С решение № 243/09.12.2004 г., постановено по гр.д. № 273/04 г., Момчилградският районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБ, със седалище гр. София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград, обл. Кърджали, сумата в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ, ведно със законна лихва, считано от 12.03.2001 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 700 лв. до пълния му предявен размер от 4 000 лв. Съдът е осъдил и Окръжна следствена служба, гр. Кърджали да заплати на Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград, обл. Кърджали, сумата в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ, ведно със законна лихва, считано от 19.04.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 700 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград, обл. Кърджали против Регионална дирекция на вътрешните работи гр. Кърджали, иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ, за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.12.1999 г. до окончателното й изплащане като неоснователен. С решението си съдът е осъдил Фикрет Расим Хайрула да заплати на основание чл.10,ал.2 от ЗОДВПГ, по сметка на Районен съд гр. Момчилград, сумата в размер на 344 лв., съставляваща държавна такса. Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от Районна прокуратура гр.Момчилград, действуваща с правомощията си, произтичащи от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДВПГ. От контекста на същата се установява, че тя е предявена като частична. В жалбата се твърди, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно. Излагат се съображения, че строго дефинираната отговорност на държавата по смисъла на чл.2, т.2 от ЗОДВПГ, в конкретния казус не може да бъде ангажирана, тъй като не били налице предпоставките за това. Изтъква се, че така предявените от ищеца искове са и недоказани. Излагат се съображения. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното решение, в частта му, с която е била осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград, сумата в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ, ведно със законна лихва, считано от 12.03.2001 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, с която е била осъдена Окръжна следствена служба,гр. Кърджали да заплати на Фикрет Расим Хайрула, сумата в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ, ведно със законна лихва, считано от 19.04.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което постанови ново решение, с което отхвърли тези искове. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В съдебно заседание въззиваемият Фикрет Расим Хайрула, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Въззиваемият - Прокуратура на Република България, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Въззиваемият – РДВР гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за основателна. В съдебно заседание въззиваемият – ОСлС гр.Кърджали, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за основателна. Излага съображения в този смисъл. Окръжният съд, действуващ в качеството си на въззивна инстанция, по повод депозираната жалба,като прецени събраните по делото доказателства във връзка с предявения иск, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от Фикрет Расим Хайрула против Районна прокуратура гр.Момчилград, с правно основание чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани /ЗОДВПГ/, за обезщетение в размер на 10 000 лева за обвинение в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което ищецът е оправдан. Така в първоначалната искова молба, депозирана в съда на 11.09.2002 г., ищецът /въззиваем пред настоящата инстанция/ изрично е посочил обстоятелствата, на които основава иска си за обезщетение, а именно – че е бил привлечен като обвиняем по следствено дело № 159/2000 г. за престъпление по чл.325, ал.1във връзка с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 04.10.2000 г., за което е бил съставен обвинителен акт и образувано НОХД № 185/2001 г. по описа на Момчилградския районен съд и по което обвинение е бил оправдан с присъда № 55/19.03.2002 г. След оставянето на исковата молба без движение, на 10.12.2002 г. е подадена нова искова молба, с която ищецът Фикрет Расим Хайрула, наред с Районна прокуратура гр.Момчилград, е насочил иска си срещу нови ответници – Окръжна прокуратура гр.Кърджали, Главна прокуратура София /следва да се разбира Прокуратурата на Република България/, Окръжна следствена служба – Кърджали и РДВР – Кърджали, като излага нови фактически твърдения /основания/. Така в новата искова молба като основание за предявения иск по чл.2, т.2 от ЗОДВПГ се сочат обстоятелства, различни от първоначално заявените, а именно – че е привлечен като обвиняем по следствено дело № 141/2000 г. за престъпление по чл.174а, ал.1 от НК, извършено на 13.11.1999 г., за което било образувано НАХД № 354/2000 г. по описа на Момчилградския районен съд и за което бил оправдан с решение № 30/ 09.02.2001 г. С така предявената искова молба, приета от първоинстанционния съд за поправена такава, ищецът е поискал горепосочените ответници да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата в размер на 10 000 лева, за причинените му от тях неимуществени вреди, настъпили в резултат именно на горепосочените обстоятелства. С протоколно определение от 18.03.2003 г., поради нередовности относно пасивната легитимация на ответниците, първоинстанционният съд е оставил така подадената искова молба без движение, като е дал срок на ищеца да отстрани нередовностите и да посочи пасивно легитимирани ответници. На 21.03.2003 г. в съда е депозирана нова искова молба, с която ищецът е насочил иска си срещу Прокуратурата на Република България, Окръжна следствена служба – Кърджали и РДВР – Кърджали, като излага същите фактически твърдения /основания/, посочени в молбата от 10.12.2002 г. и различни от първоначално предявения иск. С молбата си от 18.03.2003 г. ищецът е изменил петитума като е поискал ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лева, за причинени му неимуществени вреди, от която 4 000 лева да заплати Прокуратурата на Република България, 3 000 лева – Окръжна следствена служба – Кърджали и 3 000 лева – РДВР – Кърджали. С атакуваното решение първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ, като е осъдил Прокуратурата на Република България и Окръжна следствена служба – Кърджали да заплатят на ищеца по 700 лева, като е отхвърлил иска за разликата от 700 лева до 4 000 лева – по отношение на Прокуратурата на Република България и от 700 лева до 3 000 лева – по отношение на Окръжна следствена служба – Кърджали. С решението си районният съд е отхвърлил предявения от Фикрет Расим Хайрула против РДВР – Кърджали иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ за сумата от 3 000 лева. От мотивите на обжалваното решение се установява, че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по исковата молба от 21.03.2003 г. и на основанията, посочени в нея. Така от мотивите на решението е видно, че съдът е обсъждал и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнатото по отношение на ищеца обвинение по чл.174а, ал.1 от НК, за деяние извършено на 13.11.1999 г., за което с решение № 30 от 09.02.2001 г. по НАХД № 354/2000 г. по описа на Момчилградския съд е бил оправдан. При така установените обстоятелства настоящата инстанция съобрази следното: В молбите от 10.12.2002 г. и 21.03.2003 г. ищецът е посочил нови ответници, с което по същество е направил искане за привличане на нови ответници в процеса, респективно в случая е било налице изменение на иска, изразяващо се в последващо субективно съединяване на искове. Изменението на иска означава, че искът срещу новия ответник следва да произтича от същото основание или да има същия петитум, както първоначалният иск. Привличането на нов ответник /в случая нови ответници/ не може да се съчетае едновременно с изменение на основанието в исковата молба, т.е. ищецът не може да релевира нови факти в исковата молба, различни от тези в първоначалната искова молба. В тази връзка в настоящия случай с предявените две искови молби от 10.12.2002 г. и 21.03.2003 г., наред с последващото субективно съединяване на искове, недопустимо е изменено както основанието, така и петитума на иска. Така с първоначалния иск ищецът е изложил фактически обстоятелства относно повдигнато му обвинение по чл.325, ал.1 от НК, извършено на 04.10.2000 г., по което е бил оправдан с присъда № 55/19.03.2002 г., на което именно основание се претендират неимуществени вреди по ЗОДВПГ. А с молбите от 10.12.2002 г. и 21.03.2003 г. са релевирани нови фактически твърдения /основания/, различни от първоначално заявените, а именно – че е привлечен като обвиняем по следствено дело № 141/2000 г. за престъпление по чл.174а, ал.1 от НК, извършено на 13.11.1999 г., за което било образувано НАХД № 354/2000 г. по описа на Момчилградския районен съд и за което бил оправдан с решение № 30/ 09.02.2001 г., на което основание се претендират неимуществени вреди. С молбата от 21.03.2003 г. е изменен и петитума, като се претендират от Прокуратурата на Република България /надлежна страна след направеното уточнение/ 4 000 лева, а от новите ответници – Окръжна следствена служба Кърджали и РДВР Кърджали – по 3 000 лева. При това положение следва да се приеме, че с исковата молба от 21.03.2003 год. недопустимо е било изменено както основанието, така и петитума на първоначалния иск, поради което не се касае до изменение на иска, а до нов иск, който иск не е предявен по правилата на ГПК и не може да се разгледа в настоящото производство. С други думи, в случая не е било налице редовно предявен иск, поради което и не са били налице основанията за разглеждането на така предявения с исковата молба от 21.03.2003 г. нов иск. Ето защо като се е произнесъл именно по този иск, а не по първоначално предявения такъв, районният съд е постановил едно недопустимо решение. При това положение следва решението следва да се обезсили като процесуално недопустимо и на основание чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, след надлежното му уточняване, като при новото разглеждане на делото следва да се съобрази гореизложеното. С оглед на така приетия извод за недопустимост на постановеното решение е безпредметно обсъждането на наведените оплаквания за неправилност по съществото на спора. Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 243 от 09.12.2004 г., постановено по гр.д.№ 273/ 2004 г. по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав, след надлежното му уточняване. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.
|