площ 0 кв. м.,
без данни за собственост и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**.* с площ по документ 94 кв.м., собственост на Н. Н. Д. и С.А.Д.. В схемата
на СОС с идентификатор **.* не е отразен съществуващият балкон, а този в СОС с
идентификатор **.* е отразен. Заповедта е съобщена на С.Н. на 11.05.2022 г. , след което на
25.05.2022 г. тя подава жалба срещу нея
до АС-Варна.
При така установените обстоятелства,
съдът намира жалбата за процесуално допустима в частта й касаеща
оспорването на процесната заповед по отношение на СОС с
идентификатор **.* – подадена е от заинтересувано лице по смисъла на пар.1,
т.13 от ДР на ЗКИР при спазване на 14-дневния срок за обжалване , срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, за който
е налице правен интерес от съдебното му оспорване. Преди всичко, обективното
съдържание на обжалваната заповед не съответства на отговора даден от адм.
орган по предявеното в хода на адм. производство възражение на Н. – видно е ,
че заповедта има за предмет отразяване в КК не само на един, а на два
самостоятелни обекта в сграда. Извършената през 1996 г. доброволна делба има за правна последица
възникването съгласно чл. 37 от ЗС на етажна собственост , при която
собствениците на отделните етажи, в това число и жалбоподателката като
съсобственик на втория етаж, притежават съгласно чл. 38 от ЗС съответни ид. части от общите
части на сграда с идентификатор ** и от правото на строеж върху дворното място
върху което сградата е построена. От заключението
по т. 2 от извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че площта на балкона на първи етаж, чието не отразяване с изменението на КК е дало повод за настоящият
административно-правен спор, е от значение за изчисляване на ид. части от общите части на сградата. В този смисъл и доколкото съгласно чл. 2, ал.5 от ЗКИР нанесените
в кадастъра данни са доказателство за обстоятелствата за които те се отнасят,
то неправилното отразяване в КК на контура на СОС с идентификатор **.* създава
правно положение по отношение на правото на собственост върху ид. части от общите части на сградата различно от
действителното такова. В тази връзка, съдът намира за неоснователни предявените на основание чл. 40, ал.1 от ЗС възражения на
адвокат С. – вярно е, че дяловете на отделните собственици в общите части се
изчисляват според стойностите на отделните помещения към момента на
учредяването на етажната собственост, но тук спорът не е за тяхното определяне,
а за правилното отразяване в кадастъра на определените още през 1996 г. дялове. След като по изложените съображения е правно
възможно неправилното отразяване в КК на СОС с идентификатор **.* да влияе върху
документираният според КК дял на
жалбоподателката Н. в ид. части от общите части на
сградата, то създаденото с кадастъра правно положение различаващо се от
действителното такова, засяга правото на собственост на жалбоподателката върху
същите ид. части, поради което я определя като
заинтересовано лице по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на ЗКИР. Същевременно,
съдът намира жалбата на Н. за недопустима в частта й касаеща оспорването на
процесната заповед по отношение на СОС с идентификатор **.* - за тази част от заповедта жалбата не съдържа твърдение
за неправилно отразяване в кадастъра, поради което липсва правен интерес от
съдебна защита, което налага съдебното
производство да бъде частично прекратено
на основание чл. 159, т.4 от АПК.
Разгледана в допустимата част, съдът намира жалбата за
основателна.
С възникването на етажна
собственост през 1996 г. , отделните етажи са обособени като самостоятелни
обекти в сграда , които са съществували като такива и към датата 10.11.2008 г. ,
когато са одобрени КККР на гр. Варна. По
делото няма спор, че към този момент въпросните обекти притежават
регламентираните в пар.1, т.1 от ДР на ЗКИР характеристики на самостоятелни
обекти в сграда, но въпреки това те не са нанесени като такива при одобряването
на кадастралната карта - нанесена е само
сградата с идентификатор **. По този начин е допусната непълнота в КК по
смисъла на чл. 51, ал.1, т. 2, пр. І от
ЗКИР, което дава основание за нейното изменение по реда на чл. 54 от ЗКИР. Извършеното
с обжалваната заповед изменение по отношение на СОС с идентификатор **.* е
материално незаконосъобразно , тъй като както се установява и от експертизата,
в контура на обекта не е включен съществуващият балкон. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 27,
ал.1, т. 3 от ЗКИР , която наред с останалите изброени в нормата основни
кадастрални данни за СОС включва като
такива и очертанието , а в случая то е невярно отразено. Неоснователен е доводът
на адв. С. за правна невъзможност за
вярно отразяване на балкона, тъй като в документите не била посочена неговата
площ - действително площта не е посочена
в договора за делба, но според чл. 27,
ал.1, т.3 от ЗКИР площта обективира кадастрални данни различни от тези за
очертанието, т.е. липсата на отразена площ не представлява правна пречка за правилното отразяване на очертанието на СОС. В този смисъл е разпоредбата на чл.17, ал.2 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР, която изисква СОС да се изобразява чрез неговото очертание в хоризонталния
разрез на сградата, като съгласно чл. 17, ал.3 от същата Наредба, когато
очертанието не е определено в одобрен инвестиционен проект или чрез описаните в документ за собственост граници,
то се определя чрез измервания на място. Именно чрез измервания на място ,
балкона е следвало да бъде включен в очертанието на СОС с идентификатор **.* и
тъй като това не е сторено, то в тази част обжалваната заповед противоречи на
материалния закон по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК, което налага отмяната й в
същата част.
След отмяната и тъй като въпросът не
може да бъде решен по същество от адм.
съд по смисъла на чл. 173, ал.2 от ЗКИР, то преписката следва да бъде
върната на компетентния адм. орган за
прилагане разпоредбите на чл. 27, ал.1, т. 3 от ЗКИР и чл. 17, ал.3, т.2, пр. 2 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. в
горепосоченият смисъл.
При този свързан с основателността на
жалбата изход от делото , ответникът дължи разноски на жалбоподателя на
основание чл. 143, ал.1 от АПК. За платените държавна такса и възнаграждение на вещо лице,
същите са в общ размер на 310 лв., а съгласно представеният договор за правна
защита и съдействие разноските за адвокатско възнаграждение са в размер на 450
лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно – минималното такова съгласно чл.8, ал. 2, т.1, пр. 2 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е в размер на 900 лв. С оглед последното, ЮЛ към
което принадлежи адм. орган следва да възстанови на жалбоподателката разноски
в общ размер на 760 лв.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ заповед № 18-4288/26.04.2022 г. на Началника
на СГКК-Варна, в частта й за нанасяне на нов обект в КККР : схема на
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **и ВРЪЩА
преписката на Началника на СГКК-Варна за ново разглеждане съобразно дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата С.Е.Н., срещу заповед № 18-4288/26.04.2022 г. на Началника на СГКК-Варна в частта й за
нанасяне на нов обект в КККР : схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **.* , собственост на Н. Н. Д. и С.А.Д.
и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.
ОСЪЖДА
Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати на С.Е.Н. , ЕГН **********,
адрес *** за разноски по делото сумата от 760 лв. Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните по делото, а в частта му за прекратяване на съдебното
производство имаща характера на определение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :