Мотиви по НОХД 130/2018 г. по описа
на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 22 състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К.П.П. за престъпления по чл.
354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр.
чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
Срещу
подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на 14.09.2017 г. около 15:00
часа, в гр. С., в ж.к. „******” пред бл. ***, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите към чл. 3, ал. 2, включен в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични разпространил два броя полиетиленови топчета, съдържащи марихуана,
както следва: обект № 6 с тегло от 0,55 грама с процентно съдържание на
наркотичния компонент тетрахидроканабинол от 2,2% на стойност от 3,30 /три лева
и тридесет стотинки/ лева и обект № 7 с тегло от 0,34 грама с процентно
съдържание на наркотичния компонент тетрахидроканабинол от 2,5% на стойност
2,04 /два лева и четири стотинки/ лева, обща стойност от 5,34 /пет лева и тридесет
и четири стотинки/ лева на лицето Г.Н.С. - престъпление по чл. 354а, ал. 1 пр. 5 вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК.
Със
същия обвинителен акт на П. е повдигнато и обвинение за това, че на 14.09.2017
г. около 17:10 часа, в гр. С., в ж.к. „******”, бл. *******като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите към чл. 3, ал. 2, включен в Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, държал високорискови наркотични вещества с цел
разпространение - марихуана /коноп/ на обща стойност от 4,20 /четири лева и
двадесет стотинки/, разпределена в полиетиленови пликчета и сгъвки както
следва: обект № 1 с тегло от 0,02 грама на стойност от 12 /дванадесет/
стотинки, обект № 2 с тегло от 0,03 грама на стойност от 18 /осемнадесет/
стотинки, обект № 3 с тегло от 0,05 грама на стойност от 30 /тридесет/
стотинки, обект № 4 с тегло от 0,56 грама с процентно съдържание на наркотичния
компонент тетрахидроканабинол от 6,7% на стойност от 3,36 /три лева и тридесет
и шест стотинки/ лева и обект № 5 с тегло от 0,04 грама на стойност от 24 /двадесет
и четири/ стотинки, обща стойност от 4,20 /четири лева и двадесет стотинки/
-престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия за разпространение на наркотични вещества и държане
с цел разпространение на наркотични вещества. Прокурорът намира, че в хода на
съдебното следствие безспорно се установява фактическата обстановка, подробно описана
в обвинителния акт. Счита, че от показанията на свидетелите С. и Ц. категорично
се доказва повдигнатото обвинение за разпространение на наркотични вещества,
като не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля А. поради
противоречие с останалия доказателствен материал. По отношение на обвинението в
държане на наркотични вещества с цел разпространение прокурорът намира за
безспорно установено от приобщените доказателствени материали - протокол за претърсване
и изземване, показанията на поемните
лица, които сочат, че наркотичните вещества от жилището на подсъдимия П. са
иззети по надлежния ред. В подкрепа на обвинителната теза представителят на СГП
сочи и показанията на свидетелката К. – майка на подсъдимия, които намира, че
опровергават твърденията на подсъдимия, че намерените у него пари са му дадени
от майка му. Прокурорът моли съда да признае подсъдимия П. за виновен като
предлага за всяко от извършените деяния да му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в минималния предвиден от
закона размер, а именно 3 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години и на основание
чл. 23 от НК съда да определи едно общо най-тежко наказание, именно три месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок
от 3 години.
Адв.
В.– защитник на подсъдимия счита, че от събраните доказателства се установява,
че подсъдимият не е виновен по повдигнатите му обвинения. Изтъква, че при
извършения личен обиск на П., у него не са открити наркотични вещества, а при
обиска в апартамента, в който живее с майка си и сестра си, са открити остатъци
от вещество, което е трудно да бъде идентифицирано като марихуана предвид
намерените малозначителни количества. Счита, че намереното в дома му количество
не доказва разпространение и липсват доказателства от страна на държавното
обвинение, че подсъдимият е разпространител. Намира, че от показанията на
свидетелите С. и А. не може да се докаже, че подсъдимият им е разпространил
наркотични вещества, тъй като същите са неясни и е възможно да са дадени от
лицата под въздействие на марихуана.
Защитата
изтъква различия в процентното съдържание на тетрахидроканабинол в намерените у
свидетеля С. обекти и открития в дома на подсъдимия обект, които тълкува като
недоказаност на обвинението в разпространение на наркотични вещества. Намира,
че извършеният личен обиск на подсъдимия, не е направен при спазване на
правилата за процесуално-следственото действие. Според защитника разследващите
органи са допуснали нарушение като не са разпитали свидетеля А. в досъдебното
производство, както и че са основали обвинителната теза на показанията на
свидетеля С., който е наркозависим и пред съда се отрича от показанията си,
дадени тогава. По отношение на обвинението в държане с цел разпространение на
наркотични вещества адв. В.оспорва редовността на извършеното претърсване на
жилището на подсъдимия, където са открити количества марихуана, предвид
заявеното от поемните лица. Открива противоречия в показанията на свидетеля Ц.
относно разкриването на престъпната дейност и поредността на задържане на
лицата в района на беседката. Оспорва тезата на прокуратурата, че от разпита на
майката на подсъдимия може да се установи разпространение на наркотични
вещества от последния. В заключение счита, че предвид непълнолетието на П. към
инкриминираната дата и малозначителността на количествата, които са открити в
апартамента, в който живее, не може да се обоснове извод за виновност в
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, като моли за оправдателна
присъда. Алтернативно моли съда да счете, че се касае за деяние по чл.
354а. ал. 3 във вр. ал. 5 от НК. вр. чл. 9. ал. 2 НК - маловажен случай.
Прави искане за произнасяне на съда по веществените доказателства.
Подсъдимият
се възползва от правото си да не дава обяснения. По същество и в последната си
дума изразява съжаление за постъпките си и заявява, че няма да се повтори.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
К.П.П. е роден на *** ***. Той е българин,
български гражданин, със завършено основно образование, ученик в Техникум по А.,
без професия, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.***.
Свидетелите
Г.С. и С.А. употребявали марихуана и познавали подсъдимия К.П. като лице, което
разпространява наркотични вещества в района на ж.к. “******“. Свидетелят С.
знаел, че подсъдимият често стои и продава наркотични вещества на беседката до
33-то ОУ, поради което на 14.09.2017 г. свидетелят отишъл на мястото и около
15.00 ч. забелязал в беседката подсъдимия П. заедно с други хора, сред които
свидетеля А.. С. отишъл при подсъдимия и си закупил две полиетиленови топчета с
марихуана за общо 30 лв., след което ги поставил в джоба на долнището си и се
отдалечил.
Действията
на обвиняемия и свидетеля С. били наблюдавани от полицейски служители на 03
РУ-СДВР, между които свидетелят П.Ц.. При отдалечаването от мястото на
размяната те спрели за проверка С.. В хода на последвалата проверка свидетелят
съобщил, че е закупил преди малко, наличните у него наркотични вещества, от
обвиняемия П.. Двете топчета (обекти № 6 и 7 по експертна справка № 2261-Х/2017
и СФХЕ № 553-Х/2017), съдържащи тревиста маса, свидетелят доброволно предал на
органите на полицията. Непосредствено след това полицейските служители
пристъпили към проверка на лицата, намиращи се в беседката. Подсъдимият и
свидетелят С. били задържани за срок от 24 часа. У подсъдимия не били намерени
наркотични вещества, но в хода на извършения личен обиск, от чантичката му били
иззети банкноти с различен номинал на обща стойност 331 лв., за които
подсъдимият обяснил, че са му дадени от майка му за дрехи.
На
същия ден служители на полицията предприели претърсване в жилището, в което
живеел К.П. ***. Там, на дървен шкаф, находящ се в помещение вдясно от входната
врата на апартамента, било намерено полиетиленово парче, в което била увита
суха растителна маса, а в картонен кашон в същото помещение били намерени още
две парчета полиетилен, в които била поставена суха растителна маса (обекти №
1-3 по експертна справка № 2261-Х/2017 и СФХЕ № 553-Х/2017). В ракла на диван в
помещение, находящо се срещу входната врата на апартамента било намерено още
едно полиетиленово пликче, съдържащо суха растителна маса, както и остатък от
цигара, съдържаща суха растителна маса (обекти № 4 и 5 по експертна справка №
2261-Х/2017 и СФХЕ № 553-Х/2017).
От
заключението на извършените в хода на досъдебното производство физикохимична
експертиза се установява, че растителната маса – обекти № 1-7 представлява
коноп, както следва: обект № 1 с тегло от 0,02 грама на стойност от 12/
дванадесет/ стотинки; обект № 2 с тегло от 0,03 грама на стойност от 18
/осемнадесет/ стотинки; обект № 3 с тегло от 0,05 грама на стойност от 30
/тридесет/ стотинки; обект № 4 с тегло от 0,56 грама с процентно съдържание на
наркотичния компонент тетрахидроканабинол от 6,7% на стойност от 3,36 /три лева
и тридесет и шест стотинки/ лева; обект № 5 с тегло от 0,04 грама на стойност
от 24 /двадесет и четири/ стотинки; обект № 6 с тегло 0.55 гр. с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2,2 %
на стойност 3,30лв. /три лева и тридесет стотинки/ и обект № 7 с тегло 0.34 гр.
с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 2,5% на стойност 5,34лв. /пет лева и тридесет и четири
стотинки/. Поради недостатъчното количество на обекти № 1,2,3 и 5 СХФЕ не може
да определи процентното съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол, като същите са изразходвани в хода на изследването.
Съгласно
заключението на изготвената съдебно-психиатрична и психологична експертиза по
време на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си като непълнолетен поради
липса на данни да се е намирал в състояние на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието и не е извършил деянието в състояние на лекомислие
или увлечение.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от следните гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелите Г.Н.С., С.Х.А., П. М.Ц., Н.Х. Б., А.Г.П., Д.О.А.
и В.Т.К.; от писмените доказателствени средства – протокол за доброволно
предаване, протокол за обиск и изземване, протокол за претърсване и изземване, както
и от заключенията на физико-химическата експертиза 3 бр. съдебно-психиатрични и
психологични експертизи на подсъдимия и свидетелите С. и А., справката за
съдимост и другите доказателства по делото.
По доказателствата:
Обвинението
в разпространение на наркотични вещества категорично се установяват от показанията
на свидетелите С., А. и Ц., които съдът кредитира изцяло като логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съвкупният анализ на показанията на
тримата свидетели, вкл. и приобщените от разпитите им в досъдебното
производство води съда до категоричен извод, че подсъдимият е разпространил
наркотични вещества на посочените в обвинителния акт дата и място.
Съществено
значение за формиране на крайните изводи на съда имат показанията на свидетеля С.,
депозирани пред съдия в досъдебното производство. Въпреки, че в хода на
съдебното следствие този свидетел не поддържа показанията си, заявява, че не
помни нищо и отказва да свидетелства поради страх, съдът намира, че следва да
кредитира заявеното от свидетеля на 15.09.2017 г. в разпита му пред съдия по
НЧД № 4343/2017 г. по описа на СГС, НО, 3 с-в, а именно, че по принцип си
набавя марихуана от подсъдимия, че на процесната дата е намерил подсъдимия на
беседката до 33-то ОУ, където си е купил от него коноп за 30 лв. За да даде
вяра на показанията на свидетеля съдът взе предвид на първо място заключението
на изготвената съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според което
свидетелят е психично здрав и с адекватно за възрастта си психично развитие и
образование. По време на инкриминираното деяние е могъл да се ориентира
правилно във фактическата обстановка. Същият е със запазени възприятно
представни възможности и съхранен интелект и е в състояние да възпроизвежда при
желание възприети в миналото събития и факти и в частност случилото се през
инкриминирания период. От това следва, че въпреки непълнолетието на свидетеля и
данните за употреба на наркотични
вещества, той е със запазена свидетелска годност и казаното от него да
бъде ценено като източник на информация. В хода на разпита на свидетеля в
съдебно заседание, вещите лица не изменят заключението си, като към момента на
освидетелстване, свидетелят не е изглеждал параноичен и няма данни за
интелектуално паметен упадък или психотично състояние, което да обясни твърденията
за внезапна загуба на спомени. Съдът не дава вяра на казаното от свидетеля, че
при разпита в досъдебната фаза, свидетелят е бил в шок, като са и неоснователни
доводите на защитата за манипулирането му. Според настоящия състав липсват
съмнения към онзи момент свидетелят да е бил повлиян от външни фактори, които
да го стимулират да излъже, като тогава свидетелят е демонстрирал значително
по-спокойно поведение. Разпитът в досъдебната фаза е бил проведен пред съдия, в
присъствието на инспектор от „Детска педагогическа стая“, който е дал
становище, че свидетелят разбира въпросите и е отговорил адекватно на тях. На
въпроси на съда свидетелят изрично е отговорил, че дава показанията доброволно,
без да е принуждаван или да му е оказван натиск от някого, като не може да се
направи същото заключение за заявеното от него при разпита му пред настоящия
състав. На следващо място, въпреки че не поддържа казаното в деня, следващ инкриминираното
деяние, свидетелят изрично отговаря, че тогава не е излъгал, след което отказва
да отговаря на въпроси. С оглед цялостната преценка на поведението на свидетеля
в хода на разпита му, това негово изявление мотивира съда да приеме, че именно
тогава той е изложил факти, от значение за разкриване на обективната истина за
събитията от инкриминираната дата, като неясна остава причината за породения
впоследствие страх за него и семейството му.
За
да кредитира казаното от свидетеля С. в досъдебната фаза, съдът взе предвид, че
то кореспондира с показанията на свидетеля Ц., който на въпросната дата
непосредствено и в кръга на службата си е възприел размяната на вещи между
подсъдимия и свидетеля С., като в следствие на извършената проверка е
установил, че се касае за закупено от С. наркотично вещество. От тях се
установява, че С. е посочил подсъдимия като лицето, от което е закупил
намереното у него наркотично вещество още при извършената проверка, че е бил
задържан и е оказал цялостно съдействие на органите на досъдебното производство,
обстоятелство, което намира подкрепа и от писмените доказателствени средства – заповед
за задържане на лице и протокол за доброволно предаване, видно от който С.
доброволно е предал двете пакетчета, съдържащи тревиста маса (обекти № 6 и 7 по
експертна справка № 2261-Х/2017 и СФХЕ № 553-Х/2017) с обяснение, че са
закупени от подсъдимия на инкриминираните време и място. Липсват основания за
съмнение за възможна пристрастност на свидетеля Ц., поради което и съдът
намира, че показанията му отразяват вярно обективната действителност. Изложеното
до тук противоречи на твърденията на свидетеля С. в съдебната фаза, че не
познава подсъдимия, че не е имал никакви взаимоотношения с него и че не е бил
задържан, поради което и съдът не дава вяра на казаното от свидетеля в
заседанието пред първата инстанция.
Поради
противоречия с останалия доказателствен материал съдът кредитира отчасти
показанията на свидетеля А., досежно обстоятелствата, че същият е присъствал на
беседката, че свидетелят С. е ходил два пъти до тях, че полицейските служители
са извършили първо проверка на свидетеля С., а впоследствие на намиращите се
около подсъдимия лица и че при обиска им не са били намерени наркотични
вещества. За тези обстоятелства казаното от свидетеля кореспондира с
показанията на другите двама свидетели очевидци и с приложените протоколи от
съответните процесуално-следствени действия, поради което и в тази част
спомагат за изясняване на фактите, предмет на доказване в настоящото
производство. При преценката на показанията на този свидетел съдът отчете
близките му приятелски отношения с подсъдимия, както и това, че заявеното от
него е повърхностно и хаотично. Налице са вътрешни противоречия в показанията
на свидетеля при описанието на обичайни дейности от ежедневието, а за
конкретните обстоятелства от значение по делото, заявеното от свидетеля А.
противоречи на доказателствената съвкупност. Не следва да бъде кредитирано
твърдението на свидетеля, че С. е поискал обикновена цигара, тъй като е
изолирано и неподкрепено от другите доказателства по делото. Не намират
подкрепа, а и са житейски нелогични твърденията на свидетеля, че намиращата се
в беседката група е била проверена от полицията преди пристигането на свидетеля
С.. Те не само че противоречат на казаното от полицейския служител Ц., но и
описват обстановка, в която обективно не е имало време за извършване на
проверка за периода от пристигането им на беседката до появата на С..
Косвено
обвинителната теза за разпространение на наркотични вещества се подкрепя от
показанията на свидетеля А., който категорично излага данни за предходни срещи
с подсъдимия, при които последният му е разпространил марихуана. За процесната
дата твърди, че е имал уговорка да си набави наркотично вещество, но когато е
отишъл на указаното от подсъдимия място – пред жилището му, е срещнал
полицейски служител и е видял да изкарват подсъдимия с белезници. Съдът
кредитира заявеното от свидетеля като логично, непротиворечиво, относимо към
непосредствено възприети от него обстоятелства и кореспондиращо с останалите
доказателства по делото. Предвид заключението на изготвената
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза свидетелят няма интелектуален
дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка
за правилната фактическа ориентация и адекватно отреагиране. Свидетелят има
нерискова употреба на марихуана, без данни за психична зависимост и по време на
инкриминираното деяние е могъл да се ориентира правилно във фактическата
обстановка като непълнолетен. Според заключението на вещите лица свидетелят е в
състояние при желание да дава адекватно показания по обстоятелства и факти от
съществено значение за производството поради съхранени памет, интелект и възприятно-представни
възможности, като употребата на наркотично вещество не нарушава свидетелската
му годност. За да кредитира показанията на свидетеля, съдът взе предвид, че не
са налице съществени различия между казаното от него в съдебно заседание и пред
орган на досъдебното производство, като разминаванията в датите и липсата на
спомен за определени обстоятелства съдът си обяснява с изминалия период от
време между тях. Заявеното от свидетеля съвпада с косвено възприетите от
свидетеля Ц. данни за лице, което при обиска на жилището на подсъдимия се е
намирало в района и го е чакало, за да си купи марихуана от него, поради което
съдът основава изводите си на него.
Значение
за изграждане на вътрешното убеждение на съда във виновността на подсъдимия по
това обвинение имат и показанията на свидетелката К. – негова майка. Въпреки
близката родствена връзка между свидетелката и подсъдимия, съдът намира, че тя
излага обективно и безпристрастно непосредствено възприетите от нея
обстоятелства, поради което и кредитира показанията ѝ изцяло. Заявеното
от свидетелката относно предоставените на сина ѝ суми за издръжка
опровергават обясненията на подсъдимия в протокола за обиск и изземване за
произхода на намерената у него сума от около 300 лв. Свидетелката е
категорична, че тя дава средствата за издръжка на децата си, като бюджетът им е
на ден. Доколкото в нито един от разпитите си К. не твърди да е давала пари на
подсъдимия за дрехи около инкриминираната дата и предвид посочените от нея доход
и сума за издръжка на ден, не могат да бъдат споделени твърденията на
подсъдимия, че намерените у него пари произхождат от майка му.
По
отношение на второто повдигнато обвинение – за държане на наркотични вещества с
цел разпространение, съдът намира същото за доказано по категоричен начин от
показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателствени средства.
От
протокола за претърсва не и изземване се установяват обстоятелствата, свързани
с извършеното в жилището на подсъдимия претърсване и изземване, в хода на което
са открити и иззети инкриминираните наркотични вещества. Видно от показанията на
свидетелите К., Б. и П. процесуално-следственото действие е извършено в
присъствието на лицата, ползващи помещението и на поемни лица. Неоснователни са
аргументите на защитата, че казаното от поемните лица дискредитира протокола от
извършеното претърсване и изземване. От заявеното от свидетелките Б. и П. в
съдебно заседание става ясно, че същите са били изчакани преди започване на
съответното действие, наблюдавали са действията на полицейските служители и са
се запознали с намерените в жилището инкриминирани предмети. Обстоятелството,
че протоколите за разпитите им в досъдебното производство са били написани от
полицейските органи, не може само по себе си да доведе до нередовност на
извършеното действие, тъй като свидетелите са се запознали с написаното в
протокола преди да го подпишат, а и в процесуалния закон липсва изискване
показанията да бъдат саморъчно написани. Наред с това в съдебно заседание свидетелките
подробно и непротиворечиво излагат обстоятелства, свързани с извършването на
действията по претърсване и изземване, които съответстват на описаното в
протокола досежно местоположението на намерените предмети, което подкрепя
извода на съда за редовността му. Неоснователни са и доводите на защитата за
опорочаване на процесуално-следственото действие поради хипертонична криза на
едно от поемните лица. В разпита си пред съда свидетелката Б.дава изключително
детайлни показания относно поведението на претърсващите, откритите в различни
стаи предмети и реакциите на подсъдимия и майка му, поради което съдът не
намира, че хипертоничната криза е попречила на обективните ѝ възприятия
към онзи момент. С оглед на това, съдът приема, че процесуално-следственото
действие е извършено по реда на НПК, протоколът от него е годно доказателствено
средство и основава изводите си на него.
Не
могат да бъдат споделени доводите на защитата, че минималното количество
намерено наркотично вещество не доказва разпространение, а може да е паднало от
всеки от приятелите му, които предходната вечер са били в дома му. На първо
място не са събрани никакви доказателства, които да подкрепят твърденията, че
предходната вечер подсъдимият е бил в дома си с други хора, с които да са
употребявали марихуана. Дори и да е имал гости обаче, нелогично е останалите
след употребата наркотични вещества да са разпръснати в различните стаи на
жилището, да са грижливо опаковани в полиетиленови пликчета и да са скрити на различни
места. Наред с това се доказа по категоричен начин обстоятелството, че
подсъдимият е разпространявал наркотици. Видно от протокола за доброволно
предаване и изготвената експертна справка и СХФЕ, предадените от свидетеля С.
обекти са с малко тегло, под един грам, а от показанията на свидетеля А. се
установява, че подсъдимият му е разпространявал количества от около 0,3 грама. Преценени
в съвкупност, доказателствата по делото сочат, че подсъдимият е разпространявал
малки количества, което води съда до извод, че намерените в дома на подсъдимия
обекти са били предназначени за разпространение.
От
заключенията на физико-химичната експертиза и експертната справка се установява
количеството и вида на растителната маса, намерена в жилището на подсъдимия, и
на предаденото от свидетеля Г.С., цената на които е определена съгласно Постановление
№ 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, както следва: обект № 1 - коноп с тегло от 0,02
грама на стойност 0,12 лв.; обект № 2 – коноп с тегло от 0,03 грама на стойност
0,18 лв.; обект № 3 - коноп с тегло от 0,05 грама на стойност 0,30 лв.; обект №
4 – коноп с тегло от 0,56 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол от 6,7% на стойност 3,36 лв.; обект № 5 - коноп с тегло от
0,04 грама на стойност 0,24 лв.; обект № 6 – коноп с тегло 0,55 гр. с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2,2% на
стойност 3,30 лв. и обект № 7 - коноп с тегло 0,34 гр. с процентно съдържание
на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2,5% на стойност
2,04 лв. Заключението е изготвено от компетентно вещо лице, обосновано и пълно,
като съдът го кредитира изцяло.
Тук
е мястото да бъде обсъдено възражението на защитата, касаещо различното
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол в обектите,
открити в дома на подсъдимия и тези, предадени от свидетеля С.. Настоящият
състав счита, че различното съдържание на активното вещество не е от естество
да породи съмнения в осъществяване на инкриминираните деяния от подсъдимия П.,
тъй като, видно от експертизата дори в обектите, намиращи се у свидетеля купувач
е налице различно съдържание на активния компонент. Това съдът намира за
нормално, предвид обстоятелството, че съдържанието на тетрахидроканабинол е
силно зависимо от сорта коноп, климата, в който растението е израсло,
приложените методи за обработка, както и от условията на съхранение, в частност
действието на светлина, влажност и температура. Нелогично е цялото количество
коноп, разпространявано от едно лице да произхожда от едно и също растение, а
още по-малко всяка отделна сгъвка или топче да е била обработвана и съхранявана
при абсолютно идентични условия и еднакъв период от време, поради което и съдът
приема за несъстоятелни аргументите на защитата в тази насока.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на изготвените съдебно-психиатрични и психологически
експертизи на подсъдимия К.П. и свидетелите Г.С. и С.А., като намира същите за
професионално изготвени и даващи отговор на въпроси, за които са изискуеми
специални знания в областта на науката. Вещите лица добросъвестно и
изчерпателно дават отговори на поставените им въпроси. Касателно
освидетелстването на подсъдимия и свидетелите С. и А. вещите лица са
категорични, че същите са психично здрави лица, като към момента на извършване
на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и не е извършил
деянието в състояние на лекомислие и/или увлечение, а свидетелите притежават
свидетелска годност, като не са налице нарушаване в нито един от основните
психични процеси. Макар при С. и А. в миналото да е имало епизодични употреби
на наркотици, то не е налице зависимост.
Съдът
кредитира протоколите за доброволно предаване, за личен обиск на лице, за обиск
и изземване и за оглед на веществени доказателства като намира че същите са
годни доказателствени средства и правилно отразяват обективираните в тях факти.
В заключение съдът намира,
че анализът на доказателствата води до несъмнен извод, че подсъдимият П.,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, е извършил деянията, за които му е
повдигнато обвинение.
При
така установените факти, следват следните правни
изводи:
Подсъдимият
К.П.П. от обективна страна е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 НК, а именно: на 14.09.2017 г. около 15:00 часа, в гр. С.,
в ж.к. „******” пред бл. ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите към чл. 3, ал. 2, включен в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични разпространил като продал на свидетеля Г.Н.С. два броя полиетиленови
топчета, съдържащи марихуана на обща стойност от 5,34 лв., както следва: обект
№ 6 с тегло от 0,55 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол от 2,2% на стойност от 3,30 лв. и обект № 7 с тегло от 0,34
грама с процентно съдържание на наркотичния компонент тетрахидроканабинол от
2,5% на стойност 2,04 лв.
Подсъдимият
К.П.П. от обективна страна е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 НК, а именно: на 14.09.2017 г. около 17:10 часа, в гр. С.,
в ж.к. „******”, бл. *******като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите към чл. 3, ал. 2, включен в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение -
марихуана /коноп/ на обща стойност от 4,20 лв., разпределена в полиетиленови
пликчета и сгъвки както следва: обект № 1 с тегло от 0,02 грама на стойност от 0,12
лв., обект № 2 с тегло от 0,03 грама на стойност от 0,18 лв., обект № 3 с тегло
от 0,05 грама на стойност от 0,30 лв., обект № 4 с тегло от 0,56 грама с
процентно съдържание на наркотичния компонент тетрахидроканабинол от 6,7% на
стойност от 3,36 лв. и обект № 5 с тегло от 0,04 грама на стойност от 0,24 лв.
Характерът
на инкриминираните вещи като високорискови наркотични вещества е несъмнено
установен от заключението на СФХЕ. Конопът /марихуаната/ е под контрол,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и е
включен в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен
на риск общественото здраве поради вредния си ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В чл. 30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ е въведена
забрана за производство, преработване, търговия, съхраняване, внос, износ,
реекспорт, транзит, пренасяне, превозване, предлагане, придобиване, използване
и притежаване на растенията, наркотичните вещества и техните препарати включени
в цитираното приложение, поради което подсъдимият не е имал правото да ги държи
и разпространява.
От
субективна страна двете деяния са извършени от подсъдимия виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е вменяемо непълнолетно лице, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и не
е извършил деянията поради лекомислие или увлечение, съответно съзнава, че
държането и разпространението на наркотични вещества е престъпно и наказуемо, и
съзнателно е извършил деянията. По отношение на второто деяние, държането на
наркотичното вещество, с цел разпространение, специалната цел, изискуема от
закона се установява от доказаното разпространение на същото по вид наркотично
вещество, извършено на 14.09.2017 г.
Предвид
съставомерността на извършените от подсъдимия деяния, съдът го призна за
виновен по обвиненията в престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
По вида и размера на наложените
наказания:
За
престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК за високорискови наркотични вещества е
предвидено наказание от „Лишаване от свобода“ от две до осем години и глоба от
пет хиляди до двадесет хиляди лева. С оглед възрастта на подсъдимия към датата
на извършване на престъпното деяние, която е под 18 години, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 63 от НК, определяща наказанието на непълнолетни
лица, чрез заменянето на така посоченото в особената част на НК, като в
конкретния случай същото следва да бъде заменено с лишаване от свобода до три
години на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. На основание чл. 62 от НК не следва
да се налага кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 354а, ал. 1 от НК
наказание „глоба“.
При
определяне на наказанията за престъпленията, за които подсъдимият беше признат
за виновен съдът изходи от високата обществена опасност на конкретно деяние, предвид данните, че подсъдимият е
разпространявал растение с вреден ефект от злоупотреба с него на непълнолетни
лица, с което е поставил в риск здравето им, като го отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство. За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прие чистото му съдебно минало, неголямото количество на държаното и
разпространеното наркотично вещество, учебната му заетост и добрите
характеристични данни /редовно посещение на учебните занятия и липса на данни
за предходни противообществени прояви/. Младата възраст не следва да бъде
отчитана като отделен смекчаващ фактор, тъй като за непълнолетните наказанията
са редуцирани по реда на чл. 63, ал. 1 от НК.
С
оглед констатираните отегчаващи обстоятелства, съдът прие, че предвидените в
закона най-леки наказания не са несъразмерно тежки предвид личността на
подсъдимия и тежестта на извършените от него престъпления. Предвид това, не е
налице една от предпоставките за приложение на чл. 55 от НК.
Ето
защо съдът намира, че за престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 54 от НК и при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства в размер на абсолютния минимум, а именно за
срок от три месеца.
За
престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК съдът прие,
че следва да наложи наказание „лишаване от свобода“ в минималния размер, а
именно за срок от три месеца, като същото би оказало необходимото
превъзпитателно и предупредително въздействие върху подсъдимия и членовете на
обществото.
Съдът
счете още, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК за групиране на
наложените на П. наказания по двете престъпления, за които му бяха наложени
наказания, доколкото същите са извършени в условията на реална съвкупност
помежду си. С оглед на това подсъдимият следва да изтърпи едно общо най-тежко
наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от три месеца.
Съдът
намира, че така определеното най-тежко наказание следва да бъде отложено на
основание чл. 69, ал. 1 вр, чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице условията за отлагане на
изтърпяването му: подсъдимият е неосъждан, към момента на деянието,
непълнолетен, към датата на деянието, наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода, като за постигане целите на наказанието и за поправянето
на осъдения, съдът не намира, че се налага същият да го изтърпи ефективно.
По веществените
доказателства:
По
отношение на предмета на престъплението са налице основанията на чл. 354а,
ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 53, ал. 2, б. „А“ от НК, поради което съдът
отне в полза на държавата предмета на престъплението по двете горепосочени деяния - приобщените като веществени
доказателства по делото високорискови наркотични вещества, притежаването на
което е забранено, като същите следва да бъдат предадени за унищожение по реда,
предвиден в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
На
основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови да се върне на
подсъдимия П. сумата от 321 лв., като след представяне на доказателства за
собствеността на иззетия от подсъдимия мобилен телефон „Самсунг“ модел
G19192/сер. № ИМЕИ-357963/05/367100/2 и ИМЕИ- 357964/05/367100/0, съдът ще се
произнесе допълнително по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
По разноските:
С
оглед на това, че подсъдимият беше признат за виновен, съдът, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, го осъди да заплати направените по делото разноски по водене
на наказателното производство в размер на 1323,48 лв., както и държавна такса в
размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: