РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. В., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20203110111392 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я. № * срещу „Г.“ ООД, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. Ц. Т. № *, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, с които неоснователно се е обогатил: сумата 2474,32 лв., представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за имот с
абонатен № *, находящ се в гр. С., община Кр.с., ж.к. Кр.с., бл. *, магазин; сумата 369,10 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 31.03.2018 г. - 27.01.2020 г.; сумата 90,11лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.;
сумата 15,95 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.06.2017 г. - 27.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 13.02.2020 г. до окончателното им изплащане, които суми са предмет на Заповед за
изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата си молба ищецът, чрез юрк. М. К. поддържа, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсва сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ.
Сочи, че през процесният период ответникът потребявал енергия в имота, с която се
обогатил неоснователно, а ищецът обеднял със стойността , поради което претендира
1
нейното заплащане. Сочи, че за процесния период в сила са били действащи ОУ на
договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.“ЕАД, одобрени с
решение № *г. на ДКЕВР. Твърди се, че съгласно чл.139 от ЗЕ, разпределение на
потребеното количество топлинна енергия се извършва чрез система за дялово
разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от
ЗЕ. Твърди, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски
и след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Т. с.“ ЕООД
(извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата), въз основа на реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че е изпратил до ответника покана за
заплащане на процесните суми от дата 17.10.2019 г., но плащане не последвало. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Г.“ ООД е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез адв. Н.Х., с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Излага, че е собственик на магазин находящ се в гр. С., р-н “Кр.с.”, бул.’’Б.
Б.”, представляващ самостоятелна сграда, съседна на бл. *, вх. А, ет.1. Сочи, че слюченият
между страните договор за продажба на топлинна енергия е прекратен с предизвестие от
31.01.2017 г., на основание на което е подписан Констативен протокол от 09.02.2018 г., в
който е отразено, че част от Центъра за осветителни тела се намира в контура на блок *, а в
санитарните помещения преминават щрангове за отопление и топла вода, захранващи
апартаментите на вх. „А”. Сочи, че радиаторите в имота са демонтирани преди процесния
период. Оспорва сумите по представеното извлечение от сметки, тъй като в имота липсват
радиатори, съответно и контролно- измервателни уреди. Твърди се, че процесният обект е
самостоятелен такъв и не е част от сградата на бл. *, съответно не следва да се начисляват
суми за дялово разпределение. Ответникът счита, че няма техническа възможност
начисленото количество топлоенергия да е постъпило в обекта поради липса на радиатори в
основните помещения на магазина на първо и второ ниво. По изложените съображения моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В о.с.з. ищецът поддържа изразеното становище по спора с писмена молба
докладвана от съда.
Ответникът не се явява, представлява се от адв. Н.Х., която поддържа изразената
позиция по спора. Страната доразвива доводите си с подробнни писмени бележки.
Третото лице - помагач „Т. с.” ЕООД не е депозирало становище по спора, не се
представлява в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа
страна следното
Съдът е обявил за безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от
ГПК, а и от представения от ищеца Нотариален акт за № * г. се установява, че от 27.01.2005
2
г. ответното дружество е собственик на недвижим имот находящ се на адрес: гр. С., ж.к.
„Кр.с.“, бл. *, магазин, представляващ самостоятелна, долепена на калкан от северната
страна на блок *, двуетажна сграда с подземен етаж с разгърната застроена площ от 530
кв.м.
Съгласно договор от 20.09.2002 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД в
качеството му на изпълнител и Етажна собственост с адрес гр. С., ул. „Б.“, ж.к. Кр.с., бл. *,
вх. А и Б, в качеството ѝ на възложител следва да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Договорът е сключен
за срок от три години при уговорка за автоматично удължаване на срока с още една
календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие,
дадено един месец преди изтичането на срока му.
Представен е протокол от * г. от ОС на горепосочената етажна собственост, в който е
обективирано решение на ЕС за сключване с „Т.с.“ ЕООД на договор за извършване на
услугата „Т. с.”.
Ищецът е представил заявление от ответното дружество с вх. № * г. за сключване на
договор при ОУ за стопански нужди на топлоснабден имот с адрес ул. „Б.“ *, както и молба
за откриване на партида вх. № * г., в която е посочен отоляема кубатура от 1201 куб.м.
Към исковата молба са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от „Т. С.“ АД на потребители в гр. С..
Ищцовото дружество е представило и удостоврение от Географска информационна
система – С. от дата 01.03.2013 г., съгласно която на настоящ адрес – ж.к. „Кр.с.“, блок *, с
вх.* се отнася за седеметажна жилищна сграда с два входа и осеметажна жилищна сграда с
два входа.
С исковата молба е представено и удостоверение за идентичност издадена от самото
ищцово дружество, съгласно което, магазин, находящ се на ъгъла на ул. „П.“ и бул. „Бр. Б.“
в самостоятелна двуетажна сграда, долепена на калкан от северната страна на бл. * с
разгърната затроена площ на цялата сграда от 540,00 кв.м. по НА е регистриран в базата му
данни като апартамент № *, абонат * на адрес ж.к. „Кр.с.“ бл. *, вх.1 с абонатен № *.
От ответника са представени 2 бр. двустранно подписани бележки от * г. от главен
отчет за процесния обект за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., като в същите е
отбелязано, че 9 бр. от уредите са демонтирани от общо 16 бр. за абонат с аб. № *.
От ищеца са представени 2 бр. двустранно подписани бележки от 12.05.2018 г. от
главен отчет за процесния обект за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., като в същите е
отбелязано, че 9 бр. от уредите са затапени от общо 16 бр. за абонат с аб. № *, като е отразен
нов отчет само за уреди с № * – 60 куб.м., с № * – 2 куб.м. и с № * – 1458 куб.м. Ищецът е
представил и двустранно подписан главен отчет от 17.05.2019 г. за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. и в същият са отразени нулеви показания за 5 от уредите, като за един е
посочено, че е затапен, отразени са и нов отчет за уред с № *от 705 куб.м., както и нов отчет
3
за уред с № *от 62 кубика, а за пет от уредите е посочено, че са изключени, като отчета
визира общо 8 бр. уреда. В отчета е посочено, че в обекта се ползва само топла вода и
топломер *.
Представено е от ответника и предизвестие за прекратяване на договор от 30.01.2017
г., отправено от управителя на ответното дружество до ищцовото, с което се заявява, че на
основание чл.62а, ал.1 от Закона за защита на потребителите се отправя едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора за доставка на топлинна енергия за обект с адрес
гр. С., ж.к. „Кр.с.“, бл. *, вх,* ап.* считано от 01.02.2017 г., входирано в Централно
управление на ищеца с рег. № от 31.01.2017 г.
Представен е констативен протокол от * г. от извършена проверка на Осветителен
център „Г.“ по повод предизвестието за прекратяване на договора, с който са направени
констатации, че част от центърът се намира в контурите на блока, в санитарните преминават
щрангове за отопление и топла вода, захранващи апартаментите на вх.А.
Ищецът е приложил писмо до ответника изх. № * г., с което на последният са
изпратени формуляри за подписване на договор, като е поставен срок за тяхното подписване
и представяне обратно на ищеца – 04.11.2019 г. С писмото ответникът е уведомен, че има
задължения за магазин на адрес ж.к. „Кр.с.“, бл. * с аб. № * за топлинна енергия за периода
м.02.2018 г. – м.04.2019 г. от 2482,42 лв. главница и лихва от 298,48 лв., както и за услуга
дялото разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.09.2019 г. от 104,98 лв., както и лихва
13,54 лв., като е поканен да ги заплати в седемдневен срок от получаването им. Към
писмото е приложена обратна разписка, подписана от представител на получателя.
С отговора на исковата молба са представени: 1) одобрен план - проект за „Разделяне
на Магазин за осветеление, в два самостоятеЛни магазина, ул. „П.“ № *, бл. * – „Магазин 1“
със ЗП 129,99 кв.м. и „Магазин 2“ на три нива с ЗП съответно 78,50 кв.м., 163,75 кв.м. и
158,76 кв.м.; 2) и 3) одобрени план - проекти за преустройство на магазин със складови
площи, находящ се в гр. В., ул. „П.“ и ул. „Б.“, бл. * за партер и етаж 1.
Като доказателство по делото е прието заключението на ССч Е, която е изготвена
от вещото лице Илк. Н. Г. и събрана по делегация от СРС. В заключението вещото лице
сочи, че начислените суми за топлинна енергия и дялово разпределение не са платени, като
за периода м.02.2018 г. – м.04.2019 г. са начислени суми за топлинна енергия от 2474,32 лв.
и 90,11 лв. за дялово разпределение, като видно от обстоятелствената част на експертизата
последната сума всъщност е формирана в периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г.
Като доказателство по делото е прието заключението на СТЕ, която е изготвена от
вещото лице инж. М.Т. и събрана по делегация от СРС. В заключението вещото лице сочи,
че съгласно отчетите на фирмата за дялово разпределение в периода м.02.2018 г. – м.04.2019
г. ответникът има задължение за потребена топлинна енергия за сградна инсталация от
1381,79 лв, за потребена в имота ТЕ от 177,28 лв. и за битова гореща вода от 22,16 лв.
Съгласно заключението издадените изравнителни сметки за имота са на стойност -1699,45
лв. В допълнителното заключение, след извършения оглед на имота, експертът е
4
констатирал, че в процесния магазин е изградена отоплителна инсталация. Установил е, че в
залата на кота 00 има монтриани 5 бр. алуминиеви раздиатори, а тръбната разводка е скрита
зад гипсокартон. Посочено е, че в канцеларията има монтиран 1 бр. радиатор, а в санитарния
възел 2 бр. тръбна лира. Отразено е, че всички радиатори са оборудване с уреди за дялово
разпределение, без лирата. Изложено е, че няма радиатори на втория етаж, а в санитарния
възел има водомерен възел с монтиран водомер за топла вода.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението по чл. 410 от ГПК суми. Длъжникът е подал
възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, поради което за заявителя е налице
правен интерес от водене на установителните претенции срещу него, като исковата молба е
подадена в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.
По редовността на исковата молба съдът констатира, че с Определение № * г. е дал
указания на ищеца в едноседемичен срок от получаване на определението с писмена молба
да уточни, с кое обстоятелство свързва началния момент на забавата във връзка с
предявените акцесорни искове за сумата от 369,10 лв. лихва за забава за периода 31.03.2018
г. - 27.01.2020 г. върху главницата за дължими суми за топлинна енергия, както и за сумата
15,95 лв. лихва за забава за периода 30.06.2017 г. - 27.01.2020 г. върху главницата за дялово
разпределение. Видно от приложения на л. 130 върнат отрязък от съобщение до ищеца,
визираното по-горе определение е връчено на страната на 17.03.2021 г., но до изтичане на
поставения от съда срок – 24.03.2021 г., а и понастоящем, ищецът не е изпълнил дадените с
него по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК указания, поради което акцесорните претенции
продължават да са нередовни и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК производството по тях
подлежи на прекратяване с настоящото решение, което в тази част има характера на
определение. Предвид частичното прекратяване на производството по чл. 422, ал.1 от ГПК,
съдът намира, че издадената по ч.гр.д. № * на ВРС заповед за изпълнение следва да се
обезсили от настоящия състав в частта по отношение на мораторните лихви (т.13 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д. № 4/2013 г.).
На следващо място с обявения за окончателен доклад по делото, срещу който
страните не са възразили в о.с.з. по реда на чл. 146, ал.3 от ГПК, съдът е дал правна
квалификация на предявените установителни искове за главници чл. 422 от ГПК вр. чл. 59 от
ЗЗД.
Същевременно при повторна проверка за редовност на исковата молба съдът
констатира, че с нея са предявени искове основани на договорно основание, доколкото
ищецът твърди, 1) че ответникът е потребител на топлинна енергия в сграда в режим на ЕС
при условията на дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ, 2) че отношенията между страните
са регулирани от ЗЕ и Общите условия на топлопреносното предприятие. Единственото
фактическо твърдение в исковата молба за извъндоговорен произход на вземанията по
5
издаденат заповед по чл. 410 от ГПК е, че между страните няма сключен писмен договор.
Т.е. ищецът в действителност твърди, че процесните суми му се дължат на възникнало по
силата на закона правоотношение с пряко приложение на Общите условия на
топлопреносното предприятие спрямо субект, по отношение на който ищецът
недвусмислено твърди, че е потребител на топлинна енергия, макар и и при липсата на
писмен договор. В тази връзка чл. 153, ал.1 от ЗЕ предвижда хипотеза на договорно
обвързване и без наличие на изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно
право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на
топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика.
Следователно дадената с Определение № *г. правна квалификация на спора като
такъв произтичащ от неоснователно обогатяване е неправилна и не съответства на
въведените от ищеца факти и обстоятелства както и формулираният петитум. Извършеното
процесуално нарушение обаче съдът намира, че не се е отразило на на правото на защита на
страните, тъй като не е засегнало доклада по чл.146 от ГПК, извън формалното посочване на
правна квалификация с позоваване на чл.59 от ЗЗД, и с него разпределена доказателствена
тежест (доставяне на топлинна енергия и установяване качеството потребител на ТЕ за
ответника) и впоследствие по делото са изследвани факти, относими към установяване на
претенция, основана именно на договорно основание. Респективно не се налага съдът да
отмени на основание чл. 253 от ГПК дадения в о.с.з. на 29.11.2021 г. ход по същество за
изготвяне на ново разпределение на доказателствената тежест в процеса и даване на нови
указания на страните с доклада и дължи произнасяне по същество на спора съобразно
действителната правна квалификация на предявените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В тази връзка предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, с
оглед предмета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че има качеството на
доставчик на топлинна енергия, респективно че ответникът е потребител на такава, за
процесния имот, ведно с доказване на размера на претенциите, както и че на ответникът е
предоставена услуга за дялово разпределение, поради което същият дължи плащане на
цената ѝ.
В случая по делото не е било спорно, че ищецът е доставчик на топлинна енергия.
На следващо място с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, е
прието за безспорно, а и от представения нотариален акт от *г. се установява, че считано от
* г. ответникът е собственик на недвижим имот находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Кр.с.“, бл.
*, магазин.
Наред с това с отговора на исковата молба ответникът собствено е представил
констативен протокол от * г., изготвен от служители на ищеца при проверка на сигнал
подаден от законния представител на дружеството - ответник, видно от който част от
процесният магазин се намира в контура на блок *, тъй като нарочната комисия е
установила, че в санитарните помещения на сградата преминават щрангове за отопление и
топла вода захранващи апартаментите от вх. А на блока. Т.е. по делото се установява, че
6
част от отполителната инсталация на блока попада в контурите на притежавания от
ответника недвижим имота. Че част от имота на ответника попада в сграда в режим на ЕС се
установява и от подаденото от ответника предизвестие за прекратяване на договор от
30.01.2017 г., в което ответникът чрез законния си представител е направил пред ищеца
извънсъдебно признание на неизгодния факт (доколкото в процеса твърди, че е собственик
на самостоятелна сграда), че е потребител на топлинна енергия за обект с адрес гр. С., ж.к.
„Кр.с.“, бл. *, вх.1, ап.1, т.е. за обект попадащ в ЕС.
Във връзка с горното, следва да се има в предвид, че отношенията по продажба на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост са по-особени, поради което ЗЕ ги урежда
отделно и подробно, като законът не прави разделение между битов и небитов клиент на
топлинна енергия. Според чл. 149, ал.1, т.6 и чл.149б от ЗЕ продажба на топлинна енергия на
клиенти в сграда - етажна собственост, се основава на правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмената форма не е форма за
действителност, а за доказване на договора. Съобразно чл.153 , ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Предвид
горецитираната нормативна уредба, следва извода, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сграда в режим на ЕС, чрез присъединяването към топлопреносната
мрежа, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване на
самостоятелни обекти в сградата, придобиват качеството на клиенти на топлинна енергия
по силата на закона. Това е така, защото законът за енергетиката не изисква всеки
потребител отделно да подписва договор с топлофикационното дружество. В качество си на
клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбено правоотношение с
топлопреносното предприятие, с предмет - доставка на топлинна енергия и дължат цената на
доставената топлинна енергия, на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ.
В разглеждания казус сградата, в която попада част от закупения през 2005 г. имот на
ответника е етажна собственост присъединена към топлопреносната мрежа, видно от
договор от *г., сключен между „Т. с.“ ЕООД в качеството му на изпълнител и Етажна
собственост с адрес гр. С., ул. „Б.“, ж.к. Кр.с., бл. *, съгласно който избраният метод за
отчитане на потреблението, е чрез прогнозни сметки и последваща изравнителна сметка в
съответствие с чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ.
Ето защо, съдът намира, че с факта на закупуване на процесния имот през * г., който
е топлоснабден и се намира в сграда вече присъединена към топлопреносната мрежа,
ответникът е придобил качеството клиент на топлинна енергия и е дължал заплащането за
абонатен № *.
От своя страна отчитането на доставената и потребена топлинна енергия се извършва
7
чрез монтиране на индивидуални топломери, респ. по реда на чл.70, ал.1 от Наредба № *г. за
топлоснабдяването.
В тази връзка, видно от представените по делото главни отчети, подписани от
представител на ответника търговец, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в процесния
обект е отчетено на потребление за три отоплителни уреда с № *, № *и № *, а за перида
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за уреди с № *и № *, като по отношение на останалите
топлинни уреди изрично е посочено, че са затапени и изключени. Доколкото подписът
поставен за ответника във визираните отчети не е оспорен в сроковете по чл. 301 от ТЗ, то
съдът намира, че същите не само с конклудентни действия потвърждават облигационна
връзка за доставка на топлинна енергия съществуваща в процесния период между ответника
и ищеца, но и установяват реално извършените доставки на топлинна енергия и топла вода
за същия период в имота на ответника именно в размерите посочени от фирмата за дялово
разпределение. Неоснователността на поддържаното в отговора на исковата молба
възражени, че в обекта не е ползвана топлинна енергия и не са налице отоплителни уреди,
нито измервателни уреди, както и че всички радиатори са демонтирани преди процесния
период се опровергава и от неоспореното заключение на допуснатата допълнителна СТЕ, в
което вещото лице сочи след посещение на място в процесния магазин на 12.10.2021 г., че в
имота продължават да са налице радиатори оборудвани с уреди за дялово разпределение,
тръбна лира както и водомер за топла вода. До извод, че страните не са в облигационна
връзка не води и представеното от ответника предизвестие за прекратяване на договорната
връзка от 30.01.2017 г., доколкото както се посочи облигационното отношение между
страните възниква ex lege със закупуването на имота и се погасява само със загубване
правото на собственост. Наред с това с подписването на отчетите за 2018 г. и 2019 г.
ответникът е валидирал наличието на договорни отношения с ищеца по доставка на
топлинна енергия.
В обобщение искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за незаплатена
цена на топлинна енергия се явява доказан по основание предвид установеното реално
потребление в процесния период м.02.2018 г. – м.04.2019 г.
Относно размерът на иска съдът намира, че следва да определи същия съгласно
неоспореното заключение на първоначалната СТЕ, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно в частта, в която вещото лице е изчислило въз основа на
подписаните от ответника главни отчети, че в имота му за процесния период е потребена
топлинна енергия на стойност 177,28 лв., както и битово горещо водоснабдяване на
стойност 22,16 лв., или общо 199,44 лв., до който размер съдът намира, че следва да се
уважи иска за главница за незаплатена цена на топлинна енергия, а за остатъка до пълния
претендиран размер от сумата 2474,32 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Във връзка с отхвърлената част от иска заключението на първоначалната СТЕ не
следва да се кредитира в частта, в която вещото лице е посочило, че ответникът дължи на
ищеца освен горната суми и сумата от 1381,79 лв. за топлинна енергия отделена от
сградната инсталация.
8
Видно от стр.2 и 5 на заключението вещото лице е приело като база за изчисляване на
сумата дължима за топлинна енергия отделена от сградната инсталация отопляем обем на
процесния имот от 1201 м2, при отопляем обем на топлоснабдената сграда от 8228 м3, като
тези числа са използвани от фирмата за дялово разпределение и в изравнителните сметки.
1201 м2 е и отопляемият обем посочен в заявлението на ответника до ищеца за
топлоснабдяване на имота от 2005 г.
Същевременно понятието „отопляем обем на имота“ е дефинирано в § 1, 38 от ДР на
ЗЕ и включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и
съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект. Респективно само обемът на собствените на ответника помещения, на които се
припадат общи части от топлоснабдената сграда – етажна собственост, следва да бъде взет
предвид при разпределяне на абоната на топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация.
В случая обаче се касае за топлоснабден имот – магазин, който не е изцяло
инкорпориран в обема на сградата, в която е разположена абонатната станция - бл.*, видно
както от нотариалния акт от 2005 г., така и предвид съставеният от служители на самия
ищец протокол от 09.02.2017 г., с който е установено, че само част от магазина се намира в
контурите на блока. След като част от имота на ответника се ситуира извън топлоснабдената
сграда и същият не ползва общите части като входове, стълбища, площадки и т.н.,
подобно на останалите собственици на самостоятелни обекти в нея то и неоснователно
както ищеца, така и вещото лице са определили дължимата сума за топлоенергия отделена
от сградната инсталация на база целия обем на магазина в противоречие с § 1, 38 от ДР на
ЗЕ уреждащ поянието „отопляем обем на имота“.
Наред с това видно от представените главни отчети за част от процесния период -
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., в имота са работили само два отоплителни уреда с № *и № *, а
останалите шест са били изключени. След като служителите на топлинния счетоводител са
направили тази фактическата констатация е следвало с оглед намаления брой отопляеми
помещения от обекта на ответника да редуцират първоначалния отопляем обем от 1201 м2
при разпределението за имота на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.
В обобщение неоснователни се явяват изводите на вещото лице, че за ищеца
съществува вземане срещу ответника за топлинна енергия в компонента си за енергия
отдадена от сградната инсталация.
По претенцията за дялово разпределение съдът намира същата за основателна.
Дължимостта на цената за услугата по дялово разпределение е уредена в чл. 61, ал. 1
от Наредба № * г. за топлоснабдяването, съгласно която дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно
от избрания топлинен счетоводител.
В случая реалното предоставяне на услуга по топлинно счетоводство от страна на
третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕАД „Т. с.” се установява от
9
подписаните от ответника отчети от 2018 г. и 2019 г., респективно последният дължи
заплащане на нейната цена, която съобразно неоспореното ССчЕ, което съдът намира за
пълно, обективно и компетентно, възлиза на 90,11 лв. за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г.
Т.е. искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед уважаване на исковете за главница основателни се явяват и акцесорните за
законна лихва върху тях от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
13.02.2020 г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора правно на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер от 108,99
лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената главница
и прекратена част от иска за мораторна лихва до размер от 10,70 лв., която сума следва да се
присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество представя доказателства за сторени разноски от 189,98 лв. за държавна
такса, 350,00 лв. депозит за ССчЕ и 350,00 лв. за СТЕ, а предвид направеното с исковата
молба искане съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лв., или общо 989,98 лв. След направените изчисления съдът
намира, че в полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 97,21 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът е представил доказателства за сторени разноски за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. – списък за разноски и договор за правна защита и
съдействие от 28.10.2020 г. Предвид това и съобразно ппостигнатия правен резултат по
всеки от исковете, отчитайки включително прекратената поради частично прекратената част
от производството в частта по акцесорните искове за мораторна лихва, с решението по
делото на ответника следва да се присъди сумата от 541,14 лв. , на основание чл. 78, ал.3 и
ал.4 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА по предявените от „Т. С.” ЕАД , ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я. № * срещу „Г.“ ООД , ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ц. Т. № * искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 369,10 лв., представляваща
лихва за забава за периода 31.03.2018 г. - 27.01.2020 г. върху главницата от 2474,32 лв. за
незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за имот с абонатен №
*, находящ се в гр. С., община Кр.с., ж.к. Кр.с., бл. *, магазин; сумата 15,95 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 30.06.2017 г. - 27.01.2020 г. върху главницата от
90,11 лв. за дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., които суми са
предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на
10
основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * на ВРС В
ЧАСТТА с която в полза на „Т. С.” ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. Я. № * е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК
срещу „Г.“ ООД , ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ц. Т. № * за
следните суми: сумата 369,10 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.03.2018 г. -
27.01.2020 г. върху главницата от 2474,32 лв. за незаплатена топлинна енергия за периода
м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за имот с абонатен № *, находящ се в гр. С., община Кр.с., ж.к.
Кр.с., бл. *, магазин; сумата 15,95 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.06.2017
г. - 27.01.2020 г. върху главницата от 90,11 лв. за дялово разпределение за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г.,
издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Г.“ ООД , ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ц. Т. № * дължи на „Т. С.” ЕАД , ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я. № * сумата 199,44 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2018 г. до
м.04.2019 г. за имот с абонатен № *, находящ се в гр. С., община Кр.с., ж.к. Кр.с., бл. *,
магазин, както и сумата 90,11 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2020 г. до окончателното им
изплащане, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № *
г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за сумата от 2274,88 лв., представляваща разликата над
уважената претенция от 199,44 лв. до пълния претендиран размер от 2474,32 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Г.“ ООД , ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ц. Т.
№ * да заплати на „Т. С.” ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я.
№ * сумата 97,21 лв., представляваща сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № *
г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 205,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я.
№ * да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ц. Т.
№ * сумата от 541,14 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. с.” ЕООД , ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „П. Г. П.” № * като трето лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я. № *.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а в частта с която делото е прекратено с частна жалба
пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12