№ 393
гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000611 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по приета за разглеждане въззивна жалба на "УИНД ПАРК
КАВАРНА УЕСТ" ЕООД със седалище гр. София срещу решение №
212/01.06.2022, постановено по ТД 797/2021г на ВОС(електронно дело
20213100900797), с което са били отхвърлени предявените от този
производител срещу купувача „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
подпомаган от НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, искове
за присъждане на дължима и незаплатена преференциална цена по Договор №
56 от 20.06.2008 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем източник ВяЕЦ "Г1 Лонг Ман" през м. ноември 2018 г. в
размер на 151 053,50 лв. с ДДС, фактурирана с ДИ № 182/31.12.2018г. към
Ф№181/12.12.2018г., със съответно обезщетение за забавеното изплащане на
това задължение в размер на 43 469,88 лв. и законна лихва до окончателно
плащане и през м. декември 2018 г. в размер на сумата 97 290,20 лв. с ДДС,
неплатен остатък от фактурирано с Ф№ 183/31.12.2018г., задължение със
съответно обезщетение за забавеното му изплащане в размер на 27 998,00 лв.
и законна лихва до окончателно плащане.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №
706/26.10.22г, обявено на страните ведно с неоспорения доклад на изложените
подробни оплаквания по обжалвания акт.
1
Въззивникът "УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ" ЕООД, чрез
пълномощника адв. М. се оплаква за обосноваване на обжалвания акт с
приложение на адм. акт(Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР), издаден в
нарушение на закона и предмет на неприключил спор за неговата валидност и
законосъобразност. Сочи, че незачитането на значението на преюдициалното
производството по обжалване на този акт(заместил по нищожен начин по-
рано отменен от съда незаконосъобразен акт със същото съдържание) е
опорочило процеса поради наличие на процесуална пречка за упражняване на
правото на иск и постановяване на допустимо решение. Евентуално се
позовава на неправилно прилагане на този нищожен административен акт
въпреки възраженията срещу валидността му, които не са били разгледани и
обсъдени по реда на косвен контрол от първата инстанция. Отделно сочи, че
изводите по приложението на закона не са обосновани, тъй като не се обсъден
ефекта на нормативна промяна на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху заварените
договорни отношения, нито е аргументирано ограничаването на прилагането
на въведени с административен акт ценови параметри до само една
възможност и игнорирането на вече установени в отношенията между
страните практики на ценообразуване. Счита че не са обсъдени и
последиците от пълната отмяна на незаконосъобразния първи
административен акт на КЕВР(Решение СП-1/31.07.2015г.), определящ
границите за преференциално изкупуване (нетно специфично производство
„НСП“) и липсата на критерии за разграничаване на производителите,
ползващи се от различните ценови категории. Сочи, че не са били разгледани
доводите на ищеца по тълкуването и прилагането на закона, допускащ
прилагане на различни преференциални цени за изкупуване на продукцията
според фактическата продължителност на работата на производствения обект
за възобновяема енергия, която по естеството зависи от непостоянен
първичен енергиен ресурс и не може да бъде фиксирана като критерий за
разграничаване на различни производители.
В пледоария по същество, преупълномощен представител на въззивника
моли за отмяна на необоснованото обжалвано решение и уважаване на
предявените искове, като в допълнително писмено становище се излагат
отново аргументите за пълно изплащане по приложимите за съответния
период на ефективна работа преференциални изкупни цени без прилагане на
административни актове(отменени или обжалвани), с които изкупуваните
количества са били допълнително лимитирани до обеми на нетно специфично
производство на електроенергия.
Насрещната страна „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД , чрез
упълномощена адв. Т., оспорва жалбата с доводи за правилно и
законосъобразно решение. Счита, че административния контрол по
решенията на КЕВР за определяне на размери на НСП поради спецификата на
изпълняемостта им нямат преюдициален характер, а валидността на последно
издадения акт е била потвърдена в редица административни производства.
Сочи, че в обжалвания акт правилно е отчетена регулацията на отношенията
по изкупуване на произведена възобновяема енергия от крайния снабдител,
която е променена с нова редакция на ЗЕВИ, въвеждаща ограниченията в
обемите на производството, както и специфичното предназначение на
първоначалния и заменилия го в последствие акт на КЕВР, с които само са
2
констатирани заложени в размерите на преферентните цени(по Решение Ц-
10/2011г.), но неоповестени ценообразуващи параметри като количества, за
които се отнасят съхранените преференции за всеки вид от производителите.
Позовава се и на установената практика при обжалване на последния,
действащ и подлежащ на предварително изпълнение административен
акт(Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР) и на предназначението на
разграничаването на обемите за всяка от ценовите категории според
продължителността на производството за постигане на заложените от
законодателя цели на реформата на пазара на електроенергия. С доводи за
изплатени изцяло в съответствие с тези нови правила цени на енергия, до
размерите в рамките на лимита на първата по-висока тарифа и остойностения
по цена на излишък на останалото количество, въззиваемия поддържа
възраженията си за пълно изпълнение на задълженията си към продавача.
Преупълномощен адвокат пледира по същество бланкетно за
потвърждаване на правилното отхвърляне на неоснователната претенция на
производителя.
Подпомагащото въззиваемата страна трето лице НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, чрез юрк. М. излага становище за
неоснователност на жалбата, като се позовава на липса на обусловеност на
делата по административен контрол върху актовете за определяне на НСП и
приложимостта на различните ценови тарифи за изкупуване на енергия от
възобновяеми източници, респективно липса и на интерес от инцидентен
контрол на спорния административен акт. Счита изводите в обжалването
решение за достатъчно обосновани и в синхрон с установената практика по
прилагането на относимите законови норми. Становището за
неоснователност на иска се поддържа и пред въззивния съд.
Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във
въззивното производство. Само въззиваемият е конкретизирал искането си в
списък по чл. 80 ГПК (л.58), а пълномощник на въззивника е оспорил размер
на договорено адвокатско възнаграждение като прекомерен.
За да се произнесе, въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявените от "Уинд Парк Каварна Уест" ЕООД - производител на
електрическа енергия от възобновяем енергиен източник срещу "Енерго-Про
Продажби" АД – краен снабдител на електрическа енергия, искове за
присъждане на фактурирани суми, претендирани като неплатена продажна
цена на произведена от вятърна електроцентрала и доставена електрическа
енергия за м. ноември 2018г. и м. декември 2018г. остойностени по
нормирани преференциални цени за нетно специфично производство над 2
000 Квтч до достигане на 2250 ефективни часа работа и искове за суми,
претендирани като обезщетение за забава на дължимите плащания за периода
от 16.01.2019 г. до предявяване на иска в съда на 16.11.2021 и законна лихва
до окончателно изплащане на главницата. Разгледаните като обективно
кумулативно съединени искове претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1
3
и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на неудовлетворен кредитор за реално
изпълнение и обезщетение за забава са допустими. Независимо, че в
диспозитива съдът е посочил като спорна доставката на производството от
обект ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, без ищецът да е ограничил твърденията си само
до този модул от пригежавано от него комплексно съоръжение, доколкото
претендираните суми са несъмнено индивидуализирани като фактурирани
цени на цялото доставено от два генератора ( ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“ и ВяЕЦ
„Г2 Лонг Ман“, цитирани в договора за изкупуване и във фактурите)
количества, за въззивния съд няма съмнение, че съдът е разгледал и
отхвърлил в цялост именно предявените искове, като неточното обявяване на
наименованието не препятства точната индивидуализация на предмета на
делото.
В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по
същество(л.46), въззивният съд е изложил съображенията си по
неоснователното оплакване за допуснато процесуално нарушение като е
обосновал липсата на преюдициално значение на посочения от въззивника
неприключил административен спор относно законосъобразността на акт на
държавен регулаторен орган, определящ крайни размери на производство,
изкупувано по преференциални цени (Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР).
По същите съображения въззивният съд не намира процесуална пречка, която
да е осуетила упражняването на правото на иск на производителя и
постановяването на допустимо решение. В тази връзка въззивният съд отчита
и вече установена практика по този процесуален въпрос в съответствие с
разрешението, дадено в ТРОСГТК № 1/2017 г. на ВКС(решение
№60185/16.08.2022г. на ВКС по т. д. № 2108/2020 г., I т.о.), включително и по
дела, водени между същите страни (Определение № 80 от 22.02.2022 г. на
ВКС по т. д. № 683/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 50602 от 10.11.2022 г.
на ВКС по т. д. № 2298/2021 г., II т. о., ТК). Оплакванията по допустимостта
на обжалвания акт са изцяло неоснователни.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по съществото на делото намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по делото, така
както са били установени от първата инстанция:
Между въззивното дружество, като производител на електрическа
енергия от възобновяем източник и въззиваемият – лицензиран краен
снабдител на електрическа енергия е сключен договор № 56 от 20.06.2008 г.
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
източник, по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува
електрическата енергия, произведена от вятърна електроцентрала с два
генератора ( ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“ и ВяЕЦ „Г2 Лонг Ман“) по цена,
установена с решения на ДКЕВР. Предвид обвързаността на договора от
нормирането на цените и предварителното прогнозиране на производството,
страните изрично са предвидили, че до достигане на 2250 пълни ефективни
годишни часове на работа енергията се изкупува по по-високата
преференциална цена, а след този праг цялото производство до края на
годината се тарифира по втората по-ниска, но пак нормирана преференциална
4
цена.
Не е спорно че към месец ноември 2018 г. централата, собственост на
въззивника, е достигнала нетно специфично производство от 2 000 КВтч, като
произведената електроенергия за този месеца е изкупена с две фактури по
цена 188.29 за първите 144.658 мвч и по цена от 13.9284лв за излишъка от
721.936 мвч и тези стойности (фактури № 180/30.11.2018 и 181/12.12.2018) са
били изплатени изцяло. Тъй като работата на централата продължила и пред
следващия месец били достигнати 2250 ефективни часове работа, без да се
надхвърли количеството на НСП от 2300 квч за по- дълго работещи централи,
производителят остойностил по преференциалната цена 188.29лв вече
доставения излишък и издал дебитното известие за спорната горница
151 053.50 лв с ДДС над вече получената цена (ДИ №182/31.12.2018).
Съответно цялото производство за м. декември било разделено и тарифирано
по първата преференциална цена за количеството, произведено до достигане
на 2250 ефективни часове и по втората цена от 172.95лв за работа над тази
производителност( фактура № 183/31.12.2018г.) Частта от 97290.20лв.,
съответна на разликата за тези две количества над цена за излишък до
фактурирани размери не е била изплатена от купувача и формира другата
спорна част от вземанията на производителя.
Въз основа на тези неоспорени факти, съдът преценява, че отношенията
между страните са възникнали при действието на нормативна
уредба(ЗВАЕИБ, отменен със ЗЕВИ в сила от 03.05.2011 г.), която е
претърпяла промени и спорът се концентрира върху влиянието на новата
законодателна концепция върху заварения регулиран пазар на ел. енергия и
конкретно върху специалните преференции, насърчаващи производството на
енергия от възобновяеми източници.
С приемането на ЗЕВИ дългосрочните договори за изкупуване на
електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си,
като преференциалните цени за изкупуване се определят с актовете на
държавния регулатор според производителността на съответния енергиен
обект. Конкретно за вятърните електроцентрали още с Решение Ц-
10/30.03.2011г. на ДКЕВР(действащо и в процесния период на 2018г.), са
въведени диференцираните тарифи в т. 8,9 и 10, като по-високата (посочена в
процесните фактури) цена от 188.29лв съответства на изкупна цена за
работещи по-кратко (до 2250 ефективни часа годишно) централи, а по-
ниската 172.95 лв. за обекти с по-дълъг производствен капацитет (работещи
повече от 2250 часа).
Спорният въпрос по приложението на закона възниква с изменението на
нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ (обн. ДВ бр. 56 от 24.07.2015 г.), когато се
ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени,
но и като обем, като въвежда праг на количеството ("нетно специфично
производство" или НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи
енергията по вече замразените за този производител преференциални цени, а
съответно остатъкът от производството, доколкото не е договорено за
свободна доставка на други клиенти, може да бъде също изкупено от крайния
снабдител и съответно доставено на обществения доставчик, но на много по-
ниските цени за излишъци на балансиращия пазар.
Въззивният съд отчита, че разделянето на производителите на
5
електрическа енергия от ВяЕЦ по специален критерий – наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори – до 2 250 часа и над 2 250 часа е било вече
регулирано с нормата на чл. 19а ал. 3 от НРЦЕЕ /ДВ бр. 62/2007 г., сега отм. /.
Още преди приемането на тази норма през 2006 г. ДКЕВР в решение № Ц-013
от 28.06.2006 г. е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко
относими към ценообразуването. В това решение са дефинирани основните
фактори на цената, като е отчетена най-голяма тежест на фактора – средна
годишна производителност на ветровите генератори, зависеща от
прогнозните пълни ефективни часове на работата им и размера на
инвестиционните разходи. В мотивите към решението ефективните часове на
работа са съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра,
съобразно които страната е раздЕ. на две ветрови зони – с пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори до и над 2 250 часа. С
приемането на чл. 19а ал. 3 от НРЦЕЕ (отм.); разделението е нормативно
закрепено. Разделянето по специфичния критерий е продължило и в
следващите ценови решения на комисията, като към момента няма
нормативен акт, определящ друг индивидуализиращ критерий, по който да се
извърши условното групиране на централите в зависимост от района на
производство. Позоваването от страна на въззивника на липса на обективен
критерий обаче, който да обосновава норма за различното третиране на
производителите не може да се възприеме. Напротив, както е посочено и в
първоинстанционния акт процесният енергиен обект несъмнено попада във
ветрова зона, позволяваща работа над 2 250 часа, но самият производител е
предпочел да ползва тарифиране по цените, гарантирани на по-ниско
ефективни производства и съответно сам се е поставил в положение
производството му да бъде третирано като излишък след надхвърляне на
лимита за преференциално изкупуване. Този извод възприема и въззивния
съд.
Съдът отчита, че промяната в ЗЕВИ е част от принципна реформа в
сектора, предприета с цел постигане на баланс на цялата електроенергийна
система като последен етап преди въвеждането на пълната либерализация на
енергийния пазар (МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката № 554-01-124 от 07.07.2015 г., 43-то
НС). Промяната е изисквала коригиране на досегашния критерий, възприет от
регулатора (средногодишни часове) с допълнителни фактори, обединени в
новодефинирано понятие НСП, което да осигури изкупуването само на
количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената
норма на възвръщаемост в определените преференциални цени. Така
вносителят е търсил баланса на вече наситен сектор, постижим с редуциране
на разходите на обществения доставчик(задължен до тогава да поеме цялото
производство по преференциалната цена) и косвено преразпределяне на
поносима тежест на крайните потребители. Несъмнено такъв баланс би бил
изключен, ако новата уредба не засегне адекватно и заварените отношения.
Оплакването на въззивника за неправилно приложение на новата уредба и
към завареното отношение на изкупуване на енергията не е основателно.
Новото ограничение на прилагането на преференциалните цени до размера на
НСП пряко изключва клаузите в чл. 16 от процесния договор за доставка,
6
допускащи последователно прилагане на двете тарифи според двата обема на
производство за един и същ производител. Именно балансирането на
приходите на всички производители чрез цени, свързани с определен
пределен обем на производство налага за равното третиране на участниците
на пазара те да се определят категорично в една от групите, ползващи
преференции за да се ограничи възможност за получаване на приход над
нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото. Затова
и оплакванията на въззивника за неправилно отчитане на ефекта от
реформата върху заварените отношения не са основателни. За въззивния съд
няма съмнение, че така въведената нова нормативна уредба не допуска
последователно тарифиране по двете преференциални цени на количествата,
доставяни от един и същ производител и налага ограничаване на
преференциалното изкупуване само до обема на нетното специфично
производство за съответната ползвана от производителя цена от тарифата.
Тъй като критерия за обема на преференциалното производство,
определен в § 1, т. 29 от ДР ЗЕВИ е бил въведен именно с това изменение, до
този момент не е бил прилаган в отношенията между участниците на пазара.
Задължение на КЕВР е да приеме решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на ЗЕВИ. Точните размери на НСП (2 000 kWh
при средногодишна производителност на работа на централите до 2 250 часа)
въз основа на което са определени преференциалните цени, ползвани от
доставчика – въззивник е обявен първоначално с решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, а след отмяната му по съдебен ред, с ново решение №
СП-5 от 28.03.2019г. Този административен акт има за предмет оповестяване
на ценообразуващ елемент на преференциалната цена за вятърни
електрически централи по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР вр.
Решение № Ц-013/28.06.2006 г. на ДКЕВР. С оглед препращането към вече
приети от регулаторния орган решения за определяне на преференциални
цени, Решение № СП-5/28.03.2019 г. има само констативен характер като
пояснява необявен до този момент компонент и това обуславя както
прилагането му считано от 31.07.2015г., така и предварителна изпълняемост,
която налага при разрешаване на гражданскоправния спор между страните да
бъдат зачетени породените от момента на приемането му последици,
независимо от предприетото обжалване пред компетентния административен
съд. Както отмененото, произнесено през 2015г, така и новото решение на
КЕВР за определяне на НСП не създават ново съдържание на елемент от
правоотношението, както биха действали актовете за определяне на самата
цена, а само попълват бланкетното съдържание на законовата разпоредба с
конкретното количествено измерение, съобразено от законодателя. В този
смисъл са и актуалните разрешения по подобни казуси (Решение № 60130 от
31.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1681/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 60105 от
14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1185/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 60196 от
30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1219/2020 г., II т. о., ТК, решение
№60185/16.08.2022г. на ВКС по т. д. № 2108/2020 г., I т.о.). Затова и всички
доводи на въззивника, черпени от съдебната практика и доктрината, но
относими за актове на упражняване на власт или нова регулация са изцяло
неприложими (такива са посочените в жалбата тълкувателни актове и
7
съдебни решения относно актове по ценообразуване, чиито гражданско-
правни последици като елемент от сложен правопораждащ фактически състав
отпадат при отмяна на акта и предварителното им изпълнение остава без
основание). Отмененото решение за определяне на НСП има тълкувателен и
пояснителен характер към вече действащ законов лимит, и не създава, а само
оповестява, чрез прилагане на обратна формула, използваните при определяне
на цените точни количества на стимулирано с преференция производство.
Дори и да са незаконосъобразни, те не могат за заличат правните последици
от вече ясно нормативно установеното ограничение за изкупуване на
произведената енергия. Дори този административен акт да бъде обявен за
нищожен(според искането на въззивника за инцидентен контрол за
валидност), от това няма да възникне никакво ново основание за изкупуване
на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново
стабилно решение за обоснован със съответната цена фиксиран лимит.
Поради което и въззивният съд намира за ирелевантно в настоящето
производство инцидентното произнасяне по реда на чл. 17 от ГПК за
валидността на актуалното решение на КЕВР. В този смисъл доводите на
въззивника както за неправилна преценка на последиците от отмяната на
първия акт, така и на обжалването, евентуално на недействителността на
заместилия го друг акт, не са състоятелни. Докато не бъде установено
отчитане на друг размер на НСП няма основание за фактуриране на горница
над цена за излишък за централа, доставяла производството си и получила
плащане на цена от 188.29лв за 2000Квтч НСП и цена за излишък на цялото
останало количество до края на съответната година.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че като е изплатил
по преференциални цени на производителя само произведено количество,
съответно на НСП, приложими за централи работещи до 2 250 часа годишно
съответно на предварително изпълнямо до отмяна решение № СП-1 от
31.07.2015г. и заменилото го решение № СП-5 от 28.03.2019г., също
предварително изпълняемо, въззиваемото дружество е изпълнило точно
задължението си за изкупуване на гарантираното преференциално
производство и не дължи горница над тази цена. При неоснователно
задължение за доплащане, не е възникнала и отговорност за забава.
При пълно съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разноските за настоящата инстанция следва да се понесат от
въззивника, който е оспорил размера на разходите заплатени за защитата на
насрещната страна по неоснователното обжалване. В представения от
страната списък на разноските е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение в общ размер на сумата 11 352 лв., като в договора между
страната и довереника й е уточнено че са договорени и заплатени адвокатски
възнаграждения по две претенции, индивидуализирани според спорните
главници и лихви за конкретен период на доставката. В случая обаче, вече е
установена трайно практиката на съдилищата(определение №
50691/12.12.2022 на ВКС по т.д. 2508/2021г., 2 т.о.) по разграничаване на
претенциите на доставчик по основание, при което съединените исковете се
отчитат като един интерес сумиран като дължима главница (в случая
8
248 343.70лв) и сборни лихви (71467.88лв.). При прилагане на чл.7, ал.2 вр.
чл.2, ал.5 от НМРАВ (ред. към момента на договаряне преди бр. 88 от
4.11.2022 г.) минималния хонорар при такова съединяване възлиза на
11005.09лв с ДДС. До този размер следва да бъдат намалени разходите,
възложени на въззивника, доколкото казусът не се отличава със фактическа
сложност (фактите са безспорни), а по приложението на закона вече е
установена непротиворечива практика на съдилищата.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 212/01.06.2022, постановено по
ТД797/2021г на Варненски окръжен съд (електронно дело 20213100900797),
с което са били отхвърлени предявените от "УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ"
ЕООД срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, подпомаган от
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД искове за присъждане
на дължима и незаплатена преференциална цена по Договор № 56 от
20.06.2008 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем източник (ВяЕЦ "Г1 Лонг Ман" и „Г2 Лонг Ман“) през м.
ноември 2018 г. в размер на 151 053,50 лв. с ДДС, фактурирана с ДИ №
182/31.12.2018 г. към Ф№181/12.12.2018г., със съответно обезщетение за
забавеното изплащане на това задължение в размер на 43 469,88 лв. и законна
лихва до окончателно плащане и през м. декември 2018 г. в размер на
сумата 97 290,20 лв. с ДДС неплатен остатък от фактурирано с Ф№
183/31.12.2018г., задължение със съответно обезщетение за забавеното му
изплащане в размер на 27 998,00 лв. и законна лихва до окончателно
плащане.
ОСЪЖДА „Уинд Парк Каварна Уест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България“ 51 Б, ет.4, да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс –
Г , сумата от 11005.09лв. (единадесет хиляди и пет лева и девет стотинки),
представляваща направени разходи в минимален размер за защита по
неоснователна жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по реда на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1 и 2
ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9